Трите основи и техните доказателства

Трите основи и техните доказателства

Шейх Мухаммед ет-Темими /рахимехуллах/

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Знай – Аллах да се смили над теб – че е задължително за нас да научим четири неща:

Първо: знанието, а то е познаването на Аллах, познаването на Неговия пророк и познаването на религията Ислям с доказателствата.

Второ: да се действа според него (да се прилага това знание).

Трето: призоваването към него.

Четвърто: да се проявява търпение при вредата (или трудностите) в това.

Доводът са Словата Му - Всевишен е Той: В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Кълна се в следобеда (1) човекът е в загуба (2) освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението. (3) (Сура ел-Аср 1 - 3).

Еш-Шафии /Всевишният Аллах да се смили над него/ казва: "Ако Аллах не бе низпослал никакъв довод на Своите творения, освен тази сура, тя щеше да им бъде достатъчна."

Ел-Бухари, рахимехуллах, казва: ГЛАВА: Знанието е преди думите и делата; а доказателството са думите на Всевишния: „...и знай, че няма друг бог освен Аллах, и моли за опрощение на своя грях...“ [Мухаммед: 19], започна със знанието, преди думите и делата.

Знай - Аллах да се смили над теб, - че е задължение за всеки мюсюлманин и мюсюлманка да изучат тези три неща и да действат според тях ( да ги прилагат):

Първо: Всевишният Аллах ни е създал, дал ни е препитание и не ни е оставил без надзор, а е изпратил към нас пратеник, който му се подчини, ще влезе в Дженнета, а който не му се подчини, ще влезе в Огъня.

Доводът са Словата Му - Всевишен е Той: "Изпратихме ви Пратеник свидетел за вас, както изпратихме при Фараона пратеник. Но възпротиви се Фараонът на пратеника, и затова силно го сграбчихме." (Ел-Музземмил: 15 - 16).

Второ: че Аллах не е доволен да се съдружава с Него каквото и да било в обожествяването, нито приближено меляике нито изпратен пророк. Доказателството е Словото на Всевишния: "Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах!" (Ел-Джинн: 18).

Трето: Този, който се подчинява на Пратеника и обожествява единствено Аллах, не му е позволено да бъде в съюз с онзи, който враждува с Аллах и Неговия пратеник, дори и да е най-близкият му роднина.

Доводът са Словата му - Всевишен е Той: "Не ще намериш хора, които вярват в Аллах и в Сетния ден, да обичат противящите се на Аллах и на Неговия Пратеник, дори да са бащите или синовете им, или братята, или роднините им. На тези Той вложи вярата в сърцата им и ги подкрепи с дух от Себе си. И ще ги въведе в Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Те са привържениците на Аллах. А привържениците на Аллах са сполучилите." (Ел-Муджаделе: 22).

Знай – Аллах да те напъти към подчинение Нему –: че правоверието – религията на Ибрахим (Авраам) – е да служиш с искреност единствено на Аллах. Това е заповядал Аллах на всички хора и заради него ги е сътворил, както казва Всевишният Аллах: "Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми служат." (Ез-Зарийят: 56), Значението на ,,да ми служат" е: единствено Мен да обожествяват.

Най-великото нещо, което Аллах заповядва, е единобожието, а то е: да се обожествява с богослужения единствено Аллах.

А най-великата забрана е: съдружаването - ширк, то е: да се отправя дуа /молба, призив/ към друг заедно с Него.

Доводът са Словата Му - Всевишен е Той: "И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!" (Ен-Ниса: 36).

И ако ти бъде казано: Кои са трите основи, които човек трябва да познава?

Ти кажи: Познанието на раба за своя Господ, своята религия и своя Пророк Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

[Първата основа]

Когато ти се каже: ,,Кой е твоят Господ?“

Ти кажи: Моят Господ е Аллах, който ме създаде и създаде всички творения чрез Своята благодат, Той е моят обожествяван Бог, аз нямам друг Бог, на когото да служа, освен Него. А доказателството е Словото на Всевишния: "Слава на Аллах, Господа на световете," (Ел-Фатиха: 2). И всичко освен Аллах е свят, а аз съм един от този свят.

И ако ти бъде казано: „От къде узна за своя Господ?“

Кажи: от Неговите знамения и творения.

От Неговите знамения е: нощта, и денят, и слънцето, и луната.

И от Неговите творения са: седемте небеса и всичко по тях, седемте земи и всичко по тях, и това, което е между тях.

Доводът са Словата му - Всевишен е Той: "И от Неговите знамения са нощта и денят, слънцето и луната. Не се покланяйте нито на слънцето, нито на луната, а се покланяйте на Аллах, Който ги сътвори, ако наистина на Него служите!" (Фуссилет: 37).

И Словата на Всевишния Аллах: "Наистина, вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята за шест дена, после се въздигна [Безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Несъмнено, Той твори и повелява. Благословен е Аллах, Повелителят на световете!" (Ел-Еараф: 54).

А Господът е обожествяваният. доводът са Словата Му - Всевишен е Той: "О, хора! Покланяйте се на вашия Господ, Който е сътворил вас и онези преди вас, за да се побоите!" "...от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето ­ свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете ­ препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!" (Ел-Бакара: 21 - 22).

Ибн Кесир /Всевишният Аллах да се смили над него/ казва: Сътворяващият тези неща, само Той е достойният за богослужение.

А видовете богослужения, които Аллах е повелил, са: ислям, иман и ихсан; и от тях са: дуа, страх, надежда, упование, стремеж, боязън, смирение, страхопочитание, покаяние, търсене на подкрепа, търсене на закрила, търсене на помощ, коленето, даването на обет и други подобни от видовете богослужения, които Аллах е повелил – всички те са единствено за Аллах – Всевишния. Доказателството са Словата Му – Пречист е Той: "Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах!" (Ел-Джинн: 18).

А който отдаде нещо от тях (богослуженията) на друг освен на Аллах, то той е езичник и неверник. Доказателството са Словата на Всевишния: "А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат." (Ел-Му'минун: 117).

В хадис се споменава: ,,Дуата е същината на ибадета"."

Доводът са Словата му - Всевишен е Той: "И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!”" (Гафир: 60).

Доводът за страха са Словата на Всевишния Аллах: "Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен, ако сте вярващи!" (Аали Имран: 175).

Доводът за надеждата са Словата на Всевишния Аллах: "Този, който копнее за срещата със своя Господ, нека да върши праведни дела и да не съдружава в богослужението си нищо с неговия Господ! (Ел-Кехф: 110).

Доводът за уповаването са Словата на Всевишния Аллах: "Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!" (Ел-Маиде: 23), И Словата Му: "И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен." (Ет-Таляк: 3).

Доводът за копнежа, страха и смирението са Словата на Всевишния Аллах: "И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и страх. И бяха смирени пред Нас." (Ел-Енбия: 90).

Доводът за страхопочитанието са Словата му - Всевишен е Той: "Не се плашете от тях, а се плашете от Мен!" (Ел-Маиде: 3).

Доводът за покаянието са Словата на Всевишния Аллах: "И се обърнете към своя Господ с разкаяние, и Му се покорете..." (Ез-Зумер: 54).

А доводът за зова за подкрепа са Словата на Всевишния Аллах: "Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем." (Ел-Фатиха: 5), В хадис се споменава: „...,когато търсиш помощ, търси я от Аллах.“

Доводът за търсенето на закрила/убежище са Словата на Всевишния Аллах: "Кажи: “Търся убежище при Господа на зората..." (Сура Ел-Фелек: 1), и "Кажи: “Търся убежище при Господа на хората,..." (Сура Ен-Нас: 1).

Доводът за зова за помощ са Словата на Всевишния Аллах: "Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна..." (Ел-Енфал: 9).

Доводът за коленето/жертвоприношението са Словата на Всевишния Аллах: "Кажи: “Наистина, моята молитва намаз и моето жертвоприношение [или поклонение], и моят живот, и моята смърт са посветени на Аллах, Господът на световете. Няма Той съдружник..." (Ел-Ен'аам: 162 - 163) А от Сунната: ,,Аллах прокле онзи, който заколи за друг, освен за Аллах".

Доводът за обета са Словата на Всевишния Аллах: "Те изпълняват обета и се страхуват от Деня, злото на който се разпростира." (Ел-Инсан: 7).

[Втората основа].

Познаване на религията ислям с доказателствата, а то e: отдаване на Аллах чрез единобожие /монотеизъм/, подчинение на Него чрез покорство и несъпричастност към съдружаването /езичеството или политеизма/ и извършващите го.

То (отдаането) се дели на три степени: ислям, иман и ихсан.

Всяка степен има свои основи.

Основите на исляма са пет: засвидетелстването, че няма друг [истински] бог освен Аллах, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; изпълнението на намаза; даването на зекята; говеенето през Рамадан и извършването на хадж при Дома на Аллах Ел-Харам.

Доводът за свидетелството са Словата на Всевишния Аллах: "Аллах свидетелства, че няма друг [истински] бог, освен Него. И меляикетата, и притежаващите знанието свидетелстват същото. Той отстоява справедливостта. Няма друг [истински] бог, освен Него, Всемогъщия, Премъдрия." (Аали Имран: 18).

Значението му е: никой няма правото да бъде обожествяван освен Аллах.

,,Ля иляхе": отхвърляне на всичко, което се обожествява вместо Аллах.

,,иллеллах / освен Аллах", потвърждавайки, че единствено Аллах заслужава да бъде обожествяван.

Няма Той съдружник в божествеността Си, както и във властта Си.

Тълкуването му, което го пояснява, са Словата на Всевишния Аллах: "Ибрахим каза на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите, аз се покланям само на Онзи, Който ме е създал.." (Сура Ез-Зухруф:26-27), И Словата на Всевишния Аллах: "Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас ­ да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”" (Аали Имран: 64).

А доказателството за засвидетелстването, че Мухаммед е пратеник на Аллах, са Словата на Всевишния: "Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден." (Ет-Теубе: 128).

Значението на засвидетелстването, че Мухаммед е Пратеник на Аллах е: да му се подчиняваме в това, което повелява, да му вярваме в това, което съобщава, да страним от това, което забранява и предупреждава и да служим на Аллах само така, както той е служил.

Доводът за молитвата (салят), милостинята (зекят) и тълкуванието на единобожието са Словата на Всевишния Аллах: "И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да изпълняват молитвата намаз, и да дават милостинята зекят. Това е правдивата религия." (Ел-Беййинех: 5).

Доводът за говеенето са Словата на Всевишния Аллах: "О вие, които повярвахте! На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите." (Ел-Бакара: 183).

Доводът за хаджа са Словата на Всевишния Аллах: "И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде, а който откаже Аллах не се нуждае от световете." (Аали Имран: 97).

Втората степен: Вярата: тя е седемдесет и няколко степени, най-превъзходната от тях са думите ,,ля иляхе илляллах", а най-ниската от тях е да се премахне пречка от пътя, и срамежливостта е степен от вярата.

Основите ѝ са шест: да вярваш в Аллах, меляйкетата Му, писанията Му, пратениците Му, Съдния ден, и да вярваш в съдбата с доброто и лошото в нея.

Доводът за тези шест основи са Словата на Всевишния Аллах: "Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците..." (Ел-Бакара: 177).

Доводът за съдбата са Словата на Всевишния Аллах: "Наистина, Ние сътворихме всяко нещо съгласно предопределението/с мяра." (Ел-Камер: 49).

Третата степен: Ихсан – той има една основа – да служиш на Аллах все едно Го виждаш, и ако ти не Го виждаш, Той те вижда.

Доводът са Словата му - Всевишен е Той: "Наистина, Аллах е с богобоязливите и с благодетелните." (Ен-Нехл: 128).

И Словата на Всевишния Аллах: "И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния, който те вижда, като се изправяш [нощем за молитва сам], и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд." (Еш-Шуара: 217 - 219).

И Словата на Всевишния Аллах: "С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него..." (Юнус: 61). Айетът.

Доказателството от Сунната е: известният хадис на Джибрил, от Омар /радийеллаху анху/, който казва: ,,Един ден, докато седяхме при Пратеника на Аллах ﷺ, пред нас се появи мъж със сияйно бели дрехи и сияйно черна коса. По него не личеше следа от пътуване и никой от нас не го познаваше. Той седна пред Пророка ﷺ, опря коленете си до коленете му, сложи дланите на бедрата си и каза: ,,О, Мухаммед!""

Разкажи ми за исляма?

Пратеника на Аллах ﷺ отговори: ,,Ислямът е да засвидетелстваш, че няма друг [истински] бог освен Аллах, и че Мухаммед е Пратеника на Аллах ﷺ; да изпълняваш молитвата намаз; да даваш милостинята зекят; да говееш през Рамадан и да извършиш поклонението хадж, ако ти е по възможностите". [Човекът] каза: ,,Ти каза истината!" – и ние се учудихме от него: пита го и го потвърждава –.

Каза: ,,Извести ме за вярата!"

Отговори: ,,Да вярваш в Аллах, меляйкетата Му, писанията Му, пратениците Му, Съдния ден и да вярваш в съдбата с доброто и лошото в нея", а той каза: ,,,Ти каза истината!"

Каза: ,,Извести ме за ихсан /добротворство/?“

Отговори: "Да служиш на Аллах все едно Го виждаш, и ако ти не Го виждаш, Той те вижда."

Каза: "Извести ме за Часа?"

Отговори: ,,Питаният не знае повече от питащия."

Каза: ,,Извести ме за признаците му?"

Отговори: ,,Робинята да роди своята господарка, и да видиш босите, голите, бедни овчари да се надпреварват във високото строителство."

(Омер) разказва: ,,След това той си тръгна, а аз останах дълго. После [Пророка ﷺ] ми каза: ,,О, Омар! Знаеш ли кой беше питащият?". Казах: ,,Аллах и Неговият Пратеник знаят най-добре". Каза: ,,Това е Джибрил, дойде да ви научи на религията ви"."

[Третата основа]

Познаването на вашия Пророк Мухаммед: той е Мухаммед, син на Абдуллах, син на Абдулмутталиб, син на Хашим, а Хашим е от Курайш, а Курайш са от арабите, от потомците на Исмаил, син на Ибрахим – любимецът /нека най-хубавият мир и благослов да бъдат над него и над нашия Пророк/.

Неговата възраст е била шейсет и три години: от тях първите четиридесет са преди пратеничеството му, а другите двадесет и три са като пратеник и пророк.

Бил е призван за пророк с ,,Чети!", и е бил изпратен като пратеник с ,,Ел-Муддессир", а градът му (родния) е Мекка.

Аллах го е изпратил, за да предупреждава за многобожието и да призовава към единобожието; а доказателството е словото на Всевишния: "О, ти, който се обвиваш [в своите одежди]! Стани и предупреждавай! И твоя Господ възвеличавай! И дрехите си почиствай! И скверността отбягвай! И давайки, не се стреми да получиш вповече! Ив името на своя Господ бъди търпелив! (Ел-Муддессир: 1 - 7).

Значението е: (Стани и предупреждавай): Да предупреждава срещу съдружаването и призовава към единобожие.

(И твоя Господ възвеличавай!) Тоест: възвеличавай Го, като обожествяваш единствено Него чрез монотеизъм.

(И дрехите си почиствай!) Тоест: пречиствай делата си от съдружаването.

(И скверността отбягвай!) Скверността: идолите. А отбягването им: изоставянето им, и отричането от тях и от техните поклонници.

В продължение на десет години призовавал към единобожието, а след това бил възнесен до небесата и му били предписани петте намаза. В Мекка отслужвал молитвата- саля три години, след което му било заповядано да се пресели към Медина.

Преселението е: преселване от земя на съдружаването към земя на исляма.

Преселението е дълг за тази общност от страната на езичеството към страната на исляма, и то е валидно до настъпването на Часа.

Доводът са Словата Му - Всевишен е Той: "Когато ангелите приберат душите на угнетилите себе си, ще им рекат: “В какво положение бяхте?” Ще рекат: “Бяхме безсилни на земята.” Ще рекат: “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите из нея?” На тези мястото им е Адът ­ и колко лоша участ е той, освен за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират път." (Ен-Ниса: 97-98).

И Словата на Всевишния Аллах: "О, Мои вярващи раби, обширна е земята Ми, затова където и да сте, единствено на Мен служете!" (Ел-Анкебут: 56).

Бегауи /Аллах да се смили над него/ е казал: "Причина за низпославането на този айет е: относно мюсюлманите в Мекка, които не се преселили, Аллах ги призовал с името на вярата."

Доводът за преселението- хиджра от Сунната са думите му: ,,Преселението (заради вярата) няма да изчезне, докато не изчезне покаянието, а покаянието няма да изчезне, докато слънцето не изгрее от запад."

След като се установил в Медина, му били заповядани останалите божествени закони на исляма: зекятът, говеенето, хаджът, езанът, свещената война, повеляването на одобряваното и възбраняването на порицаваното. И така прекарал десет години.

Той ﷺ се поминал, а религията му се запазила. Това е неговата религия: няма добро, към което да не е подтикнал общността, нито зло, от което да не я е предупредил.

Доброто, към което той я подтиква е: единобожието и всичко, което Аллах обича и одобрява.

А злото, за което я е предупредил е: съдружаването - ширк, и всичко, което Аллах ненавижда и отхвърля.

Аллах го е изпратил към всички хора и е задължил джиновете и хората да му се подчиняват. А доказателството е Словото на Всевишния Аллах: "Кажи: “О, хора! Аз съм Пратеника на Аллах при всички вас..." (Ел-Еараф: 158).

Аллах завърши чрез него религията; а доводът са Словата му – Всевишен е Той: "Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия." (Ел-Маиде: 3).

Доводът за смъртта му са Словата на Всевишния Аллах: "И ти ще умреш [о, Мухаммед], и те ще умрат. После в Деня Къямет ще спорите един с друг пред вашия Господ." (Ез-Зумер: 30-31).

И хората, когато умрат, ще бъдат възродени. Доводът са Словата му - Всевишен е Той: "От нея [земята] ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще ви извадим още веднъж." (Та-ха: 55), И Словата на Всевишния Аллах: "И Аллах ви създаде [от пръст] от земята да израснете. После ще ви върне в нея и отново ще ви извади [в Съдния ден]." (Нух: 17-18).

След съживяването хората ще биват подлагани на равносметка и ще получават въздаяние за делата си, Всевишният Аллах казва: "..., за да въздаде на злосторниците за деянията им и за да въздаде на благодетелните с Най-прекрасното..." (Ен-Неджм: 31).

А който отрече възраджането след смъртта, той е неверник; и доказателството за това е Словото на Всевишния: "Неверниците твърдят, че не ще бъдат съживени след смъртта. Кажи: “Не, кълна се в моя Господ, ще бъдете съживени, после ще бъдете известени за вашите дела. За Аллах това е лесно.” (Ет-Тегабун: 7).

Аллах е изпратил всички пратеници като благовестители и предупредители. Доказателството са Словата на Всевишния Аллах: "...пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците." (Ен-Ниса: 165).

Първият от тях е Нух (Ной), мир нему.

А последният от тях е Мухаммед ﷺ, той е и последният от пророците, след него няма друг пророк. Доказателството е Словото на Всевишния: "Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците..." (Ел-Ехзаб: 40).

Доводът, че първият от тях е Нух, са Словата Му - Всевишен е Той: "Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него,..." (Ен-Ниса: 163).

До всяка общност Аллах е изпратил пратеник – от Нух до Мухаммед – който да им повелява да служат единствено на Аллах и да ги възпира от служене на сатаните. Доказателството са словата на Всевишния: "И при всяка общност изпратихме пратеник: “Служете на Аллах и странете от сатаните!” (Ен-Нехл: 36).

Аллах е сторил задължително за всички раби: отхвърлянето на тагут (тагут- всяко нещо, което бива обожествявано вместо Аллах, или му е служено по някакъв начин вместо Аллах, или сатаните) и вярата в Аллах.

Ибн ел-Каййим /Всевишният Аллах да се смили над него/ казва: Значението на Тагут: всичко, с което рабът прекрачва границите си (определени от неговия Господ) – било то обект на поклонение, следване или подчинение.“

Тагутите са много а техните предводители са пет: Иблис – Аллах да го прокълне; онзи, на когото му се служи с негово съгласие; онзи, който призовава хората към служене на самия себе си; онзи, който твърди, че знае нещо от неведомото; и онзи, който отсъжда с друго, освен с низпосланото от Аллах.

Доводът са Словата Му - Всевишен е Той: "Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ." (Ел-Бакара: 256), Това е значението на ,,Ля иляхе иллеллах / Няма друг бог освен Аллах". В хадис: ,,Основата на религията е ислямът, нейният стълб е намазът, а нейният връх е борбата по пътя на Аллах.“

И Аллах знае най-добре!