Важни наставления за цялата общност

Важни уроци за цялата общност

На многоуважаемия шейх, учения

Абдул-Азиз ибн Абдуллах бин Баз

Аллах да го помилва!

Увод на автора

Слава на Аллах, Господаря на световете, и добрият край е за богобоязливите, и нека благословът и мирът да бъдат за Неговия раб и пратеник, нашия Пророк Мухаммед, за семейството му и всичките му сподвижници.

Както следва:

Това са кратки слова, поясняващи част от това, което е нужно цялата (мюсюлманска) общност да знае за религията ислям, които нарекох: (Важни уроци за цялата общност).

Моля Аллах да ги стори в полза на мюсюлманите и да ги приеме от мен, наистина Той е Всещедър, Прещедър!

Абдул-Азиз ибн Абдуллах бин Баз Важни уроци за цялата общност [1] [1] Сборник с фетви и разнообразни статии (3/ 288 - 298).

Първи урок: Сура ел-Фатиха /Откриващата/ и късите сури

Сура Ел-Фатиха и каквото е възможно от късите сури, от сура Ез-Зелзеле до сура Ен-Нас – продиктуване, поправяне на рецитацията, наизустяване и разясняване на онова, което е задължително да се разбере.

Втори урок: Основите на Исляма

Изясняване на петте основи на исляма, като първата и най-великата от тях е: Засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах, с разяснение на неговите значения и с пояснение на условията на ,,Ля иляхе иллеллах“, чието значение е: (Няма друг бог) – отричайки всичко, което се обожествява вместо Аллах, (освен Аллах) – потвърждавайки, че богослужението единствено за Аллах, Който няма съдружник. А що се отнася до условията на ,,Ля иляхе иллеллах", те са: знанието, изключващо невежеството; убедеността, изключваща съмнението: искреността, изключваща многобожието [ширк]; правдивостта, изключваща лъжата; любовта, изключваща омразата; покорството, изключващо изоставянето; приемането, изключващо отхвърлянето; и неверието спрямо всичко, което се обожествява освен Аллах. Те са събрани в следните два (поетични) стиха:

Знание, убеденост, искреност, правдивост, любов, подчинение и приемане. И като осмо е добавено да проявиш неверие във всичко, което е обожествено освен Аллах.

Също така включва разяснение на засвидетелстването, че Мухаммед е Пратеник на Аллах, и неговите изисквания са: да му вярваме в това, което съобщава; да му се подчиняваме в това, което повелява; да страним от това, което забранява и предупреждава; и да служим на Аллах единствено съгласно предписаното от Аллах – Всевишния и Всеславния – и от Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари. След това се разясняват на търсещия религиозно знание останалите от петте основи на исляма, те са: изпълнението на намаза; даването на зекята; говеенето през Рамадан и извършването на хадж при Дома на Аллах Ел-Харам за онзи, който има възможност.

Трети урок: Основите на вярата

Те са шест: да вярваш в Аллах, меляйкетата Му, писанията Му, пратениците Му, съдния ден, и да вярваш в съдбата с доброто и лошото в нея, че са от Всевишния Аллах.

Четвърти урок: Видове единобожие- теухид и видове съдружаване- ширк

Пояснение на видовете единобожие, а те са три: единобожие в господството, единобожие в божествеността и единобожие в имената и качествата.

1. Единобожие в господството: това е да се вярва, че Аллах, Всеславният, е Творецът на всичко и Управляващият всичко, няма Той съдружник в това.

2. Единобожие в божествеността: това е да се вярва, че Аллах - Пречист и Всевишен е Той - е Този, Който се обожествява с право и няма Той съдружник в това. Това е и значението на „Ля иляхе илляллах“, чието значение е: няма друг, който да бъде обожествяван с право, освен Аллах. Затова всички богослужения, като намаз, говеене и други, трябва да бъдат искрено посветени единствено на Аллах, и не е позволено нищо от тях да бъде отдавано на друг, освен Него.

3. Единобожие в имената и качествата: това е да се вярва във всичко, което е споменато в Свещения Коран или в достоверните хадиси от имената и качествата на Аллах, и те да се утвърждават единствено за Аллах по начин, който подобава на Него – Всеславния, без да се оприличават, уподобяват, отхвърлят или да се търси тяхната същност; съгласно словата на Всеславния Аллах: Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах Единствения, Аллах- Вечният, Самодостатъчния (към Когото се обръщат всички). 2 Нито е раждал, нито е роден, 3 и няма равен Нему.” (Коран, Ел- Ихляс 1 - 4) И Словата Му - Превелик и Всемогъщ е Той: Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия. (Еш-Шура: 11), Някои от учените го разделят (т.е. теухида) на два вида и включват единството в имената и качествата в единството в господството, в което няма спор, тъй като целта е ясна и при двете разделения.

Видовете съдружаване са три: голямо съдружаване, малко съдружаване и скрито съдружаване.

Голямото съдружаване: причинява проваляне на делата и вечно пребиваване в Огъня за онзи, който умре с него, както е казал Всевишния Аллах: ...и ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха. (Ел-Ен'аам: 88), И казва - Пречист е Той: Съдружаващите нямат право да поддържат джамиите на Аллах, свидетелствайки сами за неверието си. Техните дела са провалени и в Огъня ще пребивават вечно. (Ет-Теубе: 17), И казва, че онзи, който умре върху това, няма да му бъде опростено, и Дженнетът за него е забранен, както е казал Аллах /аззе уе джелле/: Наистина, Аллах не прощава да се съдружава с него, но освен това прощава всички останали грехове, на когото пожелае... (Сура Ен-Ниса: 48). И казва - Пречист е Той: За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Дженнета и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници. (Ел-Маиде: 72).

От видовете му са: отправяне на дуа към мъртвите и идолите, търсенето на помощ от тях, даването на обет заради тях, коленето на курбан в тяхно име и други подобни.

Малко съдружаване: Това е онова, което в текстовете от Книгата и Суннета е назовано ширк, но то не е от вида на големия ширк; като показността в някои дела, заклеването в друг, вместо в Аллах, и казването: „Каквото Аллах пожела, и еди-кой си пожела“, и други подобни; поради думите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: ,,Най-много се страхувам за вас от малкия ширк.“ Попитали го за него, а той рекъл: ,,Показността.“[2] Предават го имам Ахмед, ет-Табарани и ел-Бейхаки, от Махмуд ибн Лебид ел-Енсари, Аллах да е доволен от него, с добър иснад, и предава го ет-Табарани с добри иснади, от Махмуд ибн Лебид, от Рафи ибн Хадидж, от Пророка, салляллаху алейхи уе селлем. [2] Предават го: Ахмед: 5/428; ет-Таберани в ел-Кебир: 4/338; ел-Бейхаки в еш-Шуаб: 14/355. В Меджмеуз-Зеваид (1/121) се казва, че е предаден от Ахмед, а предавачите му са предавачи на ес-Сахих.

И думите му ﷺ: ,,Който се закълне в нещо друго освен в Аллах, той е съдружил" [3]. Предава го Ахмед с достоверен иснад, от Омар ибн ел-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, Предават го Ебу Давуд и Тирмизи с достоверен иснад, от Ибн Умер /Аллах да е доволен от тях двамата/, от Пророка ﷺ, че казва: ,,Който се закълне в друго освен в Аллах, той е проявил неверие или е съдружил" [4]. И думите му ﷺ: „Не казвайте: Това, което Аллах е пожелал и еди-кой си е пожелал, а казвайте: Това, което Аллах е пожелал, после еди-кой си е пожелал“[5] Предава го Ебу Давуд с достоверен иснад, от Хузейфе ибн ел-Йеман, Аллах да е доволен от него. [3] Ахмед (1/47). [4] Предават го Ебу Давуд: 3251 и Ет- Тирмизи: 1535. [5] Предават го Ебу Давуд: 4980 и Ахмед: 5/384.

Този вид - малкия ширк- не налага вероотстъпничество, нито налага вечно пребиваване в Огъня, но възпрепятства пълнотата на задължителния теухид.

Трети вид: скритото съдружаване; а доказателството за него е, че Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Да ви известя ли за онова, от което се боя за вас повече от лъжемесията Деджал?`` Рекоха: ,,Разбира се, о, Пратенико на Аллах.`` Рече: ,,Скритият ширк: човек се изправя да се моли и разкрасява молитвата си, защото вижда, че друг го гледа.“[6] Предава го Ахмед в своя Муснед, от Ебу Сеид ел-Худри, Аллах да е доволен от него. [6] Предават го Ибн Мадже: 4204 и Ахмед: 3/30.

Съдружаването може да бъде разделено само на два вида:

Голямо и малко, а скритото съдружаване ги обхваща и двата; Това -скритото съдружаване - спада към голямото неверие, когато е като съдружаването на лицемерите, защото те скриват своите погрешни убеждения и изявяват исляма за показност и от страх за себе си.

Но може да бъде и малко съдружаване, като показността, както е в предходния хадис на Махмуд ибн Лебид ел-Ансари, и в споменатия хадис на Ебу Сеид. И Аллах е Дарителят на успеха.

Пети урок: ихсан /добротворство/.

Основата на Ихсан е: да служиш на Аллах все едно Го виждаш, и ако ти не Го виждаш, Той те вижда.

Урок шести: Условията за изпълнение на намаза

Девет са:

Ислям, разум, разграничение (възраст при, която детето започва да прави разлика между доброто и лошото), премахване на ритуалната нечистота (хадес- става чрез абдест), отстраняване на нечистотиите (неджасет), покриване на 'аврета, настъпването на времето, обръщане към Кибле и намерението (ниет).

Седми урок: Основите (фардовете) на намаза

Те са четиринадесет:

Стоенето прав при наличие на възможност, началният текбир (текбирет-ул-ихрам), четенето на сура Ел-Фатиха, поклона руку, изправянето след руку, седждето върху седемте части на тялото, изправянето от него, седенето между двете седждета, спокойствието във всички действия, спазването на последователността при основите, последното засвидетелстване (Тешеххуд), седенето за него, салеуата за Пророка ﷺ (Аллахумме салли и Аллахумме барик) и двата селяма.

Урок осми: Задължителните неща /уаджибите/ на намаза

Те са осем:

Всички текбири, освен встъпителния текбир; думите: ,,Семиаллаху лимен хамидех“ за имама и за молещия се сам; думите: ,,Раббена уе леке-л-хамд“ за всички, думите: ,,Субхане раббийел-азим“по време на руку, думите: ,,Субхане раббийел-еаля“ по време на суджуд, думите: ,,Рабби-гфир ли“ между двата суджуда, първият тешеххуд и седенето за него.

Девети урок: Разяснение на засвидетелстването (в намаза)

Това е да се каже:

,,Ет-техийяту лилляхи, уес-салеуату, ует-тайибат. Есселяму алейке ейюухен-небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Ес-селяму алейна уе аля ибадилля-хис-салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллаху уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх". ,,Почитанията са за Аллах, и молитвите, и добри дела! Мир за теб, о, пророче, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него! Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник!”.

След това отправя благослов /салеуат/ на Пророка ﷺ и го благославя, казвайки: ,,Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема саллейте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамиду-м-меджид! Аллахумме барик аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема баракте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамиду-м-меджид!". ,,О, Аллах, благослови Мухаммед и рода на Мухаммед, както си благословил Ибрахим и рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик, и дари благодат на Мухаммед и на рода на Мухаммед, както си дарил благодат на Ибрахим и на рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик!”.

След това в последния тешехуд моли Аллах да го опази от мъчението в джехеннема, и от мъчението в гроба, и от изпитанието на живота и смъртта, и от изпитанието на лъжливия месия Ед-Деджжал, след това избира каквато дуа пожелае, особено предадените, от които е:

,,Аллаахумме е‘инни ‘аля зикрике уе шукрике уе хусни ‘ибаадетике, Аллаахумме иннии залемту нефси зулмен кесира, уе ля йегфиру-з-зунуубе илля енте, фегфир ли мегфиратен мин ‘индике, уерхамни, иннеке ентел-Гафууру-р-Рахиим". „О, Аллах, помогни ми да Те споменавам, да Ти благодаря и да Ти служа по най-добрия начин! О, Аллах, аз угнетих себе си с огромен гнет и никой не опрощава греховете освен Теб, затова ми опрости с опрощение от Теб и ме помилвай! Наистина Ти Си Всеопрощаващия, Всемилостивия.“

А при първото засвидетелстване се изправя след двете свидетелства за третия ракят по време на Зухр, Аср, Мегриб и Иша. И ако изрече салеуат за Пророка ﷺ, е по-добре; поради общия смисъл на хадисите в тази връзка. След това се изправя за третия.

Десети урок: Суннетите на намаза

От тях са:

1. Истифтах. (дуа преди сура ел-Фатиха)

2. Поставяне на дясната ръка върху лявата, на гърдите, по време на стоенето прав, преди руку и след него.

3. Вдигане на ръцете със събрани и изпънати пръсти наравно с раменете или ушите при първия текбир, при отиване на руку, при изправянето от него и при изправянето от първия тешеххуд за третия рекят.

4. Казването на повече от един път на ,,Субхане раббийель-азим!“ и ,,Субхане раббийель-еаля!“.

5. Изричането на допълнителните неща след: ,,Раббена уе леке-ль-хамд!" след изправянето от руку, както и казването повече от един път на ,,Рабби-г-фирли!" между двете седждета.

6. Държане на главата наравно с гърба по време на руку.

7. Отдалечаване на ръцете от тялото, корема от бедрата и бедрата от прасците по време на седжде.

8. Повдигане на предмишниците от земята по време на седжде.

9. Сядане върху постланото лява ходило и изправяне на дясното по време на първото засвидетелстване и между двете седждета.

10. Сядане по начина ,,теуеррук" по време на последното засвидетелстване в намазите от четири и три рекята, а то е: сядане на седалището, поставяне на левия крак под десния и изправяне надясното ходило.

11. Показването с показалеца по време на първото и второто засвидетелстване, от момента на сядане до края на засвидетелстването, и раздвижването му при дуата.

12. Четенето на ,,Аллахумме салли" и ,,Аллахумме барик" по време на първото засвидетелстване.

13. Отправянето на дуа по време на последното засвидетелстване.

14. Четенето на глас по време на сутрешната молитва, петъчната молитва, двете байрамски молитви, молитвата за дъжд (Истиска), както и в първите два рекята от вечерната и нощната молитва.

15- Четене на тих глас в обедната и следобедната молитва, в третия ракят от вечерната молитва и в последните два ракята от нощната молитва.

16. Четенето на нещо в допълнение към сура Ел-Фатиха от Корана, като се спазват и останалите суннети в молитвата, с изключение на споменатите от нас. Към тях спада: казването на нещо в допълнение към думите на молещия се ,,Раббена уе лекел-хамд", след изправянето от руку, както за имама, така и за молещия се зад него и за молещия се сам, тъй като това е суннет. Към тях спада също: поставянето на ръцете върху коленете с разтворени пръсти по време на руку.

Урок единадесети: Нещата, анулиращи намаза

Те са осем:

1. Умишленото говорене, при опомнено състояние и знание, а молитвата намаз на забравилия или невежия не се разваля от това.

2. Смеенето.

3. Ядене.

4. Пиене.

5. Разкриване на аврета.

6- Голямо отклоняване от посоката /Къбле/.

7- Често и последователно мърдане в молитвата.

8. Разваляне на абдеста.

Дванадесети урок: Условията на абдеста

Те са десет:

Ислям; разум; разграничение (на добртото от лошото), намерение; поддържане на намерението, като не се възнамерява неговото прекъсване до завършването на абдеста; прекратяване на причината, която налага извършването на абдест; извършване на истинджа или истиджмар преди това; ритуалната чистота на водата и нейната позволеност; отстраняване на това, което възпрепятства достигането на водата до кожата; и настъпване на времето за молитва – за този, чието състояние на ритуална нечистота е постоянно.

Тринадесети урок: Задължителните неща на абдеста

Те са шест:

Измиването на лицето - от него е изплакването на устата и измиването на носа; измиването на ръцете заедно с лактите; обтриването на цялата глава - от него са и ушите; измиването на краката заедно с глезените; спазването на последователност; и непрекъснатостта. Препоръчително е измиването на лицето, ръцете и краката, както и изплакването на устата и промиването на носа, да се повтаря три пъти – като задължителното от това е веднъж – докато обтриването на главата не е препоръчително да се повтаря, както свидетелстват достоверните хадиси.

Четиринадесети урок: Нещата, анулиращи абдеста

Те са шест:

Нещата, които излизат от интимните части, отпред или отзад, обилното нечисто изтичане от тялото, загубата на съзнание поради сън или друго, докосването на интимните части с ръка, отпред или отзад, без преграда, яденето на камилско месо и отстъпничеството от исляма – Аллах да опази нас и мюсюлманите от това.

Важно напомняне: Що се отнася до изкъпването на умрелия с гусул, правилното мнение е, че то не разваля абдеста и това е мнението на повечето учени, поради липсата на доказателство за това. Но ако ръката на този, който го къпе, докосне срамните части на умрелия без преграда, той е длъжен да извърши абдест.

Но той е длъжен да не докосва срамните части на покойника, освен през преграда (парцал, хавлия и т.н.). По същия начин докосването на жена изобщо не анулира абдеста, независимо дали е със страст, или без страст, според по-вярното от двете мнения на учените, освен ако не излезе нещо от него, защото Пророка ﷺ е целунал някои от жените си, след това е отслужил намаз и не е извършил наново абдест.

А що се отнася до Словата на Пречистия Аллах в айетите от Ен-Ниса и Ел-Маиде: (...или сте обладавали жени..._ (Ен-Ниса: 43). (Ел-Маиде; 6), Под това се има предвид: Полов акт, според по-правилното от двете мнения на учените, което е мнението на Ибн Аббас – Аллах да е доволен и от двамата – и на група от селефите и халефите. (бел. на редактора: "тук спора е относно думата "ляместум", в значенията си съдържа както "докосва", така и "обладава".) И Аллах дарява със сполука.

Петнадесети урок: Придържането към предписаните шериатски нравствени качества за всеки мюсюлманин

Сред тях са: правдивост, доверие, целомъдрие, свенливост, смелост, щедрост, вярност, въздържане от всичко, което Аллах е забранил, добросъседство, помагане на нуждаещите се според възможностите и други такива добри нрави, чиято правомерност е посочена от Книгата- Корана или Сунната.

Шестнадесети урок: Възпитаване и придържане към ислямските обноски (етикет)

Към тях спадат: поздравът (ес-селям), приветливостта, храненето и пиенето с дясната ръка, казването на ,,Бисмиллях“ (тесмийе) в началото (на даденото дело), казването на ,,Елхамдулиллях“ (хамд) в накрая, казването на ,,Елхамдулиллях“ след кихане, казването на ,,Йерхамукеллах“ на кихналия, ако той възхвали Аллах, посещението на болния, участването в погребението (дженазе) за молитва и погребване, шериатският морал при влизане и излизане от джамията или дома, по време на пътуване, с родителите, роднините, съседите, възрастните и децата, поздравленията за новороденото, пожеланията за благословия при сключване на брак, изказването на съболезнования при нещастие и други от ислямския морал при обличане, събличане и обуване.

Седемнадесети урок: Предупреждението относно съдружаването - ширк, и видовете грехове.

Сред тях са седемте погубващи гряха, а те са: Съдружаванeто с Аллах - ширк, магията, убийството на душа, която Аллах е възбранил - освен с право, консумацията на лихва, изяждането богатството на сирака, бягството от битка на бойното поле и набеждаването в прелюбодеяние на свободните, целомъдрени, невинни жени.

Към тях спадат: неуважението към родителите, прекъсването на родствените връзки, лъжесвидетелстването, лъжливите клетви, причиняването на вреда на съседа, угнетяването на хората по отношение на живота, богатствата и честта им, консумирането на алкохол /упойващи вещества/, играенето на хазарт - мейсир, злословенето, клеветничеството и други подобни, които Аллах Всевишния или Неговият Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/ са възбранили.

Осемнадесети урок: Приготвяне на умрелия, намаз за него и погребването му.

А ето и разяснението за това:

Първо: предписано е на умиращия да се подсказва (напомня) думата: „Ля иляхе илляллах“ (Няма друго божество освен Аллах).Това се прави въз основа на думите на Пророка ﷺ: ,,Напомняйте на вашите умиращи да казват: "Ля иляхе илляллах" [7]. Предаден от Муслим в достоверния си сборник. Под „меутякум“ в този хадис се разбират умиращите, а те са тези, при които са се появили признаците на смъртта. [7] Предава го Муслим (916-917).

Второ: когато се установи смъртта му, очите му се затварят и челюстта му се пристяга, защото така присъства в Сунната.

Трето: задължително е изкъпването на умрелия мюсюлманин с гусл, освен ако е шехид, загинал в битка. Той не се изкъпва, нито му се отслужва намаз, а се погребва с дрехите си, защото Пророка ﷺ не е изкъпал с гусл загиналите при Ухуд, нито е отслужил намаз за тях.

Четвърто: Начин на извършване на изкъпването на умрелия с гусл Покриват се интимните му части, след това леко се повдигна и коремът му да се притиска нежно. След това измиващият увива на ръката си парче плат или нещо подобно и го почиства от нечистотиите. После му извършва абдест, както за намаз, след което измива главата и брадата му с вода и сидр или нещо подобно. След това измива дясната му страна, а после и лявата. Измива го по същия начин втори и трети път, като при всяко измиване прекарва ръката си по корема му. Ако нещо излезе от него, го измива и запушва мястото с памук или нещо подобно. Ако това не се задържи, тогава с чиста глина или със съвременни медицински средства, като лепенка и подобни.

Взима му се отново абдест и ако не се изчисти с три [измивания], те се увеличават до пет или до седем. След това се подсушава с плат и се слага парфюм по местата, където се сгъват крайниците му, и по местата на неговото саджде, а ако цялото му тяло се парфюмира, това е хубаво. Неговият кефин се опушва с бухур. Ако мустаците или ноктите му са дълги, те се подрязват, а ако това се остави, няма проблем. Косата му не се сресва, не се бръснат срамните му косми и не се обрязва, поради липса на доказателство за това. А на жената косата ѝ се сплита на три плитки и се оставят изпънати зад гърба ѝ.

Пето: увиване на умрелия в кефин

Най-добре е мъжът да бъде увит в три бели одежди, без риза и чалма, като бъде изцяло обгърнат от тях, както бе направено с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. А ако бъде увит в риза, изар- долна дреха и лифафа- външно платно, няма пречка.

Жената се обвива в пет плата: дир- дълга риза за цялото тяло, химар- забратка, изар- долно парче и две лифафи- въшни плата обвиващи цялото тяло.. Момчето се обвива в един до три плата, а момиченцето се обвива в риза и две лифафи.

Задължителното за всеки починал е един плат, който да покрива цялото тяло. Но ако починалият е бил в ихрам, той се измива с вода и сидр и се увива в неговия изар- долното парче на ихрама и рида- горното му парче или в други [дрехи]. Главата и лицето му не се покриват, нито се парфюмира, защото той ще бъде възкресен в Съдния ден, изричащ телбийе, както се потвърждава в достоверен хадис от Пратеника на Аллах ﷺ. Ако починалият в ихрам е жена, тя се увива в кефин както останалите, но не се парфюмира, лицето ѝ не се покрива с никаб, нито ръцете ѝ с ръкавици. Но лицето и ръцете ѝ се покриват със самия кефин, в който е увита, както бе разяснено по-горе относно увиването на жената в кефин.

Шесто: Хората с най-голямо право за измиването му, отслужването на намаз за него и погребването му.

Неговият повереник на когото е завещал, след това бащата, след това дядото, след това роднините по бащина линия по ред на близост, по отношение на мъжа.

Най-достойни да изкъпят жената са: жената, която тя е посочила, след това майката, след това бабата, след това най-близките поред от нейните родственички. А съпрузите могат единият да изкъпе другия; защото Ебу Бекр ес-Сиддик, Аллах да е доволен от него, е бил изкъпан от съпругата си, и защото Али, Аллах да е доволен от него, е изкъпал съпругата си Фатима, Аллах да е доволен от нея.

Седмо: Начин на изпълнение на намаз за поминал се човек:

Изрича четири текбира, като след първия чете сура Ел-Фатиха. Хубаво е, ако с нея прочете и кратка сура или един или два айета, заради достоверния хадис, предаден за това от Ибн Аббас, радиеллаху анхума. След това изрича втория текбир и прави салят- "Аллахумме салли и Аллахумме барик" за Пратеника ﷺ, както при засвидетелстването. След това изрича третия текбир и казва: „Аллахумме-гфир лихаййина уе меййитина, уе шахидина уе гаибина, уе сагирина уе кебирина, уе зекерина уе унсана. Аллахумме мен ехйейтеху минна фе ехйихи але-л-ислям, уе мен теуеффейтеху минна фе теуеффеху але-л-иман. Аллахумме-гфир леху, уерхамху, уе аафихи, уе-а'фу анху, уе екрим нузулеху, уе уессиа мудхалеху, уе-гсилху би-л-маи уе-с-селдж уе-л-берад, уе неккихи мине-л-хатая кема йунекка-с-сеубу-л-ебйеду мине-д-денес, уе ебдилху даран хайран мин дарихи, уе ехлян хайран мин ехлихи, уе едхилху-л-дженнете, уе еизху мин азаби-л-кабр, уе азаби-н-нар, уе-фсех леху фи кабрихи, уе неууир леху фих. Аллахумме ля техримна еджраху уе ля тудиллена беадех“. „О, Аллах, опрости на живите и мъртвите сред нас, на присъстващите и отсъстващите, на малките и големите, на мъжете и жените сред нас! О, Аллах, когото от нас оставиш жив, нека живее с Исляма, а когото от нас прибереш, прибери го с вяра! О, Аллах, опрости го, помилвай го, дари го със сполука и го извини, и го настани на почетно място, разшири входа му, измий го с вода, сняг и град, и го пречисти от греховете, както се пречиства бялата дреха от мръсотия, и му отреди дом, по-добър от дома му, и семейство, по-добро от семейството му, и го въведи в Дженнета, и го опази от мъчението в гроба и от мъчението на Огъня, и направи просторен гроба му и го освети! О, Аллах, не ни лишавай от наградата за него и не ни отклонявай от правия път след него!“, След това изрича четвъртия текбир и дава един селям надясно.

Желателно е да вдига ръцете си с всеки текбир. И ако починалият е жена, се казва: (Аллахумме-гфир леха…) и т.н. И ако починалите са двама, се казва: (Аллахумме-гфир лехума…) и т.н., а ако са повече – (Аллахумме-гфир лехум…) и т.н. Ако обаче починалият е дете, вместо дуа за опрощение се казва: „О, Аллах, направи го предшественик и съкровище за неговите родители, и приет застъпник! О, Аллах, направи да натежат с него техните везни (на добрите дела), и увеличи чрез него тяхната награда, и го присъедини към праведните предци на вярващите, и го постави под грижата на Ибрахим (Авраам), мир и благослов над него, и го предпази с Твоята милост от мъчението на Огъня.“

Суннетът е имамът да застане наравно с главата на мъжа и на нивото на средата на жената. Когато има няколко умрели, мъжът се поставя от страната на имама, а жената от страната на кибле. И ако с тях има деца, момчето се поставя пред жената, след това жената, а след нея момичето. Главата на момчето е наравно с главата на мъжа, а средата на жената е наравно с главата на мъжа. По същия начин главата на момичето е наравно с главата на жената, а средата ѝ е наравно с главата на мъжа. Всички молещи се застават зад имама, освен ако някой не намери място зад имама, то той застава от дясната му страна.

Осмо: Начин на извършване на погребение на поминал се човек

Предписано е гробът да бъде издълбан до средата на мъжкия ръст и в него да има лехд (вкопана ниша) от страната на кибле, в който умрелият да бъде положен на дясната си страна. Възлите на кефина се развързват, но не се махат, а се оставят. Лицето му не се открива, независимо дали умрелият е мъж или жена. След това над него се поставят кирпичени тухли и се измазват с глина, за да се застопорят и да го предпазят от пръстта. Ако няма кирпичени тухли, тогава се използват дъски, камъни или дърво, които да го предпазят от пръстта. След това върху него се насипва пръст, като е желателно да се каже: ,,В името на Аллах и според религията на Пратеника на Аллах”. Гробът се издига на около една педя над земята, върху него се поставят малки камъчета, ако е възможно, и се поръсва с вода.

Предписано е за съпровождащите погребението да стоят до гроба и да отправят дуа за починалия, защото Пророка ﷺ, когато приключвал с погребването на починалия, стоял до него и казвал: „Молете прошка за вашия брат и искайте за него укрепване (твърдост), защото сега той бива разпитван.“[8]. [8] Ебу Давуд: 3221; Ел-Хаким: 3/ 399.

Девето: Предписано е за този, който не е отслужил намаз за починалия, да го направи след погребението;

Защото Пророка ﷺ е постъпил така, но при условие, че това е в рамките на един месец или по-малко. Ако срокът е по-дълъг от това, извършването на дженазе намаз при гроба не е предписано, защото не е предадено от Пророка ﷺ да е кланял намаз над гроб след изтичането на месец от погребението на умрелия.

Десето: Не е позволено на семейството на покойника да приготвят храна за хората; Заради думите на достойния сподвижник Джурейр ибн Абдуллах Ел Беджели /радийеллаху анху/: ,,Считахме събирането при семейството на покойника и приготвянето на храна след погребението за оплакване“.[9] Предава го Ахмед с добра верига. [9] Предават го: Ибн Мадже: 1612; Имам Ахмед: 2/204.

А що се отнася до приготвянето на храна за тях или за техните гости, това е позволено. Предписано е за роднините и съседите им да приготвят храна за тях, защото когато до Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дошла вестта за смъртта на Джафер ибн Аби Талиб, Аллах да е доволен от него, в Шам, той наредил на семейството си да приготвят храна за семейството на Джафер и казал: ,,Наистина ги е постигнало онова, което ги ангажира“[10]. [10] Муслим: Ел-Дженаиз (976); Ен-Несаи: Ел-Дженаиз (2034); Ебу Давуд: Ел-Дженаиз (3234); Ибн Мадже: Ел-Дженаиз (1569); Ахмед (2/441).

Няма грях за близките на покойника да поканят своите съседи, или други, да ядат от подарената им храна, и за това няма ограничено време, доколкото е известно от Шериата.

Единадесето: Не е позволено на жената да спазва траур за покойник повече от три дни, освен за съпруга си.

Тя е задължена да спазва траур за него четири месеца и десет дни, освен ако не е бременна, тогава нейният период приключва с раждането, тъй като това е установено в достоверната сунна от Пророка ﷺ.

Що се отнася до мъжа, не му е позволено да спазва траур за никого от роднините или другите.

Дванадесето: За мъжете е предписано посещението на гробищата от време на време за отправяне на дуа за тях, искане на милост за тях и припомняне за смъртта и това, което е след нея;

Доводът са думите на Пророка ﷺ: ,,Посещавайте гробищата, те ви напомнят за Отвъдния свят.“[11] Предава го Муслим в достоверния си сборник. [11] Предават го Ибн Мадже: 1569, ел-Албани го удостоверява.

Пророка ﷺ учел сподвижниците си, когато посещавали гробовете, да казват: „Есселяму алейкум, пребиваващи в тази обител вярващи мюсюлмани! И ние, ако Аллах е пожелал, ще ви последваме. Молим Аллах за благополучие за нас и за вас. Аллах да се смили над поминалите се преди нас и над тези, които ще последват.“[12] [12] Предава го Муслим (975).

Що се отнася до жените, за тях не е позволено да посещават гробищата; защото Пратеника ﷺ е проклел посещаващите гробовете жени и защото при тяхното посещение има опасност от фитне и проява на нетърпение. Също така не им е позволено да следват погребалните шествия до гробищата, защото Пратеника ﷺ им забранил това. Отслужването на намаз за поминал се човек в джамията или в мечин е позволено както за мъжете, така и за жените.

„Това е последното, което бе възможно да се събере.“ И нека мирът и благословът да бъдат над нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство и сподвижниците му.