Дуа и лечението с рукия от Корана и сунната

Дуа и лечението с рукия от Корана и сунната

Дуа от Корана и сунната

Автор:

Нуждаещият се от Всевишния Аллах Д-р Сеид ибн Али ибн Уехф ел-Кахтаний

"Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които богохулстват с Неговите имена! Ще им се въздаде за онова, което вършат." (Ел-Еараф: 180).

Аллах- Безначалният и Безкрайният, и Явният, и Скритият. Възвишеният, Превисокият

Всевишният - Превеликият - Всеславният - Великият - Всечуващият - Всевиждащият - Всезнаещият,

Всесведущият, Всехвалният, Всемогъщият, Всесилният, Могъщият, Всевластният, Силният.

Непоколебимият- Пребогатият- Премъдрият- Всеблагият- Извиняващият- Всеопрощаващият- Многоопрощаващият.

Приемащият покаянието, Наблюдаващият, Свидетелят, Всепазителят, Доброжелателният, Близкият, Откликващият.

Вселюбящият, Признателният, Всепризнателният, Господарят, Целта [на всички въжделения], Покоряващият, Всепокоряващият.

Всемогъщият- Достатъчният- Напътстващият- Съдникът- Всесветият – Съвършеният - Източника на всяко добро.

Вседаряващият, Всемилостивият, Милосърдният, Прещедрият, Най-щедрият, Всесъстрадателният, Разкриващият.

Даряващият препитанието, Вседаряващият препитанието, Вечноживият, Всеподдържащият, Господът, Владетелят, Всевластващият.

Единственият, Единният, Величавият, Творецът, Всесътворяващият, Сътворителят, Оформящият.

Даряващият сигурност, Пазителят, Всеобхващащият, Поддържащият, Покровителят, Достатъчният, Всеобхващащия.

Истинният, Красивият, Благият, Свенливият, Прикриващият, Богът, Свиващият.

Разпростиращият – Даряващият – Ускоряващият – Забавящият – Явният – Благодетелят - Покровителят.

Закрилникът- Помагащият - Изцеляващият – Владетелят на владението – Събиращият хората.

Светлината на небесата и на земята – Владетелят на величието и почетта – Първосъздателят на небесата и на земята[1] [1] Виж тези имена с техните доказателства от Корана и Сунната в книгата: (Тълкувание на Прекрасните имена на Аллах в светлината на Книгата и Сунната)... на автора.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Въведение

Възхвалата е за Аллах, възхваляваме Го, молим Го за помощ, молим Го за опрощение, и търсим убежище при Аллах от злините на нашите души и от злините на нашите дела, когото Аллах напъти, няма кой да го заблуди, и когото остави в заблуда, няма кой да го напъти! И свидетелствам, че няма друг [истински] бог освен Аллах, единствен е Той, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник, Аллах да благослови него, неговото семейство, неговите сподвижници и тези, които ги последваха с праведност до Съдния ден, и да ги дари с обилен мир. Емма беад:

Това е съкратен вариант от моята книга «Споменаванията /езкяр/, призивите /дуа/ и лечението с рукия от Книгата- Корана и Сунната»[2], в който съкратих раздела за призивите /дуа/, за да бъде лесно възползването от него, и добавих към него дуи и полезни поуки, ин шаае Аллах Теаля. Моля Аллах чрез Неговите прекрасни Имена и възвишени Качества да го направи искрено заради Неговия щедър Лик, Той е Покровителят и Способният за това. [2] Споменатият оригинал е издаден, хвала на Аллах, със задълбочено проследяване и източникова проверка на хадисите в четири тома: „Азкар (Крепостта на мюсюлманина)“ в първи и втори том; Молитвите (дуа) в трети том; Лечението чрез рукя в четвърти том.

И нека мирът, благословът и благодатта да бъдат над нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство, сподвижниците му, и неговите последователи в добрината до Съдния ден.

Написано от: Сеид ибн Али ибн Уехф Ел Кахтани

Завършено в месец Шабан 1408 г. по хиджра.

Превъзходството на дуата

Всевишният Аллах казва: "И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!”" Сура Гафир, айет: 60, И Превеликият и Вемогъщ Аллах казва: " И когато Моите раби те питат за Мен ­ Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!" (Ел-Бакара: 186) И казва Пророкът ﷺ : ,,Дуата е ибадет, вашият Господ казва: „Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!“[3] , И казва Пророка ﷺ: „Наистина вашият Господ — благословен и превъзвишен — е Свенлив и Щедър; Той се свени от Своя раб, когато той вдигне ръцете си към Него, да ги върне празни.“”[4], И казва Пророка ﷺ: ,,На всеки мюсюлманин, който отправя молба, в която няма грях или прекъсване на родствените връзки, Аллах дава едно от три неща: или да му се откликне веднага, или да му я запази за Отвъдния живот, или да отклони от него зло, равно на нея“. Рекли: ,,Тогава да отправяме повече?“. Казал: ,,Аллах дава много повече!“[5]. [3] Ебу Давуд: 2/78, № 1481; Ет-Тирмизи: 5/211, № 2959; Ибн Мажде: 2/1258, № 3828; сахих според Ел-Албани в „Сахих Ел-Джами‘ Ес-Сагир“: 3/150, и „Сахих Ибн Мажде“: 2/324. [4] Предават го: Ебу Давуд: 2/78, 1488; Ет-Тирмизи: 5/557, 3556; Ибн Мадже: 2/1271, 3865. Ибн Хаджер казва: „санадът му е добър“, и ел-Албани го удостоверява в Сахих ет-Тирмизи: 3/179. [5] Предават го Ет- Тирмизи: 5/566, 5/462, 3573, и Ахмед: 3/18, 11150, ел-Албани го удостоверява в Сахих ел-Джами ес-Сагир: 5/116 и Сахих Сунен ет-Тирмизи: 3/140.

Етиката при отправяне на дуа и причините за нейното приемане[6]: [6] Виж тази етика и причините за приемане с техните доказателства в оригинала (3/927 - 975).

1. Искреност към Аллах;

2. Да започне с възхвала и прослава на Аллах, след това с отправяне на благослов на Пророка ﷺ, и да завърши с това.

3. Решителност в дуата и убеденост в откликването.

4. Да бъде настойчив в дуата и да не прибързва.

5. Да присъства сърцето по време на дуата.

6. Да отправя дуа в благоденствие и трудност.

7. Дуа се отправя единствено към Аллах.

8. Да не се моли с дуа против семейството си, имуществото си, децата си и себе си.

9. Да е с умерен глас по време на дуата, нито шепнешком, нито на висок глас.

10. Да признава греховете, да търси опрощение за тях, да признава благодатта и да благодари на Аллах за нея.

11. Липса на престараване в римуването по време на дуата.

12- Да се проявява смирение, покорност, надежда и страхопочитание.

13. Отдаване на правата (поправяне на неправдите и отдаване на правата) заедно с покаянието.

14. Отправяне на дуа три пъти.

15. Обръщане по посока кибле.

16. Вдигане на ръцете по време на дуа.

17. Абдест преди дуа, ако е възможно.

18. Да не се прекрачва границата в дуата (като прекаленост или отправяне на дуа, в която се съдържа гнет).

19. Молещият се да започне със себе си, когато отправя дуа за друг.[7] [7] Достоверно е предадено от Пророка ﷺ че е започвал дуата със себе си, а също така е достоверно предадено, че не е започвал със себе си, като дуата му за Енес, Ибн Аббас, Умм Исмаил и други. За подробности по този въпрос виж: Шерх ен-Неуеуи на Сахих Муслим, 15/144, Тухфет ел-Ехуези Шерх Сунен ет-Тирмизи, 9/328, и Фетх ел-Бари Шерх Сахих ел-Бухари, 1/281.

20. Да се търси близост до Аллах чрез съвършените Му имена и Прекрасните Му качества, или чрез праведно дело, което самият човек е извършил, или чрез дуата на праведен човек, който е жив и присъства.

21. Яденето, пиенето и облеклото да бъдат от халал.

22. Да не се моли за нещо, което е грях, или за прекъсване на родствените връзки.

23- Да повелява одобреното и да възбранява порицаното.

24. Да страни от всички грехове и непокорства.

Времена, състояния и места, в които дуата се приема[8]: [8] Виж подробно в оригинала тези времена, състояния и места с техните доказателства: 3/ 975-1117.

1. Нощта Ел-Кадр.

2. Последната третина на нощта.

3. В края (, преди селяма) на задължителните намази.

4. между езана и икамета.

5. Определен час от всяка нощ.

6. При призива /езана/ за задължителните намази.

7. При дъжд.

8. При настъплението на редиците по пътя на Аллах.

9. Час от петъчния ден.

Най-правилното мнение е, че това е последният час от времето на аср в деня джума, като може да бъде и по време на хутбето и намаза.

10. При пиене на вода земзем с искрено намерение.

11. По време на седжде.

12. Отправяне на предадената дуа /молба/ при събуждане от сън нощем.

13. Ако заспи с абдест, след което се събуди през нощта и отправи дуа.

14. Отправянето на дуа с думите: "Няма друг [истински] бог освен Теб, Пречист Си Ти, аз бях от угнетителите."

15. Отправяне на дуа от хората непосредствено след смъртта на поминал се човек.

16. Отправянето на дуа след възхвала на Аллах (т.е. "Еттехиййяту) и изричането на ,,Аллахумме салли" и ,,Аллахумме барик" по време на последното засвидетелстване (в намаза).

17. Когато се отправя дуа към Аллах с Неговото Велико име, с което ако бъде призован, откликва, и ако бъде помолен, дава [9]. [9] Виж Най-великото име на Аллах в хадис номер 203, номер 104 и номер 105 от тази книга.

18. Отправяне на дуа за своите братя мюсюлмани в тяхно отсъствие.

19. Отправянето на дуа в деня Арафат на (местността) Арафат.

20. Отправянето на дуа по време на месец Рамадан.

21. При събирането на мюсюлманите в събрания за споменаване на Аллах.

22. Дуа при сполетяла беда: ,,Иннаа лилляхи уе иннаа илейхи раджиун. Аллахумме`джурни фи мусибети, уе ехлиф ли хайран минхаа." ,,На Аллах принадлежим и при Него ще се завърнем! О, Аллах, възнагради ме в моето изпитание и ми дай по-добро вместо него.“

23. Отправянето на дуа, когато сърцето е насочено към Аллах и искреността е най-силна.

24. Дуата на угнетения срещу този, който го е угнетил.

25. Дуата на родителя за детето си, и срещу детето си.

26. Дуата на пътника.

27. Дуата на говеещия до разговяване.

28. Отправянето на дуа от говеещия при самото разговяване.

29. Дуата на бедстващия.

30. Дуата /молба/ на справедливия водач.

31. Дуата на праведното дете за родителите си.

32. Отправяне на дуа /молба/ след абдест, когато се казва предписаната дуа за този случай.“

33. Отправяне на дуа след захвърлянето на малкия джемарат.

34. Отправяне на дуа след захвърлянето на средния джемарат.

35. Отправянето на дуа вътре в Кябе, а който изпълни намаз вътре в Хиджр, то той е от Кябе.

36. Отправянето на дуа на Сафа.

37- Отправянето на дуа на Мерва.

38- Отправянето на дуа при Меш'ар Ель-Харам.

Вярващият призовава с дуа своя Господ винаги, където и да е. Аллах – Превелик и Всемогъщ е Той - казва:: И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!" (Ел-Бакара: 186) Но тези времена, състояния и места се отличават с по-специално внимание.

Дуа от Книгата (Корана) и сунната

Славата е единствено за Аллах и саляту селямът (благословът и мирът) е за този, след когото няма пророк.

1- "В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах, Господът на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! * Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на тези, над които тегне гняв, нито на заблудените!" Сура Ел-Фатиха, айетите от 1 - 7.

2- "Господи наш! Приеми от нас! Наистина, Ти си Всечуващия, Всезнаещия!" (Ел-Бакара: 127).

3- "...и приеми нашето покаяние! Наистина, Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния!" (Ел-Бакара: 128)

4- "Господи наш! Въздай ни добрина в земния живот и добрина в отвъдния! И ни защити от наказанието на Огъня!" (Ел-Бакара: 201).

5- "Чухме и се подчинихме! Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането." ( Сура Ел-Бакара: 285).

6- "Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!" (Сура Ел-Бакара: 286).

7- “Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия." (Сура Аали Имран: 8).

8- “Господи наш, повярвахме! Опрости греховете ни и опази ни от мъчението на Огъня!” (Сура Аали Имран: 16).

9- "Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.” (Сура Аали Имран: 38).

10- "Господи наш, повярвахме в това, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!” (Сура Аали Имран: 53).

11- “Господи наш, опрости греховете ни и нашата прекомерност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!” (Сура Аали Имран: 147).

12- " “Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня! Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители. Господи наш, чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Господ!” И повярвахме. Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците! И дари ни, Господи наш, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти никога не нарушаваш обещанието.” (Сура Аали Имран: 191 - 194).

13- "“Господи наш, повярвахме, впиши ни със свидетелите!" (Сура Ел-Маиде: 83).

14- “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.” (Сура Ел-Еараф: 23).

15- “Господи наш, не ни слагай заедно с хората­угнетители!" (Сура Ел-Еараф: 47).

16- "О, Аллах, Ти си нашият Покровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрият от прощаващите. Пиши ни добрина и в земния живот, и в отвъдния!" (Сура Ел-Еараф, айети: 155-156).

" 17- “Достатъчен ми е Аллах! Няма друг Бог освен Него! На Него се уповавам. Той е Господът на великия Трон.” (Ет-Теубе: 129).

18- “На Аллах се уповаваме. Господи наш, не сторвай от нас изкушение за угнетяващите хора! И спаси ни със Своето милосърдие от невярващите хора!” (Сура Юнус, айети: 85 - 86).

19- "“Господи, моля Те, опази ме да Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш, и не ме помилваш, ще съм от губещите.” (Сура Худ: 47).

20- "О, Аллах, о, Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земния живот, и в отвъдния! Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!” (Сура Юсуф, айет: 101 [10]) [10] За повече полза виж: Книга Ел-Феуаид на Ибн ел-Кайим (436, 437).

21- "“Господи мой, стори този град [Мекка] защитен и предпази мен и синовете ми, да не служим на идолите!" (Ибрахим: 35).

22- "Господи мой, стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата намаз! Господи наш! И приеми дуата ми!" (Ибрахим: 40).

23- " Господи наш, опрости мен и родителите ми, и вярващите в Деня, когато ще настане равносметката!” (Ибрахим: 41).

24- "“Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!” (Ел-Кехф: 10).

25- "Господи мой, разтвори гръдта ми! И улесни делото ми!* И развържи възела на езика ми, за да разбират словото ми!" (Сура Та-ха: 25-28.)

26- "“Господи, надбави ми знание!” (Сура Та-ха: 114).

27- “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.” (Сура Ел-Енбия: 87).

28- "“Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.” (Сура Ел-Енбия, айет: 89).

29- "Господи мой, пази ме от подстрекателствата на сатаните! И ме пази, Господи мой, да не ме спохождат!” (Сура Ел-Му'минун: 97 - 98).

30- “Господи наш, ние повярвахме. Опрости ни и помилвай! Ти си Най-милосърдният.” (Сура Ел-Му'минун: 109).

31- “Господи, опрости и помилвай! Ти си Най-милосърдният.” (Сура Ел- Му'минун: 118).

32- “Господи, отклони от нас мъчението на Джехеннем! Неотменимо е неговото мъчение.” И колко лош е той за обиталище и пребивание!" Сура Ел-Фуркан, айети: 65-66.

33- “Господи наш, дари ни със съпруги и потомци ­ радост за очите ни! И ни стори водители на богобоязливите!” (Сура Ел-Фуркан: 74).

34- "Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!* И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения], и ме стори да бъда от наследниците на блажения Дженнет! (Сура Еш-Шуара: 83 - 85).

35- "И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени, в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” (Еш-Шуара: 87 - 89).

36- “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който Ти дари на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!” (Ен-Немл: 19).

37- “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” (Сура Ел-Касас: 16).

38- "“Господи, спаси ме от хората-угнетители!” (Сура Ел-Касас: 21).

39- “Надявам се моят Господ да ме насочи по правия път." (Сура Ел-Касас: 22).

40- “„Господи, нуждая се от всяко добро, което ми изпращаш!“ (Ел-Касас: 24).

41- “Господи, подкрепи ме срещу хората, сеещи развала!” (Сура Ел-Анкебут: 30).

42- "Господи мой, дари ме с праведни потомци!” (Ес-Саффат: 100).

43- “Господи мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш! И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само на Теб се отдавам.” (Ел-Ехкаф: 15).

44- “Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден.” (Ел-Хашр: 10).

45- "Господи наш, на Теб се уповаваме и пред Теб се покайваме, и към Теб е завръщането." (Сура Ел-Мумтехане: 4).

46- "Господи наш, не ни подлагай на изпитание чрез неверниците и ни опрости! Господи наш, наистина Ти си Всемогъщия, Премъдрия.” (Сура Ел-Мумтехане: 5).

47- "Господи мой, опрости на мен и на родителите ми, и на всеки вярващ, който влезе в моя дом, и на вярващите мъже, и на вярващите жени, и надбавяй на угнетителите само гибел!” (Нух: 28).

48- “Господи, придай ни още светлина и ни опрости! Ти над всяко нещо имаш сила.” (Ет-Техрим: 8).

49- ,,О, Аллах, напъти ме с Твоето позволение към истината в онова, по което има разногласие. Наистина Ти напътваш когото пожелаеш по прав път"[11]. [11] (Извлечено от Сура Ел-Бакара: 213).

50- ,,„О, Аллах, дари ме с онази мъдрост, която, щом бъде дадена на някого, му е дадено голямо благо!"[12]. [12] (Извлечено от сура Ел-Бакара: 269).

51- ,,О, Аллах, утвърди ме с непоколебимото слово в земния живот и в отвъдния живот.“[13]. [13] (Извлечено от сура Ибрахим: 27).

52- „О, Аллах, направи вярата да е обичана за нас и я разкраси в сърцата ни, и направи неверието, нечестивостта и непокорството омразни за нас, и ни направи да сме от напътените!“ [14]. [14] (Извлечено от сура Вл-Худжурат: 7).

53- "О, Аллах, опази ме от скъперничеството на душата ми и ме направи да бъда от сполучилите!"[15]. [15] (Извлечено от сура Ет-Тегабун: 16)

54- ,О, Аллах, въздай ни добро в земния живот и в отвъдния живот, и ни опази от наказанието в огъня! [16] [16] Ел-Бухари (4522 и 6389) и Муслим (2690).

55- „О, Аллах, моля Те да ме опазиш от изпитанието в Огъня и от мъчението в Огъня, и от изпитанието в гроба и от мъчението в гроба, и от злото на изпитанието в богатството, и от злото на изпитанието в бедността! О, Аллах, моля Те да ме опазиш от злото на изпитанието на лъжливия месия Ед-Деджжал! О, Аллах, пречисти сърцето ми със снежна вода и скреж, пречисти сърцето ми от греховете, както си почистил бялата дреха от мръсотията, и ме отдалечи от греховете ми, както си отдалечил изтока от запада! О, Аллах, моля Те да ме опазиш от мързела, греха и дълга!" [17] Предават го Ел-Бухари (832) и Муслим (589).

56- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от безсилието, мързела, страха, старческата немощ и скъперничеството, и при Теб търся убежище от мъчението в гроба и от изпитанието на живота и смъртта.”[18] [18] Предават го Ел-Бухари (2823) и Муслим (2706).

57- "О, Аллах, моля Те да ме опазиш от тежките-непосилни изпитания, и от това да ме сполети нещастието, и от лошата съдба, и от злорадството на враговете!".[19] [19] Предават го Ел-Бухари (6347) и Муслим (2707), а текстът е: „Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, търсеше убежище от тежкото изпитание, от сполетяването на нещастието, от злата съдба и от злорадството на враговете.“

58- „О, Аллах, приведи в ред религията ми, която е защита за делата ми, и приведи в ред земния ми живот, в който е моето препитание, и приведи в ред отвъдния ми живот, в който е моето завръщане, и направи живота надбавяне за мен във всяко добро, а смъртта – покой за мен от всяко зло!“[20]. [20] Предава го Муслим (2720).

59- ,,О, Аллах, моля Те за напътствие, богобоязън, непорочност и удовлетвореност!''[21]. [21] Предава го Муслим (2721).

60- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от безсилието, и от мързела, и от страха, и от скъперничеството, и от старческата немощ, и от мъчението в гроба! О, Аллах, дари душата ми с богобоязливост и я пречисти, Ти си Най-добрият, Който я пречиства, Ти си нейният Покровител и Владетел! О, Аллах, при Теб търся убежище от знание, от което няма полза, и от сърце, което не се смирява, и от душа, която не се насища, и от дуа, на която не се откликва"[22]. [22] Предава го Муслим (2722).

61- ,,О, Аллах, напъти ме и ме насочи към правилното! О, Аллах, моля Те за напътствие и правдивост!''[23]. [23] Предава го Муслим (2725).

62- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от изчезването на Твоята благодат, и от загубата на сполуката от Теб, и от внезапното Ти наказание, и от целия Ти гняв!''[24]. [24] Предава го Муслим (2739).

63- ,,,О, Аллах, при Теб търся убежище от злото на това, което съм извършил, и от злото на това, което не съм извършил!" [25]. [25] Предава го Муслим (2716).

64- „О, Аллах, намножи имуществото и потомството ми, и ме дари с берекет в това, което си ми дарил!“ [26] , „[и ме дари с дълъг живот в покорство на Теб, и направи делата ми добри,] и ми опрости!“[27] [26] За това свидетелства дуата на Пророка ﷺ за Енес: „О, Аллах, намножи имането му и потомството му и го дари с берекет в това, което си му дал!“ (ал-Бухари, № 1982 и Муслим, № 660). [27] ел-Бухари в „ел-Едеб ел-муфрад“ с номер 653, определен за достоверен от ел-Албани в „Силсилету ел-ехадис ес-сахихах“ с номер 2241 и в „Сахих ел-едеб ел-муфрад“, стр. 244. А това, което е в квадратните скоби, се потвърждава от думите му, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато бил попитан: „Кой е най-добрият от хората?“, на което отговорил: „Онзи, който е живял дълго и са му хубави делата.“ (разказан от ет-Тирмизи с номер 2329 и Ахмед с номер 17716, и определен за достоверен от ел-Албани в „Сахих ет-Тирмизи“, 2/271). Попитах почитаемия наш шейх Ибн Баз, Аллах да се смили над него, за дуата с тези думи и дали е сунна, а той отговори: „Да“.

65- ,,Няма друг Бог освен Аллах, Превеликия, Всеблагия. Няма друг Бог освен Аллах, Господа на великия Трон. Няма друг Бог освен Аллах, Господа на небесата, и Господа на земята, и Господа на прекрасния Трон''[28]. [28] Предават го Ел-Бухари (6345) и Муслим (2730).

66- ,,О, Аллах, за Твоята милост копнея, не ме поверявай на самия мен дори за миг, и приведи в ред всичките ми дела, няма друг бог освен Теб!"[29]. [29] Ебу Давуд: 5090; Ахмед: 5/ 42. Албани го е окачествил като хасен в Сахих Ебу Давуд: 3/ 250, и в Сахих ел-Едеб ел-Муфрад: 260. Иснадът му е окачествен като хасен също и от Алляме Ибн Баз в Тухфет ел-ехйяр, стр. 24.

67- „Няма друг [истински] бог освен Теб, Пречист Си Ти, аз бях от угнетителите!“[30]. [30] Ат-Тирмизи, № 3505; и ел-Хаким, който го е определил като сахих, с което се е съгласил и ез-Зехеби, 1/505; и Албани го е определил като сахих в „Сахих ет-Тирмизи“, 3/168. Текстът му е: ,,Зовът на Зен-Нун, когато отправил дуа, докато бил в корема на кита: ,,Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина аз бях от несправедливите.“ [ел-Енбия: 87]. Няма мюсюлманин, който да призове с нея за нещо, без Аллах да му се откликне.``

68- „О, Аллах, аз съм Твой раб, син на Твой раб, син на Твоя рабиня. Моят перчем (т.е. съдбата ми) е в Твоята ръка. Твоята повеля над мен е в сила. Твоето отсъждане за мен е справедливо. Моля Те с всяко име, което е Твое, с което Си нарекъл Себе Си, или си го низпослал в Твоята Книга, или си научил на него някого от Твоите създания, или си го запазил за Себе Си в знанието за неведомото, да направиш Корана пролет (т.е. радост, живот, щастие) за сърцето ми, светлина за гърдите ми, прогонване на скръбта ми и премахване на тревогата ми.“[31]. [31] Ахмед (1/391, 452); ел-Хаким (1/509), ел-Хафиз го определя като хасен в Техридж ел-Езкяр, Албани го определя като сахих в Техридж ел-Келим ет-Таййиб, стр. 73.

69- ,,О, Аллах, Който преобръщаш сърцата, обърни сърцата ни към подчинение на Теб!"[32]. [32] Муслим: (2654).

70- "О, Ти, Който преобръщаш сърцата, утвърди сърцето ми в Твоята религия!" (33). [33] Ет- Тирмизи: 3522; Ахмед: 4/182; ел-Хаким: 1/525 и 528, като го е определил за достоверен и ез-Зехеби е потвърдил това; определен за достоверен от Албани в „Сахих ел-Джами'а“: 6/309, и „Сахих ет-Тирмизи“: 3/171. Ум Селеме, Аллах да е доволен от нея, е казала: „Най-честата му дуа – Аллах да го благослови и го дари – “

71- ,,О, Аллах, моля Те за сполука в земния живот и в отвъдния!".[34] [34] ет-Тирмизи, под номер 3514, и ел-Бухари в „ел-Едеб ел-Муфрад“, под номер 726. Формулировката при ет-Тирмизи гласи: „Молете Аллах за сполука на този свят и в Отвъдния“, а в друг вариант [се казва]: „Молете Аллах за опрощение и сполука, защото на никого след убедеността не е дадено нещо по-добро от сполуката“. Албани го е определил като достоверен в „Сахих ибн Мадже“, 3/180, 3/185 и 3/170. За него има подкрепящи хадиси, виж ги в: „Муснед на имам Ахмед“, според подредбата на Ахмед Шакир, 1/156-157.

72- "О, Аллах, направи добър завършека ни във всички дела, и ни опази от позора в този свят и отвъдното наказание!" [35]. [35] Ахмед: 4/181; ет-Таберани в ел-Кебир: 2/33/1169, и в ед-Дуа: 1436; Ибн Хиббан: 2424, 2425 (Меуарид). В Меджмеуз-Зеваид (10/178) ел-Хейсеми казва: „Предавачите на Ахмед и единият от иснадите на ет-Таберани са достоверни.“

73- „Господарю мой, помогни ми и не помагай срещу мен, подкрепи ме и не подкрепяй срещу мен, планирай с хитрост в моя полза и не планирай срещу мен! Напъти ме, улесни напътствието за мен и ме подкрепи срещу онзи, който ме е угнетил! Господарю мой, направи ме да съм Ти много благодарен, да Те споменавам много, да изпитвам страхопочитание пред Теб, да съм Ти напълно покорен, смирен пред Теб, умоляващ и каещ се! Господарю мой, приеми покаянието ми, отмий греха ми, откликни на молбата ми, утвърди довода ми, напъти сърцето ми, напфрави праведен езика ми и премахни злобата от сърцето ми!“[36]. [36] Ел-Бухари в „Ел-Едеб ел-муфред“, № 664, 665; Ебу Давуд, № 1510, 1511; ет-Тирмизи, № 3551; Ибн Мажде, № 3830; Ахмед, 1/127; ел-Хаким (1/519), който го обявява за сахих, и ез-Зехеби се съгласява с него; Ел-Албани също го обявява за сахих в „Сахих Ебу Давуд“ (1/414) и „Сахих ет-Тирмизи“ (3/178).

74- ,,О, Аллах, ние Те молим за най-доброто, за което Те е молил Твоят Пратеник Мухаммед – саллеллаху алейхи уе селлем –, и Те молим да ни опазиш от злото, от което Те е молил да го опазиш Твоят Пратеник Мухаммед – саллеллаху алейхи уе селлем –! Ти си Този, от Когото се търси помощ, и от Теб е постигането на целта. Няма промяна, нито сила освен от Аллах!" [37]. [37] Ет-Тирмизи, № 3521, и Ибн Мажде, № 3846, по смисъл. Ет-Тирмизи казва: „Това е хадис хасен гариб.“, а ел-Албани го е класифицирал като слаб в „Даиф ет-Тирмизи“, с. 387.

75- ,,О, Аллах, моля Те да ме опазиш от злото на моя слух, и от злото на моето зрение, и от злото на моя език, и от злото на моето сърце, и от злото на моите страсти!". [38] Ебу Давуд: 1551; Ет-Тирмизи: 3492; Ен-Несаи: 5470, и други. Ел-Албани го определя като сахих в „Сахих Ет-Тирмизи“, 3/ 166, и „Сахих Ен-Несаи“, 3/ 1108.

76- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от кожни болести, лудост, лепра и от злите болести!".[39] [39] Ебу Давуд: 1554; Ен-Несаи: 5493; Ахмед, 3/192 и е определен за сахих от Ел-Албани в Сахих Ен-Несаи, 3/1116, и Сахих Ет-Тирмизи, 3/184.

77- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от порицаните нрави, дела и страсти!". [40] Ет-Тирмизи: 3591; Ибн Хиббан: 2422 (Меуарид); ел-Хаким: 1/532; ет-Таберани в ел-Кебир: 19/19/36. Ел-Албани го удостоверява в „Сахих ет-Тирмизи“: 3/184.

78- „О, Аллах, наистина Ти Си Всеизвиняващ, Щедър, обичаш извинението, извини ме!“ [41]. (Ет-Тирмизи, № 3513, и Ен-Несаи в Ел-Кубра, № 7712; класифициран като сахих от Ел-Албани в Сахих Ет-Тирмизи, 3/170.)

79- „О, Аллах, моля Те да върша добри дела, да изоставям порицаните, да обичам бедните, и да ми опростиш, и да ме помилваш! И ако пожелаеш изпитание за някой народ, прибери ме, преди да бъда изпитан! Моля Те за Твоята обич, за обичта на онзи, който Те обича, и за обичта към всяко дело, което ме доближава до Твоята обич!“[42]. [42] Предават го Ахмед, дословно: 5/243; и Ет-Тирмизи: 3235, със сходен текст, който го е счел за хасен и е казал: „Попитах Мухаммед ибн Исмаил – тоест Ел-Бухари – и той каза: „Това е хасен сахих хадис.““. В края на хадиса Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Тя е истина, затова я заучавайте и преподавайте.“. Предава го и ел-Хаким: 1/521, а ел-Албани го е счел за сахих в Сахих ет-Тирмизи: 3/318.

80- ,,О, Аллах, моля Те за всяко добро – сегашното и бъдещото – това, което зная от него, и това, което не зная! При Теб търся закрила от всяко зло – сегашното и бъдещото – това, което зная от него, и това, което не зная! О, Аллах, моля Те за доброто, за което Те е молил Твоят раб и Твоят пророк! И при Теб търся закрила от злото, от което е търсил закрила при Теб Твоят раб и Твоят пророк! О, Аллах, моля Те за Дженнет и за всяко слово или дело, което приближава до него! И при Теб търся закрила от Огъня и от всяко слово или дело, което приближава до него. И Те моля да направиш всяко Твое отсъждане за мен да е добро!”[43]. [43] Ибн Мадже: 3846, дословно, и Ахмед: 6/134, от когото е и втората добавка, Ел-Хаким го опредлея като сахих, а ез-Зехеби е съгласен с него: 1/521, от когото е и първата добавка. Ел-Албани го определя като сахих в Сахих Ибн Мадже: 2/327.

81- ,,О, Аллах, пази ме с Исляма, когато съм прав, пази ме с Исляма, когато съм седнал, и ме пази с Исляма, когато съм легнал, и не позволявай на враг, нито на завистник да злорадства над мен! О, Аллах, моля Те за всяко добро, чиито източници са в Твоята ръка, и при Теб търся убежище от всяко зло, чиито изтозници са в Твоята ръка!”[44]. [44] Ел-Хаким, 1/525, който го оценява като сахих, а Ез-Зехеби се съгласява с него; Ел-Албани го оценява като хасен в „Сахих Ел-Джами“, 2/398, и в „Силсиля Ел-Ахадис Ес-Сахиха“, 4/54, (1540).

82- „О, Аллах, отреди ни дял от страха от теб, който да е преграда между нас и непокорството- греха пред Теб, и от покорството пред Теб това, чрез което ще ни удостоиш с достигане до Твоя Дженнет, и от твърдата увереност, това, чрез което ще ни дариш с облекчение за земните ни беди! О, Аллах, дари ни с възможността да се наслаждаваме на слуха си, на зрението си, на силата си докогато си ни отсъдил да живеем, и стори те да бъдат запазени за нас до края на живота ни! Дари ни с възмездие на онзи, който ни е угнетил, и ни подкрепи срещу онзи, който е бил враждебен към нас, и не сторвай бедата ни да е във вярата ни, и не сторвай най-голямата ни грижа да е земният живот, и той да бъде крайна цел на знанието ни, и не ни поставяй под властта на такъв, който не ще е милостив към нас!“[45] [45] Ет-Тирмизи: 3502; Ел-Хаким, 1/528, който го определя за достоверен, а ез-Зехеби се съгласява с него; Ибн ес-Сунни: 446. Ел-Албани го определя за добър (хасен) в „Сахих ет-Тирмизи“, 3/168, и „Сахих ел-Джами“, 1/400.

83- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от страха, и при Теб търся убежище от скъперничеството, и при Теб търся убежище от това да бъда доведен до престарялост, и при Теб търся убежище от изпитанието на земния живот и от мъчението в гроба!" [46]. [46] Сахих Ел-Бухари: 2822.

84- „О, Аллах, опрости ми греха ми, невежеството ми, моята прекомерност в делата ми, и онова, което Ти знаеш по-добре от мен! О, Аллах, опрости ми стореното от мен на шега и на сериозно, по грешка и умишлено, всичко това е у мен!“ [47]. [47] Предават го Ел-Бухари (6398) и Муслим (2719).

85- „О, Аллах, аз угнетих себе си с огромен гнет и никой не опрощава греховете освен Теб, опрости ми с опрощение от Теб и ме помилвай! Наистина Ти Си Всеопрощаващия, Всемилостивия.“ [48]. [48] Предават го Ел-Бухари (834) и Муслим (2705).

86- "О, Аллах, на Теб се отдавам, в Теб вярвам, в Теб се уповавам, към Теб се завръщам и заради Теб защитавам истината. О, Аллах, търся закрила при Твоята мощ — няма друг бог освен Теб — от това да ме оставиш в заблуда! Ти си Вечноживият, Който не умира, а джиновете и хората умират.“[49]. [49] Предават го Ел-Бухари (6398) и Муслим (2719).

87- „О, Аллах, ние Те молим за причините водещи до Твоята милост, за убедеността в Твоето опрощение, за спасението от всеки грях, за ползата от всяко благочестие, за спечелването на Дженнета и за избавлението от Огъня!“[50] [50] Ел-Хаким: 1/525; удостоверява го, а ез-Зехеби е съгласен с него; Ел-Бейхакий в Ед-Даауат (206); виж и: Ел-Езкяр от ен-Неуеуи, стр. 340; изследователят Абдул-Кадир ел-Арнаут го определя като добър.

88- ,,О, Аллах, опрости на вярващите мъже и вярващите жени“(51). [51] От Убаде – Аллах да е доволен от него – се предават думите му: „Чух Пророка – Аллах да го благослови и с мир да го дари – да казва: „Който помоли за прошка за вярващите мъже и вярващите жени, Аллах му записва една добрина за всеки вярващ мъж и всяка вярваща жена.““ (Разказан от ат-Табарани в „ал-Кабир“, 5/202, № 5092, и 3/334, № 2155. Ал-Хайсами в „Маджма аз-Зауаид“, 10/210, определя веригата му от предаватели като добра, а ел-Албани го определя като добър (хасен) в „Сахих ал-Джами“, № 5902, 5/242.)

89- „О, Аллах, опрости ми греха, направи дома ми уютен и просторен и ме благослови в препитанието, което си ми дарил!“[52]. [52] Ахмед: 16599, 23114, 23188; Ет- Тирмизи: 3500; редакторите на „Ел-Муснед“ (27/144, 38/197 и 38/145) казват: „Добър хадис заради друг такъв“.

90- ,,О, Аллах, моля Те за Твоята щедрост и Твоята милост, защото никой не ги притежава освен Теб!"[53]. [53] Предава го ет-Таберани. А ел-Хейсеми казва в Меджмеуз-Зеваид, 10/159: „Предавачите му са предавачи на ес-Сахих, освен Мухаммед ибн Зияд, той е надежден.“, а ел-Албани го определя като сахих в Сахих ел-Джами'а 1/404: 1278.

91- ,,О, Аллах, при Теб търся закрила от немощта на старостта, от падане от високо, от затрупване, от скръб, от удавяне и от изгаряне! И при Теб търся закрила от това шейтанът да ме порази със заблуда в смъртния ми час! И при Теб търся закрила от това да умра по Твоя път като беглец- отстъпвайки назад, и при Теб търся закрила от това да умра от отровно ухапване!”[54] [54] Ебу Давуд: 1552; ен-Несаи: 5531 и 5532, ел-Албани го определя като сахих в Сахих ен-Несаи: 3/ 1123, и Сахих Сунен Ебу Давуд: 1/ 425.

92- ,,О, Аллах, моля Те да ме опазиш от глада, защото той е лош спътник, и моля Те да ме опазиш от измяната, защото тя е лош другар в сърцето!"[55]. [55] Предават го Ебу Давуд: 1547 и Ен-Несаи: 5483, ел-Албани го оценява като добър в „Сахих ен-Несаи“, 3/1112.

93- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от безсилието, и леността, и страха, и скъперничеството, и старческата немощ, и коравосърдечието, и нехайството, и зависимостта, и унижението, и сиромашията! И при Теб търся убежище от бедността, и неверието, и нечестивостта, и раздора, и лицемерието, и показността, и славата! И при Теб търся убежище от глухотата, и немотата, и лудостта, и проказата, и витилигото, и от лошите болести!"[56]. [56] Предават го: Ен-Несаи: 5493; Ел-Хаким: 1/530, ел-Албани го определя като сахих в Сахих ел-Джами'а: 1/406 и в Ируа ел-Галил: 852.

94- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от бедността, оскъдицата и унижението, и при Теб търся убежище от това да угнетя някого, или да бъда угнетен!" [57]. [57] Предават го Ебу Давуд: 1544 и ен-Несаи: 5475, ел-Албани го определя като сахих в Сахих ен-Несаи: 3/1111 и Сахих ел-Джами: 1/407, а текстът в скобите е при Ибн Хиббан (Меварид), и ел-Албани го определя като сахих в Сахих Меварид ез-Заман: 2/455.

95- ,,О, Аллах, моля Те да ме опазиш от лош съсед там, където живея постоянно — защото съседът в пустошта си тръгва!“ [58]. [58] Ел-Бухари в „Ел-Едеб ел-муфрад“ (117) и Ел-Хаким (1/532), като Ез-Зехеби го обявява за достоверен и се съгласява с него; и го предава Ен-Несаи (5517), и Ел-Албани го обявява за достоверен в „Сахих ел-Джами'а“ (1/408) и в „Сахих Ен-Несаи“ (3/1118).

96- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от сърце, което не се смирява; и от зов, на който не се откликва; и от душа, която не се насища; и от знание, което не е от полза; при Теб търся закрила от тези четири неща!".[59] [59] Ет-Тирмизи: 3482, и Ебу Давуд: 1549; обявен за достоверен от учения Ел-Албани в „Сахих ел-Джами'а“: 1295, и „Сахих ен-Несаи“: 3/1113.

97- ,,О, Аллах, моля Те да ме опазиш от лошото на деня и от лошото на нощтта, и от лошото на часа, и от лошия другар, и от лошия съсед там, където живея!". [60] Предава го ет-Таберани, а ел-Хейсеми казва в ез-Зеваид, 10/ 144: „предавачите му са предавачи на ес-Сахих.“ Ел-Елбани го оценява като хасен в Сахих ел-Джам'а, 1/ 411: 1290.

98- ,,О, Аллах, моля Те за Дженнет и при Теб търся закрила от Огъня!". (три пъти)[61]. [61] Разказан от ат-Тирмизи, № 2572, и Ибн Мадже, № 3340, и ен-Несаи, № 5536, и е обявен за достоверен от ел-Албани в „Сахих ет-Тирмизи“, 2/319, и „Сахих ен-Несаи“, 3/1121, а текстът му е: "Който помоли Аллах за Дженнет три пъти, Дженнетът казва: „О, Аллах, въведи го в Дженнета“! И който потърси закрила от Огъня три пъти, Огънят казва: „О, Аллах, предпази го от Огъня“!.

99- ,,О, Аллах, дари ме с дълбоко разбиране в религията!" [62]. [62] За това свидетелства преданието на Ел-Бухари (143) и Муслим (2477) относно дуата на Пратеника – Аллах да го благослови и с мир да го дари – за Ибн Аббас, Аллах да е доволен от тях.

100- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от това да съдружавам с Теб знаейки, и Те моля за опрощение за онова, което не зная"!"[63]. [63] Предават го: Ахмед: 4/403; Ибн Ебу Шейбе: 10/337; ет-Таберани в ел-Муаджем ел-Еусат: 4/284. Ел-Албани го определя като хасен в Сахих ет-Тергиб уе-т-Терхиб, 1/19.

101- „О, Аллах, дари ме с възможността да се възползвам от това, на което си ме научил, и ме научи на онова, което ще ми бъде от ползва, и надбави ми знание!“[64]. [64] Предават го ет-Тирмизи: 3599 и Ибн Мадже: 259, ел-Албани го определя като сахих в Сахих Ибн Мадже, 1/47.

102- ,,О, Аллах, моля Те за полезно знание, добро препитание и приети дела!"[65]. [65] Предават го Ибн Мадже: 925; Ен-Несаи в „Амел ел-йеум уе-л-лейле“: 102; Ахмед: 6/294 и 305, и ел-Албани го определя като сахих в „Сахих Ибн Мадже“: 1/152.

103. „О, Аллах, умолявам Те, о, Аллах, чрез това, че Ти си Единственият, Единният, Самодостатъчният, Който не е родил и не е роден, и няма никой равен на Него — да ми опростиш греховете, наистина Ти си Опрощаващият, Милостивият!““ [66]. [66] Предават го Ен-Несаи: 1300, и текстът е негов; Ен-Несаи в ,,Ес-сунеен ел-кубра“: 7665; Ебу Давуд: 985, ел-Албани го определя като сахих в ,,Сахих Сунен Ен-Несаи“, 1/ 147.

104- „О, Аллах, умолявам Те, с това, че единствено на Теб принадлежи възхвалата. Няма друг [истински] бог освен Теб, [Ти си единственият, нямаш съдружник], Вседаряващия, [о,] Първосъздателю на небесата и земята, о, Владетелю на величието и почитта, о, Вечноживия, о, Всеподдържащия, наистина Те умолявам за [Дженнета и при Теб търся закрила от Огъня]“ [67]. [67] Ебу Давуд: 1495, Ибн Мажде: 3858, Ен-Несаи: 1299, и Ет-Тирмизи: 3544. Ел-Албани го определя като сахих в Сахих Ен-Несаи, 1/ 279, и в Сахих Ибн Мажде, 2/ 329.

105- „О, Аллах, аз Те умолявам чрез това, че свидетелствам, че Ти си Аллах, няма друг [истински] бог освен Теб, Единствения, Всевластния, Който не е раждал и не е бил роден, и няма равен Нему.“[68]. [68] Ебу Давуд: 985; Ет-Тирмизи: 3475; Ибн Мажде: 3857; Ахмед: 5/360; и сахих според Ел-Албани в „Сахих Сунен ет-Тирмизи“, 3/163.

106- ,,,Господарю мой, опрости ми и приеми покаянието ми, наистина Ти Си Приемащият покаянието, Опрощаващият." [69]. [69] Ебу Давуд: 1518; Ет-Тирмизи: 3434, текстът е негов; Ен-Несаи в Ел-Кубра: 10292; Ибн Мадже: 3814; определен като достоверен от Ел-Албани в ,,Сахих Ибн Мадже", 2/321, и в ,,Сахих Ет-Тирмизи", 3/153.

107- „О, Аллах, [умолявам те] чрез Твоето знание за неведомото и Твоята мощ над творението, остави ме жив, докато знаеш, че животът е по-доброто за мен, и ме прибери, когато знаеш, че смъртта е по-доброто за мен! О, Аллах, моля Те за боязън от Теб в скритото и явното, и Те моля за словото на истината при доволство и гняв, и Те моля за умереност при богатство и бедност, и Те моля за благодат, която не се изчерпва, и Те моля за радост за очите, която не изчезва, и Те моля за удовлетвореност след предопределението, и Те моля за прохладата на живота след смъртта, и Те моля за насладата да гледам Твоя лик и за копнежа за срещата с Теб- без вредоносно страдание и без заблуждаващо изпитание! О, Аллах, украси ни с украсата на вярата и ни направи напътстващи и напътени!“[70]. [70] Ен-Несаи: 1305; Ахмед: 4/264, и е обявен за достоверен от Ел-Албани в Сахих Ен-Несаи, 1/280 и 1/281.

108- „О, Аллах, дари ме с Твоята обич и с обичта на този, чиято обич ще ми е от полза пред Теб! О, Аллах, каквото си ми дарил от нещата, които обичам, го превърни в сила за мен за това, което Ти обичаш! О, Аллах, каквото си отнел от мен от нещата, които обичам, го превърни в свободно време за мен за това, което Ти обичаш!“ [71]. [71] Предават го Ет-Тирмизи, № 3491, и го определя като хасен. Абдул-Кадир ел-Арнаут казва: ((И то е, както е казал)). Виж научната му редакция на Джамиул-Усул, 4/341.

109- „О, Аллах, пречисти ме от греховете и прегрешенията! О, Аллах, пречисти ме от тях, както се почиства бялата дреха от мръсотията! О, Аллах, пречисти ме със сняг, със скреж и със студена вода!" [72]. [72] Предават го Муслим (476) и Ен-Несаи (400).

110- ,,О, Аллах, при Теб търся закрила от скъперничеството, и страха, и старческата немощ, и изпитанието на сърцето, и мъчението в гроба!". [73] Ен-Несаи, № 5469, чийто текст е: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е търсил закрила от пет [неща]: от скъперничеството, страха, лошото на годините, изпитанието на сърцето и наказанието в гроба.“; предаден е и от Ебу Давуд, № 1539, и Ел-Арнаут го е определил като добър в своя тахридж на „Джамиул-усул“, 4/363.

111- ,,О, Аллах, Господарю на Джибрил и Микаил, и Господарю на Исрафил, моля Те да ме опазиш от горещината на Огъня и от мъчението в гроба!"[74] [74] Предават го Ен-Несаи: 1344; Ахмед: 6/61; ел-Бейхаки в ед-Деават: 109, ел-Албани го определя като сахих в Сахих ен-Несаи: 3/1121, и Силсилятул-Ахадис ес-Сахиха: 1544.

112- ,,О, Аллах, внуши ми напътсвието и ме опази от злото на моята душа!"[75]. [75] Предават го ет-Тирмизи, текстът е негов: 5/519, 3483; Ахмед с подобен текст: 33/197, 19992; и ел-Хаким: 1/510, също с подобен текст, като го е класифицирал като сахих, и ез-Зехеби се съгласява с него. Изследователите на „ел-Муснед“ казват за хадиса на Ахмед (33/197): „иснадът му е сахих според условията на еш-Шейхейн [Бухари и Муслим]“, а що се отнася до текста на ет-Тирмизи, ел-Албани го е счел за слаб в „Даиф ет-Тирмизи“, стр. 397.

113- ,,О, Аллах, моля Те за полезно знание и моля Те да ме опазиш от знание, от което няма полза!"[76]. [76] Предават го Ен-Несаи в ел-Кубра, № 7867, и Ибн Мадже, № 3843, като ел-Албани го определя като добър в Сахих Сунен Ибн Мадже, 2/327, а текстът му е: „Молете Аллах за полезно знание и търсете убежище при Аллах от знание, което не е от полза“.

114- „О, Аллах, Господарю на [седемте] небеса и Господарю на земята, и Господарю на великия Трон, Господарю наш и Господарю на всяко нещо, разпукващия зърното и костилката, и низпославащия Тората, Инджила и Разграничението (Корана), търся закрила при Теб от злото на всяко нещо, което държиш под Своя власт. О, Аллах, Ти си Безначалния и преди Теб няма нищо, и Ти си Безкрайния и след Теб няма нищо, и Ти си Явният и над Теб няма нищо, и Ти си Скритият и няма нищо отвъд Теб, изплати дълга ни и ни избави от бедността!“ [77]. [77] Предава го Муслим (2713), от хадиса на Ебу Хурейра, Аллах да е доволен от него.

115- „О, Аллах, обедини нашите сърца и поправи взаимоотношенията помежду ни, и ни напъти по пътищата на мира и подчинението, и ни избави от тъмнините към светлината, и ни отдалечи от покварата – явната и скритата, и благослови нашите слухове, и нашето зрение, и нашите сърца, и нашите съпруги, и нашите потомства, и приеми нашето покаяние, наистина Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния! И ни стори признателни за Твоите блага, възхваляващи Те за тях, приемащи ги, и ги доведи до пълнота за нас“.[78]. [78] Предават го Ебу Давуд: 969 и Ел-Хаким, с неговата формулировка: 1/265, и казва: „Сахих, според условията на Муслим“, ез-Зехеби се съгласява с него: 1/26, и ел-Албани го удостоверява в „Сахих ел-Едеб ел-Муфрад“: 630.

116- ,,О, Аллах, моля Те за най-доброто искане, за най-добрата молба, за най-добрия успех, за най-доброто дело, за най-добрата награда, за най-добрия живот и за най-добрата смърт! Утвърди ме, направи тежки везните ми, и укрепи вярата ми, и издигни степените ми, и приеми молитвата ми, и опрости греха ми! Моля Те за най-високите степени в Дженнета! О, Аллах, моля Те за всяко начало на доброто, и всеки негов край, неговата пълнота, явното и скритото му, и за най-високите степени в Дженнета! Амин! О, Аллах, моля Те за най-доброто, което предприемам, най-доброто, което правя, най-доброто, което върша, най-доброто, което е скрито, и най-доброто, което е явно, и за най-високите степени в Дженнета! Амин!. О, Аллах, моля Те да издигнеш споменаването ми, да премахнеш бремето от мен, да приведеш в ред делата ми, да пречистиш сърцето ми, да предпазиш целомъдрието ми, да озариш сърцето ми, да ми опростиш греха, и Те моля за най-високите степени в Дженнета! Амин! О, Аллах, моля Те да благословиш мен самия, и слуха ми, и зрението ми, и душата ми, и тялото ми, и нрава ми, и семейството ми, и живота ми, и смъртта ми, и делата ми! Приеми добрите ми дела, и Те моля за най-високите степени в Дженнета! Амин!“[79] [79] Предават го Ел-Хаким по предание от Умм Селеме, като го определя за сахих, а ез-Зехеби се съгласява с него (1/520); Ел-Бейхакий в Ед-Деават (225); и Ет-Таберани в Ел-Кебир (23/326, № 717).

117- ,О, Аллах, отдалечи ме от порицаваните нрави, страсти, дела и болести!" [80]. [80] Предава го Ел-Хаким: 1/523, и казва: „сахих според условията на Муслим“, и ез-Зехеби се съгласява с него: 1/532, предава го и ет-Таберани в „Ел-Муаджем ел-Кебир“: 19/19, номер 36, а ел-Албани го определя като сахих в „Зилял ел-Дженнех“: номер 13.

118- ,,О, Аллах, стори ме удовлетворен от препитанието, което си ми дарил, и ми дай берекет в него, и замени за мен всяка загуба с добро!" [81]. [81] Предава го Ел-Хаким: 1/ 532, и го определя като сахих, а Ез-Зехеби е съгласен с него: 1/ 510, по предание от Ибн Аббас, Аллах да е доволен от тях двамата; Ел-Бейхаки в ел-Едеб: 1084, и в ед-Деават ел-Кебир: 211; и е счетен за хасен (добър) от Ел-Хафиз Ибн Хаджер в ел-Футухат ер-Раббаниййе: 4/ 383.

119- „О, Аллах, направи равносметката ми да бъде лека!“ [82]. [82] Предават го Ахмед: 6/48; и ел-Хаким: 1/255, който казва: „достоверен според условията на Муслим“, и ез-Зехеби се съгласява с него: 1/255. Айша, Аллах да е доволен от нея, каза: „Когато той си тръгна, попитах: „О, Пратенико на Аллах, какво е леката равносметка?“. Той каза: „Да се погледне в книгата му и да му се опрости. Защото, който бъде подложен на детайлна равносметка в този Ден, о, Айша, е погубен, и всяко нещо, което сполети вярващия, Аллах, Всемогъщия и Великия, изкупва греховете му чрез него, дори и трънът, който го убожда.“. Ученият Ел-Албани казва за него в „Мишкат ел-месабих“: „Иснадът му е добър.“.

120- ,„О, Аллах, помогни ни да Те споменаваме, да Ти благодарим и да Ти служим по най-добрия начин!“ [83] Предават го: Ахмед: 2/299; ел-Хаким: 1/499, който го е сметнал за сахих, с което се е съгласил и ез-Зехеби, а той е такъв, както са казали; Ебу Давуд: 1524; ен-Несаи в ел-Кубра: 9973. Ел-Елбани го е сметнал за сахих в Сахих ел-Едеб ел-Муфред: 534.

121- ,,О, Аллах, моля Те за непоклатима вяра, неизчерпаема благодат и спътничеството на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в най-високата степен в Дженнета на вечността”. [84] [84] Предават го: Ибн Хиббан в Меварид: стр. 604, № 2436, от Ибн Месуд, Аллах да е доволен от него, „меукуфен“; Ахмед, по друг път: 1/386, 400; и ен-Несаи в „Амел ел-Йеум вел-Лейле“: № 869. Ел-Албани го определя като „хасен“ в ес-Силсиле ес-Сахиха, под № 2301.

122- „О, Аллах, предпази ме от злото на моята душа и ме укрепи в най-правите ми дела! О, Аллах, опрости ми онова, което сторих тайно и явно, по погрешка и умишлено, със знание и в неведение!“[85]. [85] Предават го: ен-Несаи в ел-Кубра: 6/246, 10830; ел-Хаким: 1/510, определя го като сахих, а ез-Зехеби се съгласява с него; Ахмед: 4/444, също е в ел-Муснед ел-Мухаккак: 33/197, 19992; а ел-Хафиз казва в ел-Исабе: „иснадът му е сахих“. Ел-Албани го определя като сахих в Тахридж Рияд ес-Салихин, в коментара си към хадис номер 1495.

123- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от надделяването на дълга, и от надмощието на врага, и от злорадството на враговете“[86]. [86] Предават го Ен-Несаи: 5475 и Ахмед: 2/173, ел-Албани го определя като сахих в Сахих ен-Несаи, 3/1113.

124- ,,О, Аллах, опрости ме, напъти ме, дари ми препитание, дари ми сполука! При Аллах търся заквила да ме опази от притеснението на заставането [пред Него] в Съдния ден." [87]. [87] Ен-Несаи: 1617; Ибн Мадже: 1356, ел-Албани го определя като сахих в „Сахих сунен ен-Несаи“: 1/356, и в „Сахих Ибн Мадже“: 1/226.

125- „О, Аллах, дай ми да се наслаждавам на слуха си и зрението си, и ги направи моите наследници [в доброто след мен], и ме подкрепи срещу този, който ме угнетява, и вземи от него полагащото ми се!“ [88]. [88] Предават го ет-Тирмизи: 3681; Ел-Бухари в „ел-Едеб ел-Муфред“: 650; Ел-Хаким: 1/523, който го определя като сахих, а ез-Зехеби се съгласява с него. Ел-Албани го счита за хасен в „Сахих ет-Тирмизи“: 3/188.

126- ,,О, Аллах, моля Те за чист живот, достойна смърт и завръщане, което не е опозоряващо, нито разобличаващо!“[89]. [89] Предават го: Ел-Хаким: 1/541; Зеваид Муснед ел-Беззар: 2/442, 2177; ет-Таберани в ед-Ду'а: 1435. Ел-Хейсеми казва в Меджмеуз-Зеваид, 10/179: „иснадът на ет-Таберани е добър“.

127- „О, Аллах, за Теб е цялата прослава! О, Аллах, никой не може да възспре онова, което Ти си разпрострял, и никой не може да разпростре онова, което Ти си възспрял, и никой не може да напъти онзи, когото Ти си оставил в заблуда, и никой не може да остави в заблуда онзи, когото Ти си напътил, и никой не може да даде онова, което Ти си възбранил, и никой не може да възпре онова, което Ти си дал, и никой не може да приближи онова, което Ти си отдалечил, и никой не може да отдалечи онова, което Ти си приближил. О, Аллах, разпростри над нас от Твоите благословии, милост, щедрост, и препитание! О, Аллах, аз Те моля за непреходната благодат, която не се променя и не изчезва! О, Аллах, аз Те моля за благодат в деня на нищета и за сигурност в деня на страх! О, Аллах, аз търся убежище при Теб от злото на онова, което си ни дал, и от злото на онова, което си ни възбранил! О, Аллах, направи вярата любима за нас и я разкраси в сърцата ни, и ни накарай да неавиждаме неверието, нечестивостта и неподчинението, и ни стори от напътените по правия път! О, Аллах, прибери ни като отдаден- мюсюлмани и ни съживи като мюсюлмани, и ни присъедини към праведниците, без да сме опозорени или наказвани! О, Аллах, срази невярващите, които отричат Твоите пратеници и възпират от Твоя път, и стовари върху им Твоя гняв и Твоето мъчение! О, Аллах, срази се с невярващите измежду дарените с Писанието, о, Бог на истината [Амин]“[90]. [90] Ахмед (със същия израз), 3/424 и 24/246 (15492); текстът в квадратни скоби е от Ел-Хаким, 1/507 и 3/23-24; предаден е и от Ел-Бухари в „Ел-Едеб ел-Муфред“ (699); обявен за достоверен от Ел-Албани в „Тахридж фикх ес-Сира“, стр. 284, и в „Сахих ел-Едеб ел-Муфред“ на Ел-Бухари (538), стр. 259.

128- ,,О, Аллах, опрости ми, помилвай ме, напъти ме, дари ми здраве, дай ми препитание!" [91]. [91] Муслим, 2696 и 2697; в предание от Муслим: „Наистина тези [думи] събират за теб твоя земен живот и отвъдния.“; в „Сунен“ на Ебу Давуд, 850, се предава: „Когато бедуинът се оттеглил, Пророкът (с.а.с.) казал: „Наистина той напълни ръцете си с благо.“

,,...помогни ми, издигни ме!"[92]. [92] Виж: Сунан на Ибн Мажде, № 898, Сунен на Тирмизи, № 284, Сахих на Ибн Мажде, 1/148, и Сахих на Тирмизи, 1/90.

129,,О, Аллах, надбавяй ни и не ни отнемай, почети ни и не ни унижавай, дарявай ни и не ни лишавай, предпочети ни и не предпочитай други пред нас, направи ни удовлетворени и бъди доволен от нас!" [93]. [93] Ет-Тирмизи: 5/326, № 3173; ел-Хаким: 2/98, и го е обявил за сахих. А Шейх Абдул Кадир ел-Арнаут го е счел за хасен в своя техкик на „Джамиул-Усул“: 11/282, № 8847.

130- "О, Аллах, Ти си направил прекрасно моето сътворение, затова направи спрекрасен и моя нрав!"[94]. [94] Предават го: Ахмед: 6/68, 155 и 1/403; Ибн Хиббан: 2423 – Меварид; ет-Таялиси: 374; Муснед Еби Яля: 5075, ел-Албани го определя като сахих в Ирваул-Галил: 1/115, № 74.

131- ,,О, Аллах, укрепи ме и ме направи напътващ и напътен!" [95]. [95] За това свидетелства дуата на Пророка ﷺ за Джерир, Аллах да е доволен от него. Виж: ел-Бухари, под номер 6333, както и под номера 3020, 3036 и други.

132- „О, Аллах, моля Те за постоянство в делото- вярата и непоколебимост върху правия път! Моля Те за онова, което води до Твоята милост, и за делата, които гарантират Твоето опрощение! Моля Те за признателност за Твоята благодат и за това да Ти служа по най- хубавия начин! Моля Те за непорочно сърце и правдив език! Моля Те за всяко добро, което Ти знаеш; и при Теб търся убежище от всяко зло, което Ти знаеш! Моля Те за опрощение за всичко, което Ти е знаеш! Наистина, Ти си Всезнаещият на неведомото!“ [96] Ахмед: 28/338, 17114, и 28/356, 17133; Ет-Тирмизи: 3407; ет-Таберани в ел-Муаджем ел-Кебир с неговия текст: 7135, 7157, 7175, 7176, 7177, 7178, 7179 и 7180. Предаден е и от Ибн Хиббан в неговия Сахих: 3/215, 935, и 5/310, 1974. Шуайб ел-Арнаут го определя като хасен в Сахих Ибн Хиббан: 5/312, а изследователите на Муснеда – като хасен заради веригите му: 28/338. Ел-Албани го споменава в Силсилетул-Ахадис ес-Сахиха, том седми: 3228, и в Сахих Меварид ез-Заман: 2416 и 2418, и казва: „сахих лигайрихи“.

133- ,,О, Аллах, моля Те за Фирдеус- най-висшата степен на Дженнета!". (97). [97] Взето от думите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „...И когато молите Аллах, молете Го за Ел-Фирдеус; защото той е центъра на Дженнета и най-високата част на Дженнета, и над него е Тронът на Всемилостивия, от него извират реките на Дженнета.“)). (Ел-Бухари, под номер 2790 и номер 7423.)

134- „О, Аллах, обнови вярата в сърцето ми!“ (98). [98] Откъс от хадис, в който се предава от Абдуллах ибн Умар, Аллах да е доволен от тях, че Пратеника на Аллах ﷺ е казал: „Наистина вярата в сърцето на всеки от вас се изхабява така, както се изхабява износената дреха. Затова молете Аллах да обнови вярата в сърцата ви.“. Ел-Хаким, 1/4, който го е счел за сахих, а Ез-Зехеби се е съгласил с него. Ел-Хейсеми казва в „Меджме'у аз-Зеуаид“, 1/52: „Предаден от Ет-Таберани в „Ел-Кебир“ и иснадът му е хасан“. Ел-Албани също го е счел за хасен в „Силсилет ел-Ехадис ес-Сахиха“, 4/113, под номер 1585.

135- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от молитва- намаз, която не носи полза!"[99]. 136- "О, Аллах, моля Те да ме опазиш от лош съсед, и от съпруг, който ще ме накара да остарея преди старостта, и от дете, което да ми бъде господар, и от богатство, което да ми бъде мъчение, и от коварен приятел, чието око ме гледа, а сърцето му ме дебне, ако види добро, го скрива, а щом види зло, го разгласява!".[100] [99] Ебу Давуд: 1549; обявен за достоверен от Ел-Албани в Сахих Сунен Еби Давуд: 1/424. [100] Предава го ет-Таберани в „ед-Дуа“, 3/1425, № 1339, а ел-Елбани казва в „Силсилетул-Ехадис ес-Сахиха“, 7/377, № 3137: „Казвам: Този иснад е добър, а всичките му предавачи са от предавачите на ет-техзиб...“

137-"О, Аллах, не ме опозорявай в Съдния ден!" [101]. [101] Ахмед в ел-Муснед, 29/ 596, номер 18056, а редакторите на ел-Муснед казват: „иснадът му е сахих“; предава го ет-Таберани в ел-Му'джем ел-кебир, 3/ 20, номер 2524 със следните думи: ,,О, Аллах, не ме опозорявай в Съдния ден и не ме опозорявай в Деня на най- тежкото изпитание!“.

138- "О, Аллах, моля Те за сполука в земния живот и в отвъдния!" [102]. [102] Ибн Мадже: 3851, ел-Албани го определя като сахих в „Сахих Ибн Мадже“, 3/259, и в „Силсилет ел-Ехадис ес-Сахиха“, № 1138.

139- ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от знание, което не е от полза, и от дело, което не се приема, и от сърце, което не се смирява, и от молба- дуа, на която не се откликва!”[103]. [103] Предават го Ибн Хиббан: 2440 (Меварид), ел-Албани го определя като сахих в Сахих Меварид ез-Зам'аан, 2/454, под номер 2066.

140- ,,О, Аллах, при Теб търся закрила от мъката и безпокойството, от немощта и мързела, от скъперничеството и страха, от бремето на дълга и от надмощието на хората!"[104]. [104] Бухари, под номер 6363, Енес /радийеллаху анху/, казва: „Прислужвах на Пратеника на Аллах ﷺ всеки път, щом отсядаше, и го чувах често да казва: „О, Аллах, търся убежище при Теб от...““.

141- ,,О, Аллах, моля Те да ме опазиш от мъчението в Огъня и от мъчението в гроба, и от изпитанията – явните и скритите от тях, и от изпитанието на Ед-Деджжал!". [105] Муслим, № 2867, в него: ,,Търсете убежище при Аллах от мъчението в Огъня!“..., ,,Търсете убежище при Аллах от мъчението в гроба...“ и т.н.

142- ,,О, Аллах, моля Те за мъченическа смърт- шехадет по Твоя път!". [106]. [106] Муслим, № 1909, откъс от словата му, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Този, който искрено моли Аллах да стане шехид, Аллах ще го въздигне до обиталищата на шехидите [в Дженнета], дори да издъхне в постелята си!“.

143- ,,О, Аллах, опрости ми! О, Аллах, направи в Съдния ден да бъда над много от Твоите творения от хората! О, Аллах, опрости ми греха и ме дари в Съдния ден с достойно влизане [в Дженнета]!"[107]. [107] Ел-Бухари (4323) и Муслим (2498), заимстван е от дуата на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за Убейд Аби Амир, и от дуата му, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за Ебу Бурде, Аллах да е доволен от тях.

144- ,,О, Аллах, напъти ме заедно с тези, които Си напътил, и ме опази заедно с тези, които Си опазил, и ме покровителствай заедно с тези, които Си покровителствал, и благослови това, което Си ми дал, и ме предпази от злото, което Си отсъдил! Наистина, не бива унизен този, когото Ти покровителстваш!Преблагословен Си, Господарю наш, Възвишен Си Ти!".[108]. [108] Ахмед, „Ел-Муснед“: 3/249 (№ 1723). Редакторите на сборника определят веригата от предавачи като достоверна. Това е общо предание, което не се ограничава само до дуата по време на уитр, както е в другото предание. В него Енес, Аллах да е доволен от него, казва: „И той ни учеше на тази дуа...“.

145- ,,О, Господи, опрости ми греховете в Деня на равносметката!"[109]. [109] Муслим, под номер 214, на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му било речено: ,,О, пратенико на Аллах, Ибн Джуд'ан в периода на невежеството поддържаше роднинските си връзки и нагостяваше бедняка. Това ще му помогне ли?". Рече: ,,Няма да му помогне. Нито един път в живота си не е казал: ,,О, Господи, опрости ми греховете в деня на равносметката!"".

146- "Моля Превеликия Аллах, Този, освен Когото няма друг Бог, Вечноживия, Неизменния, да ми опрости и пред Него се покайвам!" [110]. [110] ет-Тирмизи: 3577, а ел-Албани го е определил като сахих в „Сахих ет-Тирмизи“, 3/469: „Който го каже, Аллах ще му прости, дори и да е избягал от бойното поле.“

147- „О, Аллах, опрости ми греховете, премахни гнева от сърцето ми и ме опази от заблуждаващите изпитания!“ [111]. [111] Взето от молбата на Пророка ﷺ за Аиша, Аллах да е доволен от нея: „О, Аллах, опрости ѝ греха, премахни гнева от сърцето ѝ и я предпази от заблуждаващите изпитания!“. Предаден от Ибн Асакир с неговия иснад в „Четиридесет за достойнствата на майките на вярващите“, стр. 85, от Аиша, Аллах да е доволен от нея, и казва: „Това е сахих хасен хадис от хадиса на Бекийе ибн ел-Уелид“. Ибн ес-Сунни го предава в подобен вариант в „Делата през деня и нощта“, с номер 457, а в друг негов вариант се казва: „...и ме опази от шейтана“ вместо: „от заблуждаващите изпитания“. Виж неговия техридж при ел-Албани в „ед-Даифа“, с номер 4207. Хадисът има подкрепящо свидетелство от Умм Селеме, Аллах да е доволен от нея, при Ахмед, с номер 26576, 44/2, в подобен вариант, и текстът му е: „Кажи: О, Аллах, Господа на Пророка Мухаммед, опрости греха ми, премахни гнева от сърцето ми и ме предпази от заблуждаващите изпитания, докато ни държиш живи!“. Ел-Хайсеми го е класифицирал като хасан в „Меджме'а ез-Зеуаид“, 10/27, ма го и при ет-Таберани в „ел-Муаджем ел-Кебир“, 23/338, с номер 785, без думите: „докато ни държиш живи“. Има и подкрепящо свидетелство от Умм Хани, Аллах да е доволен от нея, която казала: „О, Пратенико на Аллах, научи ме на дуа, с която да се моля“. Той казал: „Кажи: О, Аллах, опрости греха ми…“ и т.н.

148- ,,О, Аллах, дари ме с живот според суннета на Твоя Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и ме прибери върху неговата вяра, и ме опази от заблуждаващите изпитания!".[112]. [112] Предаден от Ел-Бейхаки в „Ел-Кубра“, 5/95, от дуа на Ибн Умер, като предание, стигащо до него (меукуф). Това е предадено от Ибн ел-Мулеккин в „Ел-Бедр ел-Мунир“, 6/309, и той е казал, цитирайки Ед-Дия: "Веригата му на предаване е добра (джеййид)". Ибн Месуд – Аллах да е доволен от него – е казал: "Нека никой от вас не казва: „О, Аллах, моля Те да ме опазиш от изпитанието“, защото няма никой, който да не е обхванат от изпитание; тъй като Аллах казва: „Вашите имоти и вашите деца са изпитание за вас “ [Ет-Тегабун: 15]. И който от вас търси закрила, нека търси закрила при Аллах от заблуждаващите изпитания." , предаден от Ибн Джерир в неговия тефсир, 13/475, под номер 15912, и е споменат от Ибн Беттал в неговия коментар на „Сахих ел-Бухари“, 4/13.

149- ,,О, Аллах, благослови Мухаммед и рода на Мухаммед, както си благословил Ибрахим и рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик, и дари благодат на Мухаммед и на рода на Мухаммед, както си дарил благодат на Ибрахим и на рода на Ибрахим [сред световете]! Ти си Преславен, Велик!”. [113] [113] Ел-Бухари (3370), а частта в скоби е от хадиса на Ебу Хурейра – Аллах да е доволен от него – при Муслим (405).

Слава на Аллах, Господаря на световете, както подобава на Неговото величие и великата Му власт. О, Аллах, нека благословът и мирът да бъдат за нашия Пророк Мухаммед, както и за семейството му, сподвижниците му и онези, които ги следват в доброто до Съдния ден.

Лечение чрез рукйе

от Корана и Сунната

Нуждаещият се от Всевишния Аллах

д-р Сеид ибн Али ибн Уехф ел-Кахтани

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Въведение: Важността на лечението чрез рукйе с Корана и Сунната

Възхвалата е за Аллах, възхваляваме Го, молим Го за помощ, Го молим за опрощение, и търсим убежище при Аллах от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, никой не може да го заблуди, а когото Той остави в заблуда, никой не може да го напъти, и свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах, Единствен е и няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник, нека Аллах да благослови него, неговото семейство, сподвижниците му и всеки, който ги последва с добрина до Съдния ден, и с обилен мир да ги дари. емма беад:

Няма никакво съмнение, че лечението с Пресвещения Коран и с рукиите, които са достоверно предадени от Пророка ﷺ, е полезно лечение и пълно изцеление. Казал е Аллах, Всемогъщият и Великият: Кажи[ Мухаммед]: “За тези, които вярват той е напътствие в правия път и изцеление. (Фуссилет: 44). И казва Пречистият и Всевишен Аллах: Ние низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за правоверните, а на угнетителите той надбавя само загуба. (Ел-Исра: 82). И тук е за обозначаване на рода; защото целият Коран е изцеление, както в предходния айет[1], и Всемогъщият и Величествен Аллах казва: О, хора! При вас дойде поучение от вашия Повелител и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за правоверните. (Юнус: 57). [1] Виж: ел-Джеваб ел-Кяфи лимен сееле ан ед-Дева еш-Шафи на Ибн ел-Каййим, с. 20.

Коранът е пълното изцеление от всички сърдечни и телесни болести, и от болестите на земния живот и отвъдния. Но не всеки е удостоен, нито напътен, да намери изцеление чрез Корана. И ако болният се лекува правилно с него и лекува болестта си с искреност, вяра, пълно приемане и твърдо убеждение, и изпълни неговите условия, то болестта никога няма да му устои. И как болестите биха устояли на Словото на Господаря на земята и небето, което, ако бъдеше низпослано върху планините, щеше да ги разцепи, или върху земята, щеше да я разкъса? Няма болест от болестите на сърцата и телата, за която в Корана да не е посочен пътят към нейното лечение, причината ѝ и предпазването от нея – за онзи, когото Аллах е дарил с разбиране на Неговата Книга. И Аллах, Всемогъщият и Великият, е споменал в Корана болестите на сърцата и телата, и лечението на сърцата и телата:

Що се отнася до болестите на сърцата, те са два вида: болест на съмнението и подозрението, и болест на страстта и заблудата. А Той, Всеславният, споменава болестите на сърцата подробно, и споменава причините за тях и тяхното лечение. Всевишният е казал: Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, която се чете пред тях? В това има милост и поучение за повярвалите хора. (Ел-Анкебут: 51). Бележитият учен ибн Ел-Каййим /рахимехуллах/ казва: ,,И когото Коранът не излекува, Аллах няма да го излекува, а на когото не е достатъчен, Аллах няма да му е достатъчен''. (3). [2] Зад ел-Меад Ибн ел-Каййим, 4/6 и 4/352. [3] Зад ел-Меад, 4 / 352.

А що се отнася до болестите на телата, то Коранът е напътил към основите на тяхната медицина, нейните всеобхватни принципи и правила. Защото всички правила на телесната медицина се съдържат във Великия Коран и те са три: опазване на здравето, въздържание от вредното и извеждане на порочните и вредоносни вещества; и от това се правят изводи за всички останали частни случаи от тези видове.[4] [4] Зад ел-Меад, 4 / 352, и 4 / 6.

И ако рабът се лекуваше правилно с Корана, би видял удивителното му въздействие в бързото изцеление.

Имам ибн Ел-Каййим /Всевишният Аллах да се смили над него/ казва: ,,Преминах през един период в Мекка, в който се разболях, и не намирах нито лекар, нито лек. И се лекувах сам с Ал-Фатиха и видях нейното чудно въздействие: вземах вода от Зам-зам и четях над нея многократно Ал-Фатиха, след което я изпивах. Чрез това намерих пълно оздравяване. След това започнах да разчитам на това при много от болките и имах от това изключителна полза. Предписвах това на всеки, който се оплакваше от болка, и много от тях оздравяваха бързо.“[5] [5] Вж.: Зад ел-Меад, 4/178, и Ел-Джеваб ел-Кафи, с. 21.

Също така, лечението с автентичните пророчески рукъи е едно от най-благотворните лекарства, а дуата, щом е свободна от пречки, е едно от най-благотворните средства за отблъскване на нежеланото и постигане на желаното. Тя е едно от най-благотворните лекарства, особено когато е съпроводена с настойчивост, и е враг на бедата; отблъсква я и я лекува, и възпрепятства спускането ѝ, или я облекчава, ако вече се е спуснала[6]; поради думите на Пророка ﷺ: ,,Дуата е от полза за онова, което е сполетяло, и за онова, което не е сполетяло, затова, о, раби на Аллах, придържайте се към дуата“.[7]؛ И заради думите му ﷺ: ,,Нищо не отхвърля предопределението, освен дуата, и нищо не увеличава живота, освен праведността''[8], Но тук има едно нещо, на което трябва да се обърне внимание: че айетите, споменаванията, молитвите и защитните молитви, с които се търси изцеление и се прави рукия, сами по себе си са полезни и изцеляващи, но изискват приемането и силата на извършителя и неговото въздействие. И когато изцелението не настъпи, това се дължи на слабото въздействие на извършителя, или на липсата на приемане от страна на приемащия, или на силна пречка в него, която пречи на лекарството да подейства; понеже лечението чрез рукия се обуславя от две неща: [6] Вж.: Ел-Джеуаб ел-Кафи, с. 22-25. [7] Ет- Тирмизи: 3548; Ел-Хаким: 1/670; Ахмед: 22044, и е определен като хасен от ел-Албани. Виж: Сахих ел-Джами, 3/151, № 3403. [8] Ел-Хаким: 1/670; Ет-Тирмизи: 2139. Хасен според Ел-Албани в „Силсиляту-л-ехадиси-с-сахиха“, 1/76, № 154.

Първото: От страна на болния, и то се състои в силата на душата му, искреното му обръщане към Всевишния Аллах, твърдото му убеждение, че Коранът е изцеление и милост за вярващите, и правилното търсене на убежище, за което са в единомислие сърцето и езикът; защото това е вид борба, а боецът не може да постигне победа над своя враг, освен с две неща:

Нужно е оръжието да е добро и здраво само по себе си, а ръката да е силна. Когато едно от двете липсва, оръжието не носи голяма полза. А какво остава тогава, когато липсват и двете едновременно: сърцето е опустошено и лишено от единство (теухид), упование, богобоязън и насоченост, и е без оръжие.

Второто положение: лекуващият с Корана и Сунната също да притежава тези две положения[9]; и поради това Ибн ет-Тин, Аллах да се смили над него, е казал: „Рукията чрез защитните сури и други от имената на Аллах е духовната медицина и когато е на езика на праведните от творенията, настъпва изцеление с позволението на Аллах Теаля.“[10] (9) Вж.: Зад ал-Меад, 4/68, и Ел-Джеваб ел-Кафи, с. 21. [10] Фетх ел-Бари на ибн Хаджар, 10/196.

Учените са на единодушно мнение относно позволеността на баенето при наличието на три условия:

Първото условие е да бъде със словата на Всевишния Аллах, или с Неговите имена и качества, или със словата на Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Второ условие: да бъде на арабски език, или на друг, чийто смисъл е известен.

Третото условие: да се вярва, че баенето не влияе само по себе си, а със силата на Аллах - Всевишният -[11], и че то е само предпоставка. [11] Виж: Фетх Ел-Бари, 10/195, и Фетауа Ел-Алляме Ибн Баз, 2/384.

Поради тази огромна важност съкратих раздела за рукйе от моята книга: «Споменаването, Молбата и Лечението с Рукйе от Книгата и Сунната» и добавих към него полезни добавки, ин ша Аллах Теаля. Моля Аллах с Неговите Най-прекрасни Имена и възвишени Атрибути да стори това дело искрено заради Неговия Прещедър Лик и да отреди то да бъде от полза за мен, както и за всеки, който го чете, или го отпечата, или е бил причина за неговото разпространение, и за всички мюсюлмани. Наистина Той, Пречистият, е Покровителят и Способният за това. Аллах да благослови, да дари с мир и берекет нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство, неговите сподвижници и всеки, който ги последва с добрина до Съдния ден.

Бедният и нуждаещ се от Всевишния Аллах

д-р Сеид ибн Али ибн Уехф ел-Кахтани

Бе съставено на: 18/6/1414 г. по хиджра.

1- Лечение на магията

Божественото лечение на магията бива два вида:

Раздел първи: За предпазване от магията преди нейната поява:

1. Изпълнението на всички задължения, отбягването на всички забрани и покаянието за всички грехове.

2. Многото четене на Свещения Коран, като се определи ежедневна част от него.

3. Укрепването чрез молитви, дуи за закрила и предписаните споменавания (езкяр), а някои от тях са: „В името на Аллах, с Чието име нищо не може да навреди нито на земята, нито на небето. Той е Всечуващият, Всезнаещият“ по три пъти сутрин и вечер[12], прочитането на Айету-ль-курсий след всяка молитва, преди сън, сутрин и вечер[13], и прочитането на: Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах Единствения,” и двете предпазващи сури по три пъти сутрин и вечер, и преди сън, и казването на: ,,Ля иляхе иллеллаху уахдеху ля шерике лех, лехул мулку уе лехул хамду уе ху'уе аля кулли шей ин кадир" сто пъти всеки ден[14], и придържането към сутрешните и вечерните езкяр, и езкярите след молитвите, и езкярите за лягане и събуждане, и езкярите при влизане в дома и излизане от него, и езкярите при пътуване, и езкярите при влизане в джамията и излизане от нея, и дуата при влизане в тоалетната и излизане от нея, и дуата, когато се види изпитан човек, и други подобни, Споменал съм много от тях в ((Крепостта на мюсюлманина)) според различните състояния, поводи, места и времена. И няма съмнение, че спазването им е от средствата, които предпазват от поразяване от магия, уроки и джинн, с позволението на Всевишния Аллах. Те са също така и сред най-великите лечения след поразяването от тези и други бедствия.[15] [12] Ет-Тирмизи: 3388; Ебу Давуд: 5088; Ибн Мадже: 3869, ел-Албани го удостоверява в „Сахих Ибн Мадже“, 2/332. [13] Удостоверява го ел-Хаким, с когото е съгласен и ез-Зехеби, 1/562, както и ел-Албани в „Сахих ет-Тергиб ве-т-Терхиб“, 1/273, номер 658. [14] Ел-Бухари, 4 / 95, (3293) и Муслим, 4 / 2071, (2691). [15] Виж: „Зад ал-Маад“, 4/126, и „Сборник с фетви на учения Ибн Баз“, 3/277, и виж десетте причини, с които се отблъсква злото на завистника и магьосника в третия раздел за лечението на „уроки“ от тази книга.

4. Да се ядат седем фурми ажва сутрин на гладно, ако е възможно; поради думите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: ,,Който изяде сутрин седем фурми аджва, през този ден няма да му навредят нито отрова, нито магия“[16], А най-съвършеното е да бъдат от фурмите на Медина, от тези между двата каменисти района (ал-Харратайн), както е в преданието на Муслим. А Негово превъзходителство, нашият шейх, великият учен Абдул-Азиз ибн Абдуллах ибн Баз, Аллах да се смили над него, смята, че всички фурми на Медина притежават това качество; поради думите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: ,,Който изяде сутрин седем сухи фурми от тези между двата ѝ лавови потока[17]...“ Хадис[18]. [16] Предават го Ел-Бухари с Фетх, 10/247 (5445) и Муслим, 3/1618 (2047). [Източник:] Думата е в двойнствено число от ,,ляба“, а това е ,,харра“ – земя с черни, порести камъни, сякаш изгорени от огън. Тук се имат предвид двете ,,харри“, които обграждат Пророческия град. Виж: Файд ал-Кадир от Ел Менави, 2/514. [18] Сахих Муслим 3/1618, (2047).

Както смята той, Аллах да се смили над него, че се надява това да важи и за онзи, който изяде седем фурми, които не са от Медина, каквито и да са те.

Втора част: Лечение на магията, след като се е случила, което бива няколко вида:

Първият вид: изваждането и развалянето ѝ, когато мястото ѝ бъде открито чрез позволени от шериата начини. Това е един от най-ефективните начини за лечение на омагьосания.[19] [19] Виж: Зад ел-ме'ад, 4/124, и Ел-Бухари с ел-Фетх, 10/132, № 5765, и Муслим, 4/1917, № 2189, и Меджму' фетауа на Ибн Баз, 3/228.

Вторият вид: шериатското заклинание, към което спада следното[20]: [20] Виж: „Разкриване на ясната истина за лечението на епилепсия, магия и уроки“, с. 138.

Първо: Да счука седем листа от зелен сидр между два камъка или нещо подобно, след това да налее върху тях вода, колкото му е достатъчна за къпане, и да прочете в нея:

„Еузу билляхи минеш-шейтанир-раджим!“. „Търся убежище при Аллах от прокудения дявол!“. {Аллах, няма друг бог освен Него, Живия, Вечния. Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е всичко на небесата и на земята. Кой е този, който ще се застъпи пред Него без Неговото позволение? Той знае какво е пред тях и какво е зад тях, а те не обхващат нищо от Неговото знание, освен това, което Той пожелае. Неговият престол обхваща небесата и земята, и не Му тежи тяхното опазване. Той е Всевишния.} Сура Ал-Бакара, аят: 255.

И внушихме на Муса: “Хвърли тоягата си!” И ето я - поглъща техните измами. И се установи правдата, и се провали онова, което направиха. И бяха победени там, и станаха унизени. А магьосниците паднаха, на земята в суджуд. Казаха: “Повярвахме в Повелителя на световете, Повелителя на Муса и Харун! Сура Ел-Еараф, аятите: 117 - 122.

И каза Фираунът: “Доведете ми всички знаещи магьосници!” И когато магьосниците дойдоха, Муса им каза: “Мятайте, каквото ще мятате!” И когато метнаха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала. И утвърждава Аллах истината със Своите Слова, дори престъпниците да възненавиждат това.” (Юнус: 79 - 82).

Те казаха: “О, Муса! Или ти хвърли, или ние ще бъдем първите, които ще хвърлят.” Той каза: “Не! Метнете вие!” И ето стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват. Тогава Муса почувства в душата си страх. Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Наистина, те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.” И магьосниците паднаха на земята в суджуд и казаха: “Повярвахме в Повелителя на Харун и на Муса!” Сура Та-ха, аятите: 65 - 70.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния Кажи [о, Мухаммед]: “О, неверници, Аз няма да се поклоня на това, на което вие се покланяте, И вие не се покланяте на Този, Комуто се покланям аз. И аз не се покланям така, както вие се покланяте, И вие не се покланяте на Този, Комуто се покланям аз. Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.”

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах Единствения, Аллах e Вечен и от всички Търсен! (2) Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.”

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния Кажи: “Търся убежище при Повелителят на зората” от злото на онова, което Той е създал, и от злото на тъмната нощ, когато тя настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници], и от злото на завистник, когато той завижда!”

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния Кажи: “Търся убежище при Повелителят на хората, Властелина на хората, Аллаха на хората (3) от злото на изкусителя, отстъпващия, който нашепва в гърдите на хората, от джиновете и от хората!”

И след като се прочете споменатото над водата, се изпива от нея три пъти, а с остатъка се извършва къпане. По този начин, с позволението на Аллах Всевишния, болестта ще изчезне. И ако се наложи това да се повтори два или повече пъти, няма пречка, докато болестта изчезне. Това е било изпробвано многократно и Аллах е донесъл полза чрез него, и е полезно за онзи, който е възпрепятстван от съпругата си[21]. [21] Виж: „Фетви на Ибн Баз“, 3/279, и „Фетх-ул-Меджид“, стр. 346, и „Ес-Сарим ел-Беттар фи ет-Тесадди лис-сехарети уел-ешрар“ на Уехид Абдусселям, стр. 109-117, в който има полезна и подробна рукия, носеща полза, с позволението на Всевишния Аллах, и „Мусаннеф на Абдур-Реззак“, 11/13, и „Фетх-ул-Бари“ на Ибн Хаджер, 10/233.

Второ: Прочитат се сура ,,ел-Фатиха", Ает-ул-Курси, последните два айета от сура ,,ел-Бекара", сура ,,ел-Ихляс" и сурите ,,ел-Фелек" и ,,ен-Нас" три пъти или повече, с поплюване и обтриване на болното място с дясната ръка[22]. [22] Вж. Ел-Бухари с Ел-Фетх, 9/62, № 5016, и Муслим, 4/1723, № 2192, и Ел-Бухари с Ел-Фетх, 10/208.

Трето: Словата за търсене на убежище, рукиите и всеобхватните молитви:

1. ,,Моля Великия Аллах, Господа на Великия трон, да те излекува!" - седем пъти [23]. [23] Ебу Давуд: 3/ 187, № 3106; Ет- Тирмизи: 2/ 410, № 2083; удостоверен от Ел-Албани в Сахих ел-Джами, 5/ 180, и № 322, и в Сахих сунен Еби Давуд, 2/ 276.

2. Болният поставя ръката си на мястото, което го боли, и казва три пъти: ,,Бисмиллях", и седем пъти: ,,Търся убежище чрез Аллах и Неговата сила от злото на това, което изнамирам и от което се опасявам" [24]. [24] Муслим, 4/ 1728, (2202).

3: ,,О, Аллах, Господарю на хората, премахни страданието, излекувай, Ти си Изцелителят! Няма изцеление, освен Твоето изцеление – изцеление, което не оставя болест!""[25]. [25] Предават го Ел-Бухари (5750) и Муслим (2191).

Четвърто: „Търся убежище чрез съвършените Слова на Аллах [да ме опазят] от всеки шейтан и всяка вредна твар, и от всяко урочасващо око“[26]. [26] Сахих Ел-Бухари (3371) 408/6.

5- ,,Чрез съвършените слова на Аллах търся убежище от злото, което е сътворил"[27]. [27] Сахих Муслим: 4/1728, (2709).

Шесто: ,,Еузу бикелиматилляхи-т-таммати мин гадабихи, уе икабихи, уе шерри ибадихи, уе мин хемезати-ш-шеятин, уе ен йехдурун!". ,,Търся убежище чрез съвършените Слова на Аллах от Неговия гняв и Неговото наказание, и от злото на Неговите раби, и от подстрекателствата на шейтаните, и от това да ме доближат!"[28]. [28] Ебу Давуд: 3893; Ет- Тирмизи: 3528; хасен според Ел-Албани в Сахих ет-Тирмизи, 3/171.

7- ,,Търся убежище чрез съвършените Слова на Аллах, които не може да престъпи нито праведен, нито грешник, от злото на онова, което е сътворил, създал и разпространил, и от злото на онова, което слиза от небето, и от злото на онова, което се възнася към него, и от злото на онова, което е разпространил по земята, и от злото на онова, което излиза от нея, и от злото на изпитанията на нощта и деня, и от злото на всеки нощен посетител, освен посетител, който идва с добро, о, Всемилостиви!"[29]. [29] Муснед Ахмед, 3/119, № 15461, с достоверен иснад, и Ибн ес-Сунни, № 637; виж: Меджмеуз-Зеваид, 10/127; ел-Албани го удостоверява в Силсилат ел-Ехадис ес-Сахиха, 7/196.

8- „О, Аллах, Господарю на седемте небеса, и Господарю на земята, и Господарю на Великия Трон, Господарю наш и Господарю на всяко нещо, Който разцепваш зърното и костилката, и Който си низпослал Тората, Евангелието и Корана, търся убежище при Теб от злото на всяко нещо, над което Ти имаш пълна власт. Ти си Първият и няма нищо преди Теб, и Ти си Последният и няма нищо след Теб, и Ти си Явният и няма нищо над Теб, и Ти си Скритият и няма нищо отвъд Теб...“ [30]. [30] Муслим, 4/2084, (2713).

9- ,,С името на Аллах те лекувам, от всяко нещо, което ти вреди, и от злото на всяка душа или завистливо око, Аллах да те излекува, с името на Аллах те лекувам!""[31]. [31] Предава го Муслим (2186), от Ебу Сеид, Аллах да е доволен от него, 4 / 1718.

10. ,,С името на Аллах те излекува, и от всяка болест те излекува, и от злото на завистник, когато завижда, и от злото на всяко око"" [32]. [32] Муслим, от Айша, Аллах да е доволен от нея, 4 / 1718, (2185).

Единадесето ,,С името на Аллах те лекувам, от всяко нещо, което ти вреди, от завистта на завистник и от всяко око, Аллах да те излекува!""[33]. [33] Сунен Ибн Мадже, № 3527, по предание от Убаде ибн ес-Самит, Аллах да е доволен от него, и е счетен за достоверен от ел-Албани в Сахих Ибн Мадже, 2/268.

С тези молитви за закрила, молитви и рукия се лекува от магия, лошо око, обсебване от джин и от всички болести; защото те са всеобхватни и полезни рукии с позволението на Всевишния Аллах.

Трето: Извеждане чрез хиджама върху мястото или органа, върху който се е проявил ефектът от магията, ако това е възможно. Ако това не е възможно, споменатото по-горе лечение е достатъчно, с възхвала на Аллах Теаля[34]. [34] Виж: „Зад ал-Меад“, 4/125. Съществуват и видове за лечение на магията, след като се е случила, в които няма нищо лошо, ако са изпробвани и са донесли полза. Виж: „Мусаннеф“ на Ибн Еби Шейбе, 7/386-387; „Фетх ал-Бари“, 10/233-234; „Мусаннеф“ на Абдур-Раззак, 11/13; „ес-Сарим ел-Беттар“, с. 194-200; и „ес-Сихр хакикатуху уа хукмуху“ от д-р Мусфир ед-Думейни, с. 64-66.

Четвърто: Естествените лекарства. Има полезни естествени лекарства, за които се споменава в Свещения Коран и пречистената Сунна, и ако човек ги приема с убеденост, искреност и насоченост, с убеждението, че ползата е от Аллах, то Аллах ще донесе полза чрез тях, ако Всевишният Аллах пожелае. Както има и лекарства, съставени от билки и други подобни, които са основани на опит, и няма шериатска пречка да се извлича полза от тях, стига да не са забранени[35]. [35] Виж: „Откриването на явната истина за лечението на епилепсията, магията и уроките“, с. 139.

Към ефикасните природни лечения, с позволението на Аллах Всевишния, спадат: медът[36], черното семе[37], водата Земзем[38] и небесната вода; поради словата на Всевишния: И изсипваме от небето благословена вода, (Каф: 9). и зехтина; заради думите на Пророка ﷺ: ,,Яжте зехтин и се мажете с него; защото той е от благословено дърво“(39), И е установено от опит, употреба и четене, че това е най-доброто масло[40], а от природните лекарства са: къпането, почистването и ароматизирането[41]. [36] Вж.: Фатх ал-Хакк ал-Мубин, с. 140, а лечението с мед е разгледано в тази книга. [37] Виж: Фетх ал-Хакк ал-Мубин, с. 141, а лечението с черно семе ще бъде разгледано в тази книга. [38] Виж: „Фетх ел-Хакк ел-Мубин“, стр. 144, а лечението с вода Зам-зам ще бъде разгледано в тази книга. [39] Ахмед в ел-Муснед: 3/497, № 16055; Ет-Тирмизи: 1851; Ибн Мадже: 3319. Ел-Албани го определя като сахих в Сахих ет-Тирмизи, 2/166. (40) Вж: Фатх ел-Хакк ел-Мубин фи илядж ес-Сар', уас-Сихр уал-Айн, с. 142. [41] Вж.: Посоченият източник, с. 145.

2. Лекуването от уроки.

Видове лечение на уроки:

Раздел първи: Преди сполетяването, и той бива няколко вида:

1. Укрепването и предпазването на онзи, за когото има опасения, чрез предписаните дуи (езкяр), молитви и дуи за закрила, както е в първия раздел от лечението на магията[42]. [42] Виж: предходното в тази книга относно лечението на магията.

2- Онзи, който се страхува да не навреди с погледа си – когато види при себе си, при своето имущество, при своето дете, при своя брат или друго нещо, което го удивлява – прави дуа за благословията /берекета/, като казва: ,,Каквото Аллах е пожелал, няма сила освен при Аллах. О, Аллах, дари го с благословия!"; поради думите на Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем): ,,Когато някой от вас види при своя брат нещо, което го удивлява, нека прави дуа за благословията /берекета/ в това.“[43]. [43] Муветта Малик: 2/938; Ибн Мадже: 2/1160, № 3509; Ахмед: 4/447, № 15700, и е определен като сахих от Ел-Албани в Сахих Ибн Мадже: 2/265. Зад ел-Меад: 4/170; Ес-Сарим ел-Беттар фи ет-Тесадди лис-Сехера уел-Ешрар на шейх Уахид Абдусселям, стр. 229-252.

3. Покриване на хубостите на този, за когото се опасяват от уроки[44]. [44] Виж: Шерх ес-Сунна на Ел-Бегави, 13/ 116, и Зад ел-Меад, 4/ 173.

Раздел втори: след поразяването от зло око, което бива няколко вида:

1- Ако е известен урочасващият, му се нарежда да извърши абдест, а след това урочасаният да се изкъпе от него[45]. [45] Виж: Сунан Ебу Давуд, 9/4, № 5056, определен като сахих от Ал-Албани в Силсиляту-л-Ахадис ас-Сахиха, 61/6, и Заду-л-меад, 163/4, и виж: Ел-Уикая уе-л-илядж мин ел-Китаб уе-с-Сунна на Мухаммед ибн Шайе, с. 144-147.

2. Многото четене на: Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах Единствения, ел-Муаууизетейн, Фатиха-тул-Китаб, Айет-ул-Курси, последните айети на сура ел-Бекара и предписаните молитви в рукия, с поплюване и протриване на мястото на болката с дясната ръка, както е във втория вид от лечението на магията, точка ((в)) от № 1-11[46]. [46] Виж: споменатото по-рано във втория вид лечение на магията от тази книга.

3- Чете се над вода, като се поплюва в нея, след което болният пие от нея, а с остатъка се полива; или се чете над масло и с него се намазва. И ако четенето е над вода от Земзем, това е по-пълноценно, ако е възможно, или над дъждовна вода. [47] Сунан Ебу Давуд, 4/10: 3885, това сторил салляллаху алейхи ве селлем за Сабит ибн Кайс. Ел-Албани го определя като слаб в „Даиф Ебу Давуд“: 836. [48] Муснед Ахмед, 3/497, № 16055, ел-Албани го удостоверява в „Силсиля ел-Ахадис ес-Сахиха“, 1/108, № 379. [49] Виж: предходното в четвъртия вид за лечението на магията, в тази книга. [50] Виж: изложеното по-рано в четвъртия вид лечение на магията, в тази книга.

4. Няма пречка да се напишат за болния човек айети от Корана, след това да се измият и да се изпие [водата][51]. Към тях спадат Фатиха, Айет-ул-Курси, последните два айета от сура „Ал-Бакара“, и Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах Единствения,” Сурите „Ал-Фелек“ и „Ан-Нас“ и молитвите за рукия, съгласно втория вид лечение на магията, точки „б“ и „в“, и от 1 до 11[52]. [51] Виж: Зад ел-Меад на Ибн ел-Каййим, 4/170, и Фетава на Ибн Теймийе, 19/64. [52] Виж: втория вид лечение на магията, в тази книга.

Раздел трети: Извършването на делата, които отблъскват окото на завистника, е както следва:

1. Търсене на убежище при Аллах от неговото зло.

2- Да се боим от Пречистия и Всевишен Аллах и да спазваме Неговите повели и забрани: „Пази Аллах и Той ще те пази“[53]. [53] Ет-Тирмизи: 2516, ел-Албани го удостоверява в Сахих ет-Тирмизи, 2/309.

3- Търпение към завистника и прошка към него – да не го напада, да не се оплаква от него, нито да допуска в себе си мисълта да му навреди.

4- Упованието в Аллах, защото който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен.

5. Не се страхува от завистника, не изпълва сърцето си с мисълта за него, и това е от най-полезните лекарства.

6. Да се обръщам към Всеславния Аллах, да бъда искрен към Него и да търся Неговото благоволение.

7. Да се покайваме за греховете; защото те дават надмощие на враговете над човека: Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и Той много ви прощава. (Сура Еш-Шура: 30).

8. Милостинята и добротворството, доколкото е възможно; тъй като това има чудотворно въздействие за отблъскването на бедата, уроките и злото на завистника.

9. Потушаване огъня на завистника, потисника и вредящия чрез добрина към него, защото колкото повече се увеличават неговите вреда, зло, потисничество и завист към теб, толкова повече ти увеличаваш своята добрина, наставление и състрадание към него. И за това не се дава успех освен на онзи, чийто дял от Аллах е велик.

10. Пречистване на единобожието /теухид/ и неговото искрено посвещаване на Всемогъщия, Премъдрия, с Чието позволение единствено се случва вреда или полза – Пречист е Той. И то е обединяващо за всичко това и е оста, върху която се градят всички тези причини. Защото единобожието /теухид/ е най-великата крепост на Аллах, в която, който влезе, ще бъде от тези, които са в безопасност.

И това са десет причини, с които се отблъсква злото на завистника, урочасващия и магьосника[54]. [54] Вж.: Бедаи ел-Феуаид на Ибн ел-Каййим, 2/ 238- 245.

3. Лечение на обсебването на човек от джин.

Лечението на обсебения, в когото е влязъл джин и го е обсебил, бива два вида:

Раздел първи: преди сполетяването:

Към предпазването спада спазването на всички заповеди и задължения, странението от всички забрани, покаянието от всички грехове и прегрешения и укрепването чрез предписаните езкяр, дуи и тауузат.

Раздел втори: Лечение след навлизането на джина:

И бива чрез четенето на мюсюлманина, чието сърце е в съответствие с езика му, и неговото рукйе за обсебения, а най-великото лечение е рукйе със сура Ел-Фатиха[55], Айет-ул-Курси, и последните два айета от сура ел-Бакара, и Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах Единствения, Допълнение: Кажи: “Търся убежище при Повелителят на зората”, Отговор: Кажи: “Търся убежище при Повелителят на хората,” с подухване върху обсебения, и повтаряне на това три пъти или повече, и други коранични айети; защото целият Коран съдържа изцеление за онова, което е в гърдите, и е изцеление, и напътствие, и милост за вярващите[56], и молитвите за рукия, както във втория вид от лечението на магията, параграфи ((б)) и ((в))[57], и при това лечение са необходими две неща: [55] Виж: Сунен Ебу Давуд: 4/13-14 (3896) и Ахмед: 5/210 (21835). Достоверен според Ал-Албани в „Силсиля ал-Ахадис ас-Сахиха“: № 2028. [56] Вж.: Ел-Фетх ер-Раббани тертиб Муснед ел-Имам Ахмед, 17/183. [57] Виж: Вторият вид лечение на магията, от тази книга.

Първото е от страна на обхванатия, чрез силата на духа му, искреното му обръщане към Аллах и правилното търсене на убежище, при което има съответствие между сърцето и езика.

И второто, от страна на лекуващия, е и той да бъде такъв, защото оръжието е според този, който удря с него[58]. [58] Виж: *Пространна и полезна рукйа* в *Ас-Сарим ал-Баттар*, с. 109-117, на шейх Уахид Абдус-Селям; *Зад ал-Маад*, 4/ 66-69; *Изясняване на истината относно влизането на джин в човека и отговор на онези, които отричат това* на العلامа Абдул-Азиз ибн Абдуллах ибн Баз, с. 14; *Фатауа* на Ибн Теймиййа, 19/ 9-65 и 24/ 276; *Предпазване и лечение от Книгата и Сунната* на Мухаммед ибн Шайе', с. 66-69; виж също: *Как да се прогонват джиновете от дома* в *Предпазване и лечение* на Мухаммед ибн Шайе', с. 59; и *Светът на джиновете и шейтаните* на ал-Ашкар, с. 130.

И ако се произнесе езан в ухото на обсебения, то е добре; защото дяволът бяга от това[59]. [59] Вж.: „Фатх Ел-Хакк Ел-Мубин фи Илядж ес-Сар уес-Сихр уел-Айн“, с. 112, и Сахих Ел-Бухари (574).

4- Лечение на душевните болести:

Най-великото лечение на душевните болести[60] и свиването на сърцето, накратко, е следното: [60] Виж за това: „Причините за успокояване на сърцето“ в „Зад ал-Меад“, 2/23-28, и книгата „Полезните средства за щастлив живот“ на учения Абдуррахман ибн Насър ас-Са'ди, Аллах да се смили над него.

1. Напътствието и единобожието, а заблудата и многобожието са от най-великите причини за безпокойство в сърцето.

2. Светлината на истинската вяра, която Аллах поставя в сърцето на раба, заедно с праведните дела.

3. Полезното знание. Защото всеки път, когато знанието на раба се разширява, душата му се отваря и се разширява.

4. Покаянието, и връщането към Всевишния Аллах, и любовта към Него с цяло сърце, и обръщането към Него, и насладата от богослужението към Него.

5- Постоянното споменаване на Аллах във всяко положение и на всяко място, тъй като то има чудно въздействие върху успокояването на сърцето, блаженството му и премахването на грижата и мъката.

6. Добротворството към творенията с всякакви добрини и оказването на помощ, доколкото е възможно – щедрият добротворец е най-широкогръдият от хората, с най-блага душа и с най-блажено сърце.

7. Смелостта, понеже смелият е с ведра душа и широко сърце.

8- Премахването на покварата [61] от сърцето, а именно порицаните качества, които причиняват неговата мъка и мъчение: като завист, омраза, злоба, враждебност, ненавист и несправедливост. И е потвърдено, че Пророка ﷺ бил попитан кой е най-добрият от хората, и той казал: ,,Всеки с пречистено сърце и правдив език.“ И те казали: „За правдивия език знаем, но какво е пречистеното сърце?“. Казал: ,,Това е богобоязливото, чисто сърце, в което няма грях, нито беззаконие, нито злоба, нито завист.“[62]. (61) Покварата на нещото - недостатък в него, който го разваля. [62] Предават го Ибн Мадже: 4216, Алламе ел-Албани го удостоверява в Сахих Ибн Мадже, 2/411.

9. Изоставяне на излишното гледане, говорене, слушане, общуване, ядене и спане; защото това е от причините за душевно спокойствие, блаженство за сърцето и изчезване на неговата грижа и скръб.

10- Отдаването на някое от делата, или на някоя от благородните науки; защото те отвличат вниманието на сърцето от онова, което го е разтревожило.

11- Съсредоточаване върху делата на настоящия ден и отклоняване от грижите за бъдещето и от скръбта за миналото. Затова рабът полага усърдие за онова, което му носи полза в религията и в земния живот, и моли своя Господ за осъществяването на целта си, и търси Неговата подкрепа за това; защото това носи утеха от мъката и безпокойството.

12. Гледай към онези под теб, а не гледай към онези над теб: в благополучието и произтичащото от него, и в препитанието и произтичащото от него.

13. Забравяне на миналите неприятности, които човек не може да върне, и да не размишлява изобщо върху тях.

14- Когато някое нещастие сполети раба, той трябва да се стреми да го облекчи, като си представи най-лошия възможен изход, до който могат да доведат нещата, и да го отблъсква според възможностите си.

15. Силата на сърцето, неговото самообладание и неподатливост спрямо илюзиите и въображенията, които носят лошите мисли, и отсъствие на гняв, и да не се очаква загубата на любимите неща и настъпването на неприятности; а по-скоро въпросът да се възлага на Аллах, като същевременно се предприемат полезните причини и се моли Аллах за опрощение и благополучие.

16. Разчитането на сърцето на Аллах, упованието в Него и добрата представа за Него Всевишния; защото уповаващият се в Аллах не се влияе от илюзиите.

17. Разумният знае, че неговият правилен живот е живот на щастие и спокойствие и че е твърде кратък. Затова не бива да го скъсява с тревоги и отдаване на несгоди, тъй като това е против правилния живот.

Когато го сполети нещо неприятно, той прави сравнение между останалите блага, с които разполага, били те религиозни или светски, и неприятността, която го е сполетяла. При сравнението ще стане ясно колко многобройни са благата, с които е дарен. По същия начин сравнява между страха от възможна вреда и множеството вероятности за безопасност от нея, като не позволява на слабата вероятност да надделее над многото силни такива, и така премахва своята тревога и страх.

19. Знае, че вредата от хората не му вреди, особено в злобните думи, а вреди на тях самите, затова не ѝ обръща внимание, нито се замисля за нея, за да не му навреди.

20. Насочва мислите си към онова, което му носи полза в религията и земния живот.

21- Рабът не търси признателност за доброто, което е сторил, освен от Аллах, и знае, че това е негово отношение с Аллах, и не обръща внимание на признателността на онзи, към когото е постъпил с добро: [и казват]:“Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито благодарност! Сура Ал-Инсан, аят: 9.

Поставяне на полезните неща за цел, труд за тяхното постигане и необръщане на внимание на вредните, за да не ангажира с тях ума си, нито мисълта си.

Приключване на делата своевременно и освобождаване за бъдещето, за да се подходи към бъдещите дела със сила в мисълта и в делото.

24- Да избира от полезните дела и полезните науки най-важните, а след това следващите по важност, и особено това, което силно желае, и за това да търси помощ от Аллах, а след това и чрез допитване. И щом се увери в ползата и вземе твърдо решение, да се уповава в Аллах.

25- Споменаването на явните и скритите благодати на Аллах; защото чрез познаването и споменаването им Аллах отблъсква тревогата и скръбта и подтиква раба към признателност.

26. Отношението към съпругата, роднината, партньора и всеки, с когото имаш връзка, когато откриеш в него недостатък, се основава на познаването на добрите му качества и тяхното съпоставяне. Защото като се забелязва това, приятелството се запазва и гърдите се разширяват; затова Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Нека вярващ не мрази вярваща! Ако не одобрява нещо от нейния нрав, друго ще му хареса“[63]. [63] Сахих Муслим, 2/1091, (1469).

27. Дуа за изправянето на всички дела, а най-великото от това е: „О, Аллах, приведи в ред религията ми, която е защита за делата ми, и приведи в ред земния ми живот, в който е моето препитание, и приведи в ред отвъдния ми живот, към който е моето завръщане, и направи живота надбавяне за мен във всяко добро, а смъртта – покой за мен от всяко зло.“[64], Също така: ,,О, Аллах, за Твоята милост копнея, не ме поверявай на самия мен дори за миг, и приведи в ред всичките ми дела, няма друг бог освен Теб“[65]. [64] Муслим: 4/2087, (2720). [65] Ебу Давуд, 4/324, № 5090, и Ахмед, 5/42, № 0430; Ел-Албани го определя като сахих в „Сахих ел-Джами“, № 3388, и като хасен в „Сахих Сунен Еби Давуд“, 3/251.

28- Свещена борба /джихад/ по пътя на Аллах; според думите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Борете се по пътя на Аллах, защото джихадът по пътя на Аллах е врата от вратите на Дженнета, чрез него Аллах спасява от тревогата и скръбта”[66]. [66] Ахмед: 5/314, 316, 319, 326, 330; номера: 21624, 22680, 22732; Ел-Хаким: 2/75, който го потвърждава, а ез-Зехеби е съгласен с него; Ел-Албани го потвърждава в Силсилет ел-Ехадис ес-Сахиха: 2/274.

Тези причини и средства са полезно лечение за душевните болести и едно от най-великите лечения за душевната тревога за онзи, който размишлява върху тях и ги прилага с искреност и чистосърдечие. Някои от учените са лекували с тях много случаи и душевни болести, и Аллах е донесъл чрез тях велика полза[67]. [67] Вж.: Предговора на „Ел-Уесаил ел-Муфиде“, пето издание, с. 6.

5. Лечение на язвата и раната.

Пратеника на Аллах ﷺ, когато някой се оплачеше, или имаше язва или рана, правеше с пръста си така, и Суфян постави показалеца си на земята, след това го вдигна, и казваше: ,,С името на Аллах, пръстта от нашата земя, със слюнката на някого от нас, се излекува нашият болен с позволението на нашия Господ“[68]. [68] Ел-Бухари с ел-Фетх, 10/206, (5745), и Муслим, 4/1724, (2194).

Значението на хадиса е следното: човек взема от слюнката си върху своя показалец, след това го поставя върху пръстта, и по него полепва нещо от нея, с което обтрива нараненото или болното място, като казва тези думи по време на обтриването[69]. [69] Вж: Шерх ен-Неуеуи на Сахих Муслим, 14/184, и Фетх ел-Бари на Ибн Хаджер, 10/208, и вж. изчерпателен шерх на хадиса в Зад ел-Меад, 4/186-187.

6- Лечение на бедата

Всяка беда, която сполети земята и вашите души[е записана] в Книга още преди да сме я породили. Наистина, за Аллах това е лесно. [Това е записано в Книга] за да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова, което ви е дарено. Аллах не обича горделивите, самохвалците, (Ел-Хадид: 22 - 23).

2: Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му. Аллах всяко нещо знае. (Ет-Тегабун: 11).

3: ,,Няма раб, когото сполети беда и каже: ,,Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме. О, Аллах, възнагради ме за моята беда и ми дай в замяна по-добро от нея“, освен Аллах Всевишния да го е възнаградил за неговата беда и да му е дал в замяна по-добро от нея“[70]. [70] Муслим, 2/633, (918).

Четвърто: ,,Когато умре детето на един раб, Всевишният Аллах казва на Своите ангели: „Прибрахте ли детето на Моя раб?“. Те казват: „Да.“. Той казва: „Прибрахте ли плода на сърцето му?“. Те казват: „Да.“. Той казва: „Какво каза Моят раб?“. Те казват: „Възхвали Те и се върна към Теб“[71]. Тогава Той казва: „Постройте за Моя раб дом в Дженнета и го наречете Дом на възхвалата.“[72]." [71] тоест казал: ,,Слава на Аллах, на Аллах принадлежим и при Него ще се завърнем." [72] Тирмизи, № 1021, определен като хасен от Ел-Албани в: Сахих Тирмизи, 1/298.

Пето: „Всевишният Аллах казва: „Няма при Мен друга награда освен Раят за Моя вярващ раб, чийто човек сред земните жители Аз съм прибрал и той е понесъл това“» [73]. [73] Сахих Ел-Бухари с Ел-Фетх, 11/242: 6424.

6- И казва Пророка ﷺ на един мъж, чийто син починал: ,,Нима не би искал, до която и врата от вратите на Дженнета да стигнеш, да го намериш да те очаква?"[74]. [74] Ахмед: 15595; Ен-Несаи, 4/23, в раздел „Погребения“, глава „Заповед за търпение и търсене на награда при изпитание“, № 1870. Веригата му от предаватели е достоверна според условията на „ес-Сахих“, а достоверността му е потвърдена от Ибн Хиббан, 8/209, и от ел-Албани в „Сахих ет-Тергиб ует-Терхиб“, № 2007. Виж: „Фетх ел-Бари“, 11/243.

Седмо: Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, казва: „Когато съм подложил на изпитание Моя раб чрез двете му любими неща и е проявил търпение [и се е надявал на награда], Аз ще го възмездя за тях с Рая“ – има се предвид неговите очи»[75]. [75] Ел-Бухари с „Фетх“, 10 / 116 (5653), а частта в скоби е от Сунан на ет-Тирмизи (2400), вж. Сахих ет-Тирмизи, 2 / 286.

8- „Няма мюсюлманин, когото да го сполети страдание – от болест или друго – без Аллах да събори чрез него провиненията му, както дървото събаря листата си“[76]. [76] Предават го Ел-Бухари (5648) и Муслим (2571).

9- «На всеки мюсюлманин, убоден от трън или от нещо по-голямо, му се записва степен и му се изтрива провинение»[77]. [77] Муслим, 4/1991 (2572).

Десето: «Винаги щом вярващ го сполети болест[78], умора[79], заболяване или страдание, дори грижата, която го тревожи[80], с това биват изкупени [част от] лошите му деяния»[81]. [78] Ал-Уасаб: постоянната болка. Оттук и словата на Всевишния: ,,... и за тях има постоянно мъчение", т.е. трайно и неотменно. Вж. Шарх ан-Науауи, 16/130. [79] Умората - изтощението. [80] Казва се с фетха на „йа“ и дамма на „ха“ – „يَهُمُّه“, както и с дамма на „йа“ и фетха на „ха“ – „يُهَمه“, т.е. огорчава го, и двете са правилни. Вж. Шерх на ен-Неуеуи върху Сахих Муслим, 16/130. [81] Муслим, 4/1993, (2573).

Въпрос 11: ,,Величието на наградата е с величието на изпитанието. И наистина, когато Аллах заобича група хора, той ги изпитва. И този, който е удовлетворен от тях, за него ще има удовлетвореност /при Аллах/, а който се разгневи, за него ще има гняв /при Аллах/"[82] [83]. [82] Ет-Тирмизи, № 2396, и Ибн Мажде, № 4031, с оценка „хасен“ от Ел-Албани в „Сахих ет-Тирмизи“, 2/286. [83] Казва се: Ас-сухт и ас-сахат е противоположното на доволство. И сахита, тоест разгневил се е, затова той е сахит. А асхатаху, тоест разгневил го е. Също така се казва: „Той прояви недоволство към дара му“ (тасаххата атааху), тоест сметнал го е за незначителен и не е останал доволен от него. Глаголът сахита сахатан е по модела на таиба, а ас-сухт (с дамме) е съществителното име от него... и сахиттуху и сахитту алейхи, и асхаттуху фа-сахита са подобни на агдабтуху фа-гадиба по форма и значение. Виж: ас-Сихах, статия сахата, и ал-Мисбах ал-Мунир, статия сахата.

12- ,,...и изпитанието не престава да сполетява раба,[84] докато го остави да върви по земята и върху него да няма грях”[85]. [84] тоест: мюсюлманинът. [85] Тирмизи, № 2698, и Ибн Мажде, № 4023, и оценен като хасен от шейх Ел-Албани в „Сахих ет-Тирмизи“, 2/286.

7. Лечение на мъката и безпокойството

1- Няма роб, когото да сполети тревога или тъга, и каже: „О, Аллах, аз съм Твой раб, син на Твой раб и син на Твоя рабиня, моят перчем е в Твоята ръка, Твоята повеля над мен е в сила, Твоята присъда за мен е справедлива. Моля Те с всяко име, което е Твое, с което си нарекъл Себе Си, или си го низпослал в Твоята Книга, или си научил на него някого от Твоите творения, или си го запазил в знанието за неведомото при Себе Си, да направиш Корана пролет за сърцето ми, светлина за гърдите ми, разсейване на скръбта ми и отпращане на тревогата ми; и тогава Аллах ще премахне скръбта и тревогата му, и ще ги замени с радост.“[86] [86] Ахмед: 1/391 (3712); сахих според ел-Албани в „Сахих ет-Тергиб ует-Терхиб“ (182).

2: ,,О, Аллах, при Теб търся убежище от тревогата и скръбта, и безсилието и мързела, и скъперничеството и страха, и тежестта на дълга и надмощието на хората"[87]. [87] ел-Бухари, 7/158, с номер 2893, Пратеника Мухаммед ﷺ често отправял тази дуа, виж: ел-Бухари ме'а ел-Фетх, 11/173.

8. Лек за скръб.

1- «Няма друг бог освен Аллах, Великия, Всеблагия, няма друг бог освен Аллах, Господаря на великия Трон, няма друг бог освен Аллах, Господаря на небесата, и Господаря на земята, и Господаря на благородния Трон.»[88] [88] Ел-Бухари, 7/154, (6346), и Муслим, 4/2092, (2730).

2- ,,О, Аллах, за Твоята милост копнея, не ме поверявай на самия мен дори за миг, и приведи в ред всичките ми дела, няма друг бог освен Теб""[89]. [89] Ебу Давуд: 4/324, 5092; Ахмед: 5/42, 20430; Ел-Албани го оценява като „хасен“ в „Ируа ел-Галил“: 3/357; Ел-Арнаут в изследването си на „Ел-Муснед“: 34/75.

3: „Няма друг [истински] бог осве Теб, Пречист Си Ти, аз бях от угнетителите!“[90]. [90] Ет-Тирмизи, 5/529, № 3505; Ел-Хаким, 1/505, сахих според него и според ез-Зехеби; сахих и според ел-Албани в Сахих ет-Тирмизи, 3/168.

4- ((Аллах, Аллах е моят Повелител, не съдружавам нищо с Него.))[91]. [91] Ебу Давуд: 1525 (2/87); и Албани го определя като сахих в Сахих Ибн Мажде: 2/335, и Сахих Ет-Тирмизи: 4/196.

9. Лечение на болния за себе си.

,,Постави ръката си на мястото от тялото ти, което те боли, и кажи три пъти: ,,Бисмиллях", и кажи седем пъти: ,,Търся убежище чрез Аллах и Неговата сила от злото на това, което изнамирам и от което се опасявам"." [92]. [92] Муслим, 4/1728 (2202).

10. Лечение на болния при посещението му.

,,Няма раб-мюсюлманин, който да посети болен, чийто смъртен час не е настъпил, и да каже седем пъти: ,,Моля Великия Аллах, Господа на Великия трон, да те излекува!", без болният да бъде излекуван.''[93] [93] Ет-Тирмизи: 2083; Ебу Давуд: 3893; определен като сахих от Ел-Албани в „Сахих Ет-Тирмизи“: 2/210 и „Сахих Ел-Джами“: 5/180.

11- Лечение на тревожността и страха при сън

,,Търся убежище чрез съвършените Слова на Аллах от Неговия гняв и наказание, и от злото на Неговите раби, и от нашепванията на дяволите, и от това да присъстват при мен“[94]. [94] Ебу Давуд: 4/12, № 3893; Ел-Албани го определя като хасен в Сахих ет-Тирмизи: 3/171.

12- Лечение на треска

Пророка ﷺ казва: „Треската е от жара на джехеннема, затова я охлаждайте с вода.“[95] [95] Предават го Ел-Бухари (Фетх ел-Бари, 10/174, № 3264) и Муслим (4/1733, № 2210).

13. Лечение на ужилването и ухапването

1. Прочита се Откриващата сура от Корана, като се събира слюнка и се изплюва върху ухапаното място (96). [96] Бухари с ел-Фетх, 10/ 208, Книга за медицината, Глава за рукйето на Пратеника, салляллаху алейхи ве селлем.

2. Обтрива се с вода и сол, като прочитам: Кажи [о, Мухаммед]: “О, неверници,” и Ел-Муаууизетейн(97.) [97] Ет-Таберани в ел-Муаджем ес-Сагир: 2/830; ел-Хейсеми счита веригата му за добра в Меджмеуз-Зеваид: 5/111, и е счетен за достоверен от ел-Албани в Силсилетул-Ехадис ес-Сахиха: 548.

14- Лечение на гняв

Лечение на гнева бива чрез два начина:

Първото: предпазване

Това се постига чрез стра­не­не от при­чи­ни­те за гнева, а сред тях са: горделивостта, самомнението, самихвалството, порицаваната алчност, неуместното шегуване, лекомислието и всичко подобно на това.

Втори начин: Лечение при настъпил гняв.

И се свежда до четири вида:

Търсенето на убежище при Аллах от прокудения дявол.

Абдест /Ел-вуду'у/.

Промяна на състоянието на разгневения: чрез сядане, лягане, излизане, въздържане от говорене или друго.

Припомнянето на споменатото за въздаянието при потискането на силния яд, и за позора като последствие от гнева[98]. [98] Виж това подробно описание с неговите достоверни доводи в: „Вредите на езика“, стр. 110 - 112, и „Мъдростта в призива към Аллах“, стр. 64 - 66 от автора.

15- Лечение с черното семе

Пророка ﷺ казва: ,,В черното семе има лек от всяка болест, освен смъртта“." Ибн Шихаб казва: „ес-Сам е смъртта, а черното семе е еш-Шуниз.“[99], А черното семе има многобройни ползи, и думите му: ,,лек за всяка болест“, са подобни на словото на Всевишния: Той опустошава всяко нещо по волята на своя Повелител. (Ел-Ехкаф: 25). Всяко нещо подлежи на унищожение и подобните му[100]. [99] Предават го Ел-Бухари (5688) и Муслим (1735, 2215). [100] Виж: Зад ел-Меад, 4/ 297; Медицината от Книгата и Сунната от Мууеффeк ед-Дин Абдул-Летиф ел-Багдади, с. 88.

16. Лечение с мед

1- Всевишният Аллах рече относно Ен-Нехл: Излиза от стомаха им питие с различен цвят. В него има изцеление за хората. В това има знамение за хора премислящи. (Ен-Нехл: 69).

2- Пророка ﷺ казва: ,,Изцелението е в три неща: разрез с вендуза, питие от мед или обгаряне с огън, но Аз възбранявам на моята общност обгарянето“[101]. [101] ел-Бухари с ел-Фетх, 10/137, № 5681, и вж. също: „Зад ел-меад“, 4/50-62, и „ет-Тибб мин ел-Китаб уе-с-Сунна“ на алламе Мууаффак ед-Дин Абду-л-Лятиф ел-Багдади, с. 129-136.

17. Лечение с вода от Замзам.

1- Пророка ﷺ казва за водата Земзем: ,,Тя е благословена, тя е засищаща храна [и лек за болест]“[102]. [102] Муслим, 4/1922, (2473), а това между квадратните скоби е при Ел-Беззар, 2/86, и Ел-Бейхаки в „Ес-Сунен ел-Кубра“, 5/147, и Ет-Табарани в „Ел-Муаджем ел-Еусат“, 3/247, и иснадът му е сахих, вж.: „Меджмеуз-Зеваид“, 3/286.

2- От Джабир /радийеллаху анху/ се предава от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/: ,,Водата Замзам е за каквото се пие“[103]. [103] Ибн Мадже: 3062 и други, ел-Албани го удостоверява в „Сахих Ибн Мадже“: 2/183 и „Ируа ел-Галил“: 4/320.

3. Достоверно се предава от него, Аллах да го благослови и с мир да го дари, че той: ,,носел водата Замзам в мехове [104] и кожени съдове, изливал я върху болните и им давал да пият"[105]. Ибн Ел-Каййим /Всевишният Аллах да се смили над него/ казва: ,,И аз, и други сме изпитвали удивителни неща при лечението с водата Земзем. Аз се изцелих с нея от няколко болести и оздравях[106] с позволението на Аллах[107].“ [104] Ел-идауе: съд за пречистване, а множественото число е адауа. Мухтар ес-Сихах, 1/11. [105] Ет-Тирмизи, 1/180, № 963; ел-Бейхаки, 5/202. Ел-Албани го определя като сахих в: Сахих ет-Тирмизи, 1/284; Силсилетул-Ехадис ес-Сахиха, 2/572, № 883; и Задул-Меад, 4/392. [106] А другите, освен хората от Хиджаз, казват: «فَبَرِئْتُ». Виж: Ен-Нихайе фи гариб ел-хадис, 1/111. [107] Зад-ул-Меад, 4/ 393, 178.

18- Лечение на болестите на сърцата

Сърцата са три:

1. ЧИСТО СЪРЦЕ: И то е сърцето, с което никой няма да се спаси в Съдния ден, освен онзи, който се яви пред Аллах с него, казал е Всевишният Аллах: в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” (Еш-Шуара: 88 - 89).

А чистото сърце е това, което е чисто от всяка страст, която противоречи на повелята на Аллах и Неговата забрана, и от всяко съмнение, което противоречи на Неговото слово. Поради това то е чисто от робуването на друг освен Него и от приемането за съдник на друг освен Неговия Пратеник ﷺ.

В обобщение, чистото здраво сърце е това, което е предпазено от придаването на каквито и да е съдружници на Аллах; напротив, робството му е изцяло за Аллах: като воля, любов, упование, разкаяние, смирение, боязън и надежда, и делата му са изцяло за Аллах. Ако обича – обича заради Аллах, ако мрази – мрази заради Аллах, ако дава – дава заради Аллах, и ако отказва – отказва заради Аллах. Така целият му стремеж е към Аллах, и цялата му любов е за Аллах, и намерението му е за Него, и тялото му е за Него, и делата му са за Него, и сънят му е за Него, и бодърстването му е за Него, и неговият говор, а говоренето за Него е по-сладко за него от всеки друг разговор. А мислите му кръжат около това, което Го удовлетворява и което Той обича[108]. Молим Аллах Всевишния за такова сърце. [108] Виж: Игасету-л-лехфан мин масаиди-ш-шейтан на Ибн ел-Кайим, 1/ 7, и 73.

2. Мъртвото сърце: то е противоположно на първото; това е сърцето, което не познава своя Господ и не Му се покланя според Неговата повеля и онова, което Той обича и с което е доволен; а е отдадено на своите страсти и удоволствия, дори ако в тях има недоволство и гняв от неговия Господ. То е поклонник на друг освен Аллах: с обич, страх, надежда, задоволство, недоволство, възвеличаване и смирение. Ако мрази, мрази заради своите прищявки, и ако обича, обича заради своите прищявки, и ако дава, дава заради своите прищявки, и ако отказва, отказва заради своите прищявки. Негов имам са прищявките, негов предводител е страстта, негов водач е невежеството, а негово превозно средство е нехайството. Търсим убежище при Аллах от такова сърце. [109] Вж.: Избавление за бедстващия от клопките на сатаната, 1/9.

3. Болното сърце: Това е сърце, което има живот, но в него има и болест. То има две съставки, които го подхранват – ту едната, ту другата, и то е подвластно на онази, която надделее над него. В него има любов към Всевишния Аллах, вяра в Него, искреност към Него и упование в Него, което е съставката на неговия живот. А също така в него има любов към страстите и стремеж към тяхното постигане, завист, високомерие, самодоволство, любов към надмощие и към всяване на поквара на земята чрез властолюбие, лицемерие, показност, алчност и скъперничество, което е съставката на неговата гибел и разруха[110]. Търсим убежище при Аллах от такова сърце. (110) Виж: Игасат ел-Лехфан, 1/9.

А лечението на сърцето от всички негови болести се съдържа в Свещения Коран.

Всевишният Аллах казва: О, хора! При вас дойде поучение от вашия Повелител и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за правоверните. (Юнус: 57). И Превеликият и Вемогъщ Аллах казва: Ние низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за правоверните, а на угнетителите той надбавя само загуба. (Ел-Исра: 82).

Болестите на сърцата са два вида:

Един вид, от който засегнатият не усеща болка веднага, и това е болестта на невежеството, съмненията и колебанията. Това е по-болезненият от двата вида, но поради покварата на сърцето засегнатият не я усеща.

И един вид: болест, която е болезнена в момента, като тревога, скръб, тъга и гняв, и тази болест може да бъде премахната с естествени лекарства чрез премахване на причините ѝ и други подобни [111]. [111] Игасет Ел-Лехфан, 1/ 44.

И лечението на сърцето съдържа четири неща:

Първото нещо: Свещеният Коран; защото той е изцеление за онова, което е в гърдите от съмнение, и премахва онова, което е в тях от ширк, нечистотата на неверието, и болестите на съмненията и страстите. Той е напътствие за онзи, който знае истината и постъпва според нея, и милост за вярващите заради наградата, която получават чрез него в настоящия и в отвъдния живот. Всемогъщият и Велик Аллах казва: Нима онзи, който бе мъртъв и Ние го съживихме, и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе оттам? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат. (Ел-Ен'аам: 122).

Второ: сърцето се нуждае от три неща:

1. Запазване на силата, което се постига чрез вярата, праведните дела и извършването на редовните деяния на покорство.

2. Предпазване от вредните неща, като се стои далеч от всички грехове и всякакви нарушения.

3. Пречистването от всичко вредно, а това става чрез покаянието и искането на опрощение.

Трето: Лечение на сърцето от болестта на господството на душата над него:

Лечението му бива чрез две неща: подлагането ѝ на равносметка и противопоставянето ѝ, а равносметката бива два вида:

Първият вид: преди деянието, и има четири степени:

1. Възможно ли е за него да извърши това дело?

2. Дали извършването на това деяние е по-добро за него от изоставянето му?

3. С това дело цели ли се Ликът на Аллах?

4. Дали това дело е подпомогнато и има ли помощници, които да му помагат и да го подкрепят, ако то се нуждае от такива? И ако отговорът е положителен, да пристъпи към него, а в противен случай, никога да не пристъпва към него.

Втори вид: след делото, като бива три вида:

1- Държането на сметка на душата за покорство, в което е проявила небрежност по отношение на правото на Всевишния Аллах, като не го е извършила по изисквания начин; а от правата на Всевишния Аллах са: искреността, добронамереността, следването, осъзнаването на степента на съвършенство (ихсан), осъзнаването на благодатта на Аллах върху него в това служене, и осъзнаването на собствената недостатъчност след всичко това.

2. Държане на сметка на себе си за всяко дело, чието неизвършване е било по-добро от извършването му.

3. Да държи сметка на душата си за позволено или обичайно дело: дали е възнамерявал с него Аллах и отвъдния живот, и тогава е печеливш, или е възнамерявал земния живот, и тогава е губещ.

В обобщение на това, човек трябва да държи сметка на себе си първо за задълженията, като ги допълни, ако са с недостатъци; след това да държи сметка за забранените неща, и ако знае, че е извършил нещо от тях, да го поправи с теубе и истигфар; след това за това, което са сторили крайниците му; след това и за небрежността[112]. [112] Виж: Игасет ел-Лехфан, 1/ 136.

Четвърто: Лечение на болестта на сърцето от завладяването му от сатаната:

Шейтанът е враг на човека, а избавлението от него е чрез предписаното от Аллах търсене на убежище. И Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е съчетал търсенето на убежище от злината на душата и злината на шейтана. Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал на Абу Бакр: „Кажи: „О, Аллах! Създателю на небесата и на земята, Знаещият скритото и явното, Господ на всяко нещо и негов Владетел, свидетелствам, че няма друг бог освен Теб. Търся убежище при Теб от злото на моята душа, и от злоto на шейтана и неговия ширк, и да не сторя зло на себе си, или да го причиня на мюсюлманин.“ Казвай го, когато осъмнеш, и когато замръкнеш, и когато си легнеш.“[113]. [113] Ет- Тирмизи: 3392; Ебу Давуд: 5058, ел-Албани го удостоверява в „Сахих ет-Тирмизи“, 3/ 142.

Търсенето на убежище, упованието и искреността възпрепятстват властта на шейтана[114]. [114] Вж.: Игаса ел-Лехфан, 1/ 145 - 162.

И нека мирът и благословът да бъдат над Неговия раб и пратеник Мухаммед, семейството му и всичките му сподвижници, и тези, които ги последват в добрината до Съдния ден.

Дуа и лечението чрез рукия от Корана и сунната

Сеид ибн Али ибн Уехф Ел-Кахтани

Книгата „Дуа и лечението чрез рукия от Корана и Сунната“ на д-р Сеид ибн Али ибн Уахф ел-Кахтани е авторитетен научен справочник по темата за молитвата (дуа) и лекуването на болести чрез шериатска рукия, като представя молитвите (дуи), извлечени от Свещения Коран и Пророческата сунна, и разяснява как да бъдат използвани за изцеление от духовни и телесни болести. Книгата разглежда и лечението чрез рукия, като набляга на необходимостта от дълбока вяра и искрена насоченост към Всевишния Аллах при търсенето на изцеление, и представя ефективни методи за предпазване и лечение от вреда и болести.