Основните знания, които всеки мюсюлманин е длъжен да владее
Книгата „Основните знания, които всеки мюсюлманин е длъжен да владее“ е величествена книга, чиито букви са изписани с мастилото на знанието и красноречието. В нея е събрано онова, за което мюсюлманинът не трябва да бъде невеж – от основите на вероубеждението, законите на исляма и възвишените нрави – представено по изкусен начин, който просветлява прозренията и успокоява сърцата, усъвършенства разбирането и поправя делата. Поради това тя с право се е превърнала в ключ към спасението и пътеводител за търсещия пътеките на покорството и знанието.
These files are generated automatically from the book's text; their layout may differ from the printed edition.
Основните знания, които всеки мюсюлманин е длъжен да владее
Увод
Слава на Аллах, Господаря на световете, и нека мирът и благословът да бъдат над изпратения като милост за световете, неговото семейство, сподвижниците му и всеки, който следва неговата сунна и се ръководи от неговото напътствие до Съдния ден, емма беад:
Това е кратко пояснение, което съдържа най-важното, от което мюсюлманинът се нуждае, свързано с неговата вяра, богослужения и взаимоотношения. Съставихме го за посетителите и посетителките на двете свещени джамии, за да имат знание и прозрение относно въпросите на тяхната религия. Молейки Всещедрия Дарител тя да бъде от полза, и да я направи праведна и искрена единствено заради Неговия Лик. Наистина Той е Най-добрият, към Когото се отправят молби, и Най-щедрият, в Когото се възлагат надежди.
Научен комитет на Председателството по религиозните въпроси в джамията Ел-Харам и джамията Ен-Небеви.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Глава първа:
Относно убеждението (Акида)
Първи раздел: Значението на исляма и неговите основи:
Ислямът е: отдаване на Аллах чрез единобожие, подчинение на Него чрез покорство и несъпричастност към съдружаването и извършващите го.
А основите му са пет:
Първа: засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах.
Втора: изпълнението на молитвата намаз.
Трета: даването на зекята.
Четвърта: говеенето през Рамадан.
Пета: извършването на хадж при свещения Дом за онзи, който може да отиде.
Важността на единобожието:
Знай, че Всевишният Аллах е сътворил създанията, за да Му служат и да не съдружават нищо с Него, Всевишният Аллах казва: "Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми служат." (Ез-Зарийят: 56), Но това богослужение не може да се узнае, освен чрез знанието, както казва Всевишният Аллах: "И знай, че няма друг бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях, също и за греховете на вярващите мъже и жени! Аллах знае къде се движите и къде пребивавате." (Мухаммед: 19), Затова започна със знанието преди думите и делата. И най-важното, което мюсюлманинът трябва да изучи, е единобожието в Аллах- теухид, Всемогъщият и Величественият; защото то е коренът на религията и нейната основа. Религията не може да съществува без единобожието (теухид), то е първото задължение за мюсюлманина, както и последното. Единството - ет-теухид е първата основа от основите на исляма, които всеки мюсюлманин трябва да познава и да практикува, а те са пет основи, както е предадено в хадис от Абдуллах ибн Омар /радийеллаху анхума/, че е казал: Чух Пратеника на Аллах ﷺ да казва: ,,Ислямът е изграден върху пет основи: засвидетелстването, че няма друг [истински] бог [имащ право да бъде обожествяван] освен Аллах, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; изпълнението на намаза; даването на зекята; извършването на хадж и говеенето през Рамадан”[1]. [1] Сахих Ел-Бухари (8).
Затова е задължително за мюсюлманина да научи значението на единобожието, а то е да се обожествява с богослужения единствено Аллах, и да не съдружава с Него никого в богослужението— нито приближен ангел, нито изпратен пророк.“
Значението на засвидетелстването, че няма друг [истински] бог, освен Аллах:
Това е рабът да признае с твърдо- непоколебимо убеждение, че няма друг истински бог, който има право да бъде обожествяван освен Всевишния и Всемогъщия Аллах. Затова той обожествява единствено Аллах и посвещава единствено на Него - Пречист и Всевишен е Той - всички видове богослужения, като: дуа, страх, надежда, уповаване и други.
Свидетелството не се осъществява без да са налице две основи:
Първо: отхвърляне на божествеността и обожествяването на всичко друго освен Аллах, като всички [измислени] съдружници, божества и тагути- всяко нещо, което неправомерно заема мястото на Аллах при богослуженията на човека.
Второ: потвърждаване на Божествеността и на правото на обожествяване единствено за Аллах, за никой друг/друго освен Него, Всевишният Аллах казва: "Ние изпращахме при всеки народ пратеник [за да им оповести]: "Покланяйте се на Аллах и се пазете от обожествяваните неща (вместо Него)!..." (Ен-Нехл: 36).
А условията на ,,Ля иляхе иллеллах" са:
Първо: Знанието, което заличава невежеството.
Второ: убедеността, която заличав съмнението.
Трето: искреността, която заличава съдружаването.
Четвърто: правдивостта, която заличава лъжата.
Пето: Обичта, коятро заличава омразата.
Шесто: подчинението, което заличава изоставянето.
Седмо: приемственосттта, която заличава отричането.
Осмо: Да се отрече всичко, което се обожествява вместо Всевишния Аллах.
Дълг е да се спазват тези условия, които са събрани в следните два стиха:
Знание, убеденост, искреност и правдивост, с обич, покорство и приемането ѝ,
а като осмото се добавя: да се прояви неверие във всичко, на което се отдава служене, освен на Аллах.
Осъществяването на свидетелството се постига чрез боглослужение единствено на Всевишния Аллах, без съдружие с Него, и чрез искрено отдаване на богослуженията само на Аллах. Така човек не призовава друг/друго, освен само Аллах, не се уповава в друг/друго, освен само в Аллах, не възлага надежда на друг/друго, освен само на Аллах, не отслужва молитва за друг/друго, освен само за Аллах, и не принася в жертва за друг/друго, освен само за Аллах – Пречистия и Всевишния.
Онова, което вършат някои хора, като обикалянето на гробовете, търсенето на помощ от обитателите им и отправянето на дуа към тях вместо към Аллах, е съдружаване в богослужението. Затова е необходимо да се пазим и да предупреждаваме за това; защото това е от същия вид като практиката на съдружаващите да обожествяват идоли, камъни и дървета вместо Аллах. Това е съдружаването - ширк, заради което са низпослани небесните Писания и са изпратени пратениците, за да се предупреди за него и да се възбрани.
Значението на засвидетелстването, че Мухаммед е Пратеник на Аллах:
означава да му се подчиняваме в това, което повелява, да му вярваме в това, което съобщава, да страним от това, което забранява и предупреждава, и да служим на Аллах само така, както той е служил. Мюсюлманинът е убеден, че Мухаммед, син на Абдуллах, Курайши, Хашими, е: пратеник на Аллах – Всемогъщия и Величествения – до всички творения, до джиновете и хората. Както казва Всевишният Аллах: "Кажи: “О, хора! Аз съм Пратеника на Аллах при всички вас..." (Ел-Еараф: 158);
Означава, че Аллах го е изпратил, за да възвести Неговата религия и да напътства хората, както казва Всевишният Аллах: "И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят." (Ес-Себе'е: 28). И както Всевишният Аллах казва: "И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете." (Ел-Енбия: 107).
Изискването на това засвидетелстване е: да не се вярва, че Пратеникът на Аллах има право на Господство и на разпореждане във Вселената, или право на обожествяване. Напротив, той /саллеллаху алейхи уе селлем/ е раб, който не се боготвори, и пратеник, който не се отрича. Той не владее нито полза, нито вреда за себе си или за другите, освен това, което Аллах е пожелал. Както казва Всевишният Аллах: "Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам неведомото. Не ви казвам, че съм меляике. Следвам единствено онова, което ми се разкрива...” (Ел-Ен'аам: 50).
Втори раздел: Значението на иман /вяра/ и неговите основи:
Вярата е: потвърждение със сърцето, изричане с езика и дела със сърцето и частите на тялото, увеличава се чрез подчинение и намалява чрез неподчинение.
Вярата е условие за правилността и приемането на богослуженията, Така както съдружаването , и неверието провалят всички добри дела, и както не се приема намаз без абдест, така не се приемат и богослуженията без вяра. Всевишният Аллах казва: "А който върши праведни дела, мъж или жена, и е правоверен, тези ще влязат в Дженнета и не ще бъдат угнетени дори колкото малкото улейче на костилката от фурма." (Ен-Ниса: 124).
Също така пояснява, че съдружаването - ширк проваля делата, или както казва Всевишният Аллах: "На теб и на онези преди теб, се разкри чрез откровение: “Ако съдружиш с Аллах, твоето дело пропада и ще бъдеш от губещите." (Ез-Зумер: 65).
Основите на вярата са шест: вярата в Аллах, в Неговите меляикета (ангели), в Неговите книги, в Неговите пратеници, в Сетния ден и в съдбата, с доброто и лошото в нея.
1. Вярата в Аллах съдържа в себе си три неща:
1. Вяра в Господството Му:
Това е да се признава Всевишният Аллах за единствен в делата Му; като сътворението, даряване на препитанието, съживяването и умъртвяването, Няма друг Творец освен Аллах, няма друг Даващ препитание освен Аллах, няма друг Даващ живот освен Аллах, няма друг Умъртвяващ освен Аллах, и никой не управлява вселената освен Него - Пречист и Всевишен е Той.
Не се знае някое от творенията да е отрекло Господството на Аллах, освен такива, които са били силно-високомерни, но без да са вътрешно убедени в това, както се е случило с Фараона, когато казал на народа си: “Аз съм вашият Господ, върховният!” (Ен-Назиат: 24). Но това не е от вероубеждение, както казва Всевишният Аллах за Муса- Моисей /мир нему/: [Муса] каза [на Фараона]: “Ти вече узна, че тези [знамения] ги низпосла като явни доводи не друг, а Господарят на небесата и на земята. О, Фараоне! Мисля, че наистина ти си погубен.”" (Ел-Исра: 102). И казва Всевишният Аллах: "И ги отрекоха [т.е. знаменията] несправедливо и надменно, въпреки че в душите си бяха убедени в тяхната правдивост..." (Ен-Немл: 14).
Така е, защото тези творения трябва да имат Създател, понеже е невъзможно [творението] да създаде себе си от само себе си. И понеже нещото не се самосъздава, нито може да възникне случайно, това значи, че всичко възникнало трябва да има създател. Всъщност съществуванено на нещата в този удивителен ред и хармонична съгласуваност изключва то да е случайност, всички те трябва да имат Създател, и Той е Аллах, Господът на световете. Всевишният Аллах казва: "Нима бяха сътворени от нищо, или те са творците? Или те сътвориха небесата и земята? O не! Просто те не са убедени [в наказанието на Аллах]." (Коран, Ет-Тур: 35 - 36).
Езичниците са признавали господството на Всевишния Аллах, въпреки че Му съдружавали в Неговата божественост, но това не ги е въвело в исляма. Пророка ﷺ се сражавал с тях и обявил за позволени кръвта и богатствата им, защото са съдружавали в служенето си. Те обожествявали в служенето си другиго наред с Него; като идолите, камъните, меляикетата и други.
2- Вяра в Божествеността Му:
Вяра в Божествеността Му, тоест: че единствено Той е истинският бог, няма Той съдружник. ,,Богът" означава ,,Този, който е обожествяван", т.е. ,,Този, който е почитан" чрез обич, възвеличаване и смирение.
Всевишният Аллах казва: "Вашият Бог е Единственият Бог. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния." (Ел-Бакара: 163).
И всеки, който е приел божество заедно с Аллах, на което служи, божествеността на това божествто е неистинска и нереална, Всевишният Аллах казва: "Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата. Аллах е Всевишния, Превеликия." (Ел-Хадж: 62).
Ето защо пратениците, мир на тях, от Нух до Мухаммед (с.а.с.), са призовавали своите народи да вярват в единството на Аллах и да служат единствено на Него. Всевишният Аллах отвърля и не приема това многобожниците да приемат божества, на които да служат заедно с Него – Пречист и Всевишен е Той, и от които да търсят подкрепа и помощ. Той е пояснил това с два разумни довода:
Първи: че в тези божества, които те са си приели, няма нищо от характеристиките на божествеността, тъй като те са сътворени, а не сътворяват, нито носят полза на онези, които ги обожествяват, нито ги предпазват от вреда, нито могат да даряват живот, нито да умъртвяват, нито да съживяват след смъртта, както казва Всевишният Аллах: "А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени. Те нямат власт да причинят за себе си нито вреда, нито полза, и не се разпореждат нито със смъртта, нито с живота, нито със съживяването след смъртта." (Ел-Фуркан: 3).
Втори: че тези съдружаващи са признавали, че Всевишният Аллах е Творецът, Управляващият, единствено Той, без друг освен Него, и това изисква да Му отдадат единобожие в божествеността, както са Му отдавали единобожие в господството. Както казва Всевишният Аллах: "Кажи: “На кого принадлежи земята и тези по нея, ако знаете?” Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?” Кажи: “Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?” 86 Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Не ще ли се побоите?” 87 Кажи: “В чии Ръце е властта над всяко нещо? Кой защитава и от Кой няма защита, ако знаете?” 88 Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте подлъгани?” 89﴾ (Ел-Му'минун: 84 - 89). Щом признаят единобожието в господството; това ги задължава да обожествяват единствено Него - Пречист и Всевишен е Той- и да не съдружават никого с Него в богослуженията.
3. Вярата в имената и качествата:
Тоест: потвърждаването с убеденост на това, което Аллах е потвърдил за Себе Си в Своята книга, или Пратеника на Аллах ﷺ го е потвърдил за Него в Своята Сунна, от имената и качествата, по начин, подобаващ на Всевишния Аллах, без да се преиначават, отричат, да се търси същността им, нито да се оприличават на творенията. Всевишният Аллах казва: "Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които отричат Неговите имена! Те непременно ще получат възмездие за онова, което вършат." (Ел-Еараф: 180), Всевишният Аллах казва: "Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия." (Еш-Шура: 11).
Видовете съдружаване- ширк са три:
1. Голямо съдружаване.
2. Малко съдружаване.
3. Скрито съдружаване /ширк хафи/.
1- Голямо съдружаване:
Неговото определение е: приравняването на нещо друго с Аллах в това, което е от специфичните качества на Аллах, както казва Всевишният Аллах: "...когато вас приравнявахме с Господаря на световете." (Еш-Шуара: 98).
Това включва: отклоняване на богослужението към друг, вместо към Всевишния Аллах, или отклоняването на някои от тях за друг, освен за Него, Пречист е Той; като дуа, зов за помощ, обет и колене на курбан, и останалите видове ибадет.
Включва също: да се счита и приема за позволено онова, което Превеликия и Всемогъщ Аллах е забранил, или да се счита за забранено (харам) нещо, което Той е определил като позволено (халал), или изоставянето на онова, което Великия Аллах е заповядал. Например считането за позволено /халал/ на онова, чиято забрана е общоизвестна и неоспорима в религията; като прелюбодеянието, алкохола /упойващите вещества/, неуважението към родителите, лихварството или нещо подобно на това.
Или забраната за онова, което Аллах Всевишния е позволил от хубавите неща, или пренебрежението и оспорването на задължителността на онова, което Аллах е заповядал като задължително. Като убеждението, че намазът не е задължителен, или че говеенето не е задължително, или че зекятът не е задължителен.
Голямото съдружаване причинява проваляне на делата и вечно пребиваване в Огъня на Джехеннем за онзи, който умре с него, както казва Всевишният Аллах: "...И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха." (Ел-Ен'аам: 88).
А онзи, който умре с него, Аллах няма да му прости и Дженнетът за него е под възбрана, както казва Всевишният Аллах: "Аллах не опрощава да се съдружава с Него, но освен това опрощава всички останали грехове, на когото пожелае..." (Сура Ен-Ниса: 48). Всевишният Аллах казва: "За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Дженнета и неговото място е Огънят..." (Ел-Маиде: 72).
2. Малко съдружаване:
Това е всяко нещо, което е потвърдено в свещените текстове като съдружаване, но не достига степента на голямото съдружаване, поради което се нарича „малко съдружаване“. Например заклеването в друго освен във Всевишния Аллах: Като заклеването в Кябе, пророците, повереното, живота на някого и други подобни, както Пратеника ﷺ казва: ,,Който се закълне в друго освен в Аллах, той е проявил неверие или е съдружил" [2]. [2] Предават го Ахмед: 6072 и Ет-Тирмизи: 1535, и казва: хадис хасен.
Но (заклеването) може да бъде и от големия ширк според това, което е в сърцето на неговия извършител. Тоест, ако в сърцето на заклеващия се в Пророка или в шейх еди-кой-си съществува убеждението, че той е равен на Аллах, или че към него се отправя дуа /молба/, вместо към Аллах, или че той се разпорежда във Вселената, то това се превръща в голямо съдружаване. Но ако заклеващият се в друго освен в Аллах не е имал такова намерение, а просто го изрича, защото е привикнал с това, то това се явява малък ширк, Това се случва често на някои места, затова задължително трябва да се внимава за това и да се предупреждава за него, за да се предпази и защити единството - ет-теухид.
3. Скрито съдружаване:
Това е показността, която се проявява в сърцата. Като този, който отслужва молитва или чете Коран, за да се покаже пред хората, или прославя Аллах с тесбих, за да го хвалят, или дава садака, за да го споменават с това. Това проваля делото, с което е целял да се покаже, но не и останалите дела, които е извършил искрено за Всевишния Аллах.
Пратеника ﷺ казва: «Съдружаването в тази общност е по-скрито от пълзенето на черна мравка върху черен гладък камък в мрака на нощта, а изкуплението за него е да се каже: „О, Аллах, аз търся закрила при Теб от това да съдружа с Теб нещо, знаейки, и Те моля за опрощение за греха, за който не зная.“»[3]. [3] Предават го Ел-Бухари в „Ел-Едеб ел-Муфред“ (716), Ахмед в „Ел-Муснед“ (19606) и Ед-Дия ел-Макдиси в „Ел-Ехадис ел-Мухтара“ (1/ 150), а Ел-Албани го определя като достоверен в „Сахих ел-Джами ес-Сагир“ (3731).
Видове неверие:
Първи вид: Голямо неверие:
То е това, което налага вечното пребиваване в огъня на Ада, като бива пет разновидности:
1. Неверие чрез отричане:
То е човек да вярва, че пратениците са лъжени и не са говорели истината. Това е рядко срещано сред неверниците; защото Всевишният Аллах е подкрепил своите пратеници с ясни доказателства. Положението на тези неверници е именно такова, каквото го е описал Аллах: "И ги отрекоха несправедливо и надменно, въпреки че в душите си бяха убедени в тяхната правдивост..." (Ен-Нехл: 14).
2. Неверие от неподчинение и надменност:
Това е като неверието на Иблис, защото той не е отрекъл заповедта на Аллах и не я отхвърлил, а й се противопоставил с неподчинение и високомерие. Всевишният Аллах казва: "И когато Ние рекохме на меляикетата: “Поклонете се на Адем!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците." (Ел-Бакара: 34).
3. Неверие поради отвръщане:
Това е човек да се отвърне със слуха и сърцето си от следването на истината, да не се обръща към нея и да не ѝ отдава никакво значение. Всевишният Аллах казва: "И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците." (Ес-Седжде: 22).
Що се отнася до частичното отвръщане, то е нечестивост, а не неверие; като този, който се отвръща от изучаването на някои от религиозните задължения, като правилата за говеенето или хаджа и други подобни.
4. Неверие от съмнение:
Това е, когато човек се колебае, да не е категоричен за Истината, а напротив, съмнява се в нея, както е в Словата на Всевишния Аллах: "И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне. И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господ, [там] имам по-добро място за завръщане, отколкото тук .” (Ел-Кехф: 35 - 36).
5. Неверие от лицемерие:
Това е да изявява с езика си вярата, и да скрива в сърцето си неверието. Всевишният Аллах казва: "Сред хората има такива, които казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи." (Ел-Бакара: 8).
Това са разновидностите на голямото неверие, които изкарват човека от религията.
Втори вид: Малко неверие:
Този вид не налага вечно пребиваване в Огъня на Ада. То е това, което е споменато в Корана и Сунната като неверие, без да е с определителен член, а по-скоро в неопределена форма. Примерите за него са много, от тях са: Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ казва: ,,Пратеника на Аллах ﷺ каза: ,,Две неща у хората са проява на неверие: охулването на рода и оплакването на мъртвеца“. [4] [4] Предават го Муслим (121) и Ахмед в Муснеда (10434).
2) Вярата в меляикетата [ангелите]:
Те са неведом свят, Аллах ги е сътворил от светлина, и те служат с богослужения на Всевишния Аллах. Те не притежават нищо от качествата на Господството и Божествеността, Те не се възпротивяват на Аллах в това, което им е заповядал, и вършат каквото им се повели. Те са много на брой, никой не знае броя им, освен Всевишния Аллах.
Вярата в меляикетата съдържа четири неща:
1. Вяра в тяхното съществуване.
2. Вяра в тези от тях, чиито имена знаем; като: Джибрил, Микаил, Исрафил и други. А онзи, чието име не знаем, вярваме в него по принцип.
3. Вяра в това, което знаем от техните качества, които са споменати в Корана и сунната. За описанието на Джибрил, Пророка ﷺ съобщава, че го е видял в образа, в който Всевишния Аллах го е сътворил; имал е шестстотин крила и е закрил хоризонта.
4. Вярата в онова, което ни е известно от техните дела; като тяхното прославяне на Всевишния Аллах и служенето на Него денем и нощем, без умора или отпадналост.
Например: Джибрил: Повереникът на откровението.
Исрафил е: този, на когото е възложено да надуе Рога.
Меляикето на смъртта: този, на когото е възложено да прибира душите при смъртта.
Малик: пазителят на Джехеннем [Огъня]. Ридуан: пазителят на Дженнета [Рая], и други.
3) Вярата в книгите:
Под книгите се разбират небесните книги, които Всевишният Аллах е низпослал на пратениците Си, като напътствие за човечеството и милост за тях, за да достигнат до щастието в земния и отвъдния свят.
Вярата в книгите съдържа четири неща:
1. Вяра, че те са наистина низпослани от Всевишния Аллах.
2. Вяра в онези от тях, чиито имена знаем; като Корана, който е низпослан на Мухаммед ﷺ, Тората, низпослана на Муса /Моисей/ алейхисселям, Инджил (Евангелието), низпослан на Иса /Исус/ алейхисселям, и Зебур, който е низпослан на Давуд /Давид/ мир нему.
А в онези, чието име не знаем, вярваме по принцип.
3. Да се вярва в това, което известяват; като вестите на Корана, и вестите от това, което не е променено от предишните книги.
4. Да действаме според неотменените постановления и да им се покоряваме с доволство, независимо дали разбираме тяхната мъдрост, или не. Всички предишни небесни книги са отменени чрез Свещения Коран, затова не е позволено да се прилага никое от постановленията на предишните небесни писания, освен онези от тях, които са достоверни и са потвърдени от Свещения Коран или пророческата Сунна.
4) Вярата в пратениците /мирът на Аллах да е над тях/:
Пратениците: множествено число на пратеник; той е човек, на когото е низпослано откровение с божествен закон и му е повелено да го оповести. Първият от тях е Нух /Ной/ алейхисселям, а последният от тях е Мухаммед - Бог да го благослови и с мир да го дари. Те са сътворени хора и нямат нищо от качествата на господството и божествеността.
Вярата в пратениците включва:
1. Вярата в това, че тяхното послание е истина от Аллах. Онзи, който не вярва дори в един от тях, той всъщност не вярва във всички тях.
2- Вярата поименно в тези от тях, чието име ни е известно, като: Мухаммед, Ибрахим, Муса, Иса и Нух, мирът и благословът да бъдат върху тях. Те са пратениците удостоени с твърда воля.
А що се отнася до онези от тях, чиито имена не знаем, то ние вярваме в тях всеобщо. Всевишният Аллах казва: "Преди теб изпратихме и други пратеници за някои ти разказахме, а за други не сме ти разказали..." (Гафир: 78).
3. Да се вярва в това, което е достоверно от нещата, за които ни известяват, алейхиму с-селям.
4. Прилагането на божествените закони [шериат] на онзи, който е изпратен до нас от тях, а той е последния от тях – Мухаммед ﷺ.
5) Вярата в Съдния ден:
Това е Сетният ден, в който хората ще бъдат съживени за равносметка и въздаяние. Наречен е така, защото няма ден след него, и в него обитателите на Дженнета ще заемат местата си, а обитателите на Огъня ще заемат местата си.
Вярата в Съдния ден съдържа три неща:
А) Вяра в съживяването- ел- беас:
Това е съживяването на мъртвите, когато се протръби с Рога за втори път. Хората ще застанат пред Господа на световете, боси, необути, голи, непокрити, необрязани, Всевишният Аллах казва: "Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим обещание от Нас. Ние непременно ще го направим." (Ел-Енбия: 104).
Б) Вяра в равносметката и въздаянието:
Това е там където ще се търси равносметка на раба за делата му, и ще му бъде въздадено за тях, Всевишният Аллах казва: "При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка." (Ел-Гашийех: 25 - 26).
В) Вяра в Дженнета и джехеннема (Рая и Ада):
- че те двете са вечната крайна участ на творенията. Дженнетът е обителта на блаженството подготвена от Всевишния Аллах за богобоязливите вярващи, които са се покорявали на Аллах и на Неговия пратеник. В Дженнета има блаженства, които окото не е виждало, ухото не е чувало и не може да си ги представи човек.
А що се отнася до Огъня на джехеннем- Той е обителта на мъчението. подготвен от Всевишния Аллах за невярващите, които не са вярвали в Аллах и не са се подчинявали на Неговите пратеници. В него има различни видове наказание и мъчение, каквито не може да си представи човек.
6. Вярата в съдбата с доброто и лошото в нея:
А под съдба се разбира: Предопределението от Великия Аллах за онова, което ще бъде, според предварителното Му знание и мъдрост.
Вярата в съдбата съдържа четири неща:
1. Знанието: това е вярата в знанието на Всевишния Аллах, и че Той знае какво е било, какво ще бъде и как ще бъде, изцяло и подробно, предвечно и вечно. Той е Знаещият - Пречист е Той - за онова, което не е било, и ако беше, как щеше да бъде. Както казва, Пречист е Той: "Но и да бъдат върнати, пак ще повторят онова, от което бяха възпрени..." (Ел-Ен'аам: 28).
2- Записването: това е, че Аллах е записал предопределенията за всяко нещо чак до Съдния ден, както казва Всевишният Аллах: "Нима не знаеш, че Аллах знае всичко на небето и на земята? Всичко това е [записано] в Книга. Наистина, за Аллах то е лесно." (Ел-Хадж: 70).
3- Желанието: а то е вярата, че в тази вселена не се случва нищо, освен това, което Аллах - Всемогъщият и Всеславният - е пожелал, Всевишният Аллах казва: "Твоят Господ сътворява, каквото пожелае и Той избира ..." (Ел-Касас: 68). А човекът има дадена воля, която не излиза извън желанието на Аллах, както казва Всевишният: "Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете." (Ет-Текуир: 29).
4- Сътворяването: вярата, че Аллах е сътворил творенията, делата им и действията им, били те добри или лоши, Всевишният Аллах казва: "Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Покровителят на всяко нещо." (Ез-Зумер: 62).
Тези степени са събрани в следния стих:
"Знание, записването на нашия Господ, желанието Му и сътворяването Му – а то е създаване и оформяне."
Трети раздел: ихсан /добротворство/:
Ихсан е с една основа: да служиш на Аллах все едно Го виждаш, и ако ти не Го виждаш, то Той те вижда.
т. е.: човек да извършва богослужението, с което го е задължил Аллах, все едно е застанал пред Аллах, Всемогъщия и Величествения. Това налага съвършено страхопочитание и обръщане към Него - Пречистия. Изпълнението на ибадета трябва да бъде в съответствие със сунната на Пратеника ﷺ.
Добротворството има две степени, а добротворците в него са на две различни степени:
Първата степен: и тя е най-висшата, степента на съзерцанието; Това е рабът да действа, сякаш наблюдава Всемогъщия и Величествен Аллах със сърцето си, и така сърцето се озарява с вяра, докато неведомото стане като явното.
Втората степен: ихляс /искреност/ и муракаба /себенаблюдение/, Това означава рабът да се стреми да осъзнава, че Аллах го вижда и е осведомен за него, и щом осъзнае това, то той е искрен пред Всевишния Аллах.
Раздел четвърти: Кратък обзор на основите на ехлю-с-сунна уе-л-джема'а- последователите на сунната и колектива.
Първо: да се следва това, което е дошло в Корана и Суннета, явно и скрито, и непоставянето на ничии думи над думите на Аллах и думите на Неговия Пратеник.
Второ: чистотата на сърцата и езиците им спрямо сахабите на Пратеника на Аллах ﷺ, Те смятат, че халифът след Пратеника на Аллах ﷺ е: Ебу Бекр, след това Омер, след това Осман, след това Али /Аллах да е доволен от всички тях/.
Трето: Обич към ехлю ел-бейт [хората от дома] на Пратеника на Аллах ﷺ и приемането им за ближни. А неговият ехлю ел-бейт ﷺ са по-специално праведните от тях.
Четвърто: да не се въстава срещу водачите и управниците, дори и да са несправедливи, и да се отправя дуа за тях за праведност и благополучие. Не се отправя дуа против тях. Покорството към тях е от покорството към Всемогъщия и Величествен Аллах и е задължение, докато не повеляват непослушание. Ако повелят грях, то не им се отдава покорство. А в другите неща остава послушанието към тях във всяко одобрено нещо.
Пето: Да вярваме в чудесата на дарявани на приближените до Аллах; Това са чудесните дела, които Аллах осъществява чрез тях, надхвърлящи обичайния ред.
Шесто: не обявяват мюсюлманите за неверници поради самото извършване на малки и големи грехове, както действа хариджизмът. Напротив, братството по вяра остава в сила въпреки непокорствата. И казват за грешника: той е вярващ чрез вярата си, нечестивец чрез големия си грях.
Глава втора: Относно богослуженията
Раздел първи: Чистота:
Чистота в езиков смисъл: чистоплътност и непорочност от явни и скрити мръсотии.
В шериатски смисъл: премахване на положението хадес- ритуална нечистота и неджес- фисическа нечистота. Чистотата е ключът към намаза, затова научаването ѝ е от най-великите и важни дела в религията, и е дълг на всеки мюсюлманин да я научи и да се грижи за нея.
Първо: Видове вода
1. Чиста (почистваща) – почистването с нея е валидно, независимо дали е запазена във вида, в който е сътворена- като дъждовната, речната или морската вода, или с нея се е смесило чисто вещество, което не надделява над нея и не я лишава от името ѝ.
2- Нечиста- не се позволява да се използва. Тя не премахва ритуалната нечистота, и не премахва физическата нечистота. Това е, чийто цвят, аромат или вкус се е променил поради нечистотия.
Второ: мръсотията:
Мръсотията: е специфична нечистотия, възпрепятства намаза, като урина, изпражнения, кръв и други, които биват по тялото, на мястото и по дрехата.
Основният принцип при нещата е: позволеност и чистота. Който твърди, че дадено нещо е нечисто, от него се изисква довод. Не са нечистотия: храчката, потта на човека и потта на магарето, напротив, те са чисти, въпреки, че са отблъскващи. Всяка мръсотия е отблъскваща, но не и обратното.
Мръсотията е на три степени:
Първата: тежката мръсотия.
Например: нечистотата на онова, от което е лизало куче Начинът на изчистването му е: да се измие седем пъти, първият от тях да бъде с пръст.
Втора: Лека мръсотия.
Като урината на кърмаче от мъжки пол, ако попадне върху дрехата или подобни на нея. Начинът на почистване е: напръсква се с вода, докато се покрие напълно, без да е необходимо търкане или изстискване.
Трета: Средна мръсотия:
Като човешка урина и изпражнения, и повечето мръсотии, когато попаднат на земята, дреха или други подобни. А начинът за почистването ѝ е: чрез премахване на видимата нечистотия, ако има такава, и почистване на мястото ѝ с вода или други почистващи средства.
От нещата, чиято нечистотия е доказана са:
1. Човешка урина и изпражнения.
2. Теченията /мези и веди/ (5). [5] (Меҙи): Рядка, безцветна течност, която излиза при ласка, спомняне за полов контакт, желание за такъв, гледане или други подобни. Излиза под формата на капки и понякога човек не усеща излизането ѝ. (Уеди): Това е гъста, бяла течност, която излиза след уриниране или при носене на нещо тежко.
3. Изпражнения на животни, чието месо не се яде.
4. Кръвта на менструалния цикъл и следродилното кървене.
5. Кучешката слюнка.
6- Мършата, с изключение на:
а- Човек, когато умре.
б- Мъртва риба и скакалци.
в- Умрялото животно, което няма течаща кръв; като мухата, мравката, пчелата и други подобни.
- Костта, рогът, нокътят, козината и перата на мършата.
Как се почистват нечистотиите:
1- С вода, която е основното нещо за почистване от мръсотии и не се заменя с друго.
2. Това, което шариатът е постановил относно начина на почистване на мръсотиите или омърсените вещи:
а- Кожата на мършата се пречиства чрез щавене.
б- Изчистването на съда, когато кучето го е облизало, е да се измие седем пъти, първият от тях да бъде с пръст.
в- Изчистването на дреха, по която е попаднала кръв от цикъл, става чрез изтъркване, после разтриване с вода и накрая изплакване. Ако и след това остане някаква следа, това не вреди.
г- Почистване на долния край на женската дреха чрез допира ѝ до последващата чиста земя.
д- Почистване на дрехата от урината на момченце-кърмаче – чрез пръскане, а от тази на момиченце – чрез измиване.
е- Почистване на дрехата от мези: засегнатото място се измива с вода.
ж- Почистване на подметката, чрез обтриването ѝ в чиста земя.
з- Почистването на земята от нечистотии става чрез изливане на ведро с вода върху мястото, или като се остави, докато изсъхне от слънцето или вятъра. Когато следата от нечистотията изчезне, тя става чиста.
Трето: Забраненото за човек в състояние на ритуална нечистота- хадес (т.е. човек да е без абдест или гусл):
Забранените неща за човек в състояние на малка или голяма ритуална нечистота:
1. Молитва намаз, било то задължителна или допълнителна; Както се предава от Ибн Омар /радийеллаху анхума/, че Пророка ﷺ е казал: ,,Не се приема намаз без чистота (абдест)". [6]." [6] Предава го Муслим (224).
2. Докосване на Мусхаф; Заради написаното в писмото на Пратеника ﷺ до Амр ибн Хазм, в което се казва: ,,Да не докосва Корана освен чист (т.е. с абдест)". [7]. [7] Предават го Малик в „ал-Муатта“, № 680 и 219; ед-Дарими, № 312; Абдур-Раззак в неговия „Мусаннаф“, № 1328, и е удостоверен от ал-Албани в „Ируа'ул-Галил“, № 122.
3. Таваф около Древния Дом /Кябе/, заради думите на Пророка ﷺ: ,,Тауафът около Дома /Кябе/ е молитва- намаз, освен че Аллах е позволил в него говоренето.“ [8]. Също така Пророка ﷺ е извършвал абдест за правенето на тауаф. Достоверно се предава от него ﷺ, че е забранил на жената в цикъл да извършва тауаф при Дома, докато се пречисти. [8] Ен-Несаи: 12808; Ахмед: 15423; достоверно според Ел-Албани в „Ирва ел-Галил“: 121.
А забранените неща, конкретно за онзи в състояние на голяма ритуална нечистота (т.е. който е нарушил гусуля си), са:
1. Четене и рецитиране на Коран. Доводът е хадиса от Али /Аллах да е доволен от него/: ,,Нищо не Го възпираше – Пророка ﷺ – от Корана, освен дженабет." [9] (дженабет, състояние, в което човек е без гусл и трябва да се изкъпе с гусл). [9] Предават го Ибн Мажде, № 594, и Ибн Хиббан, № 799, а Ел-Албани го определя като слаб в „Даиф Сунен Тирмизи“, № 146.
2- Пребиваването в джамията без абдест, заради Словата на Всевишния Аллах: "О вие, които повярвахте! Не пристъпвайте към молитвата намаз, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите; нито омърсени освен ако сте пътници, докато не се окъпете..." (Ен-Ниса: 43).
Когато този, който е в състояние на голяма ритуална нечистота, извърши абдест, му се позволява престой в джамията. Също така, на този, който е в състояние на голям хадес, се позволява само да премине през джамията, без да престоява в нея.
Четвърто: Моралът при ходене по нужда:
Препоръките при ходене по нужда:
1. Отдалечаване и прикриване от хората при ходене по нужда.
2. При влизане се изрича дуата, а тя е: ,,Аллахумме инни еузу бике минел-хубси уел-хабаис!". ,,О, Аллах, моля Те да ме опазиш от мъжките и женските шейтани /дяволи/!" [10]." [10] Предават го Ел-Бухари (142) и Муслим (122).
Задължително е при ходене по нужда:
1- Почистване от урината.
2. Покриване на аврета:
При ходене по нужда се забранява следното:
1. Обръщане по посока кибле или с гръб към нея.
2. Ходене по нужда на пътищата на хората и на обществените им места.
3. Уриниране в застояла вода.
Не е желателно при отиване по нужда:
1. Докосване на половия орган с дясната ръка по време на ходене по нужда.
2. Почистване чрез изтинджа- (с вода) и истиджмар- (с чист материал камъчета, хартия и т.н.) с дясната ръка.
3. Нежелателно е да се говори, особено да се споменава Всемогъщия и Величествения Аллах , при ходене по нужда.
Пето: постановленията за изтинджа и истиджмар
Истинджа: премахване на следата от излязлото от двата отвора на срамните части с вода.
Истиджмар е премахване на нечистотията от интимните части с нещо, различно от вода, като камъни и салфетки.
Условия за нещата, с които се извършва истиджмар:
1. Да бъде позволено /мубах/.
2. Да бъде чисто.
3- Да бъде почистващо.
4. Да не е кост или животинкса тор.
5. Да не се извършва с нещо почитаемо, като листове, в които е името на Всемогъщия и Превелик Аллах.
Позволява се извършването само на истиджмар при наличето на две условия:
1. Нечистотията да не е извън границите на обичайното място.
2- Истиджмарът да се извършва с три или повече почистващи камъчета.
Шесто: Постановления за абдеста:
Абдестът е задължителен за три ибадета:
1. Молитва намаз, независимо дали е задължителна, или не.
2. Докосване на Мусхаф.
3. Таваф.
Условия за абдест:
1. Ислям.
2. Разум.
3. Разграничение.
4. Възнамерение: мястото му е сърцето, а изричането му е нововъведение. Всеки, който пожелае да извърши абдест, вече е направил намерение, А измиването на частите за абдеста с намерение за разхлаждане или почистване, не е абдест.
5. Поддържане на намерението: да не възнамерява да го прекъсне, докато не завърши абдеста си.
6- Прекратяване на причината, която налага извършването на абдест. Изключение от това правят: човек, който страда от постоянно незадържане на учина, и мустехада- жената при която има кръвотечение извън месечния цикъл.
7. Почистване чрез изтинджа или истиджмар преди това, за онзи, от когото са излезли урина или изпражнения.
8. Пречистваща вода, и нейната позволеност.
9. Отстраняване на това, което възпрепятства достигането на водата до кожата.
10. Настъпване на времето за намаз за онзи с непрекъсната ритуална нечистота (като човекът изпускащ учина или мустехада).
Задължителните неща на абдеста:
1. Измиването на лицето - от него е изплакването на устата и измиването на носа.
2. Измиването на ръцете до лактите /включително/.
3. Обтриването на цялата глава - от нея са и ушите.
4. Измиването на краката до глезените /включително/.
5. Спазване на последователността на частите при ритуалното измиване.
6- Непрекъснатост - да не се прави дълго прекъсване между измиването нсчастите.
(Пълния) начин на извършване на абдест:
1. Да се каже: ,,Бисмиллях!“
2. Измиване на ръцете до китките три пъти.
3. Измиване на лицето три пъти - от него е изплакването на устата и измиването на носа.
4. Измиване на ръцете до лактите /включително/ три пъти, като се започва с дясната, а след това с лявата.
5. Обтриване на главата заедно с ушите.
6. Измиване на краката до глезените /включително/ три пъти, като се започва с десния крак, а след това с левия.
Нещата, анулиращи абдеста:
1. Нещата, които излизат от интимните части, отпред или отзад, като урина, изпражнения и газове.
2. Нечистото нещо, което излиза в голямо количество от тялото.
3. Изчезване на разума чрез сън или друго.
4. Докосване на половия орган или ануса с гола ръка, без да има нещо между тях.
5. Ядене на камилско месо.
6. Отричане от исляма. Аллах да ни опази и мюсюлманите от това.
Седмо: Разпоредби за обтриване /месх/ върху мести и чорапи:
1- Мести - това, което се обува на крака от кожа и подобни.
2. Чорапи - това, което се обува на крака от вълна или памук и подобните на тях.
Условия за обтриване с месх върху тях:
1. Да са обути, след като е извършен пълен абдест.
2. Да са покрити краката заедно с глезените.
3. Да са чисти.
4. Обтриването с месх да бъде в рамките на определеното време.
5- Месхът да бъде за абдест, а не за гусюл.
6- Местите и подобните на тях да бъдат позволени – ако са присвоени от харам начин или копринени за мъжа, не се позволява да се обтрива върху тях, защото улеснението не се позволява чрез забраненото.
Времето на месх:
За този, който не е пътник: едно денонощие, а за пътника: три денонощия.
Начинът на обтриване /месх/:
С намокрени ръце се извършва обтриване /месх/ на горната част на чорапите или местите, от началото на пръстите до началото на пищяла, веднъж.
Нещата, които анулират обтриването месх:
1. Изтичане на определеното време за обтриване.
2. Събуване на чорапите или единия от тях.
3. Настъпването на голяма ритуална нечистота.
Постановлението за обтриването с месх върху мести:
То е облекчение и извършването му е по-превъзходно от свалянето на местите и измиването на краката; приемайки улеснението от Аллах Аззе ве Джелле, следвайки примера на Пратеника ﷺ и противопоставяйки се на хората на нововъведенията.
3. Обтриването с месх върху шини, превръзки и лепенки:
Джабирата (шина) е превръзка или средство, което се поставя върху счупвания, като гипс, дървени шини и други подобни.“
А ел-асаиб (превръзки) са: това, което се завързва върху рана, натъртване или изгаряне; от плат и други подобни.
А лепенките са това, което се залепва върху рани или пъпки за лечение.
Постановлението за обтриването с месх върху тях:
Позволява се: при нужда от оставането ѝ, с условието да не надхвърлят мястото на нуждата.
Не е позволено (да се прави месх върху тях), след като отпадне нуждата от тях, или когато свалянето им не води до затруднение или вреда.
Начинът на обтриване върху тях:
Измива мястото около тях и ги обтрива от всички страни. Не се обтрива това, което е извън от мястото за абдест.
Осмо: постановленията за тейеммума
Тейеммум е: обтриване на лицето и ръцете до китките с чиста пръст, с намерение за чистота, по определен начин.
Становището е:
Тейеммум се извършва вместо абдест и гусл, когато липсва вода или не може да се използва.
Мъдростта от узаконяването му:
Тейеммум е от специфичните отличия на общността на Мухаммед ﷺ, Той не е бил познат сред предишните общности – улеснение от Аллах към тази общност и благодеяние от Него към нея.
Случаите, в които е узаконено да се извършва тейеммум:
1. Когато няма вода, независимо дали е у дома или при пътуване, и човек е потърсил такава, но не намира.
2. Ако има вода, от която се нуждае, за да пие или за готвене, и ако извърши с нея абдест или гусул, се страхува от жажда за себе си, или за друг човек, или животно.
3- Ако се страхува от вреда за тялото си при използването на вода, поради болест или забавяне на оздравяването.
4. Ако не може да използва вода поради болест, която не му позволява да се движи, и няма кой да му извърши абдест, и се страхува, че ще изпусне времето за молитва.
5. Ако се страхува от студ при използване на вода и не намира с какво да я затопли, извършва тейеммум и кланя молитвата.
Описание на тейеммума:
Удря с дланите си пръстта, с разтворени пръсти, след това обтрива лицето си с вътрешната част на пръстите, и ръцете си до китките с дланите, като обтриването обхваща цялото лице и ръцете до китките.
Нещата, анулиращи тейеммума:
1. Намирането на вода, ако тейеммумът е извършен поради липсата ѝ, или способността да се използва, ако тейеммумът е бил поради липса на способност да се използва.
2. Анулира се с всяко нещо, което анулира абдеста, или с всяко нещо, което прави задължително извършването на гусул, като дженабе, месечен цикъл и следродилно течение.
Становището за този, който не може да използва вода и да извърши тейеммум:
Който не намира вода и пръст, или се намира в състояние, в което не може да докосва кожата си с вода или пръст, той извършва намаз според състоянието си, без абдест и тейеммум, защото Аллах не натоварва никоя душа над възможностите ѝ. И ако след това намери вода и пръст, или вече може да ги използва, тогава не повтаря това, което е отслужил, защото е извършил нещо, което му е повелено. Довода са Словата на Всевишния Аллах: "Затова бойте се от Аллах, колкото ви е по силите..." (Ет-Тегабун: 16), И думите му ﷺ: ,,Когато ви повеля нещо, изпълнете от него, колкото ви е по силите."" [11] Предават го Ел-Бухари (7288) и Муслим (6066).
Полза: Ако е извършил тейеммум поради това, че е джунуб, и след това намери вода, той трябва да извърши гусл.
Девето: Постановленията за месечния цикъл и следродилното кървене:
Първо: цикълът- хаид:
Това е естествена по природа кръв, която излиза от матката в определени времена. Обикновено продължава всеки месец шест или седем дни, като може да е повече или по-малко. Месечния период на жената се удължава и се скъсява според заложеното ѝ от Аллах естество.
Постановленията за хаида:
1- Жената в цикъл не изпълнява намаз, нито говее, и (ако го направи) то не е валидно от нея.
2- Когато се пречисти от цикъла си, жената отговява пропуснатото говеене, но не откланва намаза.
3. Не й е позволено да извършва тауаф около Дома /Кябе/, и не чете Коран. Не сяда в джамията. 4. Забранено е на съпруга ѝ да има полова близост с нея, докато не спре месечният ѝ цикъл и не се изкъпе с гусл.
5. Позволено е на съпруга да се наслаждава на съпругата си по време на менструация, без полов контакт, като целувки, докосвания и други подобни.
6- Не е позволено на съпруга й да я разведе, докато е в цикъл.
Очистването е спирането на кръвта, и когато кръвта спре, тя се е пречистила и нейният цикъл е приключил, затова е длъжна да извърши гусл. След това възобновява това, което ѝ е било забранено поради цикъла (от намаз, говеене, четене на Коран и т.н.).
А ако види след пречистването мътност или жълтеникавост, не им обръща внимание.
Второ: следродилно кървене- нифас:
Това е кръв, която матката отделя за раждането и след него. Тя е остатъкът от кръвта, която се е задържала по време на бременността.
Следродилното кървене е като месечния цикъл по отношение н позволеното; като наслаждаването (за съпруга ѝ) от нея извън половия орган.
А що се отнася до забраненото, то е: половото сношение, говеенето, молитвата, разводът, тауаф, четенето на Коран, пребиваването в джамията. Тя е задължена да извърши гусл при спиране на течението ѝ е както е при жената в цикъл.
Тя е длъжна да отговее пропуснатото говеене, но не и намаза, също като жената в цикъл.
Най-дългият му период е четиридесет дни. Когато кръвотечението на жената в лохия- нифас спре преди четиридесетия ден, нифаса ѝ е приключил, поради което тя извършва гусл, отслужва намаз и възобновява всичко, което ѝ е било забранено поради нифаса.
Втори раздел: Молитвата намаз:
Първо: постановленията за езан и икамет:
Езанът е узаконен през първата година от пророческата хиджра. Причината за постановяването му е, че когато те (сахабите) изпитали трудност за определянето на времената, се посъветвали (Пратеника ﷺ) за определянето на знак за тях/ Така на Абдуллах ибн Зейд, Аллах е доволен от него, му бил показан този езан насън и откровението го утвърдило.
Езанът е: оповестяване за настъпването на времето за молитва. А икаметът е: известяването за изпълнението на молитвата намаз.
Езанът и икаметът са фард кифайе- групово задължение за група мъже за фард намазите. Те са от явните обреди на исляма и не е позволено да бъдат преустановявани.
Условията за изпълнение на езана:
1. Да бъде муеззинът- четящия го мъж.
2. Езанът да бъде подреден.
3. Спазване на последователността на Езана.
4. Прогласяване на езана след настъпването на времето. Изключение от това е: първият езан при сутрешната молитва /феджр/ и петъчната молитва.
Суннетите на езана:
1. Да постави пръстите си в ушите си.
2. Езанът да е в началото на молитвеното време.
3. Обръщане на главата надясно и наляво при хайалетите.
4. Да има хубав глас.
5. Да се произнасят думите на езана бавно, без проточване, нито прекалено удължаване.
6. Да се спира на всяко изречение от него.
7. Да се обръща по посока кибле по време на езана.
Eзанът е петнадесет изречения, както Билял (Аллах да е доволен от него) винаги го е произнасял в присъствието на Пратеника на Аллах ﷺ.
Словата на езана са:
Казва четири пъти: ,,Аллаху екбер!" - ,,Аллах е най-велик!".
Ешхеду елля иляхе илля-Ллаах.(Свидетелствам, че няма друг [истински] бог освен Аллах): два пъти.
Ешхеду енне Мухаммеде-р-расулюЛлах. (Свидетелствам, че Мухаммед е пратеник на Аллах): два пъти.
Хаййе алессалях! (Ела към намаза): два пъти,
Хаййе але-л-феляях! (Ела към спасението): - два пъти.
След това казва: ,,Аллаху екбер!" два пъти.
След това завършва с ,,Ля иляхе иллеллах": веднъж.
А при езана за сутрешната молитва /феджр/, след „Хаййе але-л-фелях“ се добавя: "Ес-саляту хайру-м-мине-н-неум", „Молитвата е по-добра от съня“ два пъти; Защото е време, в което обикновенно хората спят
Икаметът е единадесет изречения и се произнася бързо, защото е за известяване на присъстващите, затова няма нужда да се удължава.
Начина му е както следва:
,,Аллаху екбер / Аллах е най-велик“: два пъти.
(Свидетелствам, че няма друг [истински] бог освен Аллах): веднъж.
(Свидетелствам, че Мухаммед е пратеник на Аллах): веднъж.
(Ела към намаза): един път.
(Ела към спасението) - един път.
Кад камети-с-салях "Намазът започва."- : два пъти;
,,Аллаху Екбер / Аллах е най-велик": два пъти.
(Ля иляхе иллеллах / Няма друг Бог освен Аллах): един път.
Препоръчително е за този, който чуе езана, да повтаря това, което казва муезинът, като вместо ,,хаййе але-с-салях" и ,,хаййе але-л-фелях" казва: ,,Ля хауля уе ля куууете илля биллях!". После отправя салеуат /благослов/ на Пророка ﷺ. След това казва: ,,Аллахумме Раббe хазихи-д-да'ауети-т-таммех, уессаляти-ль-каи-мех, аати Мухаммедени- ль- уeсилетe уель-федилeх, уеб'асху мекамен махмудениллези уеадтех, иннеке ля тухлифу-ль-ми'ад!". ,,О, Аллах, Господарю на този съвършен призив и на отслужващия се намаз, дай на Мухаммед средството и добродетелта и го изпрати на похвалното място, което Си му обещал, наистина Ти не нарушаваш обещанието!”. [12] [12] Достойният шейх Абдул-Азиз ибн Баз (Аллах да се смили над него) е казал в своя сборник с фетви (29/ 141): „Ел-Бейхаки е добавил с добър иснад от Джабир, след думите му: "...което Си му обещал,, следното: наистина Ти не нарушаваш обещанието!”"
И казва: ,,Удовлетворен съм Аллах да е моят Господ, ислямът да е моята религия и Мухаммед (саллеллаху алейхи уе селлем) да е моят Пророк" [13]. [13] Предават го ет-Тирмизи: 2635.
Забранено е излизането от джамията след езана без причина или намерение за връщане.
При събиране на двата намаза е достатъчен един езан и икамет за всеки намаз.
Второ: мястото на молитвата намаз и нейното превъзходство:
Молитвата намаз е най-важната основа на Исляма след двете свидетелства. Тя има специално място, тъй като Аллах я е предписал на Своя Пратеник ﷺ в нощта на Ми‘радж на небето.“ Това свидетелства за нейното величие, подчертаната ѝ задължителността и положението ѝ пред Всемогъщия и Величествен Аллах.
За нейното превъзходство и нейната индивидуална задължителност са предадени много хадиси. Нейната задължителност е безпорно известна от религията Ислям.
Това, което доказва нейния задължителен характер и утвърдеността ѝ, са многобройни текстове от Книгата и Сунната, сред които са:
1- Всевишният Аллах казва: "Наистина, за вярващите молитвата намаз е предписание в определено време." (Сура Ен-Ниса: 103). Тоест: задължително предписана във времената, които е разяснил Пратеника на Аллах ﷺ.
2- И Словата на Всевишния Аллах: "И бе им повелено служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да изпълняват молитвата намаз..." (Ел-Беййинех: 5).
3- И Словата на Всевишния Аллах: "Но ако се покаят и започнат да извършват молитвата намаз и да дават милостинята зекят, то тогава ще станат ваши братя в религията..." (Ет-Теубе: 11).
4- От Джабир /радийеллаху анхума/, че Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Наистина, между човека и съдружаването и неверието е изоставянето на намаза" [14]. [14] Предава го Муслим (82).
5- И се предава от Бурайде /радийеллаху анху/, че Пратеника на Аллах ﷺ е казал: ,,Разликата между нас и тях е в намаза, който го изостави, той става неверник". [15]. [15] Предават го Тирмизи, № 265, който го определя като „хасен сахих гариб“, а Ал-Албани – като сахих в „Сахих ет-Тергиб ует-Терхиб“.
Учените са единодушни относно неверието на този, който отрича неговата задължителност. А онзи, който го изостави поради мързел и небрежност, то по-правилното е, че това също е неверие, поради предходния достоверен хадис и поради единодушието на сподвижниците относно това.
Трето: Условията за изпълнение на намаза
1. Настъпване на времето:
заради Словата на Всевишния Аллах: "Наистина, за вярващите молитвата намаз е предписание в определено време." (Ен-Ниса). Тоест: задължителен е в определени времена.
Времената на задължителните намазите са както следва:
а- Времето за феджр е: от пукването на зората до изгрева на слънцето.
б- Зухр: откакто слънцето премине зенита си, докато сянката на всеки предмет стане равна на дължината му.
в- времето за аср е откакто изтече времето на зухр, докато слънцето започне да пожълтява. А крайното време е до залеза на слънцето.
г- Мегриб е от залеза на слънцето до изчезването на червения здрач [залеза].
д- Времето за иша е: От края на времето за мегриб до половината нощ.
2. Покриване на аврета:
Това е онова, което трябва да се покрива, чието показване е грозно и от което се изпитва срам. Ауретът на мъжа е от пъпа до колената, а при жената, тя цялата е аврет по време на намаз, с изключение на лицето ѝ (и ръцете до китките) Но тя трябва да покрива лицето си в присъствието на чужди мъже, т.е. тези, които не са ѝ мехрам (според едно от мненията на учените)
3. Изчистване на мръсотиите.
А мръсотията: това е специфична нечистотия, чийто вид възпрепятства изпълнението на намаз; като урина, изпражнения, кръв и други, и се намира върху тялото, мястото и дрехата.
4. Обръщане по посока кибле:
Кибле е Свещеното Кябе, наречена така поради обръщането на хората към нея.
Намазът не се приема без обръщане към Къбле, заради Словата на Всевишния Аллах: "Където и да бъдете, обръщайте лица към него!" (Ел-Бакара: 144).
5. Възнамерение:
В езиково значение: цел, а в шериата: решението да се извърши богослужение, за да се доближи до Всевишния Аллах. Мястото му е сърцето, не е необходимо изричането му, дори е нововъведение.
Четвърто: Основите (фардовете) на намаза
Те са четиринадесет основи:
Първа основа: Стоене прав при възможност,
заради Словата на Всевишния Аллах: "...и заставайте смирени пред Аллах!" (Ел-Бакара: 238) И хадисът от Имран /Аллах да е доволен от него/, предаден от Пророка ﷺ: ,,Изпълнявай молитвата прав, ако не можеш, тогава седнал, ако и така не можеш, тогава на страна"" [16]. [16] Предава го Ел-Бухари (1117).
Ако поради болест не може да стои прав, се кланя според състоянието си, седнал или легнал на страни. Подобен на болния е: страхуващият се, голият и този, който има нужда да бъде седнал или легнал за лечение, което изисква да не стои прав. По същия начин има извинение да не стои прав и този, който се кланя зад редовния имам, който не е способен да стои прав. Ако имамът кланя седнал, то и тези зад него кланят седнали, следвайки своя имам. Позволено е допълнителните намази да се изпълняват в седнало положение, дори и човек да може да стои прав, но наградата не е като на този, който е прав.
Втора основа: изричането на встъпителния текбир в началото,
заради думите на Пророка ﷺ: ,,След това се обърни към кибле и направи текбир" [17]. [17] Предават го Ел-Бухари (6251) и Муслим (884).
Начина му е да се каже: ,,Аллаху екбер!", не е валидно нищо друго.
Трета основа: Четенето на сура Ел-Фатиха,
заради думите на Пророка ﷺ: ,,Няма намаз този, който не е прочел Откриващата сура от Корана". (18). [18] Предават го Ел-Бухари (756) и Муслим (872).
Четвърта основа: Руку във всеки ракят,
заради Словата на Всевишния Аллах: "О, вие, които повярвахте! Прекланяйте се в руку и правете суджуд..." (Ел-Хадж: 77).
Пета и шеста основа:
Изправяне от руку и заставане в предишното напълно изправено положение, защото Пророкът ﷺ е постоянствал в извършването му.
Казва ﷺ на онзи, който неправилно отслужвал намаза си: «..., след това се изправи, докато застанеш напълно прав...» [19] [19] Предават го Ел-Бухари (793) и Муслим (398).
Седма основа: Седжде на седем части от тялото:
челото и носът, дланите, колената и върховете на пръстите на краката, заради думите на Пророка ﷺ: „Заповядано ни бе да извършваме седжде на седем части: челото – и посочи с ръка към носа си, – дланите, колената и върховете на пръстите на краката.“ [20] [20] Предават го Ел-Бухари (812) и Муслим (490).
Осма основа: Изправяне от седжде и посядане между двете седждета:
Довод е хадисът от Аиша /радийеллаху анха/: "Когато Пророка ﷺ вдигнеше главата си от седжде, не извършваше седжде, докато не се изправеше напълно в седнало положение" [21]. [21] Предава го Муслим (498).
Девета основа: Успокояването във всички основи:
А то е спокойствието, макар и за кратко, заради думите на Пророка ﷺ към онзи, който неправилно отслужил молитвата си: «...докато постигнеш спокойствие...» (22). [22] Предават го Ел-Бухари (724) и Муслим (398).
Двете основи: десета и единадесета:
Последното засвидетелстване и седенето през него, заради хадиса от Ибн Мес'уд /Аллах да е доволен от него/, който той предава от Пратеника: „Когато някой от вас се отслужва намаз, нека да каже: ,,Ет-техийяту лилляхи, уес-салеуату, ует-тайибат. Есселяму алейке ейюухен-небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Ес-селяму алейна уе аля ибадилля-хис-салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллаху уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх". ,,Почитанията са за Аллах, и молитвите, и добри дела! Мир за теб, о, пророче, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него! Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог [достоен да му се прави искрен ибадет], освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник!”.“ [23]. [23] Предават го Ел-Бухари (797) и Муслим (402).
Дванадесета основа: Изричането на ,,Аллахумме салли" и ,,Аллахумме барик" по време на последното засвидетелстване:
Това е да каже: ,,Аллахумме салли аля Мухаммедин...". ,,О, Аллах, благослови Мухаммед...”.[24], И всичко над това е суннет. [24] Предава го ет-Тирмизи: 839.
Тринадесета основа: Подредбата между основите,
защото Пророка ﷺ ги е извършвал последователно, и е казвал: ,,Кланяйте намаза така, както сте ме видели да кланям!"" [25]. Също така е научил този, който отслужвал намаза си неправилно на последователност с (думата): „...след това...“. [25] Предава го Ел-Бухари (6008).
Четиринадесета основа: Даване на селям,
заради думите на Пророка ﷺ: ,,А завършекът му е даването на селям". И думите му: „и приключването му е с даването на селям“ (26). [26] Предава го Ел-Бухари (1110).
Пето: Задължителните неща [уаджиб] в намаза:
Те са осем:
1. Всички текбири, освен първия /встъпителния/ текбир.
2. Думите: ,,Субхане раббийе-ль-азим!" един път по време на руку. Суннет е да се кажат поне три пъти, което е най-ниската степен на пълнота, та чак до десет, което е най-високата степен.
3. Думите: ,,Семиаллаху лимен хамидех" при изправянето от руку, за имама и този, който изпълнява намаза сам.
4. Думите: ,,Раббена уе леке- ль-хамд" при изправянето от руку.
5. Думите: ,,Субхане раббийе-ль-еаля!" един път по време на седжде. Суннет е да се каже три пъти.
6. Думите: ,,Рабби-г-фирли!" между двете седждета един път. Суннет е да се каже три пъти.
7. Първото засвидетелстване, а то е да каже: ,,Ет-техийяту лилляхи, уес-салеуату, ует-тайибат. Есселяму алейке ейюухен-небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Ес-селяму алейна уе аля ибадилля-хис-салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллаху уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх". ,,Почитанията са за Аллах, и молитвите, и добри дела! Мир за теб, о, пророче, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него! Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог [достоен да му се прави искрен ибадет], освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник!”. [27] Предава го Ел-Бухари (835).
8. Сядане за първото засвидетелстване.
Шесто: суннетите на намаза:
Суннетите в намаза не развалят намаза при тяхното изоставяне, Те са два вида: словестни суннети и суннети на действията.
Първо: словесни суннети:
1. Встъпителна дуа. Някои от нейните варианти са: „Субханеке-ллахумме уе бихамдик, уе тебаракесмук, уе теааляя джеддук, уе ля иляхе гайрук". ,,Пречист си Ти, о, Аллах, и хвала на Теб! Благословено е Твоето име и е всевишно Твоето величие. Няма друг [истински] бог освен Теб!"." [28]. [28] Предават го Ел-Бухари (743) и Муслим (399).
2- Търсенето на закрила- ел- истиазе преди ел- Фатиха. Това са думите: „Еузу билляхи минеш-шейтанир-раджим!“. „Търся убежище при Аллах от прокудения дявол!“.
3. Казването на ,,Бесмеле" преди четенето, а то е изричането: ,,Бисмилляхи-р-Рахмани-р-Рахим".
4. Казването повече от един път на тесбиха (възхвалата) по време на руку и седжде.
5. Повтарянето на думите: «Господарю мой, опрости ме» между двете седждета.
6. Изричането на: "„Мель'е-с-семауати, уе мель'е-л-ерд, уе мель'е ма бейнехума, уе мель'е маа ши’те мин шей’ин беа‘д.“ „...(възхвала) изпълваща небесата, изпълваща земята, изпълваща това, което е между тях, и изпълваща това, което пожелаеш след това“, след като каже: "Раббена уе леке-ль-хамд." „Господарю наш, за Теб е възхвалата“[29]. [29] Предава го Тирмизи (266).
7. Четенето на друга сура /или част от Корана/ след Ел-Фатиха.
8. Изричането на: ,,Аллахумме инни еузу бике мин азаби джехеннем, уе мин азабиль-кабри, уе мин фитнетиль-мехйа уел-мемат, уе мин фитнетиль-месихид-деджджал!". ,,О, Аллах, моля Те да ме опазиш от мъчението в джехеннема и от мъчението в гроба, и от изпитанието на живота и смъртта, и от изпитанието на лъжливия месия Ед-Деджжал!"." Както и всяка допълнителна дуа в последното засвидетелстване. [30] Предава го Муслим (588).
Второ: Суннети на действията:
1. Вдигане на ръцете наравно с раменете или ушите в четири случая:
а) При встъпителния текбир.
б. При отиване на руку.
в. При изправяне от руку.
д. При изправяне за третия ракят.
2. Поставяне на дясната ръка върху лявата на гърдите по време на стоенето прав, преди руку и след него.
3. Гледане към мястото, на което се поставя главата по време на седжде.
4. Отдалечаване на мишниците от хълбоците по време на седжде.
5. Отдалечаване на корема от бедрата по време на двете седждета.
6. Сядане по начина ,,ифтираш" във всички сядания по време на молитвата, с изключение на последното засвидетелстване в триракятния и четириракятния намаз.
7. Сядане по начина ,,теуеррук" по време на последното засвидетелстване на намазите от три или четири ракята.
Седмо: начинът на изпълнение на намаза
1. Пратеника на Аллах ﷺ, когато се изправял за намаз, се обръщал към кибле, вдигал ръцете си, насочвал вътрешната част на пръстите им към кибле, и казвал: ,,Аллаху екбер!" - ,,Аллах е най-велик!".
2. След това хващал лявата си ръка с дясната и ги поставял на гърдите си.
3. След това е започвал с встъпителна дуа, като не се е придържал постоянно само към една. Позволено е да се каже всяка от утвърдените от него встъпителни дуи, от тях са: „Субханеке-ллахумме уе бихамдик, уе тебаракесмук, уе теааляя джеддук, уе ля иляхе гайрук". ,,Пречист си Ти, о, Аллах, и хвала на Теб! Благословено е Твоето име и е всевишно Твоето величие. Няма друг [истински] бог освен Теб!".
4. След това казвал: „Еузу билляхи минеш-шейтанир-раджим! Бисмилляхи-р-рахмани-р-рахим!“ „При Аллах търся убежище да ме опази от прокудения сатана! В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!“
5. След това рецитирал Ел-Фатиха, след което казвал: ,,Амин!".
6. След това е рецитирал това, което му е лесно от Корана, като е чел на глас по време на сутрешния намаз и в първите два ракята от вечерния и нощния намаз. В останалите случаи той рецитирал Корана тихо. Удължавал първия ракят от всеки намаз повече от втория.
7. След това вдигал ръцете си, както ги вдигна при встъпителния текбир, След това казвал;: ,,Аллаху екбер!". И се навеждал за руку. Поставял ръцете си върху колената с разтворени пръсти и ги обхващал здраво, изправял гърба си и държал главата си наравно с него, като не я повдигал нагоре, нито я свеждал. Тук се казва: „Субхане раббийе-ль-азим!“ един път, а минималната пълнота е три пъти, както бе посочено по-горе.
8. След това се изправял, казвайки: "Семиа'ллаху лимен хамидех!" ,,Аллах чу този, който Го възхвали.", и вдигал ръцете си, както се прави при отиване за руку.
9. Когато заставал в напълно в право положение, казвал: „О, Аллах, Господарю наш, за Теб е прославата – прослава изобилна, блага, благословена, изпълваща небесата и земята, и изпълваща това, което е между тях, и изпълваща това, което пожелаеш след това, О, Достойни за възхвалата и славата, най-правдивото, което рабът е изрекъл, и всички ние сме Твои раби: никой не може да възпре онова, което Ти си дал и никой не може да даде онова, което Ти си възбранил. Не ще бъде от полза при Теб почитта на почитания“ [31] . И удължавал това заставане в напълно в право положение. [31] Ебу Давуд: 5168.
10. След това казвал ,,Аллаху екбер" и отивал на седжде, като не е вдигал ръцете си. Извършвал седжде на челото и носа, дланите, колената и върховете на пръстите на краката, като насочвал пръстите на ръцете и краката си по посока кибле. Поддържал умерено положение в своето седжде, поставял челото и носа си на земята, опирал се на дланите си и вдигал лактите си, отдалечвал мишниците си от хълбоците, държал корема си на разстояние от бедрата, и бедрата си от подбедриците си. По време на седждето си казва: ,,Субхане раббийе-ль-еаля!" - ,,Пречист е моят Господар, Всевишният!" един път, а най-ниската степен на пълнота е три пъти, както бе споменато преди. След това прави дуа с това, което е предадено.
11. След това се изправя, казвайки: ,,Аллаху екбер!", След това сяда на левия си крак, а дясното ходило го държи в право положение, поставя ръцете си на бедрата, след това казва: "Аллахумме-гфирли, уе-р-хамни, уе-джбурни, уе-хдини, уе-рзукни." ,,О, Аллах, опрости ме, помилвай ме, помогни ми, напъти ме, дай ми препитание"[32]. [32] Предава го ет-Тирмизи (284).
12. След това казва ,,Аллаху екбер" и извършва седжде, и прави във второто същото, както в първото.
13. След това вдига главата си, изричайки текбир, и се изправя върху предната част на ходилата си, подпирайки се на колената и бедрата си.
14. След като се изправи напълно; пристъпва към четенето (на ел- Фатиха и друго от Корана). Така отслужва втория ракят, както е отслужил първия.
15. След това сяда за първото засвидетелстване по начина ифтираш, както сяда между двете седждета, поставя дясната си ръка на дясното си бедро, и лявата си ръка на лявото си бедро, поставя палеца на дясната си ръка при средния си пръст, като образува халка, и посочва с показалеца си (вдигайки го изправен нагоре), гледайки към него, и казвайки: ,,Ет-техийяту лилляхи, уес-салеуату, ует-тайибат. Есселяму алейке ейюухен-небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Ес-селяму алейна уе аля ибадилля-хис-салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллаху уахдеху ля шерике лех, уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх". ,,Почитанията са за Аллах, и молитвите, и добри дела! Мир за теб, о, пророче, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него! Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах, Единствен е Той, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник!”. Той ﷺ не удължавал това сядане.
16. След това се изправя, изричайки: ,,Аллаху екбер!“, изпълнява третия и четвъртия ракят и ги прави по-кратки от първите два. В тях рецитира Ел-Фатиха.
17. След това сяда за последното засвидетелстване по начина теуеррук. Теуеррук е да се простре левият крак и да се извади от дясната страна, да се постави изправен десният крак, а седалището да се постави на земята.
18. След това извършва последното засвидетелстване, а то е като първото засвидетелстване, като добавя: ,,Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема саллейте аля аали Ибрахим, иннеке хамиду-м-меджид! Аллахумме барик аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема баракте аля аали Ибрахим, иннеке хамиду-м-меджид!". ,,О, Аллах, благослови Мухаммед и семейството на Мухаммед, както си благословил рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик, и дари благодат на Мухаммед и на семейството на Мухаммед, както си дарил благодат на рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик!”.
19. И търси закрила при Аллах от мъчението в джехеннема, и от мъчението в гроба, и от изпитанието на живота и смъртта, и от изпитанието на лъжливия месия Ед-Деджжал. След това отправя дуа от тези, които са предадени в Корана и сунната.
20. След това дава селям надясно, казвайки: ,,Есселяму алейкум уе рахметуллах!", И наляво по същия начин. Започва да излича селяма, обърнат към кибле, и го завършва с пълното обръщане.
Осмо: Нежелателните неща по време на намаз (мекрух):
1. Завъртане без нужда.
2. Вдигане на погледа към небето.
3. Затваряне на очите без нужда.
4. Разстилане на предмишниците на земята по време на седжде.
5- Да се закриват устата и носът без нужда.
6. Отслужване на намаз в състояние на силна нужда за уриниране или изхождане, или в присъствието на храна, към която човек има силно желание ( и тя ще го разсейва).“
7. Избърсване на челото и носа от това, което е полепнало по тях като следа от седжде, няма никакъв проблем това да се избърше след приключване на намаза.
8. Опиране на стена и подобни по време на стоенето, без нужда.
Девето: Нещата, анулиращи намаза:
1. Ядене и пиене.
2. Изричане на неща, който не са от намаза.
3. Смехът и кикотенето.
4. Умишлено изоставяне на нещо, което е от основите /рукн/ или от задължителните /уаджиб/ неща.
5. Умишлено добавяне на основа- рукн или рекят.
6. Умишленото даване на селям преди имама.
7. Много последователни движения, които не са част от намаза, без нужда.
8. Извършване на нещо, което нарушава едно от условията на намаза; като анулиране на абдеста, умишлено разкриване на аурета, значително отклоняване с тялото от посоката за намаз /кибле/ без необходимост и прекъсване на намерението /ниет/.
Десето: Поправителното седжде- сеху'и седжде:
Сехву е забравяне, Пророкът ﷺ (понякога) е забравял в намаза, защото то е присъщо на човешката природа. Неговата несъзнателна грешка била, за да се завърши изцяло на благодатта на Аллах към неговата общност и за усъвършенстване на религията им, за да го последват като пример в онова, което Той е извършвал при несъзнателна грешка.
Причините, поради които се извършва поправителното седжде:
1. Първи случай:
Добавянето на нещо допълнително в намаза, което е или добавяне на действия, или добавяне на думи:
а) Добавяне на действия: Ако е добавено действие от вида на намаза – като изправяне на мястото на седналото положение, сядане на мястото за изправяне или добавяне на руку или седжде – и това е извършено несъзнателно, тогава се извършва поправителното седжде.
б) Добавяне на изричания: като прочитането на част от Корана по време на руку и седжде. В такъв случай е препоръчително за него да извърши поправителното седжде.
2- Втори случай:
Неизвършване на нещо от намаза поради забрава, бива два вида:
а. Неизвършване на основа: Ако тази основа е текбирет-ул-ихрам- встъпителния текбир, неговият намаз е невалиден и суджуд ас-сехв не го компенсира. А ако пропуснатото е основа, различна от текбирету-л-ихрам, като руку или седжде, и човек си спомни преди да пристъпи към четенето на друг ракят, тогава той е длъжен да се върне, за да я изпълни, както и това, което следва след нея.
Ако си спомни за нея, след като е започнал четенето на друг ракят, то ракятът, от който го е пропуснал, се анулира, а следващият ракят заема неговото място.
б. Изоставяне на задължение /уаджиб/: например: забравяне на първото засвидетелстване илиизричането на прославата по време на руку. В този случай извършва поправителното седжде.
3- Третият случай: съмнение:
Пример: Ако се съмнява дали е отслужил три или четири ракята в обедния намаз, то в този случай:
а. Ако надделява в разума му нещо, постъпва според него и извършва седжде и сехуи.
б. Липса на преобладаващо мнение - основава се на сигурното и извършва седжде-и сехуи.
Ако съмнението е след намаза или ако човекът е от често съмняващите се, тогава не обръща внимание на това съмнение.
Пояснение: Поправителното седжде се извършва преди селям: ако е поради пропуск, или поради съмнение, при което нищо не надделява. Извършва се след селяма: ако е поради добавяне или поради съмнение, при което е действано според по-вероятното. Повелята в това отношение е обширна, с позволението на Всевишния Аллах.
Единадесето: Времената на забрана за намаз:
Основният принцип е, че изпълнението на намаз е позволено по всяко време, но е постановена забрана за изпълнение на намаз в определени времена, и те са следните:
1. От след сутрешната молитва, докато слънцето изгрее и се издигне над земята на видима с просто око височина колкото копие.
2- Когато е в зенита си, докато го премине, това е най-краткото от забранените времена.
От намаза аср до залеза на слънцето, а това е най-дългият период на забрана.
Позволени намази във времената на забрана:
1. Да отслужваме пропуснатите задължителни намази.
2. Намази, изпълнявани по конкретна причина, като: намаз за поздрав на джамията, двата ракята на тауафа, намаз при затъмнение и дженазе намаз.
3. Откланване на сүннета на феджр след фарда на феджр намаз.
Дванадесето: Груповия- джемаат намаз
Това е велик обред от обредите на Исляма, а именно груповата молитва намаз в джамиите. Мюсюлманите са единодушни, че изпълнението на петте намаза в джамиите е сред най-утвърдените актове на покорство и най-великите дела за приближаване до Аллах, нещо повече, това е най-великият обред на Исляма.
1- Постановлението за груповия намаз:
Джемаат намаза е задължителен в джамията за петте намаза за мъжете, които имат възможност, както за човека у дома, така и за пътника, било то в състояние на безопасност и на страх. Той е лично задължение (за всеки способен мъж).
Коранът, Сунната и делата на мюсюлманите век след век, предавани от предци на потомци, са доказателство за задължителността на намаза с джемаат.
От Корана са Словата на Всевишния Аллах: "И когато си сред правоверните и им водиш молитвата намаз, нека с теб се изправи група..." (Сура Ен-Ниса: 102). Този айет (описващ положението на джемаат намаза по време на битка) доказва потвърдената задължителност на груповия намаз, тъй като на мюсюсюлманите не е позволено да я изоставят дори в състояние на страх. Ако той (джемаат намаза) не беше задължителен, то най-основателната причина за неговото отпадане щеше да бъде страхът. Изоставянето на намаза с джемаат и отегчението от него са от най-явните черти на двуличниците.
От Сунната- има много хадиси, сред които:
Това, което се предава в Сахих Муслим "Един сляп мъж казал: ,,О, Пратенико на Аллах, нямам водач, който да ме води към джамията.“, и го помолил да му разреши да кланя вкъщи. Той му разрешил, но след като се обърнал, го повикал обратно и му рекъл: ,,Чуваш ли езана за намаз?“. Отвърнал: ,,Да“. Рекъл: ,,Тогава се отзови.“ [33]. [33] Предава го Муслим (1484).
Пророка ﷺ му заповядал да присъства в джамията за намаз с джемаат и да се отзовава на езана, въпреки че е сляп и въпреки трудностите, които среща. Това е доказателство за задължителността на намаза с джемаат.
2. Заварване на груповата молитва намаз:
Груповият намаз се заварва, когато се завари един ракят от намаза с имама, заради думите на Пророка ﷺ: ,,Който завари един ракят от намаза, той е заварил самия намаз". [34]. [34] Предават го Ел-Бухари (609) и Муслим (602).
3. Условието за заварване на ракята е:
Ракятът се заварва със заварянето на руку. Ако закъснелият завари имама си на руку: тогава е длъжен да каже началния текбир, докато е в изправено положение, след това да извърши руку, казвайки ,,Аллаху екбер" още веднъж при отиването към руку. Ако се задоволи с първия /встъпителния/ текбир, докато е изправен, то той му е достатъчен вместо текбира за руку'.
4. Извинителните положения, които позволяват на човек да изостави джемаат намаза:
1. Болест, при която присъствието на петъчния и джемаат намаза е трудно.
2. Нуждата да се отиде по малка или голяма нужда, защото това води до загуба на смирението в намаза и е вредно за тялото.
3. Поднасянето на храна, докато човек е гладен или душата му копнее за нея, стига това да не се превръща в навик или хитрост за изоставане на джемаат намаза.
4. Основателен страх за живота, имуществото или друго.
Тринадесето: Намазът по време на страх.
Намазът по време на страх се предписва при всяко позволено сражаване, като сражаването с неверници, потисници и разбойници, според думите на Всевишния: "...ако се страхувате, че ще ви навредят онези, които не са повярвали..." (Сура Ен-Ниса: 101). По аналогия се отсъжда и за останалите, с които е позволено да се води сражение.
А намазът по време на страх се предписва, ако са налице две условия:
1. Сражението с врага да бъде позволено.
2. Да има страх от нападение над мюсюлманите по време на намаз.
Начин на изпълнение на намаза по време на страх:
От начините му на изпълнение е най-известния, предаден в хадиса на Сехл /радийеллаху анху/: Ëдна група се нареди в редици с Пророка ﷺ, а друга група – срещу врага. Той отслужи с групата, която е с него, един ракят, после остана да стои прав, а те довършиха [намаза си] сами. После се оттеглиха и застанаха в редици срещу врага, а другата група дойде. Той отслужи с тях ракята, който остана от неговия намаз. После остана в седнало положение, а те довършиха [намаза си] сами, след което направи селяма заедно с тях[35]. [35] Предават го Ел-Бухари (4130) и Муслим (842).
Ползите от намазът по време на страх:
1. Важността на намаза в Исляма и важността на груповия намаз, тъй като той не отпада в тези критични ситуации.
2. Премахването на трудността от тази умма, снизходителността на шериата и неговата пригодност за всяко време и място.
3. Съвършенството на ислямския шериат и това, че той е предписал за всяка ситуация това, което е подходящото за нея.
Четиринадесето: Джума намаз:
Първо: нейното постановление:
Джума намаз е задължителен за всеки разумен и пълнолетен според исляма мъж, който е мюсюлманин, не е пътник и няма шериатско извинение.
Довод са Словата на Всевишния Аллах: "О вие, които повярвахте! Щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете." (Ел-Джумуа: 9).
И заради думите му ﷺ: ,,Хората или ще престанат да изоставят джума намаз, или Аллах ще запечата сърцата им, а след това ще бъдат от небрежните“ [36]. [36] Предава го Муслим (865).
Второ: Условията за валидността на Джума намаз:
а) Време: Нейното време е като времето на намаза ез-Зухр, Не се признава преди времето му, нито след изтичането му.
2. Да се извършва в джемаат, а минимумът на джемаата е трима, според правилното мнение. Не се приема от един, нито от двама.
3) Кланящите се да бъдат установени в жилища, построени от общоприети за строеж материали, било то от стоманобетон, или от камъни, или от глина и други подобни. Следователно тя не е задължителна за хората от бедуйнските премена, живеещи в палатки и шатри, които не се заселват на постоянно място, а се местят, следвайки пашата за добитъка си.
4. Да бъде предшествано от две хутбета, поради постоянството на Пророка ﷺ в извършването им.
Трето: Основите- еркян на двете петъчни хутбета:
1. Възхвала на Аллах и двете засвидетелствания.
2. Отправяне на благослов /салеуат/ на Пророка ﷺ.
3. Наставление за богобоязливост към Аллах.
4. Четенето на част от Корана.
5. Отправяне на поучение.
Четвърто: Желателните- мустехаб неща на двете петъчни хутбета:
1. Хутбето да е от минбер.
2. Разделяне между двете хутбета с леко посядане. 3. Да се отрпавя дуа в тях за мюсюлманите и за техните управници.
4. Да не се удължават.
5. Поздавяване със селям от имам-хатиба към хората след изкачване на минбера.
Пето: Желателните неща в петъчния ден:
1. Използване на мисуак.
2. Парфюмиране - при възможност.
3. Ранно излизане за джума намаз.
4. Да се отива пеша към джамията, а не с превоз.
5. Заставане близо до имама.
6. Отправяне на дуа /молба/.
7. Четене на сура Ел-Кехф /Пещерата/.
8. Отправяне на благослов на Пратеника Мухаммед ﷺ.
Шесто: Забрани за присъстващия на петъчната молитва:
1- Забранено е говоренето, докато имамът прави хутбе в ден петък. Пророка ﷺ казва: ,,Когато кажеш на приятеля си: ,,Млъкни!" по време на джума намаз и имамът прави хутбе, то ти си сгрешил". [37] т. е. си изрекъл празнословието, а празнословието е грях. [37] Предават го Ел-Бухари (934) и Муслим (851).
2- Нежелателно е да се прекрачват хората, освен за имама, или за да се стигне до свободно място, до което не може да се достигне по друг начин.
Заварване на джума намаз:
Който завари руку с имама във втория ракят от джума намаз, то той е заварил джума намаз и го завършва изпълвайки два ракята. Ако не завари руку от втория ракят, то той е изпуснал джума и го довършва като обедна молитва /зухр/ от четири ракята. Също така, който пропусне петъчния намаз поради сън или друго, го отслужва като обеден намаз.
Петнадесетo: Намазът на хора в извинително положение:
Първо: Намазът на болния
Първо: Задължително е за болния да изпълнява намаза според възможностите си. Не му е позволено да го отлага след времето му, щом е с разума си.
Второ: Как болният изпълнява молитвата намаз?:
1. Болният е длъжен да изпълнява намаза прав, ако може да стои без затруднение или вреда, и да извършва руку и седжде.
2. Ако извършването на руку или седжде му причинява вреда, но той може да стои прав, то се навежда колкото може за руку от изправено положение, а за седжде – от седнало.
3. Ако не може да изпълнява намаза прав, го изпълнява седнал. Суннетът е да се седи с кръстосани крака, когато трябва да бъде в положение на стоенето прав, като се извършва руку с навеждане и се прави седжде на земята, ако е възможно. В противен случай и седжде се извършва с навеждане, което е по-ниско от това за руку.
4- Ако не може да се кланя седнал, се кланя легнал настрани, насочвайки лицето си към кибле. За предпочитане е на дясната страна, ако е възможно, като руку и седжде се извършват с жестове.
5. Ако не може да се кланя на страна, тогава се кланя легнал по гръб, с крака към Къблето, и прави жестове за руку и суджуд.
6. Ако не е в състояние да прави жестове с тяло за руку и седжде, то го прави с глава. Ако и това го затруднява, задължението за жестове отпада и извършва молитвените действия със сърцето си, като прави нийет за руку, седжде и седжде, оставайки в своето положение, и произнася съответните споменавания на Аллах.
7. Болният извършва от условията за намаз това, което е по силите му, като: обръщане към кибле, извършване на абдест с вода или тейеммум при невъзможност, и пречистване от нечистотии. Ако не е в състояние да извърши нещо от това, то отпада от него и той отслужва намаза според състоянието си, без да отлага намаза извън времето му.
8. Сунната е болният да седи с кръстосани крака на мястото на изправянето и руку, а по начина ,,ифтираш"- (седнал на лявото ходило с изправено дясно ходило и пръсти сочещи кибле) - в останалите случаи.
Второ: Намазът на пътника
1- Към хората с извинение се числи и пътникът, за когото е предписано съкращаването на намаза от четири на два ракята, заради Словата на Всевишния Аллах: "А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата намаз..." (Сура Ен-Ниса: 101).
И Енес ибн Малик /радийеллаху анху/ казва: „Тръгнахме с Пророка ﷺ от Медина за Мекка и той отслужваше по два ракята, докато се върнахме в Медина“ [38]. [38] Предават го Ел-Бухари (1081) и Муслим (693).
Съкращаването започва, когато пътникът напусне застроената част на населеното си място, защото Аллах е позволил съкращаването за онзи, който пътува по земята. Преди да напусне родния си град, не се счита за пътник, защото Пророка ﷺ е съкращавал намаза само след като е вече вил поел на път.
2. Разстоянието, при което на пътника се позволява да съкрати намаза, е около осемдесет километра.
3. Пътуващият съкращава намаза при завръщането си, докато влезе в своя град, от който е отпътувал.
4. Когато пътникът пристигне в даден град и възнамерява да остане в него, има три случая:
а) Да възнамерява престой за повече от четири дни; тогава е задължен да отслужва намаза пълен от първия ден на своето установяване, без да се възползва от облекченията за пътник.
б) Да възнамерява престой от четири дни или по-малко; позволява му се да съкращава молитвата и да се възползва от облекченията за пътник.
в) Да не възнамерява престой с определена продължителност, а да остане ден или десет дни в зависимост от това дали мястото е подходящо за него, или има някаква работа, като лечение или преглед, и да се върне в родината си, когато я свърши. На такъв му се позволява да съкращава и да се възползва от облекченията за пътник, докато се върне, макар и престоят му да надхвърли четири дни.
Ако пътникът се кланя зад имам, който не е пътник, той е длъжен да изпълни намаза по пълния му начин, дори и да е заварил с него само последното засвидетелстване.
6- Ако човек, който не е пътник и се кланя зад пътник, който съкращава намаза, той е длъжен да изпълни намаза си по пълния му начин след селяма на имама.
Шестнадесето: Байрамските намази:
Празниците на мюсюлманите са божествени празници, узаконени от Всевишния Аллах за тях, а не самите те да са си ги узаконили от себе си. Те имат само два празника: Иид ел- фитр /Рамадан Байрам/ и Иид ел- едха /Курбан Байрам/, за разлика от празниците на неверниците или нововъведените празници, които Всевишния Аллах не е установил и не е повелил, а са ги установили от себе си.
Постановлението за Байрамските намази:
Колективно задължение (фард кифайе), което Пророка ﷺ е спазвал неотклонно и което праведните халифи са спазвали неотклонно, /Аллах да е доволен от всички тях/. Те са от явните символи и ритуали на религията.
Времето за Байрамските намази: Започва, когато слънцето се издигне на височина колкото копие, т.е. около четвърт час след изгрева, и изтича, когато слънцето премине зенита си.
Начин на изпълнение на Байрамските намази:
1. В първия ракят изрича встъпителния текбир, след това чете встъпителна дуа, след това изрича шест текбира, като вдига ръцете си при всеки текбир, възхвалява Аллах и Го прославя, и прави салеуат на Пратеника ﷺ между текбирите, след това казва: ,,Еузу билляхи мине-ш-шейтани-р-раджим", ,,Бисмилляхи-р-рахмани-р-рахим!", и пристъпва към четенето на Коран.
2. Във втория ракят, след текбира за преминаване (към него), изрича пет текбира, след това изрича истиазе и бесмелеа и започва да чете (от Корана). Препоръчително е в първия ракят след сура Ел-Фатиха да се чете сура Ел-Аля, а във втория – сура Ел-Гашия.
3. След като имамът даде селям, се качва на минбера и изнася две хутбета, като сяда за кратко между тях, както се прави по време на петъчното хутбе.
Суннетите на байрама:
А- Гусул.
б- Почистване и парфюмиране.
в- Хранене преди излизане на Иид ел- фитр /Рамадан Байрам/, а на Иид ел- едха /Курбан Байрам/ – след завръщане, от своя курбан, ако има такъв.
г- Да се излиза пеша.
д- Отиване по един път и връщане по друг път.
е- ранно отиване към мястото на остлужване на байрясмкия намаз, за този, който е зад имам, но не и за имама.
Текбира:
Сунна е правенето на текбир в нощите на двата Байрама, през първите десет дни на месец Зул-Хидждже и през дните Ет-Тешрик. Текбирът е два вида:
Първи вид: Неограничен текбир – това е текбирът, който не е обвързан с определено време.
1. За Рамадан Байрам: от залеза на слънцето в нощта на байрама до началото на празничната молитва.
2- За Курбан байрам: от залеза на слънцето в нощта преди първия ден от зул-хидже до залеза на слънцето на последния от дните тешрик.
Вторият вид: Точно определения текбир – това е текбирът, който се прави след задължителните молитви намаз.
1. За онзи, който не е в ихрам: от зори на деня Арафа до следобеда на последния от дните тешрик.
2. За човека в ихрам: от обедния - зухр - намаз в деня на Байрам до следобедния - аср - намаз на последния от дните на Тешрик.
Седемнадесето: Намазът при слънчево затъмнение:
Значението на лунно и слънчево затъмнение:
Лунното затъмнение е: изчезването на лунната светлина или на част от нея през нощта.
Слънчевото затъмнение е изчезването на слънчевата светлина, изцяло или частично, през деня.
Постановлението за намаза при слънчево затъмнение:
Утвърдена сунна, за което свидетелства делото на Пратеника ﷺ, тъй като той я отслужвал, когато слънцето се затъмнявало по негово време ﷺ. Това се доказва и с неговата повеля за това, и учените са единодушни, че е постановено.
Неговото време:
От началото на слънчевото или лунното затъмнение до неговото проясняване, което е прекратяването на затъмнението.
Начина му на изпълнение:
Той е два ракята, по време на които Коранът се рецитира на глас, а изпълнението му е следното:
а- Изрича встъпителен текбир, изрича ,,Истифтах“, ,,Истиазе“ и ,,Бесмеле“, чете Ел-Фатиха, след това чете дълго.
б. Извършва продължително руку.
в- След това се изправя от руку' и казва: ,,Семиаллаху лимен хамидех“. После чете сура Ел-Фатиха, а след нея – дълга част от Корана, по-къса от първата.
г. След това извършва дълго руку, по-кратко от първото.
д- След това се изправя от руку, казвайки: ,,Семиа-ллаху лимен хамидех" - ,,Аллах чува онзи, който Го прославя!”.
е- След това извършва две дълги седжета.
ж- След това се изправя за втория ракят, който е като първия, но е по-кратък от него.
Суннетите му:
а) Призоваването за него с думите: "Салят ел- джамиа (Намаз с джемаат).
б) Да се изпълни групово.
в) Удължаване на кияма, рукуто и суджуда в намаза.
г) Вторият ракят да бъде по-къс от първия.
д) Хутбето след това и подтикването към извършването на покорствата пред Аллах и изоставянето на порицаваните деяния.
Често отправяне на дуа, смирено молене, търсене на прошка и даване на садака.
Осемнадесето: Намазът за дъжд
1) Молитва за дъжд: това е да се отправи дуа към Аллах Теаля за вода, за да бъде спуснат дъжд при суша.
Време за извършване на намаза за дъжд:
Намазът за дъжд се предписва, когато земята стане неплодородна, дъждът спре и от спирането му настъпи вреда, тогава за хората няма друг изход, освен да се обърнат със смирени молби към своя Господар, да Го молят за дъжд и да търсят помощта Му с различни видове смирени молби.
а- Понякога чрез групов или индивидуален намаз.
б) Понякога по време на петъчното хутбе хатибът отправя дуа /молба/, а мюсюлманите казват ,,амин" на дуата му.
В- А понякога чрез отправяне на дуа по всяко време, без намаз или хутбе.
Постановлението за намаза за дъжд- саляту ел- истиска:
Потвърден суннет е при наличието на причина за него, поради деянието на Пророка ﷺ, както е в хадиса на Абдуллах ибн Зейд, Аллах да е доволен от него, който казва: ,,Пророкът (с.а.с.) излезе към мусаллата (мястото където е изпълнявал байрямски намази, за дъжд и при затъмнения), отправи молитва за дъжд, обърна се към кибле, обърна наопаки горната си дреха и отслужи два ракята намаз". [39]. [39] Предават го Ел-Бухари (1012) и Муслим (894).
Начин на изпълнение на намаза за дъжд:
Начинът на изпълнение на намаза за дъжд е като на байрамския намаз. Препоръчително е да се извършва в мусаллата, както е при байрамската молитва, и постановленията ѝ са като на байрамската молитва; в броя на ракятите, рецитирането на глас, в това, че се отслужва преди проповедта - хутбе, и в допълнителните текбири в първия и втория ракят преди рецитирането. Както бе разяснено преди за байрамските намази. И се изнася едно хутбе.
Деветнадесето: Постановленията за погребението:
Първо: за онзи, който присъства при умиращия:
1. Сунна е за този, който присъства при умиращия, да му подсказва да казва: ,,Ля иляхе илляллах”.
2. Сунна е да бъде обърнат към Къбле.
3 - Препоръчително е да му се затворят очите.
4- Умрелият да се покрие с дреха/плат след смъртта му.
5. Трябва да се избърза с погребването му.
6. Дълг е да изплатят задълженията му възможно най- бързо.
7. Изкъпване на умрелия с гусул и повиване в кефин: това е фард кифайе.
Второ: постановленията за намаза за поминал се човек:
Становището е: колективно задължение- фард кифайе.
Условията му:
1) Обръщане по посока кибле.
2) Покриване на аврета:
3) Пречистване от пръсотии.
4) Чистотата на молещия се и на умрелия (т.е. от гусл и абдест).
5) Изпълняващия намаз за поминал се, както и поминалия се, да бъдат мюсюлмани.
6) Присъствието на дженазето, ако е в града.
7) Да бъде религиозно задължен (т.е. навършил зрялост, пълноление според исляма).
Основите му:
1. Киям (стоене прав).
2. Четири текбира.
3. Рецитирането на сура Ел-Фатиха.
4. Да се отправя благослов /салеуат/ на Пророка ﷺ.
5. Отправяне на дуа /молба/ за поминалия се.
6. Спазване на последователност.
7. Даване на селям.
Суннетите му:
1. Вдигане на ръцете при всеки текбир.
2. Търсенето на закрила (думите: "Еузу билляхи мине-ш-шейтани-р-раджим!".
3. Да се молим с дуа за себе си и за мюсюлманите.
4. Да се рецитира тихо.
5. Заставане за кратко след четвъртия текбир и преди даването на селям.
6. Поставяне на дясната ръка върху лявата, на гърдите.
7. Обръщане на главата надясно по време на селям.
Начина му на изпълнение:
Имамът и молещият се сам застават при гърдите на мъжа и при средата на жената, правят встъпителен текбир, търсят убежище при Аллах за закрила, не четат встъпителна дуа, произнасят бесмеле и четат Ел-Фатиха.
След това правят текбир, после отправят салят за Пророка ﷺ, след това правят (трети) текбир и отправят дуа за поминалия се според предаденото; Като думите на Пророка ﷺ: "Аллахумме-гфир лихаййина уе меййитина, уе сагирина уе кебирина, уе зекерина уе унсана, уе шахидина уе гаибина. Аллахумме мен ехйейтеху минна фе ехйихи алель-иман, уе мен теуеффейтеху минна фе-теуеффеху алель-ислям. Аллахумме ля техримна еджраху, уе ля тудиллена баадеху". ,,О, Аллах, опрости на живите ни и на мъртвите ни, на малките ни и на големите ни, на мъжете ни и на жените ни, на присъстващите ни и на отсъстващите ни! О, Аллах, когото от нас оставиш жив, нека живее с вярата (Иман), и когото от нас прибереш, нека умре в Исляма. О, Аллах, не ни лишавай от наградата за него и не ни отклонявай от правия път след него" [40]. [40] Ебу Давуд: 3201; Ет-Тирмизи: 1024, и казва: „Хадис хасан сахих.“
И като думите му: ,,Аллахумме-гфир леху уерхамху, уе’аафихи уеа’фу ‘анху, уе екрим нузулеху, уе уессиа мудхалеху, уегсилху биль-мааи уе-ссельджи уель-берад! Уе неккихи минель-хатайя кема неккайте-ссеубел-ебйеда минед-денес! Уе ебдилху дааран хайран мин даарихи, уе ехлян хайран мин ехлихи, уе зеуджен хайран мин зеуджихи! Уе едхилху-ль-дженнете, уе е’изху мин ‘азабиль-кабри уе мин ‘азабин-наар". ,,О, Аллах, опрости го и го помилвай, дари му сполука и го извини, и направи пребиваването му достойно, и разшири входа му, и го отмий с вода, със сняг и със скреж! И го пречисти от греховете, както пречистваш бялата дреха от мръсотията! И му дай в замяна дом, по-добър от неговия, и семейство, по-добро от неговото, и съпруга, по-добра от неговата! И го въведи в Дженнета, и го опази от мъчението в гроба и от мъчението на Огъня!" [41]. След това изрича текбир и стои за кратко, след това дава един селям надясно. [41] Предава го Муслим (962).
Трети раздел: Зекят:
1- Определение на зекята и неговия статут:
Зекят, езиково значение: растеж и увеличение.
Зекятът в шериата: задължително право, предписано в шериата, върху определени имущества за определена група хора.
Той е третата основа от основите на исляма. Споменава в Корана заедно с намаза на осемдесет и две места, което е доказателство за голямото му значение.
Всевишният Аллах казва: "И извършвайте намаз, и давайте милостинята зекят..." (Ел-Бакара: 24).
И казва ﷺ: ,,Ислямът е изграден върху пет основи: засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; изпълнението на намаза; даването на зекята; извършването на хадж и говеенето през Рамадан.“ [42] [42] Предават го Ел-Бухари (8) и Муслим (111).
Мюсюлманите са единодушни относно задължителния му характер, както и за неверието на онзи, който отрече неговата задължителност. ...
2. Условията даването на зекят да бъде задължително (за определения човек):
а) Свобода: Не е задължение за роба, защото той няма свое имущество, а това, което притежава, е собственост на господаря му, затова неговият зекят е задължение на господаря му.
б) Ислям - не е задължение за невярващия, защото това е покорство, което доближава до Аллах, а невярващият не е от хората на покорството и извършващите нещата доближаващи ги до Аллах.
в) Да се притежава нисаб (минимална граница на имуществото или стойността): зекятът не е задължителен за имущество под нисаба, който е определено количество имущество.
г) Пълна собственост: Имуществото да бъде пълна и цялостна собственост на лицето, поради което не се дължи зекят за имущество, чиято собственост не е стабилна, като дълга по писмено споразумение.
д) Навършването на една година на имуществото (достигнало нисаба): Довод е хадисът от Айша /Аллах да е доволен от нея/, проследен до Пророка: „Няма зекят за имущество, докато не се навърши една година.“ [43]. [43] Предават го Ибн Мажде: 1792 и ет-Тирмизи: 63 и 631.
3- Имуществата, за които е задължение да се дава зекятът:
Първо: добитък. Това са камили, крави/биволи, овце и кози, зекятът за тях е задължителен при две условия:
1. Да се отглежда за мляко и разплод, а не за работа.
2. Да бъде свободно пасящо (т.е. на паша), Зекятът не е задължителен за добитък, хранен с храна, която собственикът е купил за него, или е събрал от ливади или от други места. Няма зекят за добитък, който пасе през част от годината, а не през цялата или през по-голямата част от нея.
4- Нисабите за добитък:
1- Зекят за камили:
Ако са налице условията, то за всеки пет камили се дължи една овца, за десет – две овце, за петнадесет – три овце, за двадесет – четири овце, както сочи за това Суннетът и единодушието- иджма. А когато броят им достигне двадесет и пет, за тях се дължи бинт мехоод, а тя е тази (женска камила), която е навършила една година и е навлязла във втората. При нейната липса, вместо нея е достатъчен ибн лебуун (това е тази женска камила, която е навършила две години и е започнала трета).
Когато камилите достигнат тридесет и шест, за тях става задължителна ,,бинт лебун“, а това е женска камила, която е навършила две години.
А когато достигнат четиридесет и шест, за тях става задължителна ,,хикка”, това е женска камила, навършила три години.
А когато камилите достигнат шейсет и една на брой, задължително се дава една „джезеа“, а това е камила, която е навършила четири години.
Щом общият брой на камилите достигне седемдесет и шест, то от тях се дължат две двегодишни женски камили.
Когато камилите станат деветдесет и една на брой, за тях се дължат две тригодишни камили.
Ако общият брой на камилите надвиши сто и двадесет с една, се дължат три бинт лебун, след което за всеки четиридесет се дължи бинт лебун, а за всеки петдесет – хикка.
2- Зекят за говеда:
Дължи се за тях, при наличие на условията, когато достигнат тридесет броя: едногодишно мъжко или женско теле; което е навършило една година и е навлязло във втората.
За по-малко от тридесет няма нищо.
А когато достигнат четиридесет, се дължи една крава ,,мусинна“, а това е: крава, която е навършила две години.
Ако общият брой на кравите надхвърли четиридесет, то за всеки тридесет от тях се дължи мъжко или женско теле навършило една година, а за всеки четиридесет – мусинна.
3- Зекят за овце и кози:
Ако общият брой на овцете и козите достигне четирийсет, дължи се една бройка – шиле или женска коза (навършило шест месеца).
Не се дължи зекят за овце и кози, ако броят им е по-малък от четиридесет. Ако общият брой на овцете и козите достигне сто двадесет и една; дължат се две овце. Ако достигнат двеста и една, се дължат три овце.
След това задължението се установява, като за всеки сто овце се дължи една, за четиристотин – четири овце, и така нататък.
Второ: Зекят за продукцията от земята
Нещата, които излизат от земята, са два вида:
1. Зърна и плодове.
2. Минерали /меадин/.
Вид първи: зърна и плодове:
Зекятът е задължителен за зърнени култури; като: пшеница, ечемик и ориз. Както и при плодовете: като: сухите фурми и стафидите. Не е задължително за останалите растения, като бобовите култури и зеленчуците.
Условия за задължителността на зекята за зърнени култури и продукция:
1) Да бъде съхраняемо: няма зекят за нетрайни продукти, като плодовете и зеленчуците.
2) Да са от продуктите, които се измерват с мярка за обем: зекят не е задължителен за това, което се продава на бройка или на тегло, като диня, лук, нар и други.
3) Да достигне нисаб: а именно пет еусука, като не се дава зекят за по-малко от това.
4. Нисабът да бъде притежаван в момента на задължението за зекята.
За онзи, който го придобие като собственост след настъпването на задължението за зекят, зекятът не е задължителен за него, както ако го е купил или му е бил подарен след неговата жътва.
Времето на задължителност на зекята:
Зекятът е задължителен за зърнени култури и продукция, когато започне узряването им. Признаците за появата на зрялост са както следва:
а- При зърното - когато се стегне и втвърди.
б- При плодовете на финиковата палма: да почервенеят или пожълтеят.
в- За гроздето – то трябва да бъде меко и сладко.
Нисабът му е:
Нисабът при зърнените храни и плодовете: пет уаска, Един уеск е шестдесет са'а, така нисабът е триста пророчески саа, а в килограми се равнява на: приблизително 900 кг.
Размерът на зекята, който е задължителен за тях:
Дължи се десятък за онова, което е напоявано без разход и усилие; като онова, което се напоява с дъждовни води и извори.
Половин десетък е задължителен за онова, което се напоява с труд и разходи, като например с вода, изпомпвана от кладенци и реки посредством животни или съвременни машини.
Вид втори: Минерали
От видовете на това, което се намери под земята са минералите и полезните изкопаеми. Това са неща, които се извличат от земята, но са с различен произход от нея; като злато, сребро, желязо и скъпоценни камъни.
Времето на задължителността на зекята:
Ако го придобие в собственост, дава зекята му незабавно, защото за него не е условие да измине една година. Неговият нисаб е нисабът на златото и среброто, и от стойността му се дава една четвърт от десятъка (2.5%).
Трето: Зекят за парични средства
Паричните средства са: злато, сребро и пари, и зекятът за тях е задължителен. Доводът са Словата Му - Всевишен е Той: "Извести онези, които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах, за мъчително наказание." (Ет-Теубе: 34).
В хадис се споменава: ,,Няма притежател на злато и сребро, който не отдава дължимото от тях, освен в Съдия ден ще му бъдат изковани плочи от огън" [44]. [44] Предават го Ел-Бухари (1402) и Муслим (2287).
Учените са единодушни относно задължителността на зекята за злато и сребро, а парите имат същото постановление като златото и среброто, тъй като са заели тяхното място в паричните взаимоотношения.
Нисабът на зекята за паричните средства, и размерът на задължителното от тях:
Това е нисабът на златото или среброто, защото парите са заели тяхното място като разплащателно средство, и когато достигнат границата на едно от тях, зекятът за тях става задължителен. Обикновено днес границата за парите се определя спрямо среброто, защото то е по-евтино от златото и така достига границата си преди него. Ако мюсюлманин притежава равностойността на (595) грама сребро, и е отминала една пълна година, зекятът за него става задължителен. Стойността на грам сребро се променя от време на време, затова, който има малко пари и не знае дали е достигнал нисаба или не, нека попита търговците на сребро за стойността на грам сребро, след това да я умножи по (595), и резултатът е нисабът.
Пояснение: Ако някой иска да отдели зекята на богатството си, нека раздели нисабът (или сумата, която притежава над нисаба) четиридесет, а полученото е задължителният процент (, който е длъжен да даде като зекят).
Четвърто: Зекят за търговски стоки:
това, което е предназначено за покупко-продажба с цел печалба. Търговските стоки обхващат всички видове имущество, които не са пари; като автомобили, дрехи, платове, желязо, дървен материал и други, които са предназначени за търговия.
Условията зекят за търговски стоки да бъде задължителен:
1. Човек да я придобие чрез своите действия, като покупко- продажба, наем и други подобни начини за придобиване.
2. Да ги притежава с намерение за търговия; с цел да извлече печалба от тях, защото делата са според възнамеренията, а търговията е дело, поради което е задължително и при него да има възнамерение, както и при останалите дела.
3- Стойността ѝ да достигне нисаб в злато или сребро.
4. Навършването на пълна година, което е изминаването на годината.
Начинът на даването на зекята за търговски стоки:
Търговските стоки се оценяват при навършването на годината в едно от двете парични средства – злато или сребро, а когато бъде оценена и достигне определена граница в пари, отделят се 2.5% от стойността ѝ.
Пето: Зекят ел-фитр (фитрата).
Той е задължителната милостиня в края на месец Рамадан, заповядана е през втората година от Хиджра.
Становището е:
Зекят ел-фитр е задължителен за всеки мюсюлманин, който в деня на Байрам и нощта срещу него притежава храна в повече от това, което е достатъчно за него и за неговото семейство. Той е задължителна за всеки мюсюлманин – мъж или жена, малък или голям, свободен или роб, заради хадиса: «Пророка ﷺ е предписал Зекят ел-фитр да бъде задължителен за роба и свободния, мъжа и жената, малкия и големия от мюсюлманите» [45]. Фард означава: наложително и задължително. [45] Предават го Ел-Бухари (1432) и Муслим (984).
Мъдростта от неговото предписание:
Ибн Аббас /радийеллаху анхума/ казва: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е направил задължителен Зекят ел-фитр, за да бъде пречистване за говеещия от празнословието и непристойните думи, и прехрана за бедняците“ [46]. [46] Предават го Ебу Давуд, № 1609, и Ибн Мадже, № 1827. Ел-Албани го определя за сахих в ,,Сахих Ебу Давуд": 1609.
Времето, в което той става задължителен и даването му:
Зекят ел-фитр става задължителен със залеза на слънцето в нощта на байрама. Желателно е да се даде през първия ден на байрама, преди отиването за байрамския намаз. Не е позволено да се отлага за след байрамския намаз, а ако го отложи за след байрамския намаз, той е длъжен да го даде като када и извършва грях заради отлагането му след определеното време.
Позволено да се даде ден или два преди Байрама.
Размерът му и какво се дава:
Една саа от обичайната за местните жители храна; като ориз, фурми, пшеница или други. Размерът на саа: три килограма приблизително. Не е позволено да се дават пари вместо нея, защото това противоречи на заповедта на Пратеника ﷺ.
Даването на зекята и групите, на които се дава:
Време на даването му:
Задължително е даването на зекята незабавно, щом настъпи времето за неговото задължение. Не се позволява неговото отлагане, освен при необходимост, например ако имуществото се намира в далечна от него страна и няма кого да упълномощи.
Място на което се дава:
Най-добре е зекятът да се дава в страната, където е имуществото, но се допуска превозването му от определената държава, в която се намира имуществото, в друга държава в определени случаи:
а- Ако в страната няма нуждаещ се от зекята.
б- Ако има нуждаещ се роднина в другата страна.
в- Ако съществува религиозна необходимост, която налага изпращането му, например: изпращането му в районите на мюсюлманите, пострадали от глад и наводнения.
Зекятът е задължителен за имуществото на детето и душевноболния, поради общия характер на доказателствата, и даването му се поема от настойника на този човек в имуществото. Даването на зекята не се зачита освен с възнамерение, заради думите на Пророка ﷺ: ,,Делата са според намеренията..."." [47] Предават го Ел-Бухари (1) и Муслим (1907).
Групи, на които се дава зекятът:
Групите, на които се дава зекятът, са осем:
Първа група: бедните:
Те са онези, които не разполагат с най-необходимото за подслон, прехрана и облекло. А размерът от зекята, който се дава, е толкова, колкото да стига за тях и за тези, които издържат, за една година.
Втора група: бедните:
Те са тези, които намират по-голямата част от нужното, но не и неговата пълнота, като например: онзи, който има заплата, но тя не му е достатъчна за година (да изкара годината без да изпада в нужда)..
Размерът, който им се дава от зекята: това, което допълва издръжката и и издръжката на тези, за които отговарят, за една година.
Трета група: събирачите му:
Това са тези, на които управникът възлага да събират зекята, да го съхраняват или да го предават на нуждаещите се.
Размерът, който им се дава от зекят, е колкото възнаграждението за тяхната работа, стига да нямат възнаграждение или заплата от държавата.
Четвърта група: приобщените по сърце:
Това са всички, на които се дава с надеждата за: приемането им на исляма, или засилването на вярата им, или възпирането на злото им към мюсюлманите.
Размерът на зекята, който им се дава: толкова, колкото да се постигне приобщаването им.
Пета група: Робите:
С това се цели: освобождаването на робите и на сключилите договор за откупуване на свободата си (наричани: мукятеб).
Мукятебът: той е робът, който е откупил себе си от своя собственик, В това число влиза и откупването на мюсюлманските пленници по време на войни.
Шеста група: длъжниците, те са два вида:
Първи: който е задлъжнял заради собствена нужда и не намира с какво да погаси дълга си. Дава му се, колкото да изплати дълга си.
Втори: този, който има дълг поради поправяне на взаимоотношенията между хората, Дава му се колкото да изплати дълга си, дори и да е богат.
Седма група: по пътя на Аллах:
Те са тези, които се борят по пътя на Аллах.
Размерът, който им се дава от зекята: това, което ще им бъде достатъчно за борбата по пътя на Аллах; като превозно средство, средства по пътя на Аллах, храна и други подобни.
Осма група: Пътникът:
Това е пътникът, чиито средства са свършили или са му били откраднати, и не са му останали пари, с които да се прибере в родината си.
Дава му се от зекята толкова, колкото е нужно, за да се завърне в родината си, дори и да е богат там.
Четвърти раздел: говеенето.
Говеенето е:
Богослужение към Всевишния Аллах чрез въздържание от нещата, анулиращи говеенето, от пукването на зората до залеза на слънцето.
То е основа от основите на исляма, и едно от задължителните предписания на Аллах Всевишния, което е известно от религията по необходимост. За задължителния му характер свидетелстват Коранът, Сунната и единодушното мнение на мюсюлманите.
Всевишният Аллах казва: "Рамадан е месецът, през който бе низпослан Коранът – вярно ръководство за хората и с ясни доказателства от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, той е длъжен да говее през него..." (Ел-Бакара: 185).
Условия за задължително говеене през Рамадан:
1. Ислям - не се приема от невярващия, който не е приел исляма.
2. Съзряване - то не е задължително за малкото дете. Говеенето на разумното дете е валидно и за него е доброволно.
3. Разум - говеенето не е задължително за лудия, нито се приема от него, поради липсата на възнамерение.
4. Възможност за това- то не е задължително за болния, който не е в състояние да го извърши, нито за пътника. Те го отговяват, когато извинителната причина отпадне: болестта и пътуването. От условията касаещи жената, за да ѝ бъде валидно говеенето е: спиране на кръвта от месечния цикъл и следродилното кървене.
Настъпването на месец Рамадан се установява с едно от две неща:
1. Виждането на новия полумесец на месец Рамадан, заради думите на Пророка ﷺ: ,,Започвайте да говеете, щом бъде видян, и приключвайте с говеенето, щом бъде видян."" [48] Предават го Ел-Бухари (1810) и Муслим (1086).
2. Допълването на месец Шабан до тридесет дена – това е, когато не бъде видяно новолунието на Рамадан или видимостта му бъде възпрепятствана от облак, прах или нещо подобно, поради думите на Пророка ﷺ: ,,Ако е облачно за вас, допълнете месец Шабан до тридесет дни" [49]. [49] Предава го Ел-Бухари (1909).
Възнамерение за говеенето:
Говеенето, както и останалите ибадети, не са валидни освен с намерение. Времето, в което намерението е задължително, се различава при задължителното говеене от това при допълнителното, а разяснението за това е следното:
Първо: Задължителното говеене, като говеенето през Рамадан, отговяването (на пропуснати дни) или по обет, неговото намерение трябва да се направи през нощта, преди зазоряване, заради думите на Пророка ﷺ: ,,Който не е възнамерил говеенето през нощта, то за него няма говеене”. (50). [50] Ахмед: 26457; Ебу Давуд: 2454; Ен-Несаи: 2331, текстът е негов.
Второ: Допълнително говеене, и е позволено човек може да направи намерение за него през деня, с условието да не е направил нищо, което разваля говеенето, след появата на зората.
Нещата, анулиращи говеенето:
Първо: Половият акт: когато бъде извършен, говеенето се разваля и извършилият го е задължен да отговее този ден, в който го е извършил. И заедно с отговяването, за него е задължително и изкупление (кеффара), а то е: освобождаване на роб, а ако не може, тогава той трябва да говее два последователни месеца, ако пък и това не може, поради уважителна религиозна причина, трябва да нахрани шестдесет нуждаещи се, като на всеки от тях даде по половин саа от храната, която се консумира в страната.
Второ: При отделяне на семенна течност поради целувка, докосване, мастурбация или повтаряне на погледа (към забранени неща), се изисква само отговяване, без кеффара; защото изкуплението се отнася единствено за половия контакт. Що се отнася до спящия, ако получи полюция и се отдели течността ,,мени“, то за него няма проблем, защото това е без негов избор. Той извършва гусл заради това, че е джунуб (продължава да говее и говеенето си му е правилно).
Трето: Съзнателно хранене и пиене, заради Словата на Всевишния Аллах: "Яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта..." (Ел-Бакара: 187).
А за онзи, който е ял или пил поради забрава, няма грях, заради хадиса: ,,Който забрави, докато говее, и яде или пие, нека да довърши говеенето си, защото Аллах го е нахранил и напоил'' [51]. [51] Предават го Ел-Бухари (6669) и Муслим (2709).
Четвърто: Умишлено предизвикване на повръщане; а онзи, който повърне без негов избор, това не оказва влияние на говеенето му, заради думите на Пророка ﷺ: ,,Който повърне неволно, не е длъжен да отговява, а който умишлено предизвика повръщане, нека да отговее“ [52]. [52] Предават го Ебу Давуд, № 2380, Ет-Тирмизи, № 719, и Ибн Мадже, № 676.
Пето: изкарването на кръв от тялото; чрез хиджама, кръвопускане или кръводаряване за спешна помощ на болен; поради всичко това говеенето се разваля. Що се отнася до вземането на малко количество кръв за изследвания, то това не оказва влияние на говеенето. Също така и кръвотечението, което не е по негов избор – като кръвотечение от носа, или рани, или изваждане на зъб – не оказва влияние на говеенето.
Тези, на които е позволено да не говеят през Рамадан:
Раздел първи: Онези, за които е позволено да не говеят, но е задължително да си отговеят (ден за ден), а те са:
Първо: Болният, който страда от лечима болест и говеенето му вреди или го затруднява.
Второ: Пътуващият; независимо дали среща трудност по време на пътуване или не.
Доводът за двете са Словата на Всевишния Аллах: "...а който е болен или на път нека да отговее пропуснатото в други дни..." (Ел-Бакара: 185).
Трето: Бременната жена или кърмачката, ако говеенето е тежко за тях, или вреди на тях или на детето им, те спадат към графата на болния, на тях им е позволено да не говеят, но те са задължени да отговеят пропуснотото говеене в друго време.
Четвърто: жената в месечен цикъл и тази в следродилно кръвотечение, те са длъжни да прекъснат говеенето. Тяхното говеене не се зачита и те са длъжни да отговеят (пропуснатите дни) през други дни.
Раздел втори: Тези, за които е позволено да не говеят, и за които е задължително изкуплението (кеффара) без да са длъжни да отговяват, те са:
Първо: Болният, за чието оздравяване няма надежда.
Второ: Възрастен човек, който не може да говее.
Тези не говеят и хранят за всеки ден от месец Рамадан един нуждаещ се. А ако възрастният човек достигне до степен на слабоумие, тогава от него отпада религиозната отговорност; той не говее и не е длъжен с нищо.
Времето на отговяване и постановлението за отлагането му:
Говеенето от Рамадан трябва да бъде отговяно в периода между него и следващия Рамадан. Най-доброто е избързването в отговяването. Не се позволява да се отлага отговяването до след следващия Рамадан. От Айша /радийеллаху анха/ казва: ,,Аз имах да отговявам говеене от Рамадан и не успявах да го отговея освен чак през Шабан поради заетостта ми с Пратеника на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/"" [53]. [53] Предават го Ел-Бухари (1849) и Муслим (1846).
А за онзи, който отложи отговяването до след следващия Рамадан, има две положения:
1- Отлагане поради основателна причина, например ако болестта му продължи до другия Рамадан – задължението е само отговяване.
2. Отлагане без основателна шериатска причина, тогава той извършва грях с отлагането и трябва да се покае, да отговее дните и да нахрани по един беден човек за всеки ден.
Допълнителното говеене за този, който има да отговява:
Който има да отговява пропуснато от Рамадан; за предпочитане е да побърза с него, преди допълнителното говеене. Но ако допълнителното- нафиле говеене е от вида, чието време изтича – като говеенето на Арафа и Ашура – тогава се говее за тях преди отговяването, защото времето за отговяването е обширно, а Ашура и Арафа отминават. Но не се говеят шестте от Шеууал, освен след отговяването.
Това, което е забранено да се говее:
1. Говеене в деня на Иид ел- фитр /Рамадан Байрам/ и деня на Иид ел- едха /Курбан Байрам/; защото е забранено.
2. Говеенето през дните тешрик от месец Зу-л-Хидже, освен за извършващия хадж темметтуа и киран, ако не намери курбан. Дните тешрик са: единадесети, дванадесети и тринадесети ден от месец зул-хидже.
3- Денят на съмнението, поради съмнението, който е тридесетият ден от шабан, ако е нощ с облаци или прах, които възпрепятстват виждането на новолунието.
Това, което е нежелателно от говее:
1. Отличаване на месец Реджеб с говеене. 2. Говеенето само в деня петък, поради забраната за това, ако говее един ден преди него или след него, нежелателността отпада.
Говеенето, което е суннет:
1. Шест дни от месец шеууал. 2. Говеенето през деветте дена на месец зуль-хидже, като най-силно препоръчителен от тях е денят Арафат, освен за хаджията, за когото не е суннет да говее. Говеенето през този ден изкупва греховете за две години. 3. Говеенето три дена от всеки месец, като най-добре е те да бъдат тринадесети, четиринадесети и петнадесети ден. 4. Говеенето през понеделник и четвъртък от всяка седмица, защото Пророка ﷺ е говял през тях; тъй като делата на рабите се представят през тези два дена.
Допълнително - тетаууа - говеене:
1- Говеене на Дауд, мир нему - говеел ден и не говеел ден (т.е. през ден да се говее).
2. Говеенето през месеца на Аллах - мухаррам – това е най-превъзходният месец за допълнително говеене, а най-утвърдено е говеенето в деня Ашура – десетия ден от мухаррам, като се говее и на деветия ден заедно с него; поради думите на Пророка ﷺ: ,,Ако доживея до догодина, непременно ще говея на деветия'' [54]. То опрощава годината, която е преди него. [54] Сахих Муслим (1134).
Пети раздел: Хадж и умра
Хадж в езиково значение: Цел. А в шериатската терминология: отиване при Свещения Дом на Аллах и Свещените места в определено време, за извършването на определени обреди.
Умра: езиково значение: посещение.
А според шериата: посещение на Свещения Дом /Кябе/, през което и да е време от годината, за да се извършат определени ритуали.
Хаджът е една от основите на Исляма и от неговите велики устои, заповядан е през деветата година от хиджра. Пророка ﷺ е извършил един хадж, и той е (Прощалния хадж).
Хаджът е дълг веднъж в живота за този, който има възможност, А това, което е в повече (от един път), е допълнително. Умрата е задължителна според мнението на много от учените, доводът са Неговите думи ﷺ, когато бил попитан: ,,Длъжни ли са жените да участват в свещена война?“, тогава Той казал: ,,Да, за тях има джихад, в който няма сражение: хадж и умра" [55]. [55] Ахмед: 25198; Ен-Несаи: 2627; Ибн Мадже: 2901.
Условията на хаджа и умрата, за да бъдат задължителни:
1- ислям;
2- Разум
3- Пълнолетие.
4- Свобода.
5- Възможност.
За жената важи и шесто условие; а то е наличието на мехрам, който да пътува с нея за неговото извършване, защото не ѝ е позволено да пътува за хадж, нито за друго, без мехрам. И заради думите на Пророка ﷺ: „Жената да не пътува освен с мехрам, и мъж да не влиза при нея, освен с нея да има мехрам.“ (56). [56] Предават го Ел-Бухари (1862) и Муслим (1341).
Мехрам на жената е: нейният съпруг или всеки, за когото никяхът с нея е вечно забранен: по родство; като брат й, баща й, чичо й, племенникът й и вуйчо й, или поради позволена причина, като млечен брат, или чрез сватовство, като съпруга на майка ѝ и сина на съпруга ѝ.
Възможността е: финансовата и физическата способност, да може да пътува и да понесе пътуването, и да притежава достатъчно средства, които да му стигнат за отиване и връщане. Също така да осигури достатъчно за децата си и за онези, за които е длъжен да се грижи, докато се завърне при тях.
И също така пътят за Хадж да бъде безопасен за живота и имуществото му.
А този, който има финансова възможност, но не и с тялото си, катода е престарял или болен от хронична болест, от която не се очаква оздравяване, е длъжен да упълномощи някого, който да извърши хадж и умра от негово име.
Условията за този, който ще извършва хадж и умра за друг, са две:
1- За да бъде валидно извършването на задължителния хадж, човек трябва да бъде разумен и пълнолетен според исляма мюсюлманин.
2. Да е извършил за себе си хаджа на исляма.
Микатите за ихрам:
Микати - множествено число на микат. В езиков смисъл: граница. А в шериатската терминология: мястото или времето за определен ибадет.
Хаджът има времеви и териториални микати:
а- Временните микати: Всевишният Аллах ги споменава със Своите Слова: "Поклонението хадж се извършва в знайни месеци. Който възнамерява през тях да извърши поклонението хадж..." (Ел-Бакара: 197).
А тези месеци са: Шеууал, Зул-Кааде и десетте дена от Зул-Хидждже.
б- Териториални микати: това са границите, които не се позволява на хаджията да преминава към Мекка, без да влезе в ихрам. Те са както следва:
1. Зул-Хулейфа: микат за жителите на Медина.
2. Ел-Джухфе: микат за жителите на Шам, Египет и Мароко.
3. Карн ел-Маназил: известен сега като Ес-Сейл; микат за хората от Неджд.
4. Зату Ирк: микат на хората от Ирак.
5. Йелемлем: микат на хората от Йемен.
А на когото домът му е в рамките на тези микати, той влиза в ихрам за хадж или умра от дома си. Жителите на Мекка влизат в ихрам от Мекка и не се нуждаят да излизат до миката, за да влязат в ихрам. А за умра излизат извън свещените граници на Мекка и влизат в ихрам. Този, който иска да извърши хадж или умра, трябва да влезе в ихрам от местата, определени от Пратеника ﷺ, а това са териториалните микати, които бяха разяснени по- рано. Не е позволено за този, който възнамерява да извърши хадж или умра, да ги преминава без да встъпи в ихрам.
- Всеки, който минава през споменатите микати и не е от техните жители, влиза в ихрам от тях.
- А този, който пътува към Мекка и не минава през някой от споменатите микати по суша, море или въздух, той влиза в ихрам, когато е при границите на най-близкия до него микат, защото Омар ибн ел-Хаттаб /радийеллаху анху/ казва: ,,Вижте неговото съответствие по вашия път!"" [57]. [57] Предава го Ел-Бухари (1531).
– Този, който пътува със самолет, за да извърши обредите на хадж или умра, е длъжен да влезе в ихрам, когато самолетът е при границите на миката, който е по пътя му. Не му е позволено да отлага възнамерението до кацането на летището.
Ихрам:
Това е възнамерение за встъпване в обреда: При хаджа е: възнамерение за встъпване в хадж, а при умра то е: възнамерение за встъпване в умра. Човек не е встъпил в ихрам, освен ако не е възнамерил да встъпи в обреда. Самото обличане на ихрам без възнамерение не е ихрам.
Препоръчителните неща по време на ихрам:
1- Извършване на гусл преди ихрам на цялото тяло.
2- Парфюмиране на мъжа по кожата, а не по дрехите му за ихрам.
3- Влизане в ихрам с бели изар и рида и сандали.
4. Човекът влиза в ихрам дори да е на превозно средство, обърнат по посока кибле.
Видовете хадж:
Човекът встъпващ в ихрам има избор между трите вида хадж:
1- Теметтуа: да влезе в ихрам за умра през месеците на хаджа, да приключи с нея, а след това да влезе в ихрам за хадж през същата година.
2- Ифрад: това е да влезе в ихрам само за хадж от миката и да остане в ихрам, докато извърши делата на хаджа.
3. Киран: това е човек да влезе в ихрам за хадж и умра заедно, или да влезе в ихрам за умра, и преди да започне нейния тауаф, да присъедини към нея и хаджа. Той прави възнамерение за умра и хадж от миката или преди да започне тауафа за умра, и извършва тауаф и сай и за двете.
Извършващите теметтуа и киран са длъжни да заколят курбан за хаджа наречен "хедий" или също "фидйе", ако не са от жителите при Свещената джамия Ел-Харам.
Най-превъзходният от тези три вида хадж е теметтуа, защото Пророка ﷺ го е повелил на сподвижниците си[58]. След него е киран, защото той е хадж и умра, а след това – ифрад. [58] Предава го Муслим (1211).
в) Когато влезе в ихрам за един от тези три вида, произнася телбие веднага след влизането си в ихрам, като казва: „Леббейке-ллахумме леббейк, леббейке ляя шерике леке леббейк, инне-ль-хамме уе-н-ниамете леке уе-ль-мулк, ля шерике лек". ,,Откликнах Ти, о, Аллах, откликнах Ти. Откликнах Ти, нямаш Ти съдружник, откликнах Ти. Наистина възхвалата, благодатта и властта са Твои. Нямаш Ти съдружник."." [59] [59] Предава го Ел-Бухари (1549).
Това е суннет и е мустехабб да се казва често, като мъжете го изричат на глас, а жените тихо.
Времето му: започва след встъпването в ихрам, края му е както следва:
Първо: умраджията го прекратява преди започването на тауафа.
Второ: хаджията го прекратява, когато започне да захвърля големия джемарат през първия ден на байрама.
Забранените неща по време на ихрам:
Първата забрана: Бръснене, подстригване или скубане на косми, от която и да е част на тялото.
Втората забрана: подрязването или рязането на ноктите на ръцете или краката без извинителна причина. Но ако се счупи нокът и бъде премахнат, тогава не се дължи изкупление.
Третата забрана: Покриване на главата на мъжа с нещо, прикрепено към нея, като например шапка и гутра.
Четвъртата забрана: Носене от мъжа на ушито облекло, което приляга по тялото му или по част от него, като риза, чалма или панталон. Под шито се има предвид: това, което е направено, за да пасне на част от тялото, като мести, ръкавици и чорапи. Жената облича каквито дрехи пожелае по време на ихрам, заради нуждата си от прикриване, с изключение на това, че не облича бурка, а покрива лицето си с друго, като химар и джилбаб, когато покрай нея минават чужди мъже. Не облича ръкавици на ръцете си.
Петата забрана: Парфюмирането, защото от поклонника се изисква да стои далеч от разкоша, украшенията и удоволствията на земния живот и да се насочи към Отвъдния живот.
Шестата забрана: Убиване и лов на дивеч – поклоникът в ихрам не ловува дивеч, нито помага в лова му, нито го коли.
Забранява се на този, който е в ихрам, да яде от това, което самият той е уловил, или е уловено заради него, или е помогнал в лова му, защото за него то е като мърша.
А що се отнася до морските животни; то не е харам за влезлия в ихрам да ги ловува. И не е харам за него заколването на домашни животни, като кокошките и домашния добитък, защото те не са дивеч.
Седмата забрана: Сключване на религиозен брак - никях за себе си или на друг, или да бъде свидетел.
Осмата забрана: полов акт- който го извърши преди първото, частичното излизане от ихрам, хаджа му става невалиден, като е задължен да продължи и да завърши ритуалите си, но след това също да ги извърши отново на следващата година и да принесе в жертва камила навършила пет години. А ако е след първото, частичното излизане от ихрам, хаджа му не се разваля, но трябва да заколи курбан (като откуп).
И жената в това е като мъжа, ако го е извършлила по собствена воля.
Деветата забрана: Докосвания и ухажвания без полов контакт. Не е позволено на мухрима да има докосвания и ухажвания със съпругата си, защото това е средство, водещо до забранения полов контакт. Под това се разбира докосването на жена с желание и страст.
Умра:
А- Основите на умрата:
1. Ихрам.
2. Тауаф.
3. Сай.
Б- Задълженията на умрата:
1. Влизане в ихрам от определения микат.
2. Бръснене или подстригване на главата.
В- Начинът на извършване на умра:
Първото, с което започва извършващият умра, е да направи тауаф от седем обиколки, като започва от черния камък и завършва при него. По време на своя тауаф трябва да бъде чист и с абдест, прикривайки своя аврет от пъпа до коляното (за мъжете). Суннетът е да направи идтиба'а по време на целия тауаф; това е: да открие дясното си рамо, като постави горното парче на ихрама под него и двата му края над лявото си рамо. Когато приключи със седмата обиколка, престава да прави ель-идтиба'а и покрива раменете си с горното парче на ихрама.
(При започване на обиколките) се обръща към черния камък. Ако може да го целуне, го целува, а ако не, го докосва с дясната си ръка, ако е възможно, и целува ръката си. Ако не може да докосне камъка, вдига дясната си ръка към него и казва веднъж: ,,Аллаху екбер!”, без да целува ръката си и без да спира. След това продължава своя тауаф, оставяйки Кябе от лявата си страна, като е суннет да се ходи бързо през първите три обиколки. Рамл означава бързо ходене с къси крачки.
Когато премине покрай йеменския ъгъл – който е четвъртият ъгъл на Кябе – ако може го докосне с дясната си ръка, без да изрича текбир и без да го целува. А ако не може да го докосне, тогава преминава, без да вдига ръка към него и без да изрича текбир. Между йеменския ъгъл и черния камък казва: „Раббена атина фид-дунйа хасенетен, уе филь-аахирати хасенетен, уе кина азабен-нар!“ “Господи наш! Въздай ни добрина в земния живот и добрина в отвъдния! И ни защити от наказанието на Огъня!” (Ел-Бакара: 201).
Когато приключи с тауафа, кланя два ракята намаз зад Мекам Ибрахим, ако има възможност, а ако не, ги отслужва на което и да е място в Месджид ел-Харам. В първия ракят, след ел-Фатиха, е сунна да се чете сура (Ел-Кяфирун), а във втория ракят, след ел-Фатиха, чете сура „Ел-Ихляс“, След това се отправя към мястото за сай, наречено "мес'аа" и извършва сай между Сафа и Меруа, седем обиколки. Отиването му е една, а връщането му – друга.
Саят започва от ес-Сафа с изкачване на него или заставане до него, като изкачването на ес-Сафа е за предпочитане, ако е възможно. При нея рецитира Словата на Всевишния Аллах: "„Инна-с-сафа уель-меруа мин ше‘аириллях…“ "Наистина, ес-Сафа и ел-Мерва са от обредните знамения на Аллах..." (Ел-Бакара: 158).
Желателно е да се обърне към кибле, да възхвали Аллах, да направи текбир и да каже: "Няма друг бог освен Аллах, и Аллах е най-велик. Няма друг бог освен Аллах, Един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата. Той съживява и умъртвява, и Той за всяко нещо има сила. Няма друг бог освен Аллах, Един е Той, изпълни Своето обещание, и подкрепи Своя раб, и сам победи съюзниците.»[60] След това прави дуа с каквото му е лесно, с вдигнати ръце, и повтаря този зикр и дуата три пъти. След това слиза и върви към Меруа, докато стигне до зелените светлини, там мъжът започва да тича силно, докато достигне края им. Що се отнася до жената, не ѝ е предписано да бърза между двете зелени светлини, за да не ѝ се откриват красотите, за нея е предписано да ходи по време на целия сай. След това върви и се изкачва на Меруа или застава при нея, като изкачването е по-добро, ако това е възможно, след което казва и извършва на Меруа това, което е казал и извършил на Сафа, с изключение на рецитирането на айета, който е словото на Всевишния: "Наистина ес-Сафа и ел-Мерва са от обредните знамения на Аллах..." Това е постановено само при изкачването на Сафа при първата обиколка. След това слиза, като върви на мястото за вървене и тича на мястото за тичане, докато стигне до Сафа. Изпълнява това седем пъти, като отиването се брои за една обиколка, а връщането за друга. Препоръчително е по време на сая си да се отдава на много зикр и дуа, с каквото му е лесно. Както и да бъде пречистен от голям и малък хадес (т.е. да бъде с абдест и гусл), но дори и да го извърши в положение на нечистота (т.е. без абдест), това му се зачита. По същия начин, ако при жената настъпи цикъл или лохия след тауафа, тя извършва сай и това ѝ се зачита, защото чистотата не е условие за сая, а само е препоръчителна. [60] Предава го Муслим (1218).
След като приключи със сая, обръсва или подстригва главата си, а за мъжа бръсненето е по-превъзходно.
По този начин приключва изпълнението на обредите на умра.
Хадж:
А- Основите на хаджа:
1. Ихрам.
2. Престой на Арафат.
3. Тауаф ифада.
4. Сай.
Б- Уаджибите за хадж:
1. Влизането в ихрам от миката.
2. Престоят на Арафат на деветия ден от зуль-хидже до залез слънце за престояващия там през деня.
3- Нощуването на Музделифе през нощта срещу десети зу-ль-хидже до полунощ.
4. Нощуване на Мина през дните тешрик.
5. Захвърляне на джемаратите.
6- Бръснене или подстригване на главата.
7. Прощален тауаф.
В- Как се извършва хадж?
Мюсюлманинът да изрече телбийе за хадж ифрад, когато стигне до миката, ако времето е ограничено, а след като пристигне в Мекка, да извърши тауаф и сай и да остане в ихрам, докато се отправи към Арафат в деня Арафа, това е деветия ден, и да остане там до залез слънце.
След това се отправя оттам към Музделифе, като прави телбие, и остава там, докато отслужи сутрешния намаз. После остава там, като прави зикр, телбие и дуа, докато се развидели.
След като се развидели, се отправя към Мина преди да изгрее слънцето, захвърля големия джемарат със седем камъчета, след това се бръсне или подстригва - бръсненето е по-превъзходно (за мъжете).
След това извършва тауафа ифада, а първият сай му е достатъчен, с което хаджът му е завършен и той излиза цялостно от ихрам.
Остава му да захвърли джемаратите през единадесетия и дванадесетия ден, ако ще избързва. Захвърля трите джемарата, всеки джемарат със седем малки камъчета, като казва ,,Аллаху екбер!“ при всяко камъче. Започва с малкия джемарат, който е откъм джамията ел-Хайф, след това средния, а накрая и големия джемарат, който е последният. Всеки джемарат го захвърля със седем малки камъчета. А ако иска да се забави (оставайки на Мина) след дванадесетия ден, захвърля през тринадесетия ден по същия начин, както го е направил през дванадесетия и единадесетия ден.
Времето за захвърляне е след зенита на слънцето и през трите дни.
Ако някой си тръгне през дванадесетия ден преди залез слънце, в това няма нищо лошо, а ако остане (на Мина), докато захвърли през тринадесетия ден, след като слънцето премине зенита си, това е по-превъзходно, поради словата на Всевишния:
"...А който избърза с два дни, не е грях за него, и който се забави, не е грях за него, за който се бои от Аллах..." (Ел-Бакара: 203).
Когато хаджията пожелае да отпътува, той извършва прощален тауаф – седем обиколки, без са'й.
Най-превъзходното за този, който не води курбан със себе си, е да влезе в ихрам за умра, извършвайки теметтуа, след това да изрече телбийе за хадж през осмия ден и да извърши останалите ритуали на хаджа. Ако пък влезе в ихрам за хадж и умра едновременно, не е проблем, и това се нарича киран, който представлява човек да влезе в ихрам за умра и хадж заедно с един тауаф и един сай.
Глава трета:
Относно взаимоотношенията
Учените, Всевишният Аллах да се смили над тях, разясняват основното знание, което е лично задължение на всеки един да изучи. Те говоярят за количеството, чието научаване е индивидуално задължение за всеки мюсюлманин. Те споменават, че част от това знание е: научаване на постановленията за покупко-продажбите за онзи, който се занимава с търговия, за да не попадне в забраненото или лихва, без да знае. От част от сподвижниците /Аллах да е доволен от тях/ се предават неща, които потвърждават това.
Омар ибн ел-Хаттаб /радийеллаху анху/ казва: ,,На нашия пазар да не продава, освен онзи, който вече има знания в религията'' [61]. [61] Предават го ет-Тирмизи: 487, оценявайки го като хасен гариб. Класифициран като хасен и от Ел-Албани.
Али ибн ебу Талиб /радийеллаху анху/ казва: ,,Който търгува, преди да разбере религията, ще попадне в лихвата, после пак ще попадне, и пак ще попадне. Тоест: ще изпадне в лихва.“." [62]. [62] Виж: Мугни ел-Мухтадж (2/22).
Ибн Абидин казва, предавайки от ел-Аллями: ,,Заповядано е на всеки отговорен мъж и всяка отговорна жена, след като изучи знанието за религията и напътствието, да изучи знанието за абдеста, гусула, молитвата намаз и говеенето, както и знанието за зекята – за този, който притежава нисаб, и за хаджа – за този, за когото е задължителен. На търговците също е заповядано да изучат търговските сделки, за да се предпазват от съмнителните и порицаваните неща във всичките си взаимоотношения. По същия начин и на занаятчиите, и на всеки, който се занимава с нещо, му е заповядано да изучи знанието за него и неговото постановление, за да се въздържа от забраненото (харам) в него“ [63]. [63] Хашия Ибн Абидин (1/ 42).
Казва ен-Неуеуи - Аллах Всевишния да се смили над него - : "Що се отнася до продажбата, никяха и подобните на тях, които в основата си не са задължителни, то извършването им е забранено, освен след като се знаят техните условия [64]. [64] Виж: Ел-Меджму (1/ 50).
А това са някои от правилата, свързани с финансовите взаимоотношения, които са установени от Ислямския шериат:
1. Позволеността на всичко, в което има чиста или преобладаваща полза; като продажбата и купуването на позволените неща, наемането и правото на предимство при закупуване [65]. [65] Еш-шуф'а: Това е правото на съдружника да изземе дела на своя съдружник от този, на когото е прехвърлен, срещу финансова компенсация.
2- Законосъобразност на всичко, в което има гаранция за правата на хората и тяхното спазване; като залога (, който е гарант за връщане на дълга) и свидетелстването.
3- Позволеността на всичко, което е в интерес на договарящите се страни; като развалянето на договора по взаимно съгласие /икале/, правото на избор /хияр/ и условията при продажбата.
4. Възбраняване на всичко, което включва гнет над хората и неправомерно присвояване на богатствата им; като лихвата, насилственото отнемане и спекулата.
5- Узаконеността на всичко, в което има взаимопомощ при добро дело; като заем, отдаване на вещ временно (аария) и влог(уеди‘а).“
6. Забрана за всяко придобиване на средства без труд, полза или усилие; като хазарт и лихва.
7- Забраняване на всяка сделка, в която преобладава неизвестност и несигурност; като продажбата от дадено лице на това, което не притежава, и продажбата на неизвестното.
8- Забрана за всичко, което съдържа уловка за извършване на забраненото; като продажбата „Ел-ийне“ (66). [66] Продажбата „ел-ийне“: Човек да продаде на друг нещо с отложено плащане, да му го предаде, след което да го купи обратно за по-ниска цена в брой, преди да е получил плащането.
9- Забрана за всичко, което отвлича от подчинението на Аллах; като търговията след втория призив за петъчната молитва.
10- Забраната за всичко, което съдържа вреда или причинява вражда между мюсюлманите, като продажбата на забранените неща и продажбата на човек върху продажбата на своя брат.
Когато мюсюлманинът се съмнява относно решението по даден въпрос, той пита учените за него и не пристъпва към извършването му, преди да узнае правното религиозно постановление. Както Всевишният Аллах казва: "И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!" (Ен-Нехл: 43).
Това е, което можа да се събере. Молим Аллах да ни дари с полезно знание и праведни дела, защото Той е Щедър, Благороден. И нека обилен мир и благослов да бъдат над нашия Пророк Мухаммед, семейството му и сподвижниците му.
Related books
All books
Това, за което децата на мюсюлманите не трябва да бъдат невежи.66 languagesТова, за което децата на мюсюлманите не трябва да бъдат невежи.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Въведение В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Емма беад: * Това са въпроси от религията на Всеславния и Всевишен Аллах, за които мюсюлманските деца не могат да си позволят да бъдат невежи. Родителите са длъжни да научат децата си на тях от ранна възраст. Те са проста, лесна, изчерпателна учебна програма по убеждение, ислямска теология, житие (на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)), морал, тълкуване на Корана, хадиси, нрави и споменаване на Аллах. Подходяща е както за деца, така и за всички възрастни и новоприели исляма.…
Ценно резюме за мюсюлманина.60 languagesЦенно резюме за мюсюлманина.
Книгата разглежда основите на ислямската религия в съкратен и изчерпателен начин, обяснявайки на читателите основите на правилното богослужение и значението на вярата в Аллах, Неговите меляикета, Неговите книги, Неговите пратеници, Съдния ден и съдбата.
Трите основи и техните доказателства73 languagesТрите основи и техните доказателства
Книгата разглежда основните принципи, които мюсюлманинът трябва да научи: познаването на Аллах, познаването на религията ислям и познаването на пророка Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/, като набляга на важността на тези принципи в изграждането на вярата и праведните дела, въз основа на кораничните и хадисовите доказателства.
Кратко послание в ислямското убеждение (акида)75 languagesКратко послание в ислямското убеждение (акида)
Книгата разяснява основите на вярата, които включват вярата в Аллах, Неговите меляикета, Неговите книги, Неговите пратеници, Съдния ден и съдбата. В нея се представят основните принципи, в които мюсюлманинът трябва да вярва и да действа съгласно тях, като се набляга на важността на укрепването на връзката с Аллах чрез дълбокото разбиране на ислямската вяра.