Skip to content

,,Който се закълне в друго освен в Аллах, той е проявил неверие или е съдружил".

От Ибн Омар /радийеллаху анхума/, че чул един мъж да казва: ,,Не, кълна се в Кяабе!". Ибн Омар му казал: ,,Не се кълни в друго освен в Аллах", защото чух Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ да казва:

,,Който се закълне в друго освен в Аллах, той е проявил неверие или е съдружил".

«مَنْ حَلَفَ بِغَيْرِ اللهِ فَقَدْ كَفَرَ أَوْ أَشْرَكَ».

Предават го Ебу-Давуд, Ет-Тирмизи и Ахмед
Достоверен
Разяснение

Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава, че който се закълне в друго, освен в Аллах или в Неговите имена и качества, то той проявява неверие към Аллах или съдружава. Това е така, защото клетвата означава възвеличаване на нещото, в което човекът се кълне, а величието принадлежи единствено на Аллах. Затова не е позволено да се отправя клетва, освен в Пречистия Аллах, в имената и качествата Му! Този вид клетва представлява малък ширк. Но ако заклеващият се възвеличи нещото, в което се кълне така, както възвеличава Всевишния Аллах, или по-силно, то в това положение ширкът се превръща в голям (който изкарва от исляма).

Значение на думи

من حلف: الحلف: اليمين، وهي توكيد الحكم بذكر معظّم تطمئن له نفس المخاطب.

كفر أو أشرك: يحتمل أن يكون هذا شكًّا من الراوي، ويحتمل أن تكون "أو" بمعنى الواو فيكون كفر وأشرك.

От ползите на хадиса

Възвеличаването чрез клетва е право единствено на Всевишния и Пречист Аллах, затова клетвата е забранена освен в Аллах, в Неговите имена и качества!

Загрижеността на сподвижниците относно повелята на одобряваното и възбраната на порицаваното, особено що се отнася до съдружаването или неверието.

Източници

Сунен Ет-Тирмизи. (3/ 194) (1535).

Сунен Ебу Давуд. (5/ 154- 155) (3251).

Муснед Ахмед. (9/ 249) (5346).

(9/ 275) (5375).

(10/ 249) (6072).

(1/ 343).

Още (11)

فتح المجيد شرح كتاب التوحيد.

لعبد الرحمن التميمي (ص413).

القول المفيد على كتاب التوحيد.

لابن عثيمين (2/ 214).

الملخص في شرح كتاب التوحيد.

لصالح الفوزان (ص326).

الجديد في شرح كتاب التوحيد.

لمحمد القرعاوي (ص365).

التمهيد لشرح كتاب التوحيد.

لصالح آل الشيخ (ص452).

فتاوى اللجنة الدائمة.