Skip to content

да не остави по вратовете на камилите никакви амулети, нито от тетива на лък, нито други, а да бъдат отрязани".

От Ебу Бешир ел-Енсари /радийеллаху анху/:

Той бил с Пратеника на Аллах ﷺ в някои от пътуванията му и казва: ,,Пратеника на Аллах ﷺ изпрати пратеник, докато хората бяха на мястото, където нощуваха [заповядвайки] - да не остави по вратовете на камилите никакви амулети, нито от тетива на лък, нито други, а да бъдат отрязани".

أَنَّهُ كَانَ مَعَ رَسُولِ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فِي بَعْضِ أَسْفَارِهِ، قَالَ: فَأَرْسَلَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ رَسُولًا -وَالنَّاسُ فِي مَبِيتِهِمْ-: «لَا يَبْقَيَنَّ فِي رَقَبَةِ بَعِيرٍ قِلَادَةٌ مِنْ وَتَرٍ أَوْ قِلَادَةٌ إِلَّا قُطِعَتْ».

Предаден от Бухари и Муслим
Достоверен
Разяснение

Пророка ﷺ бил в някои от своите пътувания, а хората били по местата, където нощували, и по палатките си. Той ﷺ изпратил човек при хората да им заповяда да отрежат амулетите, които били вързали на камилите, независимо дали са били от тетива, или от нещо друго, като звънци, или налъми. Причината била, че те ги връзвали, за да се предпазват от лошо око, затова им било заповядано да ги отрежат. Те не ги предпазвали от нищо, а ползата и вредата са единствено в Ръката на Аллах, няма Той съдружници.

Значение на думи

وتر: مفرد أوتار، وهو ما يشد به القوس كانت العرب تعلقه تتقي به العين.

قلادة: ما يعلق في رقبة البعير وغيره، كالجرس والنعل، بنية دفع العين.

От ползите на хадиса

Забраната за поставяне на тетиви и амулети за привличане на добро или отблъскване на зло, защото това е от съдружаването - ширк.

Завързването на нещо, което не е тетива [или друг амулет], а е за украса, за да се управлява животното, или просто за връзване, е позволено.

Задължителността да се укори порицаното според възможността.

Задължителността сърцето да се привърже към Аллах - Единствения, няма Той съдружник.

Източници

,,Сахих" Ел-Бухари. (4/ 59) (3005).

,,Сахих" Муслим. (3/ 1672) (2115).

Още (6)

القول المفيد على كتاب التوحيد.

لابن عثيمين (1/ 179).

الملخص في شرح كتاب التوحيد.

لصالح الفوزان (ص77).

الجديد في شرح كتاب التوحيد.

لمحمد القرعاوي (ص89).