.
От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ казва:
,,Дойде група от сподвижниците на Пророка ﷺ и го попитаха: ,,В душите си намираме неща, които са толкова тежки, че не искаме да говорим за тях!". Рече: ,,Нима са се появили?". Рекоха: ,,Да". Рече: ,,Това е явната вяра".
جَاءَ نَاسٌ مِنْ أَصْحَابِ النَّبِيِّ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ، فَسَأَلُوهُ: إِنَّا نَجِدُ فِي أَنْفُسِنَا مَا يَتَعَاظَمُ أَحَدُنَا أَنْ يَتَكَلَّمَ بِهِ، قَالَ: «وَقَدْ وَجَدْتُمُوهُ؟» قَالُوا: نَعَمْ، قَالَ: «ذَاكَ صَرِيحُ الْإِيمَانِ».
Една група от сподвижниците на Пророка ﷺ дошли при него и го попитали за онова, което откриват в душите си от много тежки неща, които е трудно да се изговорят поради лошото в тях и това, че те ги избягват. Пророка /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ казал: ,,Това, което намирате в душите си, е явната вяра и убеденост, която ви подтиква да се борите с онова, което шейтанът всява в сърцата ви, да ненавиждате да го изречете и то да е тежко в душите ви. Защото шейтанът не е успял да се справи със сърцата ви за разлика от онези, с които е успял и те нямат защита срещу него.
...:
Пояснението за слабостта на шейтана срещу вярващите, защото не може да им направи друго освен да им нашепва.
Неприемането и невярването на онова, което нашепва душата, защото е от шейтана.
Нашепванията на шейтана не вредят на вярващия, но нека да моли Аллах да го предпази от шейтана и да спре да им обръща внимание.
Не подобава на вярващия да мълчи и да таи онова, което го измъчва и го кара да се съмнява в религията си, а трябва да пита, за да му се разясни.
,,Сахих" Муслим. (1/ 119) (132).
Още (4)
معالم السنن (4/174).
المفهم للقرطبي (1/344).
شرح النووي على مسلم (2/154).
البحر المحيط الثجاج (3/622).