Една жена претърпя катастрофа, тя бе в началото на бременността, направи спонтанен аборт в следствие на силно кръвотечение. Позволено ли е за нея да не говее или трябва да продължи да говее? И ако тя развали говеенето си, има ли грях?
السؤال
Въпрос 1:
Една жена претърпя катастрофа, тя бе в началото на бременността, направи спонтанен аборт в следствие на силно кръвотечение. Позволено ли е за нея да не говее или трябва да продължи да говее? И ако тя развали говеенето си, има ли грях?
س28: امرأةٌ أصيبت في حادثةٍ، وكانت في بداية الحمل، فأسقطت الجنين إثر نزيفٍ حادٍّ، فهل يجوز لها أن تفطر، أو تواصل الصّيام؟ وإذا أفطرت فهل عليها إثمٌ؟
الجواب
Отговор 1:
Отговаряме: ,,Бременната жена няма месечен цикъл, както казва имам Ахмед: ,,Жените разбират, че са бременни, когато месечният цикъл прекъсне". Цикълът - както казват учените - е сътворен от Аллах Тебараке уе Теаля, за мъдрост, да се храни плодът в корема на майката, и когато настъпи бременност, се прекъсва наличието на цикъла".
Но при част от жените цикълът им може да продължи във времето, в което си е, както е бил преди да забременеят, тук становището е, че това кървене си е реален месечен цикъл, защото той е продължил при нея и бременността не му е повлияла. По време на този цикъл се забранява всяко нещо, което е забранено при цикъла, който е при небременната жена, и е задължително това, което е задължително при него, като отпада това, което отпада при него.
Накратко: кръвта, която излиза от бременната жена, е два вида:
- вид, при който се отсъжда, че е месечен цикъл - това е кръвта, която продължава да излиза, както е излизала преди бременността, което означава, че бременността не ѝ е повлияла. Това е месечен цикъл.
- вторият вид: кървене, което се е появило по време на бременност случайно или в резултат на злополука, или при носене на нещо, или при падане от нещо, или други подобни, тази кръв не е от месечен цикъл, тя е венозна кръв.
Според това, то не е пречка да се изпълнява намаза и да се говее, тази жена е като останалите жени извън цикъл.
Но ако инцидентът доведе до помянате на детето или изхвърляне на това, което е в корема ѝ, тогава тя е както казват учените: ,,Ако пометне и човешките характеристики са очевидно оформени в него, тогава нейната кръв, след като бъде изхвърлнено, се счита за следродилна лохия, не отслужва намаз, не говее, и няма полова близост със съпруга си, докато не се изчисти".
А ако плодът бъде изхвърлен и не е оформен, тогава това не се счита за лохия, а само е течаща кръв, която не е пречка за намаза, говеенето и останалите неща.
Учените казват: ,,Най-краткото време, за което е очевидно оформянето е осемдесет и един дни", защото плодът е в утробата на майка си.
Казва Ибн Месуд: ,,Разказа ни Пратеника ﷺ, а той е правдивият с гарантирана правдивост: ,,Сътворението на всеки един от вас се събира в корема на майка му четиридесет дни. След това се превръща в съсирек за същия период, а след още един такъв период се превръща в сдъвкано месо. След това при него се изпраща меляике и му се заповядва да запише четири неща. Записва: препитанието му, продължителността на живота му, делата му, и дали ще е нещастен или щастлив".
Не е възможно да бъде сътворено преди това, като в повечето случаи оформянето не се забелязва преди деветдесетия ден, както казват част от учените.
ﺟ28: نقول: إن الحامل لا تحيض، كما قال الإمام أحمد:
"إنما تعرف النّساء الحمل بانقطاع الحيض".
والحيض -كما قال أهل العلم- خلقه الله تبارك وتعالى لحكمة غذاء الجنين في بطن أمّه، فإذا نشأ الحمل انقطع الحيض.
لكن بعض النّساء قد يستمرّ بها الحيض على عادته كما كان قبل الحمل، فهذه يحكم بأن حيضها حيضٌ صحيحٌ؛ لأنه استمر بها الحيض، ولم يتأثر بالحمل، فيكون هذا الحيض مانعًا لكلّ ما يمنعه حيض غير الحامل، وموجبًا لـما يوجبه، ومسقطًا لـما يسقطه.
والحاصل: أن الدم الّذي يخرج من الحامل على نوعين:
نوعٌ يحكم بأنه حيضٌ، وهو الّذي استمر بها كما كان قبل الحمل، فمعنى ذلك: أن الحمل لم يؤثّر عليه، فيكون حيضًا.
والنوع الثاني: دمٌ طرأ على الحمل طروءًا، إما بسببٍ حادثٍ، أو حمل شيءٍ، أو سقوطٍ من شيءٍ ونحوه، فهذه دمها ليس بحيضٍ، وإنما هو دم عرقٍ،
وعلى هذا فلا يمنعها من الصلاة، ولا من الصوم، بل هي في حكم الطاهرات.
ولكن إذا لزم من الحادث أن ينزل الولد أو الحمل الذي في بطنها فإنها على ما قال أهل العلم: إن خرج وقد تبين فيه خلق إنسانٍ فإن دمها بعد خروجه يعدّ نفاسًا، تترك فيه الصلاة والصوم، ويتجنبها زوجها حتى تطهر.
وإن خرج الجنين وهو غير مخلّقٍ فإنه لا يعتبر دم نفاسٍ، بل هو دم فسادٍ، لا يمنعها من الصلاة، ولا من الصّيام، ولا من غيرهما.
قال أهل العلم: وأقلّ زمنٍ يتبين فيه التخليق: واحدٌ وثمانون يومًا؛ لأن الجنين في بطن أمّه، كما قال عبد الله بن مسعودٍ رضي الله عنه: حدثنا رسول الله ﷺ وهو الصادق المصدوق، فقال:
«إِنَّ أَحَدَكُمْ يُجْمَعُ فِي بَطْنِ أُمِّهِ أَرْبَعِينَ يَوْمًا، ثُمَّ يَكُونُ عَلَقَةً مِثْلَ ذَلِكَ، ثُمَّ يَكُونُ مُضْغَةً مِثْلَ ذَلِكَ، ثُمَّ يُبْعَثُ إِلَيْهِ الْمَلَكُ، وَيُؤْمَرُ بِأَرْبَعِ كَلِمَاتٍ، فَيُكْتَبُ رِزْقُهُ، وَأَجَلُهُ، وَعَمَلُهُ، وَشَقِيٌّ أَوْ سَعِيدٌ» [1]،
ولا يمكن أن يخلق قبل ذلك، والغالب أن التخليق لا يتبين قبل تسعين يومًا، كما قال بعض أهل العلم.
[10] رواه البخاري، كتاب أحاديث الأنبياء، باب خلق آدم وذريته (3333)، ومسلم، كتاب القدر، باب كيفية خلق الآدمي في بطن أمه (1) (2643).