Skip to content

,,Дуата е ибадет

От ен-Нуаман ибн Бешир /радийеллаху анху/ се казва: ,,Чух Пророка ﷺ да казва:

,,Дуата е ибадет". След това прочете: ,,И рече вашият Господ: ,,Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат ще влязат в Джехеннема унизени!".

«الدُّعَاءُ هُوَ الْعِبَادَةُ»، ثُمَّ قَرَأَ: «{وَقَالَ رَبُّكُمُ ادْعُونِي أَسْتَجِبْ لَكُمْ إِنَّ الَّذِينَ يَسْتَكْبِرُونَ عَنْ عِبَادَتِي سَيَدْخُلُونَ جَهَنَّمَ دَاخِرِينَ} [غافر: 60]».

Предават го Ебу Давуд, Ет-Тирмизи, Ибн Мадже и Ахмед
Достоверен
Разяснение

Пророка ﷺ съобщава, че дуата е ибадет. Затова е задължително всичко да бъде искрено заради Аллах, без значение дали е дуа със значение - молба и търсене, искайки от Всевишния Аллах онова, което ще му е от полза и ще го спаси от вредата в този и отвъдния свят. Или ще бъде дуа със значение - молитва и ибадет, а то е всичко онова, което Аллах обича и е доволен от него, като думи и дела, явни и скрити, ибадети на сърцето и тялото, или ибадети, свързани с финансите. След това Пророка ﷺ прилага като доказателство думите на Аллах, казвайки: ,,Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат ще влязат в Джехеннема унизени!".

Значение на думи

...:

От ползите на хадиса

Дуата е основата на ибадета и не е позволено да се отклонява за друг освен за Аллах.

Дуата съдържа в себе си ядрото на обожествяването и признаването на способността и богатството на Всевишния Господ, както и изявяването на нуждата на раба към Него.

Силното предупреждение за възмездие към онези, които от високомерие не правят ибадет и дуа на Аллах. И онези, които проявяват високомерие относно дуата към Аллах, ще влязат в Джехеннема унизени и презрени.

Източници

Сунен Ебу Давуд. (2/ 603) (1479).

Сунен Ет-Тирмизи. (5/ 292) (3247).

Сунен Ибн Мадже. (5/ 5) (3828).

Муснед Ахмед. (30/ 297) (18352).

Още (8)

توضيح الأحكام من بلوغ المرام.

للبسام (7/ 546).

منحة العلام في شرح بلوغ المرام.

لعبد الله الفوزان (10/ 416).

فتح ذي الجلال والإكرام.

لابن عثيمين (6/ 480).

سبل السلام بشرح بلوغ المرام.

للصنعاني (2/ 707).