Skip to content

Каква е течността, излизаща от жената - независимо дали е бяла или кафява, чиста ли е или мръсна, трябва ли заради нея да се взема абдест, имайки предвид, че тя постоянно излиза? И какво е постановлението, ако тя излиза периодично, особено, след като повечето жени - най- вече образованите - смятат това за естествена течност, която не изисква абдест?

السؤال

Въпрос 1:

Каква е течността, излизаща от жената - независимо дали е бяла или кафява, чиста ли е или мръсна, трябва ли заради нея да се взема абдест, имайки предвид, че тя постоянно излиза? И какво е постановлението, ако тя излиза периодично, особено, след като повечето жени - най- вече образованите - смятат това за естествена течност, която не изисква абдест?

س35: هل السائل الّذي ينزل من المرأة -أبيض كان أم أصفر- طاهرٌ أو نجسٌ؟ وهل يجب فيه الوضوء، مع العلم بأنه ينزل مستمرًّا؟ وما الحكم إذا كان متقطّعًا، خاصةً أن غالب النّساء -لا سيما المتعلّمات- يعتبرن ذلك رطوبةً طبيعيةً، لا يلزم منه الوضوء؟

الجواب

Отговор 1:

След проучване моето мнение е, че тази излизаща течност от жената не излиза от пикучния мехур а от матката и тя е чиста. Но тя разваля абдеста, въпреки че е чиста, защото не е задължително нещото, което разваля абдеста, да е мръсотия, тъй като изпускането на газове излиза отзад, няма твърдо или течно вещество, но наред с това разваля абдеста.

Въз основа на това, ако излезе от жената, докато тя взема абдест, това прави абдеста невалиден и тя трябва да го поднови.

А ако излиза непрестанно, това не разваля абдеста, но тя трябва да взема абдест за [всеки] намаз, когато е настъпило времето му, и тя трябва да отслужва намаз, задължителен и допълнителен, в това време, през което е извършила абдеста, също така да чете Коран и прави каквото пожелае от позволените за нея неща.

Учените казват нещо подобно по отношение на човек, който страда от незадържане на урина. Това е постановлението за питащия: от гледна точка на чистотата, течността е чиста, а от гледна точка на анулирането на абдеста, това прави абдеста невалиден, освен когато тя непрекъсното излиза от нея. Ако е непрекъснато, тогава това не анулира абдеста, но жената е длъжна да извършва абдест за всеки намаз, след като е настъпило времето му и да се сдържа.

Ако обаче тази течност е периодична и спира във времената на намазите, тогава тя трябва да забави молитвата до момента, в който не излиза, освен ако се страхува от отминаване на времето за намаза. Ако се страхува, че ще изпусне времето, тогава тя трябва да вземе абдест, да се сдържа и да изпълни намаза.

Няма разлика между малко и много количество, защото и двете излизат от органа, така и малкото и многото разваля абдеста, за разлика от нещата, излизащи от останалата част от тялото, като кръв и повръщане, те не развалят абдеста, нито малкото им количество, нито голямото.

Що се отнася до убеждението на някои жени, че това не разваля абдеста, аз не знам основание за това, освен думите на Ибн Хазм /рахимехуллах/, в които той казва: ,,Това не разваля абдеста", но той не споменава никакви доказателства за това. Ако имаше доказателства от Корана и Сунната или изказванията на сподвижниците, това щеше да е аргумент.

Жената трябва да се бои от Аллах и да внимава за своя абдест. Намазът не се приема без чистота и абдест, дори и да се отслужи сто пъти. Всъщност някои учени казват: ,,Който отслужва намаз без абдест, е невярващ", защото това е форма на подигравка с айетите на Пречистия и Всевишен Аллах.

ﺟ35: الظاهر لي بعد البحث: أن السائل الخارج من المرأة إذا كان لا يخرج من المثانة، وإنما يخرج من الرحم، أنّه طاهرٌ، ولكنه ينقض الوضوء وإن كان طاهرًا؛ لأنه لا يشترط للناقض للوضوء أن يكون نجسًا، فها هي الرّيح تخرج من الدّبر، وليس لها جرمٌ، ومع ذلك تنقض الوضوء.

وعلى هذا، إذا خرج من المرأة وهي على وضوءٍ فإنه ينقض الوضوء، وعليها تجديده.

فإن كان مستمرًّا فإنه لا ينقض الوضوء، ولكن تتوضأ للصلاة إذا دخل وقتها، وتصلّي في هذا الوقت الّذي تتوضأ فيه فروضًا ونوافل، وتقرأ القرآن، وتفعل ما شاءت ممّا يباح لها،

كما قال أهل العلم نحو هذا فيمن به سلس البول، هذا هو حكم السائل من جهة الطهارة، فهو طاهرٌ، ومن جهة نقضه للوضوء، فهو ناقضٌ للوضوء إلا أن يكون مستمرًّا عليها، فإن كان مستمرًّا فإنه لا ينقض الوضوء، لكن على المرأة ألا تتوضأ للصلاة إلا بعد دخول الوقت، وأن تتحفظ.

أما إن كان منقطعًا، وكان من عادته أن ينقطع في أوقات الصلاة، فإنها تؤخّر الصلاة إلى الوقت الّذي ينقطع فيه، ما لم تخش خروج الوقت، فإن خشيت خروج الوقت فإنها تتوضأ، وتتلجم -تتحفظ- وتصلّي.

ولا فرق بين القليل والكثير؛ لأنه كله خارجٌ من السبيل، فيكون ناقضًا قليله وكثيره، بخلاف الذي يخرج من بقية البدن كالدم والقيء، فإنه لا ينقض الوضوء، لا قليله ولا كثيره.

وأما اعتقاد بعض النّساء أنه لا ينقض الوضوء فهذا لا أعلم له أصلًا، إلا قولًا لابن حزمٍ رحمه الله، فإنه يقول: إن هذا لا ينقض الوضوء، ولكنه لم يذكر لهذا دليلًا، ولو كان له دليلٌ من الكتاب والسّنة أو أقوال الصحابة لكان حجةً.

وعلى المرأة أن تتقي الله، وتحرص على طهارتها؛ فإن الصلاة لا تقبل بغير طهارةٍ ولو صلت مئة مرةٍ، بل إن بعض العلماء يقول: إن الذي يصلّي بلا طهارةٍ يكفر؛ لأن هذا من باب الاستهزاء بآيات الله سبحانه وتعالى.