Skip to content

Жената е два месеца след лохия, но след като се пречистила, намира малки точки от кръв, трябва ли да не говее и да не отслужва намаз, или какво трябва да направи?

السؤال

Въпрос 1:

Жената е два месеца след лохия, но след като се пречистила, намира малки точки от кръв, трябва ли да не говее и да не отслужва намаз, или какво трябва да направи?

س24: امرأةٌ بعد شهرين من النّفاس، وبعد أن طهرت بدأت تجد بعض النّقاط الصغيرة من الدم، فهل تفطر، ولا تصلّي؟ أو ماذا تفعل؟

الجواب

Отговор 1:

Проблемите на жените относно цикъла и лохията са море без бряг, като една от причините за това е употребата на тези противозачатъчни и противоменструални хапчета. Хората не знаеха за толкова много проблеми отпреди.

Вярно е, че проблемът е наличен още от пратеничеството на Пратеника ﷺ, но изобилието му по този начин, който кара хората да не могат да решат проблемите си, е жалко.

Но общото правило е: ако една жена стане чиста и види сигурна чистота по време на цикъла и лохията - с чистота по време на цикъл имам предвид появата на бяло течение, което е бяла течност, позната на жените - тогава това, което е след пречистването като мътност, жълтеникавост, зацапване, или мокро, всичко това не е цикъл. То не пречи да се изпълнява намаз и да се говее, както не пречи и за полов контакт между съпрузите, защото не е цикъл.

Умму Aтийе казва: ,,Ние не смятахме за нищо жълтеникавата и мътната течност". Предава го eл-Бухари. Ебу Давуд добавя: ,,...след настъпване на чистотата" - веригата му е достоверна.

Според това казваме: ,,Всяко нещо, което е налично от тези неща, след като е настъпило сигурно пречистване, не оказва влияние на жената, не е пречка за нея да изпълнява намаз, да говее и да има полова близост със съпруга си. Но е длъжна да не избързва, докато не види настъпването на чистотата".

Част от жените бързат и веднага, след като приключи отделянето на кръвта, те извършват гусл, преди да са видели настъпването на чистотата.

Затова част от жените сахабки са изпращали към Айша /радийеллаху анха/ парчета с кръв по тях и тя им е казвала: ,,Не избързвайте, докато не видите бяло течение".

ﺟ24: مشاكل النّساء في الحيض والنّفاس بحرٌ لا ساحل له، ومن أسبابه: استعمال هذه الحبوب المانعة للحمل والمانعة للحيض، وما كان الناس يعرفون مثل هذه الإشكالات الكثيرة،

صحيحٌ أن الإشكال ما زال موجودًا من بعثة الرسول ﷺ، بل منذ وجد النّساء، ولكن كثرته على هذا الوجه الذي يقف الإنسان حيران في حلّ مشاكله أمرٌ يؤسف له.

ولكن القاعدة العامة: أن المرأة إذا طهرت، ورأت الطّهر المتيقن في الحيض وفي النّفاس -وأعني بالطّهر في الحيض: خروج القصة البيضاء، وهو ماءٌ أبيض تعرفه النّساء- فما بعد الطّهر من كدرةٍ، أو صفرةٍ، أو نقطةٍ، أو رطوبةٍ، فهذا كلّه ليس بحيضٍ، فلا يمنع من الصلاة، ولا يمنع من الصّيام، ولا يمنع من جماع الرجل لزوجته؛ لأنه ليس بحيضٍ، قالت أمّ عطية:

«كُنَّا لَا نَعُدُّ الصُّفْرَةَ وَالْكُدْرَةَ شَيْئًا»

أخرجه البخاريّ[1]، وزاد أبو داود [2]:

«بَعْدَ الطُّهْرِ»

وسنده صحيحٌ.

[6] كتاب الحيض، باب الصفرة والكدرة في غير أيام الحيض (326).

[7] كتب الطهارة، باب في المرأة ترى الصفرة والكدرة بعد الطهر (307).

وعلى هذا نقول: كلّ ما حدث بعد الطّهر المتيقن من هذه الأشياء فإنها لا تضرّ المرأة، ولا تمنعها من صلاتها وصيامها ومباشرة زوجها إياها، ولكن يجب ألّا تتعجل حتى ترى الطّهر؛

لأن بعض النّساء إذا جف الدم عنها بادرت، واغتسلت قبل أن ترى الطّهر،

ولهذا كان نساء الصحابة يبعثن إلى أمّ المؤمنين عائشة رضي الله عنها بالكرسف، يعني: القطن فيه الدم، فتقول لهن:

«لَا تَعْجَلْنَ حَتَّى تَرَيْنَ القَصَّةَ البَيْضَاءَ»[3].

[8] أخرجه البخاري معلقًا، كتاب الحيض، باب إقبال الحيض وإدباره.