Когато жената се изчисти от цикъла след зората - феджр, тя трябва ли да заговее и да говее през този ден? Този ден зачита ли се за нея, или е длъжна да го отговее като када?
السؤال
Въпрос 1:
Когато жената се изчисти от цикъла след зората - феджр, тя трябва ли да заговее и да говее през този ден? Този ден зачита ли се за нея, или е длъжна да го отговее като када?
س1: إذا طهرت الـمرأة بعد الفجر مباشرةً فهل تمسك وتصوم هذا اليوم، ويكون يومها لها، أو عليها قضاء ذلك اليوم؟
الجواب
Отговор 1:
Когато жената се пречисти след пукването на зората, при учените за говеенето ѝ през този ден има две становища:
Първо становище: тя е длъжна да говее през този ден, но той не се зачита за нея и тя е длъжна да си го отговее - това е известното мнение на имам Ахмед /Аллах да се смили над него/.
Второ становище: тя не е задължена да говее през останалата част от този ден, защото този ден за нея е ден, чието говеене не се зачита за нея, понеже в началото на деня е била в цикъл и не е била от онези, на които им е дълг да заговеят. А след като не се зачита за нея, тогава няма полза в това да говее през него. Това време - т. е. този ден от м. Рамадан - не се счита за време, в което е длъжна да говее, защото ѝ е заповядано да не говее в началото на деня, нещо повече, за нея е харам да заговява в началото на деня.
Предписаното в шериата говеене - саум - е: въздържане от нещата, развалящи говеенето, служейки на Всемогъщия и Превелик Аллах, от пукването на зората до залеза на слънцето.
Както виждаш, това становище - т. е. второто - надделява над становището, че си длъжна да говееш през останалата част от деня. Но и при двете мнения жената е задължена да отговее този ден.
ﺟ1: إذا طهرت المرأة بعد طلوع الفجر فللعلماء في إمساكها ذلك اليوم قولان:
القول الأول: أنه يلزمها الإمساك بقية ذلك اليوم، ولكنه لا يحسب لها، بل يجب عليها القضاء، وهذا هو المشهور من مذهب الإمام أحمد رحمه الله.
والقول الثاني: أنه لا يلزمها أن تمسك بقية ذلك اليوم؛ لأنه يومٌ لا يصحّ صومها فيه؛ لكونها في أوله حائضًا ليست من أهل الصّيام، وإذا لم يصح لم يبق للإمساك فائدةٌ، وهذا الزمن زمنٌ غير محترمٍ بالنّسبة لها؛ لأنها مأمورةٌ بفطره في أول النهار، بل محرمٌ عليها صومه في أول النهار،
والصوم الشرعيّ: هو الإمساك عن المفطّرات تعبّدًا لله عز وجل من طلوع الفجر إلى غروب الشمس.
وهذا القول -كما تراه- أرجح من القول بلزوم الإمساك، وعلى كلا القولين يلزمها قضاء هذا اليوم.