Правилното убеждение и нещата, които му противоречат
Послание първо Автор: Многоуважаемият шейх Славата е единствено за Аллах и саляту селямът (благословът и мирът) е за този, след когото няма пророк, за неговото семейство и сподвижниците му. Тъй като правилното вярване е основата на религията ислям и фундаментът на общността, реших, че е важно да се говори по тази тема, да се пише и разяснява.
These files are generated automatically from the book's text; their layout may differ from the printed edition.
Послание първо
Правилното убеждение и нещата, които му противоречат
Автор: Многоуважаемият шейх
Абдул-Азиз ибн Абдуллах бин Баз
Славата е единствено за Аллах и саляту селямът (благословът и мирът) е за този, след когото няма пророк, за неговото семейство и сподвижниците му.
Тъй като правилното вярване е основата на религията ислям и фундаментът на общността, реших, че е важно да се говори по тази тема, да се пише и разяснява.
Известно е от правните доказателства, от Корана и Сунната, че делата и думите са валидни и приети само ако произтичат от правилна вяра. А ако вярата е неправилна, делата и думите, които произтичат от нея, са невалидни, както казва Всевишният Аллах: А който се отрече от вярата, делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.” (Ел-Маиде: 6).
Всевишният Аллах казва: На теб и на онези преди теб, беше внушено чрез откровението: “Ако съдружиш с Аллах, твоето дело пропада и ще бъдеш от губещите. (Ез-Зумер: 65).
Айетите в това отношение са много. Ясната Книга на Аллах и Сунната на Неговия доверен Пратеник ﷺ доказват, че правилната вяра се обобщава в шест основи, а те са: вярата в Аллах; в Неговите меляикета (ангели); в Неговите книги; в Неговите пратеници; в Сетния ден; и в съдбата, с доброто и лошото в нея. Тези шест неща са основите на правилната вяра, с която е низпослана Великата Книга на Аллах, и с която Аллах изпрати Своя пратеник Мухаммед ﷺ.
Многобройни са доказателствата за тези шест основи в Корана и достоверната Сунна, като например следното:
Първо: Доводите от Книгата; от тях са: Словата на Аллах - Велик и Всеславен е Той: Благочестието не е да обръщате лице на изток или на запад. Но благочестив е онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в меляикетата, и в Книгата, и в пророците... (Ел-Бакара: 177).
И Словата на Пречистия и Всевишен Аллах: Пратеникът повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Повелител, повярваха и правоверните. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляикета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Ние не правим разлика между никого от Неговите пратеници...” (Ел-Бакара: 285).
И Словата на Пречистия Аллах: О вие, които повярвахте! Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Книгата, която е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляикета, и в Неговите Книги, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил. (Ен-Ниса: 136).
И Словата на Пречистия Аллах: Нима не знаеш, че Аллах знае всичко на небето и на земята? Всичко това е [записано] в Книга. Наистина, за Аллах то е лесно. (Ел-Хадж: 70).
Второ: Доказателствата от Сунната; от тях е известният хадис, който се предава от Муслим в достоверния му сборник, от хадиса на повелителя на вярващите Омар ибн Ел-Хаттаб /радийеллаху анху/, че Джибрил /алейхисселям/ е попитал Пророка ﷺ за вярата и той му отговорил: ,,Вярата е: да вярваш в Аллах, меляйкетата Му, писанията Му, пратениците Му, Съдния ден и да вярваш в съдбата с доброто и лошото в нея" [1]. Хадис, Предават го Ел- Бухари и Муслим – с малка разлика – от Ебу Хурейра, Аллах да е доволен от него. [1] Предава го Муслим (8).
От тези шест основи произтичат: всички неща, в които мюсюлманинът е длъжен да вярва по отношение на Всевишния Аллах, Деня на завръщането и останалите неща, свързани с неведомото, за които известяват Всевишният Аллах и Неговият Пратеник ﷺ.
Разяснението на тези шест основи е следното:
Първата основа: вяра във Всевишния Аллах
В него се съдържат няколко неща; от тях са: Да се вярва, че Той е истинският бог, който заслужава да бъде обожествяван, за разлика от всяко друго нещо освен Него; защото Той е Творецът на рабите, Грижещият се за тях, Даряващият им препитание, Знаещият тайните им и явните им неща и е способен да награди покорните от тях и да накаже непокорните.
Аллах е сътворил джиновете и хората заради това служене и им го е заповядал, както казва - Всевишен е Той: Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Наистина, Аллах е Този, Който дарява препитанието, Владетелят на силата, Всемогъщия. 58﴾ (Ез-Зарийят: 56-58).
Всеишният Аллах казва: О, хора! Покланяйте се на своя Повелител, Който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите. Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето - свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете - препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах! (Ел-Бакара: 21 - 22).
Аллах е изпратил пратениците и е низпослал книгите, за да поясни тази истина и като призив към нея, предупреждавайки за това, което ѝ противоречи. Както казва Пречистият и Всевишен Аллах: Ние изпращахме при всеки народ пратеник [за да им предизвести]: "Покланяйте се на Аллах и странете от сатаните... (Ен-Нехл: 36).
И казва Всевишният Аллах: И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Покланяйте се [единствено] на Мен!” (Ел-Енбия: 25).
И Превеликият и Вемогъщ Аллах казва: Алиф. Лям. Ра. Книга, знаменията на която бяха утвърдени, после разяснени от Премъдър, Сведущ. Не се покланяйте никому, освен на Аллах. Наистина, аз съм за вас предупредител и благовестител от Него. (Худ: 1 - 2).
Същността на това обожествяване е служенето единствено на Всевишния и Пречист Аллах чрез всички неща, с които Той бива обожествяван; като: молба /дуа/, страх, надежда, молитва /намаз/, говеене, заколване, даване на обет и останалите видове богослуженията, чрез които се изразява смирение пред Него, желание за Неговата награда и страхопочитание от Неговото наказание, съпътствани с цялостна обич към Него и подчинение на Неговото величие.
Който размишлява върху Свещения Коран, ще намери, че по-голямата част от него е низпослана относно тази велика основа; като Словата на Пречистия и Всевишен: Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах се покланяй, предан Нему в религията! О да! Искрената вяра трябва да бъде само в Аллах. А тези, които приемат вместо Него други покровители, казват: “Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва никой лъжец - неверник. (Ез-Зумер: 2 - 3).
И Словата на Пречистия и Всевишния Аллах: И повели твоят Господ да не се покланяте на друг, освен на Него... (Ел-Исра: 23).
И Словата Му - Превелик и Всемогъщ е Той: Зовете Аллах, искрени Нему в религията, дори неверниците да възненавиждат това. (Гафир: 14).
И така, който се вгледа в пророческата Сунна, също ще открие внимание към тази велика основа, като например това, което се предава от Бухари и Муслим от Муаз /радийеллаху анху/, че Пророка ﷺ е казал: ,,Правото на Аллах над Неговите раби е да Му служат и да не съдружават нищо с Него" [2]. [2] Предават го Ел-Бухари (2856) и Муслим (30).
Към вярата в Аллах спада и вярата във всяко нещо, което Той е направил да бъде задължително за Своите раби, от петте явни основи на Исляма.
те са: засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; изпълнението на намаза; даването на зекята; говеенето през Рамадан; и извършването на хадж при Свещения дом на Аллах за онзи, който има възможност, както и други задължения, повелени от пречистения шериат.
Най-важната и велика от тези основи е засвидетелстването, че няма друг [истински] бог освен Аллах, и че Мухаммед е пратеникът на Аллах. Това засвидетелстване изисква: искреност в богослужението [ибадета] към Аллах, служейки единствено Нему, отричайки всичко останало [което се обожествява] вместо Него. Това е значението на ,,ля иляхе илляллах". То означава – както казват учените, Аллах да се смили над тях: ,,Няма друг истински бог, който има право да бъде обожествяван освен Аллах." Въз основа на това: всяко нещо, което бива обожествявано вместо Аллах – от хора, меляикета, джинове и други неща – то всъщност не е истински бог, а е въображаем, а Този, на когото се служи с право, е единствено Аллах – Той няма съдружник, както казва Пречистият и Всевишен Аллах: Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата... (Ел-Хадж: 62).
По-рано пояснихме, че Пречистият и Всевишен Аллах е сътворил джиновете и хората, заради тази велика основа и им я заповядал. С нея е изпратил пратениците Си и с нея е низпослал книгите Си. Проумей и схвани това добре, за да разбереш ясно в какво положение са повечето мюсюлмани от огромно невежество относно тази основа, дотолкова, че обожествяват друго заедно с Аллах, отклонявайки част от Неговото право към други вместо към Него! Аллах да помага
От вярата в Пречистия Аллах е: да се вярва, че Той е Творецът на света, Управляващият делата на всички, Разпореждащ се с тях чрез знанието и силата Си, както Той пожелае. И че Той е Владетелят на земното и отвъдното, Господът на всички светове, няма друг творец, освен Него, Няма друг Господ, освен Него. И че Той е изпратил пратеници и е низпослал книги, за да подтикне хората да бъдат праведни, и да ги призове към това, в което е тяхното спасение и благо в земния, и в отвъдния живот. И че Той - Пречист е Той - няма съдружник в нищо от това, казва - Всевишен е Той: Аллах е Творецът на всяко нещо и Той на всяко нещо е покровител. (Ез-Зумер: 62).
Всевишният Аллах казва: Наистина, вашият Повелител е Аллах, Който сътвори небесата и земята за шест дена, после се въздигна [Безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля.Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете! (Ел-Еараф: 54).
Също от вярата във Всевишния Аллах е: да се вярва в прекрасните Му имена и възвишените Му качества, споменати във Великата Му книга и утвърдени от доверения Му Пратеник, без да се променят, отричат, оприличават или да се търси същността им, Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия. (Еш-Шура: 11).
Задължени сме да ги приемаме така, както са, без да се вдълбаваме в същността им, вярвайки във великите значения, които носят в себе си, и които се явяват като качества на Всемогъщия и Превелик Аллах. Задължени сме да Го описваме с тези качества по начин, който е присъщ само за Него, без да Го оприличаваме в качествата Му с някое от творенията Му. Както казва Всевишният Аллах: И Превеликият и Вемогъщ Аллах казва: И никой не сравнявайте с Аллах! Наистина, Аллах знае, вие не знаете. (Ен-Нехл: 74).
Това е вярата на ехлю-с-суннет и джемаат [последователите на сунната и колектива] от сподвижниците на Пратеника на Аллах ﷺ и последователите им в доброто; за имената и качествата на Аллах. Това е вярата, която предава Имам Ебу Ел- Хасен Ел-Еш'арий в книгата си ,,Изказвания", от хадисолозите и последователите на сунната. Предават я и други учени освен него.
Ел-Еузаи /рахимехуллах/ е казал: (Ез-Зухрий и Мекхул бяха попитани за айетите относно качествата и казаха: ,,Приемайте ги така, както са дошли")[3]. [3] Ел-Ляликяи в ,,Шерх Усул ел-И'тикад": 735, и Ибн Абдулбер в ,,Джамиу-л-илми уа фадлихи": 1801, но с думата ,,хадисите" вместо ,,знаменията за Качествата", текстът е: ,,Предавайте тези хадиси, както са дошли, и не спорете за тях."
И Ел-Еузаи /рахимехуллах/ казва също: ,,Ние и наличните табии казвахме, че наистина Пречистият Аллах е на Своя Трон, и вярвахме в качествата, споменати в Сунната.” [4] [4] Предава го Ел-Бейхакий в Ел-Есма вес-Сифат (865); Ибн Теймиййе потвърждава веригата му (синад) в Ел-Хамауиййе (стр. 269); а ез-Зехеби казва в Ел-Ард (2/223): „Предавачите му са надеждни имами.“
И ал-Уелид ибн Муслим /Аллах да се смили над него/ казва: Малик, Ел-Еузаи, Ел-Леис ибн Сеад и Суфйян Ес-Сеури /рахимехумуллах/ бяха питани за наличните текстове относно качествата и всички те отговаряха: ,,Приемайте ги, както са дошли, без да търсите същността'' [5]. [5] Предават го Ел-Ляликяи в Шарх Усул Ел-Итикад: 930 и Ел-Бейхакий в Ел-Есма уес-Сифат: 955.
Когато Рабиа ибн Абду-р-Рахман попитал шейх Малик /рахметуллахи алейхима/ за въздигането [на Трона], той отговорил: ,,Въздигането не е безизвестно, а как не може да се проумее. От Аллах е посланието, дълг на Пратеника е ясното оповестяване, и наше задължение е да вярваме''[6], Когато имам Малик /рахимехуллах/ бил попитан за това, той отговорил: ,,Въздигането е известно, начинът е неизвестен, вярата в него е задължителна, въпросът за него е нововъведение [бидат]". След това казал на питащия: ,,Не те виджам като друг, освен като човек на злото!". Заповядал и той бил изведен [7]. Това значение се предава също и от Майката на вярващите - Умму Селеме /Аллах да е доволен от нея/ [8]. [6] Предават го ел-Ляликяий в Шарх Усул ел-Итикад (665) и Ел-Бейхакий в Ел-Есма уе-с-Сифат (868). [7] Ел-Лалекаий в ,,Шерх Усул ел-И'тикад" (664); Ебу Нуаим в ,,Хилйету ел- еулия" (325/6); Ел-Бейхакий в ,,Ел-Есма уес-Сифат" (867). [8] Предават го: Ел-Муззеки в Ел-Муззекият (29); Ибн Батта в Ел-Ибане (120); Ел-Лялякаи в Шерх Усул ел-Итикад (663).
Имам ебу Абдур-Рахман ибн ел-Мубарек /рахметуллахи алейх/ казва: ,,Знаем за нашия Господ, че е над небесата, на Своя Трон, отличаващ се от творенията Си" [9]. [9] Ед-Дарими в „Ер-Рад аля ел-Джехмийе“: 67; Ел-Бейхаки в „Ел-Есма вес-Сифат“: 903.
Думите на имамите по тази тема са твърде много, за да бъдат цитирани в тази лекция. Който иска да научи повече за това, трябва да прегледа какво са написали учените в Сунната по тази тема, като например: книгата ,,Сунната" на Абдуллах ибн имам Ахмед; книгата „Теухид” на уважаемия имам Мухаммед ибн Хузейме; Книгата „Сунната” на Ебу Ел-Касим Ел-Ляликяи Ет-Табери; книгата „Сунната” на Ебу Бекр ибн Еби Аасим; и ,,Отговорът" на шейх Ел-Ислям ибн Теймийе до хората от Хама, който е велик и много полезен отговор. В него шейхът на исляма [ибн Теймийе/ рахимехуллах/] пояснява убеждението [доктрината] на ехлюсуннет [сунитите] и в него цитира много от техните изказвания, както и доказателства от шериата и разума за валидността на казаното от последователите на сунната, както и за невалидността на казаното от техните противници.
По този начин в неговото послание в Тедмурия той обширно споменава позицията и обяснява в нея доктрината на сунитите с нейните шериатски и умствени доказателства, опровергавайки опонентите по начин, който разкрива истината и заличава лъжата. Това го прави за всеки от хората на знанието, който е отправил поглед върху това послание с добри намерения и желание да знае истината. Накратко: Убеждението на хората на сунната и колектива по въпроса за имената и качествата е, че те потвърждават за Пречистия Аллах всяко нещо, което Той е потвърдил за Себе Си в Своята Книга, или което е потвърдил за Него Неговият Пратеник Мухаммед ﷺ в неговата сунна. Потвърждение, в което няма оприличаване, очиствайки Го – Пречист е Той – от прилика с творенията Му, с очистване, в което не се съдържа отричане. Така те се спасяват от противоречието, И прилагат всички доводи, с напътствие от Аллах, защото това е пътят на Пречистия Аллах за всеки, който се придържа към истината, с която Той е изпратил Пратениците Си, полага усилия според възможностите си в това отношение и е искрен към Аллах в търсенето на истината. Така Аллах го напътства към истината и прави доводите му да надделяват, както казва Всевишният Аллах: Истината ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я - погива! (Ел-Енбия: 18).
Всеишният Аллах казва: И когато дойдат при теб с някаква притча, Ние ти откриваме истината и най-хубавото тълкуване. (Ел-Фуркан: 33).
А що се отнася до този, който се противопоставя на ехлюссунна във вярата им по отношение на имената и качествата, той непременно се е противопоставил на шериатските и умствените доводи, с ясно противоречие във всяко нещо, което потвърждава или отрича. Ел-Хафиз ибн Кесир /рахимехуллах/ споменава в известния си тефсир едно хубаво разяснение по този въпрос, и това е при думите си за Словата на Всемогъщия и Превелик Аллах: Наистина, вашият Повелител е Аллах, Който сътвори небесата и земята за шест дена, после се въздигна [Безподобен] Той на Трона... (Ел-Еараф: 54).
И е хубаво да се сподели тук; заради великата му полза; и той /Аллах да се смили над него/ казва:
,,Има много изказвания на хората по тази тема, но тук не е мястото да се изложат. Ние тук ще следваме пътя на праведните предци: Малик, Ел-Еузаи, Ес-Сеурий, Ел-Леис ибн Сеад, Еш-Шафий, Ахмед ибн Ханбал, Исхак ибн Рахауийе и останалите от водачите на мюсюлманите в миналото и сега. Той е: да ги приемаме (т. е. качествата), както са дошли, без да търсим тяхната същност, без оприличаване, без отричане. Явното нещо, което идва на ум на оприличаващие Го, е да отрекат [определени качества] на Аллах, тъй като Аллах не прилича на нищо от Своите творения и..." Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия. (Еш-Шура: 11). Противно на това, правото е както казват водачите, - от които е Нуаим ибн Хаммад Ел-Хузаий, шейхът на Ел-Бухари, който казва: ,,Който оприличи Аллах с творенията Му, става неверник, и който отрече това, с което Аллах е описал Себе Си, също става неверник“ [10], Няма оприличаване в това, с което Аллах е описал Себе Си или с което Го е описал Пратеника Му. Така че всеки, който потвърждава за Всевишния Аллах това, което е в ясните айети и достоверните хадиси, по начин, подходящ за величието на Аллах, и отрича всякакъв вид недостатъци за Всевишния Аллах, той е последвал пътя на напътствието[11]. Край на думите на Ибн Кесир /Аллах да се смили над него/. [10] Предава го ез-Зехеби в „Ел-Улювв“: 464, а ел-Елбани казва в „Мухтасар ел-Улювв“ (стр. 184): „Този иснад е сахих, а предавателите му са надеждни и известни.“ [11] Тефсир Ибн Кесир (426,427/3).
Към вярата в Аллах спада и: убеждението, че вярата е думи и дела, увеличава се чрез покорство и намалява чрез непокорство, както и че не е позволено да се обвинява в неверие никой от мюсюлманите заради грехове, които не са съдружаване [ширк] и неверие; като например заради прелюбодействие, кражба, лихва, употреба на опияняващи вещества, неуважение към родителите и останалите големи грехове. Това е при условие, че извършващият ги не заявява, че са халал [позволени]. Така заради Словата на Пречистия и Всевишен Аллах: Наистина, Аллах не прощава, да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае... (Ен-Ниса: 48). Заради това, което е потвърдено в мутеватирните хадиси от Пратеника на Аллах ﷺ, в един от които той казва: ,,Наистина Аллах ще извади от Джехеннем онзи, който има в сърцето си вяра дори с тежест на синапено зърно" [12]. [12] Предава го Ел-Бухари (22), от Абу Сеид ел-Худри (р.а.).
Втората основа: вяра в меляйкетата,
Тя включва две неща: Първото нещо: вярата в меляикетата като цяло; а именно да вярваме, че Аллах има меляикета, които Той е сътворил, за да Му се покоряват, и ги описва, че са: И [неверниците] казват: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [меляикетата] са само удостоени раби. Те не Го изпреварват със своите речи и постъпват съгласно Неговата повеля. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат. (Ел-Енбия: 26 - 28).
Те са от много видове; от тях са тези, на които е поверено да носят Трона; от тях са пазителите на Дженнета [Рая] и [Джехеннема] Ада; от тях са тези, на които е поверено да записват делата на рабите. Второ: да се вярва детайлно в меляйкетата, като се вярва в тези, които Аллах и Неговият Пратеник са назовали, като: Джибрил, на когото е възложено да спуска откровението, Микяил, на когото е възложено да се грижи за дъжда, Малик - пазителят на Огъня, и Исрафил, на когото е възложено да надуе Рога. Както се споменава за тях в достоверни хадиси, един от които е потвърденото в Сахих предание от Айша /радийеллаху анха/, че Пророка ﷺ казва: ,,Меляикетата са създадени от светлина, джиновете са създадени от пламъка на огъня и Адем е създаден от това, което ви бе описано" [13]. Предава го Муслим в достоверния си сборник. [13] Сахих Муслим (2996), от хадиса на Айша, Аллах да е доволен от нея.
Третата основа: вяра в писанията, и тя също включва две положения:
Първо: Вярата в книгите като цяло означава да се вярва, че Аллах е низпослал книги на пророците и пратениците Си, за да поясни истината и да призове към нея. Всевишният Аллах казва: Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низпослахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо... (Ел-Хадид: 25). Всевишният Аллах казва: Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците за благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие... (Ел-Бакара: 213).
Второ: Да се вярва в Писанията по-подробно; като се вярва в това, което Аллах е назовал от тях, като Тората, Евангелието, Забур и Корана. И да се вярва, че Коранът е най-превъзходната от тях и последната. Той потвърждава предишните книги и свидетелства за тях. Коранът е книгата, която цялото човечество трябва да следва и прилага, заедно с това, което е потвърдено в Суната на Пратеника на Аллах ﷺ. Защото Пречистият Аллах изпрати Своя Пратеник Мухаммед ﷺ като пратеник за всички хора и джинове. И му низпосла този Коран, за да отсъжда спрямо него между тях, и да бъде Той изцеление за това, което е в гърдите, и пояснение на всички неща, и напътствие и милост за вярващите. Както казва Всевишният Аллах: И това е Книга, низпослахме я Ние благословено. Следвайте я и се бойте, за да бъдете помилвани! (Ел-Ен'аам: 155). И казва - Пречист е Той: И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо, като ръководство в правия път, милост и радостна вест за мюсюлманите. (Ен-Нехл: 89). Всеишният Аллах казва: Кажи: “О, хора! Аз съм Пратеника на Аллах при всички вас на Онзи, Чиято е властта над небесата и земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, не умеещия да чете и пише Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да бъдете напътени в правия път!” (Ел-Еараф: 158). Айетите в това отношение са много.
Четвъртата основа: вяра в пратениците
И съдържа също две неща: Първо: Вяра в пратениците като цяло. Ние вярваме, че Пречистият Аллах е изпратил към своите раби пратеници измежду тях, като благовестители и предупредители, призоваващи към истината. Който им откликне, ще спечели щастие, а който им се противопостави, ще претърпи разочарование и съжаление. Последният и най-добрият от тях е нашият Пророк Мухаммед ибн Абдуллах ﷺ, както Пречистият Аллах казва: Ние изпращахме при всеки народ пратеник [за да им предизвести]: "Покланяйте се на Аллах и се пазете от идолите... (Ен-Нехл: 36). Всеишният Аллах казва: пратеници благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците... (Ен-Ниса: 165). И казва Всевишният Аллах: Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците... (Ел-Ехзаб: 40).
Второто положение: вяра в пратениците в детайли; и това е да вярваме в детайли и конкретно в онези, които Аллах е назовал измежду тях, или чието име е потвърдено от Пратеника на Аллах ﷺ; като Нух, Худ, Салих, Ибрахим и други, мирът и благословията от Аллах да бъдат върху тях, семействата им и последователите им.
Петата основа: вярата в Съдния ден
Той съдържа:
Вярата във всяко нещо, за което е съобщил Аллах и Неговия Пратеник ﷺ, за това, което се случва след смъртта; като изпита в гроба, наказанието и блаженството в него, и това, което ще бъде на Съдния ден, от ужас, трудности, моста Сират, везните, равносметката, въздаянието, разстилането на страниците [с делата] сред хората; вземането на книгата [с делата] с дясната ръка при част от хората, а при друга с лявата или зад гърба им.
Към нея спада и вярата във водоема Хауд, който е на нашия Пророк Мухаммед ﷺ, вярата в Дженнета [Рая] и Джехеннема [Ада], вярата във виждането на Пречистия и Всевишен Господ от вярващите и това, че Той ще им говори, както и вярата в останалите неща, които присъстват в Свещения Коран и в достоверната Сунна от Пророка ﷺ. Дълг е за раба да вярва във всичко това и да го приема така, както Аллах и Неговият Пратеник ﷺ са го пояснили.
Шестата основа: вярата в съдбата
И съдържа вяра в четири неща:
Първото нещо: Вярата, че Пречистият и Всевишен Аллах знае какво е било и какво ще бъде, и знае положенията на рабите Си, тяхното препитание, техния срок на живот, техните дела и всички останали неща, свързани с тях, за Него няма нищо скрито от тези неща, Пречист и Всевишен е Той, както казва - Пречист е Той: и знайте, че Аллах всяко нещо знае! (Ел-Бакара: 231). Превеликият и Вемогъщ Аллах казва: ...за да узнаете, че Аллах за всяко нещо има сила и че Аллах обгражда със знание всяко нещо. (Ет-Таляк: 12).
Второто нещо: вярата, че Аллах е записал всяко нещо, което е предписал и предопределил; както казва - Пречист и Всевишен е Той: Знаем Ние какво земята отнема от тях и имаме съхраняваща Книга. (Каф: 4). Всеишният Аллах казва: ...и всяко нещо отбелязваме в ясна книга. (Йа-син: 12). Всеишният Аллах казва: Нима не знаеш, че Аллах знае всичко на небето и на земята? Всичко това е [записано] в Книга. Наистина, за Аллах то е лесно. (Ел-Хадж: 70).
Третото нещо: да се вярва в осъществяващата се воля на Всевишния Аллах. Което Той пожелае, става, а което не пожелае, не става, както казва - Пречист и Всевишен е Той: Аллах прави, каквото пожелае. (Ел-Хадж: 18). И Превеликият и Вемогъщ Аллах казва: Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става. (Йа-син: 82). И казва - Пречист е Той: "И не желаете нищо, освен ако Аллах, Господът на световете, не пожелае." (Ет-Текуир: 29).
Четвъртото нещо: вярата, че Аллах е сътворил всички съществуващи неща; няма друг Творец освен Него, няма друг Господ, освен Него; както казва - Пречист е Той: Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Покровителят на всяко нещо. (Ез-Зумер: 62). Всеишният Аллах казва: О, хора! Помнете милостта на Аллах към вас! Има ли друг творец освен Аллах, който да ви дава препитание и от небето, и от земята? Няма друг бог освен Него! Как тогава бивате подлъгвани? (Фатир: 3).
Вярата в съдбата: включва вяра във всичките тези четири неща, както е убеждението на ехлюс суннет уе ел-джемаат; за разлика от тези, които отричат част от тези неща, от хората на нововъведенията.
От важните въпроси в правилното вярване, което ехлюс-сунна изповядват, са: Обичта заради Аллах и омразата заради Аллах, приемането някого за близък заради Аллах и неприязън заради Аллах. Това е убеждението за лоялност и непричастност, и то е от вярата в Аллах Теаля.
Вярващият обича вярващите и ги приема за ближни, и не обича неверието и се държи с неприязън към него. Първите, които трябва да се приемат за ближни, са сподвижниците на Пратеника на Аллах ﷺ - както е утвърдено при последователите на Сунната и колектива; те ги обичат, приемат ги за ближни и са убедени, че те са най-превъзходните сред хората след Пророците, заради думите на Пророка ﷺ: ,,Най-добрите от хората са тези от моето съвремие, след това тези след тях, и след това тези след тях" [14]. Единодушно хадисът е достоверен. [14] Предават го Ел-Бухари (3651) и Муслим (2533), от хадиса на Абдуллах ибн Месуд, Аллах да е доволен от него.
Те вярват, че най-превъзходният от тях е Ебу Бекр Ес-Сиддик, след това Омар Ел-Фарук, след това Усман зун-Нурайн, след това Али Ел-Муртеда /Аллах да е доволен от всички тях/. След тях са десетимата благовестени с Дженнета, а след тях и останалите сподвижници /Аллах да е доволен от всички тях/. Те се въздържат да обсъждат споровете между сподвижниците и са убедени, че те [сподвижниците] са полагали усърдни усилия, и ако са улучили истината, за тях има двойна награда, а ако са сгрешили, за тях има само една награда.
Те обичат вярващите от ехлю ел-бейт [хората от дома] на Пратеника на Аллах ﷺ, приемат ги за ближни, и приемат за ближни съпругите на Пратеника на Аллах ﷺ, които са майки на вярващите, те са удовлетворени от всички тях. Непричастни са към течението на рафидитите, които мразят сподвижници на Пратеника на Аллах ﷺ, поругават ги и постъпват с прекомерност към ехлю ел-бейт, поставяйки ги на по-високо място от това, на което ги е поставил Всемогъщият и Превелик Аллах. Също така са непричастни към науасабитите, които вредят на ехлю ел-бейт с думите и делата си.
И така, всичко, което споменахме, е част от правилното вярване, с което Аллах изпрати Своя Пратеник Мухаммед ﷺ. Това е вярата, в която човек е задължен да вярва, да се придържа към нея, да я спазва във всеки един момент и да се предпазва от всичко, което ѝ противоречи. Тя е убеждението на групата, която ще се спаси - ехлю суннет уе ел-джемаат, за която Пророка ﷺ казва: ,,Няма да престане група от моята общност да отстоява истината, няма да им навредят онези, които ги предават, докато не дойде повелята на Аллах, и те биват така." [15]. В преданието се казва: ,,Няма да престане група от моята общност да бъде подкрепена" [16], Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Евреите се разделиха на седемдесет и една групи, християните се разделиха на седемдесет и две групи, тази общност ще се раздели на седемдесет и три групи, всички ще бъдат в Джехеннем, освен една". Сподвижниците рекли: ,,О, Пратенико на Аллах, коя е тя?". Отговорил: ,,Тези, които са на това, на което съм аз и моите сподвижници" [17]. [15] Предава го Муслим (1920), от хадиса на Сеубан, Аллах да е доволен от него. [16] Предава го Ибн Мадже: 3952, по предание от Севбан, Аллах да е доволен от него, и е счетен за достоверен от Ибн Хиббан: 6714 и Ел-Хаким: 8653. [17] Предават го ет-Тирмизи: 2641, от хадиса на Абдуллах ибн Амр, Аллах да е доволен от него. Ел-Мунауи казва във „Фейд ал-Кадир“ (5/347): „В него е Абдуррахман ибн Зияд ал-Ифрики, за когото ез-Зехеби казва: „Считали са го за слаб.““, а ел-Албани го е класифицирал като сахих в „Сахих ал-Джами“ (5343).
Убежденията, които противоречат на правилното убеждение
Разновидностите на отклонилите се от това убеждение и противопоставилите му се са много. От тях са служещите на идоли и статуи, на меляикета, на евлия [приближени раби на Аллах], на джинове, на дървета, на камъни и на други неща. Тези не са откликнали на призива на Пратеника, а са му се опълчили и противопоставили, както са направили курайшите и различните видове араби с нашия Пророк Мухаммед ﷺ. Те се молели на нещата, които са обожествявали, да им задоволят нуждите, да излекуват болните и да ги подкрепят против враговете, колели са курбан заради тях и са давали обет заради тях. И когато Пратеника ﷺ им възбранил това и им повелил да служат само на Аллах с искрени богослужения, те приели това за странно и го отхвърлили, като казали: Нима превръща той боговете в Един Аллах? Това наистина е нещо изумително.” (Сад: 5).
Пратеника ﷺ не престанал да ги призовава към Аллах и да ги предупреждава за съдружаването. Разяснявал им е същността на това, към което ги призовава, и Аллах напътил от тях тези, които пожелал. След това встъпили в религията на Аллах на тълпи и религията на Аллах се изявила над всички религии. Това се случило след продължителен призив и дълга борба от Пророка ﷺ, сподвижниците му /Аллах да е доволен от тях/ и последвалите ги с добро. След това положението се променило и невежеството надделяло над повечето хора, тогава повечето от тях се върнали към вярванията на невежеството, постъпвали с прекомерност към пророците, приближените хора до Аллах - евлия, молели се на тях, търсели помощ от тях и извършвали различни видове съдружаване - ширк. Те не проумявали значението на ,,Ля иляхе илляллах" по същия начин, както не го проумявали арабите - неверници. Аллах да помага
Това съдружаване - ширк - не престава да се разпространява сред хората и до ден днешен, по причина на надделяването на невежеството и отдалечеността от периода на пророчеството.
Отклонението при по-късните поколения е същото като отклонението на първите поколения, това са думите им: Тези са нашите застъпници пред Аллах. (Юнус: 18), И думите им: Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах. (Ез-Зумер: 3). Аллах е опровергал това погрешно схващане и е разяснил, че всеки, който служи на друг освен на Него, който и да е той, Му е приписал съдружник и е извършил неверие. Всевишният Аллах казва: Те не се покланят на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах... (Юнус: 18). Пречистият Аллах отговаря на тези хора със Словата Си: Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае?” Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружавате! (Юнус: 18).
В този айет Всевишният Аллах пояснява, че служенето на друго освен на Него, като пратеници, евлия [приближени хора до Аллах, праведници] и други е голямо съдружаване, дори извършващият го да твърди, че то е друго нещо. Всевишният Аллах казва: ...А тези, които приемат вместо Него други покровители, казват: “Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах.”... (Ез-Зумер: 3). Всевишният Аллах отговаря на тези хора със Словата Си: Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва в правия път лъжци и неверници. (Ез-Зумер: 3).
С това Пречистият Аллах ясно пояснява, че служенето на друго освен на Него чрез дуа [молитва, молба], страх, надежда и останалите богослужения е неверие спрямо Него, Пречист е Той. Той пояснява, че такива хора лъжат с думите си, че техните божества ги приближават все повече до Него.
Сред неверническите учения, които са в противоречие с правилната вяра и са в противоречие с това, с което са дошли пратениците ﷺ, е това, в което вярват атеистите в ден днешен, включително последователите на Маркс, Ленин и други защитници на атеизма и неверието, независимо дали го наричат социализъм, комунизъм, баасизъм или с други имена. Така е, защото сред принципите на тези атеисти е, че няма Бог и животът е само материя.
Сред техните принципи е отричането на Деня на възкресението, отричането на Дженнета и Джехеннема и неверието във всички религии. Който надникне в книгите им и проучи тяхното положение, ще разбере това със сигурност. Няма съмнение, че това учение противоречи на всички небесни религии и води последователите си до най-лошите последствия в този свят и отвъдния.
Сред тези вярвания, които са в противоречие с истината, е това, в което вярват някои суфии, а именно, че някои от тези, които те наричат светци [евлия], участват заедно с Аллах в управлението и се разпореждат с делата на света. Те ги наричат ектаб, еутад, егуас и с други имена, които са измислили за своите богове. Това е съдружаване в Господството на Аллах, и то е от най-грозните форми на съдружаване с Аллах Всевишния.
Който се замисли за съдружаването на по-ранните от хората по време на невежеството и го сравни със съдружаването, разпространено сред по-късните, ще открие, че съдружаването на по-късните е по-голямо и по-ужасяващо. Обяснението за това е както следва: че арабските невярващи през Джахилията са се отличавали с две неща: Първо: те не са съдружавали в господството, а съдружаването им е било в богослуженията; те изцяло признавали, че господството принадлежи единствено на Всемогъщия и Превелик Аллах, както казва Пречистият и Всевишен Аллах: И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” (Ез-Зухруф: 87). И казва Всевишният Аллах: Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Кой е властен над слуха и зрението? И кой превръща мъртвото в живо, и живото превръща в мъртво? И кой управлява делата?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се боите?” (Юнус: 31). Айетите в това отношение са многобройни.
Второ: тяхното съдружаване в служенето не е било постоянно, а се е случвало само по време на благоденствие, но когато са били в трудност, те искрено са служели на Аллах, както казва Всевишния Аллах: И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси и изкара на сушата, ето ги пак започват да съдружават. (Ел-Анкебут: 65).
Що се отнася до по-късните езичници, те са надминали по-ранните в два аспекта: Първият вид: съдружаването на някои от тях в господството. Вторият аспект е, че те съдружават както в благоденствие, така и в трудност, както е известно за тези, които са били сред тях и са изследвали техните положения. Те са видели какво правят с гроба на Ел-Хусейн, Ел-Бедеуи и други в Египет, с гроба на Ел-Айдарус в Аден, на Ел-Хади в Йемен, на Ибн Араби в Леванта, на Шейх Абду Ел-Кадир Ел-Джейляни в Ирак и на други известни гробове, при които обикновените хора стигнат до крайности и преувеличения, отклонявайки много от правото на Всемогъщия и Превелик Аллах към тях. Малко са тези, които им възбраняват това и им обясняват истината за монотеизма, с който Аллах изпраща Своя Пророк Мухаммед ﷺ и пратениците преди него /нека саляту селямът да е над тях/. На Аллах принадлежим и при Него ще се завърнем.
Сред вярванията, които противоречат на правилната вяра относно имената и качествата [на Аллах], са вярванията на хората на нововъведенията, като [сектите на] джехимитите и муатезилите, и тези, които следват техния път в отричането на качествата на Всемогъщия и Превелик Аллах. Те отричат от Пречистия Аллах съвършените Му качества и Го описват - Всемогъщ и Превелик е Той- с качества на несъществуващи неща, неодушевени предмети и нереални неща. Превисоко и напълно възвишен е Аллах от това, с което го описват.
Към това число спадат и: онези, които отричат част от качествата и потвърждават друга част от тях, както е вярването на ешаритите. Те се придържат към качествата, които са потвърдили, и еквивалентно на това бягат далеч от качествата, които са отрекли, преиначавайки значението на доказателствата за тях. По този начин те противоречат на слуховите и умствените доказателства, изпадайки в напълно ясно противоречие.
Що се отнася до ехлю суннет уел джемаат [последователите на сунната и колектива], те потвърждават всяко нещо, което Пречистият Аллах е потвърдил за Себе Си или го е потвърдил Неговият Пратеник Мухаммед ﷺ от имена и качества, в съвършен вид. Те напълно Го пречистват от оприличаване с творенията Му и от петното на отричане [на имената и качествата Му], следвайки всички доводи, без да отричат и да преиначават. Така те се спасяват от противоречието, в което са изпаднали други хора, както споменахме по- рано.
Това е пътят на спасението и щастието в земния и отвъдния свят, то е правият път, който следват праведните предци от тази общност и нейните водачи. По-късните поколения няма да се поправят с друго, освен това, с което са се поправили първите, а то е следването на Книгата [Корана] и Сунната и изоставянето на всяко нещо, което им противоречи. Молим Пречистия и Всевишен Аллах да върне общността към напътствието и да направи мнозина в нея да призовават към напътствието, дарявайки със сполука нейните водачи и учени в борбата със съдружаването, премахването му и предупреждението за причините, които водят до него... Той е Всечуващият, Всезнаещият. И Аллах дарява със сполука, и Той ни е достатъчен и е най-добрият покровител, и няма промяна, нито сила освен чрез Него. И нека мирът и благословът да бъдат над Неговия раб и Неговия Пратеник, нашия Пророк Мухаммед, семейството му и сподвижниците му.
Второ послание: Относно постановлението за търсенето на подкрепа от Пророка ﷺ
Слава на Аллах и нека мирът и благословът да бъдат за Пратеника на Аллах, за неговото семейство, сподвижниците му и всеки, който следва неговото напътствие.
А след това: кувейтският вестник „Ал-Муджтама“ в своя брой № 15, от 19.04.1390 г. по Хиджра, публикува стихове под заглавие: „В памет на благородното рождение на Пророка“. Тези стихове съдържаха зов за помощ към Пророка ﷺ и търсене на победа чрез него; за спасението на общността, нейната победа и избавлението ѝ от разделението и разногласието, в които е изпаднала. Подписани са от тази, която се е нарекла: „Амина“. А ето и текст от споменатите стихове:
о, Пратенико на Аллах, спаси света... който разпалва война и гори в пламъците ѝ.
О, Пратенико на Аллах, спаси Своя народ, който дълго се лута в мрака на съмнението.
О, Пратенико на Аллах, спаси общността... в лабиринтите на скръбта се изгуби нейната визия.
Докато казва:
Ускори подкрепата, както я ускори... в деня на Бедр, когато Ти призова Аллах.
И унижението се превърна в чудна победа... Наистина, Аллах има воини, които не виждаш.
(Така тази писателка насочва своя призив и зов за помощ към Пратеника ﷺ, молейки го да помогне на общността, като ускори подкрепата, забравяйки – или бидейки невежа, – че подкрепата е единствено в ръцете на Аллах, а не в ръцете на Пророка ﷺ, нито на някое друго творение, както Всевишният Аллах е казал в Своята ясна Книга: Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия, (Аали Имран: 126), И казва - Превелико е Неговото величие: Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви лиши от подкрепа, кой след Него ще ви подкрепи... (Аали Имран: 160).
И това деяние на дуата и зоването за помощ (ел-истигасе) е: отклоняване на вид от видовете богослужения към друг, вместо към Всевишният Аллах; И е известно от свещените текстове и единодушното съгласие, че това е недопустимо, и че Пречистият Аллах е сътворил творенията, за да Му служат, и е изпратил пратениците, и е низпослал книгите, за да поясни това служене и като призив към него, както казва Пречистият Аллах: Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят. (Ез-Зарийят: 56), Всевишният Аллах казва: Ние изпращахме при всеки народ пратеник [за да им предизвести]: "Покланяйте се на Аллах и странете от сатаните!... (Ен-Нехл: 36). И казва Всевишният Аллах: И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Покланяйте се [единствено] на Мен!” (Ел-Енбия: 25). И казва - Превелик е Той: Алиф. Лям. Ра. Книга, знаменията на която бяха утвърдени, после разяснени от Премъдър, Сведущ. Не се покланяйте никому, освен на Аллах. Наистина, аз съм за вас предупредител и благовестител от Него. (Худ: 1 - 2).
Всевишният поясни в тези ясни айети, че е сътворил джиновете и хората, за да Му служат единствено на Него, Който няма съдружник. И поясни, че е изпратил пратениците – мирът и благословията да бъде върху тях – за да повеляват това служене и да възбраняват неговата противоположност. И съобщи - Превелик и Всемогъщ е Той - че е сторил айетите на Книгата Си ясни и ги е разяснил подробно, за да не се обожествява друг освен Него - Пречистия.
Известно е, че служенето [ибадетът] означава: обожествяването единствено на Аллах и покорството към Него, чрез изпълнение на повелите Му и изоставяне на забраните Му. Аллах е повелил и известил за това в много айети, както е и в Словата Му - Пречист е Той: И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни... (Ел-Беййинех: 5). И Словата Му - Превелик и Всемогъщ е Той: И повели твоят Повелител да не се покланяте на друг, освен на Него... (Ел-Исра: 23), И Словата на Пречистия Аллах: Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах се покланяй, Нему бъди искрен в религията! О да! Искрената вяра трябва да бъде само в Аллах. А тези, които приемат вместо Него други покровители, казват: “Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва в правия път лъжци и неверници. (Ез-Зумер: 2 - 3).
Айетите в това отношение са много, и всички те доказват задъжлителността да се обожествява с искрено служене единствено Аллах, и да се изостави служенето на всичко друго освен Него, като пророците и други.
И няма съмнение, че дуата е от най-важните и най-всеобхватните видове ибадет, затова е задължително тя да бъде искрено единствено заради Аллах, както казва Всемогъщият и Превелик Аллах: Зовете Аллах, предани Нему в религията, дори неверниците да възненавиждат това. (Гафир: 14) И Превеликият и Вемогъщ Аллах казва: Джамиите принадлежат на Аллах. И затова не зовете никой друг заедно с Аллах! (Ел-Джинн: 18), Това наставление да се отправя молитва единствено към Аллах обхваща всички създания, пророците и другите; и Всевишният казва: И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите! (Юнус: 106). Това е обръщение към Пророка ﷺ, и е известно, че Пречистият и Всевишен Аллах го е защитил от съдружаването - ширк, а всъщност целта е предупреждение към другите. След това Величественият казва: И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите! (Юнус: 106), И това е обръщение към Пророка ﷺ, а смисълът му е предупреждение за другите; тъй като е известно, че Всевишният Аллах е предпазил Своя Пратеник от съдружаването - ширк, след това Аллах Всевишния прави по-строги забраната и предупреждението, казвайки: ...ако го направиш, тогава наистина си от угнетителите! А гнетът, когато се споменава в абсолютен смисъл, се има предвид: голямото съдружаване, както казва Всевишният Аллах: Неверниците са нечестивите. (Ел-Бакара: 254) Всевишният Аллах казва: "...съдружаването е огромен гнет." (Люкман: 13). Щом дори първенецът сред потомците на Адем ﷺ, ако позовеше друг освен Аллах, щеше да бъде от угнетителите, то какво остава за другите?
От тези и други айети става ясно, че дуата към друг освен към Аллах – като мъртвите, дърветата, идолите и други – е съдружаване с Аллах и противоречи на обожествяването единствено на Аллах, което е целта от сътворяването на джиновете и хората, изпращането на пратениците и низпославането на книгите, и се противопоставя на значението на: ,,Ля иляхе иллеллах“; което отрича ибадета за друг освен Аллах и го утвърждава единствено за Аллах, както е казал Всевишният Аллах: Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата. Аллах е Всевишния, Превеликия. (Ел-Хадж: 62).
Това е основата на религията и фундаментът на общността, а богослуженията са валидни само след правилността на тази основа, както казва Всевишният Аллах: "И вече се разкри на теб и на онези преди теб: "Ако съдружиш с Аллах, твоето дело пропада и ще бъдеш от губещите." (Ез-Зумер: 65), И казва Пречистият и Всевишен Аллах: И ако бяха съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха. (Ел-Ен'аам: 88).
От гореизложеното става ясно, че религията Ислям и засвидетелстването: (че няма друг бог освен Аллах), имат две велики основи:
Първото: Да не се обожествява никой, освен единствено Аллах, Който няма съдружник. И този, който зове покойниците, били те пророци или други, или зове идолите, дърветата, камъните или други от творенията, или ги моли за помощ, или търси да се доближи до тях чрез жертвоприношения и обети, или им се моли, или им се кланя до земята; то той ги е приел за господари вместо Аллах и ги е направил Негови съдружници – на Него, Всевишния. Така той влиза в противоречие и отхвърля смисъла на „Няма друго божество, освен Аллах“.
Второ: да се служи на Всевишния Аллах единствено съгласно шериата на Неговия пророк и пратеник – саллеллаху алейхи ве селлем. Който въведе нещо в религията, което Аллах не е разрешил, не е осъществил смисъла на свидетелството, че Мухаммед е пратеник на Аллах, и делото му няма да му бъде от полза, нито ще бъде прието от него. Всевишният Аллах казва: "И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах." (Ел-Фуркан: 23). И под упоменатите в знамението дела се имат предвид: делата на онзи, който умре съдружавайки с Великия Аллах,
В това се включват също и нововъведените дела, които Аллах не е позволил, които в Съдния ден се превръщат в разпилян прах, понеже не са в съответствие с Неговия пречист закон, както казва Пророка ﷺ: ,,Който измисли в тази наша религия нещо, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено". Единодушно хадисът е Сахих.
В обобщение: тази писателка е насочила своя зов за помощ и своята дуа към Пратеника ﷺ и се е отвърнала от Господаря на световете, в Чиято ръка са победата, вредата и ползата, а в ръката на никой друг освен Него няма нищо от това.
Без съмнение, това е велика и тежка несправедливост. И Всемогъщият и Превелик Аллах е заповядал да бъде призоваван Той, Пречистият, с дуа, като е обещал откликване на онзи, който Го призовава, и е предупредил, че онзи, който от високомерие се откаже от това, ще влезе в Джехеннем, както казва Всемогъщият и Превелик Аллах: И вашият Повелител е заповядал: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Наистина онези, които от високомерие не Ми се покланят, ще влязат унизени в Джехеннема!” (Гафир: 60) Тоест: преклонени и унижени, Този благороден айет показва, че дуата е ибадет и че който прояви високомерие относно нея, неговото обиталище е Джехеннем. И щом такова е положението на онзи, който проявява високомерие относно дуата към Аллах, то какво ли ще е положението на онзи, който зове друг освен Него и се е отвърнал от Него, а Той - Пречист е Той, е Близкият, Владетелят на всяко нещо и Преспособният за всяко нещо, както е казал Пречистият: И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да последват верния път! (Ел - Бакара: 186) Пратеника ﷺ съобщава в достоверен хадис, че дуата е ибадет, и казва на своя братовчед Абдуллах ибн Аббас, Аллах да е доволен и от двамата: „Пази Аллах и Той ще те пази, пази Аллах и ще Го намериш пред себе си, когато искаш, искай от Аллах, и когато търсиш помощ, търси я от Аллах.“ Предават го Тирмизи и други.
И казва ﷺ: ,,Който умре, молейки се на съдружник на Аллах, ще влезе в Огъня". Предава го Ел - Бухари, В Ел-Бухари и Муслим се предава, че Пророка ﷺ бил попитан: ,,Кой е най-големият грях?“ и казал: ,,да сторваш на Аллах подобен, а Той те е сътворил"" А „нидд“ е равният и подобният, и всеки, който се моли на друг освен Аллах, или го зове за помощ, или дава обет заради него, или коли курбан заради него, или извършва заради него някакъв вид богослужение, вече го е приел за „нидд“, без значение дали е пророк, или евлия, или меляике, или джин, или идол, или друго от творенията.
И тук някой може да попита: какво е становището относно това да се иска нещо от жив и присъстващ човек, което е по силите му, и да се търси помощ от него за осезаеми неща, за които той има възможност. Отговор: Това не се явява сдружаване - ширк, а е от обикновените, позволени неща между мюсюлманите, както Всевишният Аллах казва в историята за Муса /Моисей/: ...и го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му... (Ел-Касас: 15), И както Всевишният Аллах казва също в разказа за Муса: И напусна Муса града, страхувайки се, дебнешком... (Ел-Касас: 21), И както човек търси помощ от другарите си във война, така и в други житейски ситуации, в които хората се нуждаят един от друг.
Аллах е повелил на Своя Пророк ﷺ да извести уммета си, че не владее нито полза, нито вреда за никого. Всевишният Аллах казва: Кажи: “Зова единствено моя Повелител и никого не съдружавам с Него.” Кажи: “Аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза.” (Ел-Джинн: 21, 22). Всеишният Аллах казва: Кажи: “Аз нямам власт да си причиня добро, или да си причиня вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех съкровеното, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хората, които вярват. (Ел-Еараф: 188).
Айетите в това отношение са много.
И е известно, че Пророка ﷺ не призовава никого освен своя Господ, както е достоверно предадено от него, че в деня на Бедр е търсил помощ от Аллах и подкрепа от Него срещу врага си, и е бил настоятелен в това, казвайки: „О, Господи! Изпълни онова, което ми обеща.“ Докато ес-Сиддик Ебу Бекр, Аллах да е доволен от него, не казал: „Стига ти, о, Пратенико на Аллах, защото Аллах ще изпълни онова, което ти е обещал.“ И Всевишният и Пречист Аллах низпослава за това Своите думи: Когато призовахте вашия Повелител за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда меляикета едно след друго.” (Ел-Енфал: 9). И в тези аяти Той, Всевишния, им припомни зова им за помощ и ги извести, че им е отговорил, като ги подкрепи с меляикетата – за благовестие за победата и за успокоение. И Той, Всевишния, разясни, че победата не е от меляикетата, а е единствено от Него, и е казал Всевишния: Победата е единствено от Аллах... (Аали Имран: 126), И казва - Превеличествен е Той: Аллах вече ви помогна при Бедр, когато бяхте слаби. И бойте се от Аллах, за да сте признателни!123 (Аали Имран: 123). И така Всевишният пояснява в този айет, че Той, Пречистият, е Техният Подкрепящ в деня Бедр, и така става ясно, че това, което им е дал като оръжие и сила, и това, с което ги е подпомогнал чрез меляикетата. Всичко това е от причините за подкрепата, благата вест и успокоението, но подкрепата не е от тях, а е единствено от Аллах. Как смее тази писателка или други да отправят своя зов за помощ и молбата си за победа към Пророка (салляллаху алейхи ве селлем), а да се отвръщат от Господа на световете – Владетеля на всяко нещо и Всемогъщия над всяко нещо?
Без съмнение това е от най-грозното невежество, дори от най-големия ширк. Затова писателката е задължена да се покае пред Аллах – Субханеху – с искрено покаяние (теубе) , а то обхваща няколко неща: Първо: Съжаление за извършения грях. Второ: Прекратяване на вършенето на греха. И третото: Решителността да не се връща повече към него, в прослава на Аллах и с искреност към Него, в подчинение на повелята Му и от предпазливост към онова, което Той е забранил. Това е искреното Теубе, Има и четвърто условие, което се отнася за случаите, когато злината е срещу правата на хората, а то е: Четвърто: възстановяване на правото на неговия притежател или искане на опрощение от него.
Аллах е повелил на Своите раби да се покаят и е обещал да приеме покаянието им, както казва Всевишният: О, правоверни! Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите! (Ен-Нур: 31), Казва Всевишният Аллах за християните: Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (Ел-Маиде: 74), Всевишният Аллах казва: И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот против забраната на Аллах, освен ако имат право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В Деня Къямет ще бъде удвоено за него, мъчението в което ще пребивава вечно унизен. Това не се отнася за онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. Аллах на такива ще подмени злините с добрини. Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (Ел-Фуркан: 68-70). Всеишният Аллах казва: Той е Този, Който приема покаянието на Своите раби и опрощава неправедните деяния и знае това, което вие вършите. (Еш-Шура: 25).
И е достоверно, че Пратеника на Аллах ﷺ е казал: Приемането на исляма унищожава онова, което е било преди него, и покаянието изтрива онова, което е било преди него.
Тези кратки слова бяха написани поради голямата опасност от съдружаването - ширк, и защото е най-големият от греховете, и от страх от заблуда, породена от написаното от тази писателка, и поради задължението за искрен съвет към Аллах и Неговите раби. Моля Аллах да заложи полза в нея, да поправи нашите дела и делата на всички мюсюлмани. Да дари всички ни с разбиране в религията и с постоянство в нея, да предпази нас и мюсюлманите от злините в душите ни и от лошите ни дела. Той е Покровителят и Способният за това
И нека благословът, мирът и благодатта да бъдат над Неговия раб и пратеник, нашия Пророк Мухаммед, семейството му и сподвижниците му.
Послание трето
Относно постановлението за търсенето на помощ от джиновете и дяволите и обричането към тях.
От Абдул-Азиз ибн Абдуллах бин Баз до всеки от мюсюлманите, който го види, нека Аллах упъти мен и тях да се придържаме към Неговата религия и да бъдем непоколебими в нея. Амин.
Есселяму алейкум уе рахметуллахи уе беракятух
А след това: Някои от братята ме попитаха за онова, което вършат някои невежи: отправянето на дуа [молба, призив] към друг освен Пречистия Аллах и търсенето на помощ от него при важни дела; като отправянето на дуа към джиновете, търсенето на помощ от тях, даването на обет за тях и коленето на курбан за тях. Към това спада и изричането от някои: ,,О, седмина!", тоест: ,,Седем от главатарите на джиновете, вземете го, счупете костите му, изпийте кръвта му, обезобразете го, о, седмина, сторете му еди-какво си," Или думите на някои от тях: ,,Вземете го, о, джинове на следобеда о, джинове на следобеда” – това се среща често в някои южни области – и свързаното с това отправяне на дуа към мъртвите измежду пророците, праведните и други, както и отправянето на дуа към меляикетата и призоваването им за помощ, Всичко това и подобните на тях се върши от мнозина, които се причисляват към Исляма. Поради невежество и в подражание на тези преди тях, а понякога някои от тях подхождат лекомислено към това и се оправдават с думите: „Това е нещо, което се изрича с език, ние нямаме това предвид, нито сме убедени в него.“
Попита ме също така за постановлението относно сключването на брак с хора, които са известни с тези дела, за месото от закланите от тях животни, за отслужването на намаз за тях и заставането за намаз зад тях, както и за вярването на шарлатаните и гадателите; като онези, които твърдят, че знаят болестта и нейните причини, само като погледнат нещо, което се е докосвало до тялото на болния, като тюрбан, панталони, забрадка и други подобни.
Отговор: Славата е единствено за Аллах и саляту селямът (благословът и мирът) е за този, след когото няма пророк, за неговото семейство, сподвижниците му и всеки, който следва тяхното напътствие до Съдния ден.
И така: Пречистият и Всевишен Аллах е сътворил джиновете и хората, за да служат единствено на Него и за да посвещават само Нему призивите-дуа, търсенето на помощ, коленето, даването на обет и всички останали богослужения. С това е изпратил пратениците Си и им го е повелил, и е низпослал небесните Книги, най-великата от които е Свещеният Коран, за да пояснят това, да приканват към него и да предупредят хората от съдружаване с Аллах и служенето на друг освен Него. И това е основата на основите и фундаментът на вярата и религията, и това е значението на засвидетелстването, че няма друг [истински] бог освен Аллах, а същността му е: ,,Няма друг истински бог, който има право да бъде обожествяван освен Аллах”. То отрича божествеността и богослужението за друг освен за Аллах и утвърждава него - тоест: богослужението - единствено за Аллах, а не за никое от творенията. А доказателствата за това от Книгата на Аллах и Сунната на Неговия Пратеник ﷺ са твърде много, от тях са: Словата на Преславния и Величествен Аллах: Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми служат. (Ез-Зарийят: 56), И Словата на Пречистия Аллах: И повели твоят Господ да не служите на друг, освен на Него... (Ел-Исра: 23), И Словата на Всевишния Аллах: И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни... (Ел-Бейине: 5). И Словата на Всевишния Аллах: И рече Вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Наистина онези, които от високомерие не Ми се покланят, ще влязат унизени в Джехеннема!” (Гафир: 60) Всеишният Аллах казва: И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове... (Ел-Бакара: 186).
И така, в тези знамения Пречистият Аллах пояснява, че е сътворил джиновете и хората, за да Му служат, и че е постановил - тоест: заповядал и повелил - на рабите Си в ясните знамения на Корана и чрез думите на Пратеника ﷺ, да не обожествяват друг, освен своя Господ.
Превеликият и Всевишен пояснява, че дуата е велик ибадет, и онзи, който прояви високомерие към нея, ще влезе в Огъня. И заповядва на рабите Си да призовават единствено Него, и съобщава, че е Близък и откликва на техния зов. Затова е задължително за всички раби да отправят дуа единствено към своя Господ, защото тя е вид ибадет, за който са сътворени и им е повелен. И рече Превеликият: Кажи: “Наистина, моята молитва намаз и моето жертвоприношение [или поклонение], и моят живот, и моята смърт са посветени на Аллах, Господа на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено, и аз съм първият мюсюлманин.163﴾ (Ел-Ен'аам: 162 - 163).
И Аллах повели на Своя Пророк /Аллах да го благослови и приветства/ да извести хората, че неговата молитва и неговото колене на животно, и неговият живот, и неговата смърт са за Аллах, Господа на световете, няма Той съдружник. И въз основа на това: който заколи за друг, освен за Аллах, то той е съдружил с Аллах, също както, ако бе отслужил молитва за друг, освен за Аллах; защото Аллах – Пречист и Всевишен е Той – е направил молитвата и коленето на животно неразделни и е известил, че те двете са единствено за Аллах, няма Той съдружник. И този, който заколи курбан за друг, вместо за Аллах – от джиновете, ангелите, мъртвите и други – търсейки близост с тях, той е като онзи, който е отслужил молитва за друг, вместо за Аллах. И в достоверния хадис се предава, че Пророкът ﷺ е казал: ,,Аллах прокле онзи, който заколи за друг, освен за Аллах"." Предава Имам Ахмед с добра верига от предаватели от Тарик ибн Шихаб /радийеллаху анху/, от Пророка ﷺ, че е казал: „Двама мъже минали покрай народ, който имал идол, и никой не можел да го подмине, докато не му принесе нещо. Казали на единия от тях: „Принеси.“. Той казал: „Нямам нищо, което да принеса.“. Казали: „Принеси, дори и муха.“. Той принесъл муха, те го пуснали по пътя му и така влязъл в Огъня. И казали на другия: „Принеси.“. Той казал: „Не бих принесъл на никого нищо, освен на Аллах, Велик и Всеславен е Той.“. Тогава те отсекли главата му и той влязъл в Дженнета.“
Щом като онзи, който принесе жертва на идол, дори и да бъде муха, е съдружаващ и заслужава да влезе в Огъня, то какво остава за онзи, който се моли на джинове, меляикета и евлия? Какво остава за онзи, който моли за помощ от тях, дава обет заради тях и им коли курбан, надявайки се с това да запази имота си, да излекува болния си или да опази добитъка и реколтата си? И какво остава за онзи, който прави това от страх пред злото на джиновете или нещо подобно на това?! Без съмнение, който извърши това и подобните му дела, е в по-голяма степен съдружаващ и заслужаващ да влезе в Огъня, отколкото онзи човек, който е принесъл мухата в жертва на идола.
И от предаденото в тази връзка – също – са Словата на Величествения Аллах: Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах се покланяй, Нему бъди искрен в религията! О да! Искрената вяра трябва да бъде само в Аллах. А тези, които приемат вместо Него други покровители, казват: “Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва в правия път лъжци и неверници. (Ез-Зумер: 1 - 3), И казва Всевишният Аллах: Те не се покланят на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае?” Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружавате! (Юнус: 18).
В тези два айета Пречистият Аллах съобщава, че политеистите са приели освен Него покровители от творенията, на които служат заедно с Него чрез страх, надежда, жертвоприношение, обет, дуа [молитва, молба] и други подобни богослужения, твърдейки, че тези покровители приближават до Аллах онзи, който им служи, и се застъпват за него пред Него. След това Пречистият Аллах разкрива тяхната лъжа и заблуда, нарича ги лъжци, неверници и политеисти, и пречиства Себе Си от техния политеизъм. Всевишният Аллах казва: Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (Ен-Нехл: 1). От това се разбира, че всеки, който приеме ангел, пророк, джин, дърво или камък, когото призовава заедно с Аллах, търси помощ от него и се стреми да се доближи до него чрез обети и жертвоприношение с надеждата за неговото застъпничество пред Аллах и за приближаването му до Него, или с надеждата за изцеление на болен, запазване на имот, благополучието на отсъстващ или нещо подобно, е изпаднал в този голям ширк и пагубно бедствие, за което Аллах е казал: Наистина, Аллах не прощава, когато към Него се приобщават съдружници, но освен това прощава всички останали грехове, на когото пожелае. А който приобщава към Аллах съдружници, той измисля огромен грях. (Сура Ен-Ниса: 48). Всевишният Аллах казва: За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Дженнета и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници. (Ел-Маиде: 72).
Застъпничеството в Съдния ден ще бъде единствено за единобожните и искрените, а не за съдружаващите, както казал Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/, когато бил попитан: ,,О, пратенико на Аллах, кой ще бъде най-щастливият с твоето застъпничество?“ – казал: ,,Който каже: ,,Ля иляхе иллеллах" искрено от сърцето си"." И казва ﷺ: ,,Всеки пророк има една приета молба и всеки пророк избърза със своята молба, а аз запазих моята молба като застъпничество за общността си в Съдния ден, и тя, с позволението на Аллах, ще достигне всеки от моята общност, който умре, без да е съдружавал с Аллах нищо."
По-ранните езичници са вярвали, че Аллах е техният Господ, техният Творец и Даряващият им препитанието, но са се обръщали към пророците, евлия [приближени раби на Аллах], меляикета, дърветата, камъните и подобни на това, надявайки се на тяхното застъпничество пред Аллах и на това да ги доближат до Него, както бе упоменато по-рано в айетите. Аллах не ги е оправдал за това, а ги е осъдил в Своята Велика Книга. Нарекъл ги е неверници и съдружаващи и е показал, че лъжат в твърдението си, че тези божества се застъпват за тях и ги приближават все повече до Аллах. Пратеникът на Аллах ﷺ също не ги е оправдал, а се е сражавал с тях заради този ширк - съдружаване, докато не посветят богослужението единствено на Аллах, в изпълнение на думите на Пречистия: И се сражавайте с тях, докогато не изчезне раздорът - фитне и пребъде религията на Аллах... (Ел-Бакара: 193). И Пратеника на Аллах ﷺ казва: „Бе ми заповядано да се сражавам с хората, докато засвидетелстват, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммeд е Пратеника на Аллах, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат. Щом сторят това, те предпазват от мен живота и имота си освен според правото на Исляма, и тяхната равносметка е за пред Аллах.“ И смисълът на казаното от Пратеника ﷺ: ,,докато засвидетелстват, че няма друг бог освен Аллах" Тоест: да обожествяват единствено Аллах, и нищо друго освен Него.
Многобожниците се страхуваха от джиновете и търсеха убежище при тях, затова Всевишният Аллах низпосла Своите слова: Някои хора търсеха убежище при някои джинове, но те увеличавали в тях само безразсъдство. (Ел-Джинн: 6). Казаха тълкувателите за свещения айет: значението на Словата на Всевишния Аллах е: ...но те увеличавали в тях само безразсъдство. Тоест, ужас и страх, защото джиновете се възгордяват и стават високомерни, когато видят хората да ги молят за закрила. Тогава те ги плашат и ужасяват още повече, за да им служат все повече и да търсят убежище при тях.
Всемогъщият Аллах е дал на мюсюлманите в замяна на това да търсят убежище при Него и в Неговите съвършени Слова, и е низпослал за това Своите Слова: А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е Всечуващ, Всезнаещ. (Ел-Еараф: 200), И Словата на Превеликия Аллах: Кажи: “Търся убежище при Господа на зората” И е достоверно предадено от Пратеника на Аллах ﷺ, че казва: „Който отиде на дадено място и каже: „Чрез съвършените слова на Аллах търся убежище от злото, което е сътворил“ – нищо няма да му навреди, докато не си тръгне от това място.“
От горепосочените айети и хадиси, търсещият спасение, и желаещият да съхрани религията си и да се опази от ширк – в неговите скрити и явни форми – научава, че привързването към мъртвите, ангелите, джиновете и други творения, отправянето на дуа към тях, търсенето на убежище при тях и други подобни неща, са от делата на съдружаващите хора от Джахилията и от най-грозния ширк с Аллах, Пречистия. Затова е задължително това да бъде изоставено, да се предупреждава от него, да има взаимно наставление за изоставянето му и да се порицава онзи, който го върши.
А за онзи, който е известен сред хората с тези дела, на сдружаване, то не е позволено да се сключва брак с него, нито да се яде от закланото от него, нито да се отслужва молитва за него, нито да се извършва молитва зад него, докато не обяви покаяние пред Всевишния Аллах за това и не направи искрено дуата и ибадета да е само за Аллах. А дуата е ибадет. Нещо повече, тя е неговата същност, както е казал Пророка ﷺ: ,,Дуата, тя е ибадетът /богослужението/". Предава се от него ﷺ в друга версия, че казва: ,,Дуата е същината на ибадета". Що се отнася до женитбата с многобожниците: Всевишният Аллах казва: И не встъпвайте в брак със съдружаващи жени, докато не повярват! Вярваща робиня е по-добра от съдружаваща жена, дори да ви е възхитила. И не встъпвайте в брак със съдружаващи мъже, докато не повярват! Вярващ роб е по-добър от съдружаващ мъж, дори да ви е възхитил. Съдружаващите зоват към Ада, а Аллах зове към Рая и опрощението с Негово позволение. И обяснява Той знаменията Си на хората, за да се поучат. (Ел-Бакара: 221), И Аллах възбрани на мюсюлманите да се женят за многобожнички, от тези, които се покланят на идоли, джинове, ангели и други подобни, докато не повярват, като искрено служат единствено на Аллах, признаят за истина Пратеника ﷺ и това, с което е дошъл, и последват неговия път. И възбрани омъжването на жените мюсюлманки за многобожници, докато не повярват, като искрено служат единствено на Аллах, признаят за истина Пратеника ﷺ и го последват.
Всевишният съобщи, че вярващата робиня е по-добра от свободната съдружаваща, дори и да впечатлява този, който я гледа и слуша, с красотата и красноречието си, и че вярващият раб е по-добър от свободния съдружаващ, дори и да впечатлява този, който го слуша и гледа, с красотата, красноречието, смелостта си и така нататък. След това Той поясняпричините за това предпочитание със словата на Всевишния: Те зоват към огъня (Ел-Бакара: 221). С това се има предвид: съдружаващите мъже и жени; защото те са от призоваващите към Огъня с техните думи, дела, поведение и морал, а вярващите мъже и жени са от призоваващите към Рая с техния морал, дела и поведение, та как могат да бъдат равни едните и другите
А що се отнася до молитвата за многобожниците, то Всевишният Аллах казва за лицемерите: И никога не извършвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци. (Ет-Теубе: 84), И така Всевишният поясни в този свещен айет, че над лицемера и невярващия не се кланя намаз; поради неверието им в Аллах и Неговия Пратеник. Така също не се кланя намаз зад тях, нито се поставят за имами на мюсюлманите; поради неверието им и тяхната ненадеждност, и поради голямата вражда между тях и мюсюлманите, и защото те не са от хората на намаза и богослужението; защото неверието и съдружаването провалят делата. Молим Аллах да ни опази от това. А що се отнася до яденето на закланото от съдружаващите: Всевишният казва, разяснявайки забраната за мършата и закланото от съдружаващите: И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Наистина, шейтаните внушават на своите помощници да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте съдружаващи. (Ел-Ен'аам: 121), Затова Всеславният забрани на мюсюлманите мършата и закланото от съдружаващия; защото той е нечист, и закланото от него е равносилно на мърша, дори и да спомене името на Аллах над него; защото споменаването на името от него е невалидно и без ефект; защото то е служене, а съдружаването обезсмисля служенето и го прави невалидно, докато съдружаващият не се покае пред Аллах, пречист е Той. И Пречистият Аллах позволява храната на хората на Писанието със Словата Си: ...Храната на дарените с Книгата също е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях... (Ел-Маиде: 5), Защото те се причисляват към небесна религия и твърдят, че са последователи на Мойсей и Исус, макар и в това да лъжат, и Аллах е анулирал и отменил тяхната религия с изпращането на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ до всички хора. Но Всеславният и Всевишен Аллах ни е позволил храната на хората на Писанието и техните жени; поради голяма мъдрост и съблюдавани тайни, които хората на знанието са разяснили, за разлика от политеистите измежду идолопоклонниците и тези, които се кланят на мъртвите - пророци, светии и други. Тяхната религия няма основа, нито правдоподобност, а е невалидна в основата си, затова закланото от тях животно се счита за мърша и не е позволено да се яде.
А що се отнася до това някой да се обръща към друг с думите: ,,Джин те е поразил“, ,,Джин те е отвел“, ,,Шейтан те е отнесъл“ и други подобни, то това е вид ругаене и обида. Подобно действие не е позволено между мюсюлманите, както и всички останали видове ругатни и обиди. Това не се счита за ширк, освен ако казващият това не вярва, че джиновете действат спрямо хората без позволението и волята на Аллах. И този, който има такова вярване за джиновете или други от творенията, е неверник поради това си вярване, защото Пречистият Аллах е Владетелят на всяко нещо и Всемогъщият над всяко нещо. Той е Даряващият с добро и Нанасящият вреда, и нищо не се случва освен с Неговото позволение, желание и предшестващо предписание, както казва Всеславният, повелявайки на Своя Пророк ﷺ да извести хората за този велик принцип: Кажи: “Аз нямам власт да си причиня добро, или да си причиня вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех съкровеното, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хората, които вярват. (Ел-Еараф: 188), Щом като господаря на творенията и най-превъзходният сред тях ﷺ не владее дори за себе си нито полза, нито вреда, освен онова, което Аллах пожелае, тогава какво остава за останалите творения?! А айетите с този смисъл са много.
А що се отнася до питането на гадателите, шарлатаните, астролозите и подобните на тях, които съобщават за неведомото, това е порицано и непозволено деяние, а да им се вярва е още по-тежко и по-порицано. Дори е един от клоновете на неверието, поради думите на Пророка ﷺ: ,,Който отиде при гадател и го попита за нещо, неговата молитва - намаз, не се приема четиридесет дни". Предава го Муслим в достоверния си сборник, В неговия Сахих също се предава от Муауия ибн Ел Хакем Ес Сулеми /радийеллаху анху/: ,,Пророка ﷺ забрани да се посещават гадателите и да бъдат питани".
И авторите на сборниците „Сунен“ предават, че Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Който отиде при гадател и повярва на онова, което му каже, той не вярва в низпосланото на Мухаммед ﷺ.” Хадисите в това отношение са много. Задължение е на мюсюлманите да се предпазват от питането на гадателите и всички останали шарлатани, които се занимават с известяването за неведомото и заблуждаването на мюсюлманите, независимо дали това е под името на медицината или друго, поради забраната на Пророка ﷺ и Неговото предупреждение относно това. В това се включва и онова, което някои хора твърдят в името на медицината, а то е от неведомите неща. Например, ако помирише чалмата на болния или кърпата на болната, или нещо подобно, казва, че този болен или тази болна е направил/а еди-какво си. Това са неща от неведомото, за които няма никакво доказателство в чалмата на болния и подобните ѝ неща. Целта на това е единствено да се заблудят обикновените хора, за да си кажат: „Той е запознат с медицината, видовете болести и причините за тях.“ Възможно е да им даде някакви лекарства и е възможно това да съвпадне с излекуването с предопределението на Аллах, и те да си помислят, че то е заради неговите лекарства. Понякога болестта се дължи на някои джинове и шейтани, които служат на самозвания лечител, като му съобщават за неведоми неща, които са им станали известни. Впоследствие той разчита на това и угажда на джиновете и шейтаните с подходящи за тях ритуали на служене, а в замяна те се оттеглят от болния и преустановяват вредата, с която са го обсебили. Това е нещо добре известно за джиновете и шейтаните и за онези, които си служат с тях.
И също така е задължение на мюсюлманите: да се предпазват от това, да се съветват взаимно да го изоставят, да разчитат на Аллах, Пречистия, и да се уповават на Него във всички дела. Няма нищо лошо в прилагането на шериатските рукии и позволените лекарства, както и в лечението при лекари, които преглеждат болния и установяват болестта му чрез осезаеми и разумни предпоставки. И е достоверно предадено от Пророка ﷺ, че е казал: ,,Аллах не е низпослал болест, без да е низпослал за нея и лек. Знае го, който го е узнал, и не го знае, който не го е узнал"." И казва ﷺ: ,,За всяка болест има лек, и когато лекът попадне на болестта, се оздравява с позволението на Аллах“. И казва ﷺ: ,,О, раби на Аллах, лекувайте се, но не се лекувайте със забранено". Хадисите в това отношение са много.
Молим Всеславния Аллах да поправи положенията на всички мюсюлмани, да изцери сърцата и телата им от всяко зло, да ги обедини върху напътствието и да опази нас и тях от заблуждаващите изпитания и от подчинението на шейтана и неговите приближени. Той е Всемогъщ над всяко нещо. Няма промяна и няма сила, освен чрез Аллах, Всевишния, Всевеликия.
И нека мирът и благословът да бъдат над Неговия раб и пратеник, нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство и сподвижниците му.
Четвърто послание:
Постановление относно богослужението със слова, които съдържат сдружаване - ширк или нововъведение - бидат.
От Абдул-Азиз ибн Абдуллах бин Баз до многоуважаемия брат (.........), Аллах да му дари успех във всяко добро, Амин.
Есселяму алейкум уе рахметуллахи уе беракятух
Получих вашето почтено писмо – нека Аллах ви дари със Своето напътствие. В него се съобщава, че във вашите земи има хора, които се придържат към молитвени практики, за които Аллах не е низпослал довод. Някои от тези практики са нововъведения, а други са свързани с многобожие, като те ги приписват на водача на вярващите: Али ибн Ебу Талиб, Аллах да е доволен от него, и на други. И четат тези слова в събирания за възпоменание или в джамиите след вечерната молитва, претендирайки, че това е средство за приближаване до Аллах, като казват: ,,Заради правото на Аллах, о, мъже на Аллах, помогнете ни с помощта на Аллах и бъдете наша помощ чрез Аллах.“ ,,И както думите им: ,,О, стълбове, и о, господари, откликнете, о, вие, които ни подкрепяте, и се застъпете пред Аллах. Ето, вашият раб стои, пред вашата врата пребивава и от своите пропуски се бои. Притечи ни се на помощ, о, Пратенико на Аллах, нямам при кого другиго да ида освен при вас, и от вас се получава желаното. Вие сте приближените на Аллах, заради Хамза, господаря на мъчениците, и вие, от които ни е подкрепата, притечи ни се на помощ, о, Пратенико на Аллах." И според думите им: О, Аллах, дари с благослов онзи, когото Ти си сторил причина за разкриването на всемогъщите Ти тайни и за избликването на Твоите всемилостиви светлини, поради което той стана заместник на Божественото присъствие и наместник на същностните Ти тайни.
А желанието ви за разяснение относно това, какво е нововъведение, какво е ширк - съдружаване с Аллах, и дали е валиден намазът зад имама, който отправя тази молба – всичко това беше ли известно?
Отговорът е: Славата е единствено за Аллах и саляту селямът (благословът и мирът) е за този, след когото няма пророк, за неговото семейство и сподвижниците му и за всеки, който следва неговото напътствие до Съдния ден.
А след това: знай – Аллах да те упъти – че Пречистият Аллах е сътворил творенията и е изпратил пратениците, за да се служи единствено на Него, Който няма съдружник, а не на нещо друго освен Него, както казва Всевишният Аллах: Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят. (Ез-Зарийят: 56).
А ибадетът /служенето/, както вече бе пояснено, е: покорство пред Него – Пречист е Той – и пред Неговия Пратеник Мухаммед ﷺ; чрез извършване на повеленото от Аллах и Неговия Пратеник и изоставяне на забраненото от тях, основано на вяра в Аллах и Неговия Пратеник и искреност в делата единствено към Аллах, съпътствано с цялостна обич към Него и съвършено подчинение единствено пред Него – Всевишния – и пред никой друг; както е в Словата Му – Пречист е Той: И повели твоят Повелител да не се покланяте на друг, освен на Него... (Ел-Исра: 23). Тоест: повелява и завещава да се служи единствено на Него, Всеишният Аллах казва: Хвала на Аллах, Господат на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем. (Ел-Фатиха: 2 - 5), И разясни Аллах - Пречист и Всевишен е Той - с тези айети, че единствено Той заслужава да бъде обожествяван и единствено от Него да се търси помощ. И казва - Величествен е Той -: Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах се покланяй, Нему бъди искрен в религията! О да! Искрената вяра трябва да бъде само в Аллах. (Ез-Зумер: 2 - 3), Всеишният Аллах казва: Зовете Аллах, предани Нему в религията, дори неверниците да възненавиждат това. (Гафир: 14) И казва Всевишният Аллах: Джамиите принадлежат на Аллах. И затова не зовете никой друг заедно с Аллах! (Ел-Джинн: 18), Айетите в това отношение са много, и всички те доказват задъжлителността да се обожествява единствено Аллах.
Известно е, че дуата с всичките ѝ видове е ибадет, затова не е позволено на никой от хората да зове друг освен своя Господ, нито да се моли за помощ, нито да търси спасение освен от Него, в изпълнение на тези свещени айети и онова, което носи същия смисъл. И това е извън рамките на обикновените дела и осезаемите причини, които са по силите на живото и присъстващо творение, защото те не са от ибадета. Напротив, позволено е според свещените текстове и единодушното мнение човек да търси помощ от друг жив и способен човек по обикновени въпроси, които са по силите му; като например да търси помощта му или да го моли за избавление, за да отблъсне злото на детето си, слугата си или кучето си, и други подобни неща. И както когато човек търси помощ от жив, присъстващ и способен човек, или от отсъстващ, чрез осезаеми средства като кореспонденция и други подобни, за построяване на дома си, поправка на автомобила си или нещо подобно, И от това е: търсенето на подкрепа на човека от неговите сподвижници в джихад и война, и други подобни. Към това се отнасят и думите на Всевишния Аллах в историята за Моисей /мир нему/: ... извика го на помощ срещу онзи, който бе от враговете му... (Ел-Касас: 15).
Що се отнася до молбата за помощ от мъртвите, от джиновете и ангелите, от дърветата и камъните: то това е от голямото съдружаване и е от рода на деянията на първите съдружаващи с техните божества – като Ал-Узза, Ал-Лат и други такива. Същото се отнася и за молбата за помощ и подкрепа от живите, за които се вярва, че са приближени на Аллах /евлии/, за неща, които са по силите единствено на Аллах; като изцелението на болните, напътствието на сърцата, влизането в Рая и спасението от Огъня, и други подобни.
Предходните айети, както и останалите айети и хадиси в това отношение, всички те доказват задъжлителността да се обръщат сърцата към Аллах във всички дела и да се обожествява с искрено служене единствено Аллах; защото рабите са сътворени за това и за това им е повелено – както бе споменато по-рано в айетите – и както е в Неговите слова, Пречист е Той: И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! (Ен-Ниса: 36). И Словата на Пречистия Аллах: И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията... (Ел-Беййинех: 5). И Пратеника на Аллах ﷺ казва в хадиса от Муаз /радийеллаху анху/: ,,Правото на Аллах над Неговите раби е да Му служат и да не съдружават нищо с Него". Единодушно хадисът е достоверен. И думите му ﷺ в хадиса от Ибн Мес'уд /радийеллаху анху/: ,,Който умре, молейки се на съдружник на Аллах, ще влезе в Джехеннем". Предава го Ел - Бухари. В Ел-Бухари и Муслим се предава от Ибн Аббас /радийеллаху анхума/, че Пророка ﷺ, когато изпратил Муаз към Йемен, му е казал: ,,Ти отиваш при народ от дарените с писанието, нека първото, към което ги призовеш, да бъде засвидетелстването, че няма друг [истински] бог освен Аллах". Във версия се казва: ,,Призови ги към свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеник на Аллах." В предание от Бухари: ,,Първият ти призив към тях нека бъде да засвидетелстват единството на Аллах." В Сахих Муслим се предава от Тарик ибн Ешйем ел-Ешджеий /радийеллаху анху/, че Пророка ﷺ е казал: ,,Който каже: ,,Ля иляхе иллеллах" и отхвърли онова, което се обожествява освен Аллах, кръвта и богатството му стават неприкосновени, а равносметката му е при Аллах - Велико е Неговото величие." Хадисите в това отношение са много.
Този монотеизъм е основата на религията Ислям, той е фундаментът религиозната общност. Той е същината на повелята и най-важното от задълженията. Той е мъдростта в сътворяването на хората и джиновете, и мъдростта в изпращането на всички пратеници (Аллах да ги благослови и с мир да ги дари), както се доказва от предходните айети, един от които е словото на Пречистия: Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се служат. (Ез-Зарийят: 56), От доказателствата за това също са Словата Му - Величествен е Той: Ние изпращахме при всеки народ пратеник [за да им предизвести]: "Служете на Аллах и странете от идолите!... (Ен-Нехл: 36). И Словата на Пречистия и Всевишен Аллах: И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Покланяйте се [единствено] на Мен!” (Ел-Енбия: 25). Всевишният Аллах казва за Нух, Худ, Салих и Шуайб /алейхимусселям/, че те са казали на народите си: Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него! (Ел-Еараф: 59), Това е призивът на всички пратеници, както сочат и предходните два айета. Дори враговете на пратениците са признали, че пратениците са им заповядали да обожествяват единствено Аллах и да се отрекат от обожествяваните божества вместо Него, както казва Всевишният Аллах в историята за народа на Адитите, че са казали на Худ - мир и благослов за него: Нима дойде при нас, за да се служим единствено на Аллах и да изоставим онова, на което са служили бащите ни? (Ел-Еараф: 70). Всевишният и Пречист Аллах казва за курейшите, когато нашият Пратеник Мухаммед, /салляллаху алейхи уе селлем/, ги е призовал да обожествяват единствено Аллах и да изоставят всичко, на което служат освен Него, като ангели, евлия, идоли, дървета и други: Нима превръща боговете в Един Бог? Това наистина е нещо изумително.” (Сад: 5), И казва за тях - Пречист и Всевишен е Той: Когато им се кажеше: “ Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха. И казваха: “Нима ние ще се отречем от боговете си заради някакъв си луд поет?” (Ес-Саффат: 35 - 36). Айетите, сочещи в това отношение, са много.
От споменатите айети и хадиси става ясно – Аллах да дари с успех мен и теб в разбирането на религията и в прозрението за правото на Господа на световете – че тези дуи и видове търсене на помощ (ел-истигасе), които си изяснил във въпроса си, са все от видовете на големия ширк. Така е, защото те са ибадет (богослужение), насочен към друг, вместо към Аллах, и искане на неща, които никой друг освен Него няма власт да извърши, от мъртвите и отсъстващите. А това е по-грозно от ширка на първите поколения, защото първите поколения са съдружавали само във време на благоденствие, А в моменти на изпитания отдават искрено богослужението си на Аллах; защото знаят, че Той – Всеславният – е Единственият Способен да ги избави от бедата, както е казал Всевишният в Своята ясна Книга за онези многобожници: И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси и изкара на сушата, ето ги пак започват да съдружават. (Ел-Анкебут: 65,) И казва - Пречист е Той и Всевишен, - като се обръща към тях в друг айет: И когато ви засегне беда в морето, онези, които зовете, изчезват, освен Него. А когато Той ви спаси и изведе на сушата, вие се извръщате. Наистина, човекът е неблагодарник. (Ел-Исра: 67).
Ако някой от тези по-късни езичници каже: ,,Ние нямаме предвид, че те носят полза сами по себе си, и лекуват болните ни сами по себе си, или ни помагат сами по себе си, или ни вредят сами по себе си, а ние целим само тяхното застъпничество пред Всевишния Аллах за това?“
Отговорът е, да му се каже: Това е целта и намерението на неверниците от първите поколения. Тяхното намерение не е било, че техните божества сътворяват, дават препитание, носят полза или вреда сами по себе си – това Аллах го отхвърля със споменатото за тях в Корана. А това, което са искали, е тяхното застъпничество и да ги приближат все повече до Аллах, както казва Всевишният Аллах: Те не се покланят на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах... (Юнус: 18), Аллах отговаря на тези хора със Словата Си: Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае?” Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружавате! (Юнус: 18), И така Пречистият разясни, че Той не знае да има на небесата и на земята застъпник пред Него по начина, който имат предвид многобожниците, а онова, за чието съществуване Аллах не знае, то не съществува, защото нищо не е скрито за Него. Всевишният Аллах казва: Низпославането на тази Книга е от Аллах Всемогъщия, Премъдрия. Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах се покланяй, Нему бъди искрен в религията! О да! Искрената вяра трябва да бъде само в Аллах. А тези, които приемат вместо Него други покровители, казват: “Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва в правия път лъжци и неверници. (Ез-Зумер: 1 - 3).
Смисълът на религията тук е: Служенето [ибадетът], а то е: покорство на Аллах и покорство на Неговия Пратеник ﷺ -както бе споменато-, и тук спадат: призив – дуа и търсене на помощ, страх и надежда, коленето и даването на обет, както и тук спадат: молитвата намаз, говеенето и други подобни, повелени от Аллах и Неговия Пратеник. И така, Пречистият поясни, че служенето е единствено Нему, и че е задължително за рабите да служат с искреност единствено Нему – Всеславния; тъй като повелята Му към Пророка /Аллах да го благослови и приветства/ да Му служи с искреност е повеля за цялата тази общност.
След това Всемогъщият и Величествен Аллах пояснява за неверниците, казвайки: И тези, които приемат вместо Него други покровители, казват: “Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах.” (Ез-Зумер: 3). Пречистият Аллах отговаря на тези хора със Словата Си: Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва в правия път лъжци и неверници. (Ез-Зумер: 3), В този свещен айет Пречистият Аллах съобщава, че неверниците служат на евлия [приближени хора до Аллах, праведници] вместо Него, само за да ги приближават все повече до Аллах; това е целта на неверниците, както в миналото, така и днес, и Аллах е оборил това със Своите слова, Всевишният казва: Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва в правия път лъжци и неверници. (Ез-Зумер: 3), И така Пречистият Аллах пояснява лъжата в твърдението им, че техните божества ги приближават все повече до Аллах, както и неверието им, заради служенето, което са отправили към тях. По този начин всеки, който притежава и най-малката способност да разсъждава, разбира, че неверието на първите поколения се е състояло в това, че те са приели пророците, праведниците, дърветата, камъните и други творения за застъпници между тях и Аллах. И вярването им, че те изпълняват нуждите им без Неговото позволение и одобрение, Пречист и Всевишен е Той, както се застъпват министрите пред кралете, и така Го оприличават, Величествен е Той, на кралете и водачите, И казаха: „Както онзи, който има нужда от крал или водач, търси застъпничество пред него чрез неговите приближени и министри, така и ние се приближаваме до Аллах чрез служенето на Неговите пророци и светии.” Това е най-голямата неистина; тъй като Той, Пречистият, няма подобен на Него и не може да бъде сравняван със Своите творения. Никой не може да се застъпи пред Него освен с Неговото позволение за застъпничество, а Той не дава позволение освен на хората на единобожието. И Той, Пречистият и Всевишният, за всяко нещо е Всемогъщ, за всяко нещо е Всезнаещ и е Най-милосърдният от милосърдните. Той не се бои от никого, нито се страхува; защото Той, Пречистият, е Всепокоряващият над Своите раби и се разпорежда с тях, както пожелае. За разлика от царете и водачите, те не са способни на всичко, поради което се нуждаят от някой, който да ги подпомага в това, в което са безсилни – от своите съветници, приближени и войници. Както имат нужда и да им бъдат съобщавани нуждите на онзи, чиято нужда не знаят, така се нуждаят и от някой измежду своите съветници и приближени, който да търси тяхното благоволение и да ги умилостивява. А Всемогъщият и Преславен Господ, Той е Пречист, няма нужда от никое от Своите творения и е по-милостив към тях от собствените им майки. Той е Справедливият Владетел, поставя всяко нещо на мястото му, съгласно Своята мъдрост, знание и мощ. Недопустимо е Той да бъде сравняван със Своите творения по никакъв начин. Затова Пречистият Аллах пояснява в Своята книга, че съдружаващите са признали, че Той е Сътворяващият, Даряващият препитанието, Управяващият творенията, и че Той е Този, който откликва на изпадналия в беда, премахва злото, съживява и умъртвява, и други подобни Негови деяния. И наистина спорът между многобожниците и пратениците е бил относно искреното служене единствено на Аллах, както казва Всевишният Аллах: И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!”... (Ез-Зухруф: 87), Всеишният Аллах казва: Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Кой е властен над слуха и зрението? И кой превръща мъртвото в живо, и живото превръща в мъртво? И кой управлява делата?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се боите?” (Юнус: 31), Айетите в това отношение са много.
Вече бяха споменати айетите, доказващи, че спорът между пратениците и народите се състои именно в искреното служене единствено на Аллах, както казва Пречистият Аллах: Ние изпращахме при всеки народ пратеник [за да им предизвести]: "Покланяйте се на Аллах и странете от идолите... (Ен-Нехл: 36). И други айети в това отношение. И изясни, Пречист е Той, на много места в Своята свещена Книга значението на застъпничеството, казва Всевишният: Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? (Ел-Бакара: 255). И Превеликият и Вемогъщ Аллах казва: И колко меляикета има на небесата, чието застъпничество не носи никаква полза, докато Аллах не им позволи да се застъпят за тези, които Той благоволи и от които Той е доволен! (Ен-Неджм: 26).
И каза в описанието на меляикетата: И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат. (Ел-Енбия: 28).
И Той, Величественият, известява, че не е доволен от неверието на Своите раби, а е доволен единствено от тяхната признателност. А признателността е признаването на Неговата единственост и покорството към Него. Всевишният Аллах казва: Ако го отричате, Аллах не се нуждае от вас. И не приема Той неверието у Своите раби. А да сте признателни, това приема Той за вас... (Ез-Зумер: 7).
Бухари предава в своя ,,Сахих" от Ебу Хурейра /радийеллаху анху/, че е казал: ,,О, пратенико на Аллах! Кой ще бъде най-щастливият с твоето застъпничество?". Каза: ,,Който каже: ,,Ля иляхе иллеллах" - искрено от сърце." Или казва: ,,от душата си"."
В Сахих от Енес /Аллах да е доволен от него/, че Пророка ﷺ е казал: ,,Всеки пророк има една приета молба и всеки пророк побърза със своята, а аз запазих своята молба като застъпничество за моята общност в Съдния ден. Тя ще достигне, с позволението на Аллах, всеки от моята общност, който умре, без да е съдружавал с Аллах нищо." Хадисите в това отношение са много.
И всички айети и хадиси, които споменахме, доказват, че богослуженията са право единствено на Аллах и че не е позволено да се отклонява нищо от тях за друг освен за Аллах – нито за пророците, нито за когото и да е друг. Както и че застъпничеството е притежание единствено на Всевишния Аллах, както казва Всеславният: Кажи: “На Аллах принадлежи застъпничеството изцяло... (Ез-Зумер: 44). И никой не я заслужава освен след Неговото позволение за застъпника и Неговото одобрение за онзи, за когото се застъпва, а Той – Всеславния – не одобрява нищо друго освен Единобожието – както бе споменато. Въз основа на това съдружаващите нямат дял в застъпничеството, и Всевишният Аллах е пояснил това в Своите Слова: Затова не ще им помогне ничие застъпничество. (Ел-Муддессир: 48), Всеишният Аллах казва: За угнетителите не ще има нито приятел, нито застъпник, чието застъпничество да бъде прието. (Гафир: 18).
И е известно, че гнетът в абсолютния му смисъл е ширк с Аллах, както казва Всевишният Аллах: Неверниците са нечестивите. (Ел-Бакара: 254), Всеишният Аллах казва: многобожието се явява огромна несправедливост. (Люкман: 13).
Що се отнася до споменатото във въпроса относно думите на някои суфии в джамиите и на други места: „О, Аллах, благослови онзи, когото Ти си направил причина за разкриването на Твоите могъщи тайни и за избликването на Твоите всемилостиви светлини, и така той стана наместник на божественото присъствие и халиф на тайните на Твоята същност... и т.н.“.
Отговорът е, че тези думи и подобните на тях са част от превзетостта и прекаленото превъзнасяне, от които ни е предупредил нашият Пророк Мухаммед ﷺ, в това, което предава Муслим в своя достоверен сборник от Абдуллах ибн Месуд /радийеллаху анху/, че Пратеника на Аллах ﷺ е казал: ,,Прекомерните хора са погубени" каза го три пъти.
Имам Ел-Хаттаби /Аллах да се смили над него/ казва: Прекаляващият: задълбочаващият се в дадено нещо, натоварващият се да го издирва; по пътя на хората на Келям, навлизащи в онова, което не ги засяга, потапящи се в онова, което умовете им не могат да достигнат.
Абу ес-Сеадат ибн ел-Есир казва: Те са онези, които прекалено задълбочават и преувеличават в речта, говорейки от дъното на гърлото си, като наименованието им произлиза от „нет'а'“ – горното небце, и впоследствие се използва за всеки, който прекалява със задълбочаването в думи и дела.
И от споменатото от тези двама имами от езиковеди, става ясно за теб и за всеки, който има и най-малка проницателност, че този начин на отправяне на благослов и поздрав на нашия Пророк, наш господар и Пратеник на Аллах ﷺ, е от забраненото престараване и крайно прекаляване. Предписанието за мюсюлманина по този въпрос е да се придържа към достоверно предадената от Пратеника ﷺ формула за салеуат, и това е напълно достатъчно.
Пример за това е и предаденото от Бухари и Муслим в двата им достоверни сборника от Ка'б ибн Уджра /радийеллаху анху/, че сподвижниците /радийеллаху анхум/ казали: „О, Пратенико на Аллах! Аллах ни повели да се молим за теб, та как да се молим за теб?“. Той казал: ,,Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема саллейте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамиду-м-меджид! Аллахумме барик аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема баракте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамиду-м-меджид!". ,,Кажете: О, Аллах, благослови Мухаммед и рода на Мухаммед, както си благословил Ибрахим и рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик, и дари благодат на Мухаммед и рода на Мухаммед, както си дарил благодат на Ибрахим и на рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик!”.
В Ел-Бухари и Муслим се предава от Абу Хумейд ес-Саиди /радийеллаху анху/, че те са казали: „О, Пратенико на Аллах! Как да отправяме салеуат /благослов/ на теб?“. Той отговорил: ,,Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля езуаджихи уе зурриййетихи, кема саллейте аля аали Ибрахим, уе барик аля Мухаммедин уе аля езуаджихи уе зурриййетихи, кема баракте аля аали Ибрахим, иннеке хамиду-м-меджид!". ,,О, Аллах, благослови Мухаммед, и съпругите му, и потомството му, както си благословил рода на Ибрахим, и дари благодат на Мухаммед, и на съпругите му, и на потомството му, както си дарил благодат на рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик!”.
В Сахих Муслим се предава от Ебу Мес'уд ел-Енсари /радийеллаху анху/, че е казал: Бешир ибн Са'д каза: ,,о, Пратенико на Аллах! Аллах ни повели да те благославяме; тогава как да те благославяме?‘‘ Той замълча, след което каза: ,,Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема саллейте аля аали Ибрахим, уе барик аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема баракте аля аали Ибрахим фил-аалемин, иннеке хамиду-м-меджид! Уес-селяму кема алимтум". ,,Кажете: О, Аллах, благослови Мухаммед и рода на Мухаммед, както си благословил рода на Ибрахим, и дари благодат на Мухаммед и на рода на Мухаммед, както си дарил благодат на рода на Ибрахим сред световете! Ти си Преславен, Велик, а поздравът за мир е, както знаете!".
Затова тези изрази, подобните на тях и други – които са достоверно предадени от Пророка (саллеллаху алейхи уе селлем) – са именно тези, които мюсюлманинът следва да използва, когато изпраща благословия и мир за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уе селлем); защото Пратеникът (саллеллаху алейхи уе селлем) е най-знаещият сред хората относно това, което е редно да се използва по негов адрес, както е и най-знаещият сред хората относно думите, които следва да се използват по адрес на неговия Господ.
Що се отнася до превзетите и нововъведени изрази, както и тези, които могат да носят неправилно значение, като споменатите във въпроса, то не е редно да се употребяват поради превзетостта в тях и защото може да бъдат изтълкувани с погрешни значения, а също и защото противоречат на изразите, които е избрал Пророка ﷺ и към които е напътил своята общност. А той е най-знаещият сред творенията, най-искреният в съветите си и най-далечният от превзетост. Нека най-превъзходната благословия и мир от неговия Господ да бъдат върху него.
Надявам се, че в споменатите от нас доказателства, в разяснението на същността на единството (теухид) и на многобожието (ширк), на разликата между онова, на което са били първите и по-късните многобожници по този въпрос, и на предписания начин за благослов към Пратеника на Аллах ﷺ, има достатъчност и убедителност за търсещия истината. А който няма желание да познае истината, той следва своите страсти. Аллах Всевишния е казал: А ако не ти отговорят, то знай, че следват само страстите си! И кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Наистина, Аллах не напътва хора угнетители. (Ел-Касас: 50).
И в този свещен айет Пречистият пояснява, че по отношение на напътствието и истинската религия, с които Аллах е изпратил Своя пророк Мухаммед ﷺ, хората се делят на две групи:
Едното от двете: отзоваващ се на Аллах и на Пратеника му.
Второто: онзи, който следва прищявките си; след това Пречистият съобщава, че няма по-заблуден от онзи, който следва прищявките си без напътствие от Аллах.
Молим Всеславния Аллах за закрила от следването на страстите и да направи нас, и вас, и всички наши братя от откликващите на Аллах и на Неговия Пратеник ﷺ, от почитащите Неговия закон и от предупреждаващите за всичко, което му противоречи, като нововъведения и страсти… Той е Всещедрият, Прещедрият.
И нека благословът да бъде над Неговия раб и Неговия пратеник, нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство, сподвижниците му и тези, които ги последват по най-добрия начин до Съдния ден.
Пето послание:
Постановлението за празнуването на рождението на Пророка и други подобни рождения.
Слава на Аллах и нека мирът и благословът да бъдат над Пратеника на Аллах, неговото семейство, сподвижниците му и всеки, който следва неговото напътствие.
Емма беад: Въпросът бе многократно задаван от мнозина относно постановлението за празнуването на рождението на Пророка ﷺ, и ставането на крака за него по време на това, и отправянето на поздрав към него, и други неща, които се правят по време на меулидите.
Отговорът е, че: не е позволено да се празнува рождението на Пратеника ﷺ, нито на някой друг; защото това е от нововъведенията (бидаа) в религията; защото Пратеника ﷺ не го е правил, нито неговите праведни халифи, нито другите сподвижници – Аллах да е доволен от тях – нито табиините, които са ги последвали с добрина в най-добрите поколения, а те са най-знаещи за суннета, с най-съвършена обич към Пратеника на Аллах ﷺ и най-добре следващи неговия закон отколкото тези, които са дошли след тях. Казва Пречистият и Всевишен в Своята ясна Книга:
И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! (Ел-Хашр: 7). И казва - Преславен е Той: И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение! (Ен-Нур: 63). И казва - Пречист е Той: Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас, за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах. (Сура Ел-Ехзаб: 21), Всеишният Аллах казва: Аллах е доволен от най-предните, първите от мухаджирите и ансарите, които изпревариха останалите, които ги следват с добрина. Те също са доволни от Аллах. Той е приготвил за тях, Градини сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото блаженство! (Ет-Теубе: 100), Всеишният Аллах казва: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. (Ел-Маиде: 3). Айетите в това отношение са много. И Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Който измисли в тази наша религия нещо, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено". т. е.: отхвърлено му е, И казва в друг хадис: „Трябва да спазвате моят път (сунна) и пътят (сунната) на напътените праведни наместници халифи след мен. Придържайте се към нея и се вкопчете за нея с кътните си зъби! И се пазете от новостите, защото всяка новост е нововъведение, а всяко нововъведение е заблуда.“ В тези два хадиса има строго предупреждение от въвеждането на нововъведения и постъпването според тях.
А въвеждането на подобни празненства дава да се разбере, че Всевишният Аллах не е завършил религията за тази общност и че Пратеникът ﷺ не е предал това, което е трябвало общността да върши, докато не дойдоха тези по-късни поколения и не въведоха в законодателството на Аллах това, което Той не е позволил; твърдейки, че това е нещо, което ги приближава до Аллах, И в това без съмнение има огромна опасност и е възражение срещу Аллах - Пречистия и Всевишен, и срещу Неговия Пратеник ﷺ. Аллах - Пречистия и Всевишен, е усъвършенствал религията за Своите раби и е изпълнил изцяло Своята благодат към тях, а Пратеникът ﷺ е предал посланието по ясен и недвусмислен начин. Той не е оставил път, водещ към Рая и отдалечаващ от Огъня, без да го разясни на общността, както е потвърдено в достоверния хадис от Абдуллах ибн Амр, Аллах да е доволен от него, който е казал: „Пратеникът на Аллах ﷺ каза:“ „Няма пророк, когото Аллах да е изпратил, без да е било негов дълг да насочи общността си към доброто, което го знае за тях, и да ги предупреди за злото, което го знае за тях.“ Предава го Муслим в достоверния си сборник.
И е известно, че нашият Пророк ﷺ е най-достойният от пророците и последният от тях, най-съвършеният от тях в известяването и наставлението. И ако честването на мевлида беше част от религията, която Аллах Всевишния одобрява, то Пратеника ﷺ щеше да го разясни на общността, или щеше да го извърши през живота си, или щяха да го извършат неговите сподвижници /радияллаху анхум/. И тъй като нищо от това не се е случило, се знае, че то няма нищо общо с Исляма. Напротив, то е от нововъведенията, за които Пратеника ﷺ е предупредил своята общност, както бе споменато по-рано в хадисите. Айетите и хадисите в това отношение са много.
Група учени открито са порицали мевлидите и са предупредили за тях, в съответствие със споменатите и други доказателства. Някои от по-късните учени обаче са на друго мнение: позволили са ги, ако те не съдържат порицани неща, като прекомерност спрямо Пратеника на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/, смесване на жени с мъже, използване на музикални инструменти и други неща, които пречистеният шериат порицава, и са смятали, че те са от добрите нововъведения.
А шериатското правило е: това, за което хората спорят, да се отнася към Книгата на Аллах и Сунната на Неговия Пратеник Мухаммед ﷺ, както е казал Всевишният Аллах: О вие, които повярвахте! Покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход! (Ен-Ниса: 59), Всеишният Аллах казва: И за всяко нещо, по което сте в разногласие, отсъждането е на Аллах ... (Еш-Шура: 10).
Ние отнесохме този въпрос, а именно: празнуването на рождените дни, към книгата на Аллах и открихме, че тя ни повелява да следваме Пратеника ﷺ в онова, с което е дошъл, и ни предупреждава за онова, което е забранил, и ни известява, че Аллах е усъвършенствал религията на тази общност. А това празнуване не е от онова, с което е дошъл Пратеника ﷺ, следователно то не е от религията, която Аллах е усъвършенствал за нас и в която ни е повелил да следваме Пратеника.
Ние също сведохме това до суннета на Пратеника ﷺ и не открихме в него той да го е вършил, нито да е повелявал, нито да са го вършили сподвижниците му, Аллах да е доволен от тях. От това научихме, че то не е от религията, нещо повече – то е от нововъведенията и е подражаване на хората на Писанието – юдеите и християните – в техните празници.
И с това става ясно за всеки, който има и най-малко прозрение и желание за истината, и справедливост в търсенето ѝ: че празнуването на рожденията не е от религията на Исляма, а по-скоро е от нововъведенията, които Аллах Всевишния и неговият Пратеник ﷺ са повелили да изоставим и да се пазим от тях, И не бива мъдрият човек да се заблуждава от множеството хора, които го правят навсякъде по света, тъй като истината не се разпознава по броя на вършещите я, а по религиозните доказателства, както Всевишният Аллах казва за юдеите и християните: И казаха: “В Дженнета ще влязат само юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им: “Дайте своя довод, ако говорите истината!” (Ел-Бакара: 111) И казва Всевишният Аллах: И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах... (Ел-Ен'аам: 116)
Освен това повечето от тези празненства по случай рождени дни, освен че са нововъведение, съдържат и други порицани деяния; като смесването на жени с мъже, използването на песни и музикални инструменти, употребата на опияняващи вещества и наркотици, и други подобни злини. В тях може да се попадне и в нещо по-голямо от това, а именно в голямото съдружаване - ширк. Това става чрез прекомерност спрямо Пратеника на Аллах ﷺ или други от приближените /евлиите/, отправянето на дуа към него, търсенето на помощ от него, искането на подкрепа, убеждението, че той знае неведомото /гайб/, и други подобни дела на неверието /куфр/, които много хора извършват по време на честването на рождението на Пратеника ﷺ и на други, които те наричат приближени /евлии/. Достоверно е предадено от Пратеника на Аллах ﷺ, че е казал: ,,Пазете се от прекаляването в религията, защото именно прекаляването в религията погуби онези, които бяха преди вас". Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Не ме превъзнасяйте така, както християните превъзнесоха сина на Мерйем. Аз съм само раб, затова казвайте: раб на Аллах и Негов пратеник"." Предава го Ел-Бухари в достоверния си сборник, от Омар.
И от чудните и странните неща е, че много от хората са дейни и се стараят в присъствието на тези нововъведени празненства и ги защитават, а изостават от това, което Аллах е задължил като присъствието на петъчните и груповите намази, без да обръщат внимание на това и без да виждат, че са извършили голямо зло. И без съмнение това е от слабостта на вярата, липсата на проницателност и многото видове грехове и неподчинения, които са покрили сърцата. Молим Аллах за благополучие за нас и за всички останали мюсюлмани.
Към това спада и предположението на някои, че Пратеника ﷺ присъства на меулида, поради което те стават на крака за него, за да го поздравят и приветстват. Това е от най-голямата заблуда и най-грозното невежество, защото Пратеника ﷺ не излиза от гроба си преди Съдния ден, нито се свързва с когото и да е от хората, нито присъства на техните събрания. Той пребивава в гроба си до Съдния ден, а духът му е в най-висшите селения (Иллийюн) при своя Господ в Дома на почитта, както казва Всевишния Аллах: После подир това вие непременно ще умрете. После в Деня Къямет, вие непременно ще бъдете съживени. (Ел-Му'минун: 15 - 16).
И Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Аз съм първият, за когото ще се разтвори гробът в Съдния ден, аз съм първият застъпник и първият, чието застъпничество ще бъде прието"." Най-превъзходните мир и благослов от неговия Господ да са за него.
Тези два свещени аята, свещеният хадис, както и другите аяти и хадиси със същото значение: всички те посочват, че Пророка ﷺ и останалите мъртви ще излязат от гробовете си единствено в Съдния ден. По този въпрос има единодушие сред мюсюлманските учени и няма спор между тях. Следва всеки мюсюлманин да обръща внимание на тези неща и да се предпазва от нововъведенията и суеверията, които са въвели невежите и подобните на тях, за които Аллах не е низпослал довод. От Аллах се търси помощ и на Него е упованието, и няма сила, нито мощ, освен с Него.
А мирът и благословът за Пратеника на Аллах ﷺ: те са от най-превъзходните неща, с които човек се доближава до Аллах, и от праведните дела, както казва Всевишния Аллах: Наистина, Аллах и Неговите меляикета благославят Пророка. О вие, които повярвахте! Благославяйте го и вие, и го приветствайте с мир! (Ел-Ехзаб: 56). И Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Който ми отправи един благослов, за него Аллах отправя десет такива"." Тя е предписана по всяко време и потвърдена в края на всеки намаз, дори е задължителна според група учени в последния тешеххуд на всеки намаз. Спазването му като суннет е особено препоръчително в много случаи; сред тях са: след езана, при споменаването му, салляллаху алейхи ве селлем, през петъчния ден и нощта му, както свидетелстват за това многобройни хадиси.
Молим Аллах да дари на нас и на всички мюсюлмани сполука за разбиране в Неговата религия и устойчивост в нея, и да облагодетелства всички с придържането към Сунната и предпазването от нововъведенията. Наистина, Той е Всещедър, Прещедър.
И нека мирът и благословът да бъдат над нашия Пророк Мухаммед, семейството му и сподвижниците му.
Послание шесто:
Отсъждането за празнуването на нощта Ел-Исра и Ел-Мирадж.
Слава на Аллах и нека мирът и благословът да бъдат над Пратеника на Аллах, неговото семейство и сподвижниците му.
А след това: няма съмнение, че Исра и Мирадж са от великите знамения на Аллах, които са доказателство за правдивостта на Неговия Пратеник Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/, и за великата му степен пред Аллах - Всеславния. Както те са и от доказателствата за изумителната сила на Аллах и за Неговото всевишие над всички Негови творения. Казал е Аллах Всевишния: Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия. (Ел-Исра: 1).
Достоверно се предава от Пратеника на Аллах ﷺ, че е бил възнесен до небесата и вратите им са му били отворени, докато не преминал седмото небе. Там неговият Господ, Всевишен е Той, му говорил каквото е пожелал и му предписал петте намаза. Първоначално Аллах, Всевишен е Той, бил предписал петдесет намаза, но нашият Пророк Мухаммед ﷺ не спрял да се връща при Него и да Го моли за облекчение, докато не ги направил пет. Така те са пет по задължение и петдесет по възнаграждение, защото за едно добро дело наградата е десетократна. Слава и благодарност на Аллах за всичките Му блага.
А що се отнася до тази нощ, в която са се случили Исра и Мирадж, то в достоверните хадиси не е дошло нейното определяне – нито в Реджеб, нито в друг. И всичко, което е предадено за нейното определяне, е неустановено от Пророка ﷺ според учените по хадис. И на Аллах принадлежи великата мъдрост в това, че е накарал хората да я забравят. Дори и определянето ѝ да бе установено, не би било позволено на мюсюлманите да я обособяват с някакви обреди на поклонение, нито да я празнуват; защото Пророка ﷺ и неговите сподвижници – Аллах да е доволен от тях – не са я празнували, нито са я обособявали с нещо. Ако празнуването ѝ беше узаконено дело, то Пророка ﷺ щеше да го поясни на общността, било то с думи или с дела. И ако нещо подобно се беше случило, то щеше да е известно и разпространено, и сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, щяха да ни го предадат. Тъй като те са предали от своя Пророк ﷺ всичко, от което се нуждае общността, и не са пропуснали нищо от религията. Напротив, те са първенците във всяко добро. И ако празнуването на тази нощ беше узаконено, те щяха да са първите, които да го извършат. Пророка ﷺ е най-добрият съветник на хората, той е предал посланието по най-съвършения начин и е изпълнил повереното му. И ако почитането на тази нощ и отбелязването ѝ бяха от религията на Аллах, то Пророка ﷺ нямаше да го пропусне, нито да го скрие. И тъй като нищо от това не се е случило, става ясно, че отбелязването и почитането ѝ по никакъв начин не са от Исляма. Всевишният Аллах е усъвършенствал религията на тази общност, изпълнил е Своята благодат над нея и е порицал онзи, който въвежда в религията онова, за което Аллах не е позволил, защото Той – Пречистият и Всевишен – е казал в Своята ясна Книга: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. (Ел-Маиде: 3), И казва - Превелик е Той: Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, то спора между тях би бил решен. Наистина, за нечестивците е приготвено мъчително наказание. (Еш-Шура: 21).
И от Пратеника на Аллах ﷺ в достоверните хадиси е утвърдено: предупреждението от нововъведенията и изричното посочване, че те са заблуда; като предупреждение за общността относно голямата им опасност и за да ги отблъсне от извършването им. И от това е онова, което е утвърдено в двата сахиха от Айша, Аллах да е доволен от нея, от Пророка ﷺ, че той е казал: ,,Който измисли в тази наша религия нещо, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено"." В предание от Муслим: ,,Който извърши дело, което не е в съответствие с тази наша религия, то ще бъде отхвърлено". В достоверния сборник на Муслим, от Джабир /радийеллаху анху/ казва: Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ казваше в своята проповед в деня петък: ,,А след това, наистина най-доброто слово е Книгата на Аллах, а най-доброто напътствие е напътствието на Мухаммед ﷺ, и най-лошите дела са нововъведенията, и всяко нововъведение е заблуда"." Добавя ен-Несаи с добра верига: ,,И всяка заблуда е в Огъня". В Суннетите се предава от ал-Ирбад ибн Сария, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Пратеника на Аллах ﷺ отправи към нас трогателна проповед, от която сърцата се преизпълниха с боязън и очите се насълзиха. Казахме: „Пратенико на Аллах! Това е сякаш прощална проповед, дай ни завет!“, а той каза: «Давам ви завет да сте богобоязливи към Аллах, да слушате и да се покорявате, дори и роб да ви е повелител, защото който от вас живее [дълго], той ще види много различия, затова трябва да спазвате моят път и пътят на напътените праведни наместници халифи след мен, придържайте се към него и се вкопчете здраво в него. И се пазете от нововъведенията, защото всяко нововъведение без изключение е заблуда». Хадисите в това отношение са много.
Достоверно се предава от другарите на Пратеника на Аллах ﷺ и от праведните предци след тях предупреждението от нововъведенията и заплахата от тях, и това е така, защото те са добавка в религията, законодателство, което Аллах не е позволил, и оприличаване с враговете на Аллах – юдеите и християните – в тяхното добавяне към религията им и въвеждането на нововъведения в нея, които Аллах не е позволил, а също и защото тяхното неизбежно последствие е омаловажаването на ислямската религия и обвиняването ѝ в липса на съвършенство, и е известно каква огромна поквара, гнусно зло и сблъсък със словата на Аллах – Величествен и Велик е Той – има в това: Днес Аз изградих за вас вашата религия (Ел-Маиде: 3), И явното противопоставяне на хадисите на Пратеника ﷺ, които предупреждават за нововъведенията и отблъскват от тях.
Надявам се, че в споменатите от нас доказателства има достатъчност и убеждение за търсещия истината, за да отхвърли това нововъведение; имам предвид: нововъведението да се празнува нощта на Исра и Мирадж, и да предупреждава срещу него, и че то с нищо не е от религията Ислям.
Поради повелята на Аллах за искрен съвет към мюсюлманите, за разясняване на узаконеното от Него в религията и забраната да се укрива знанието, сметнах за свой дълг да предупредя братята мюсюлмани за това нововъведение, което се е разпространило в много области, до такава степен, че някои хора го смятат за част от религията.
Аллах е способен да поправи делата на всички мюсюлмани, да ги дари с разбиране в религията и да дари със сполука нас и тях, за да се придържаме към истината, да бъдем устойчиви в нея и да изоставим това, което ѝ противоречи. Той е Покровителят и Способният за това
И нека мирът, благословът и благодатта да бъдат над Неговия раб и Неговия пратеник, нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство и сподвижниците му.
Послание седмо:
Постановлението за отбелязването на средната нощ на месец Шабан.
Слава на Аллах, Който усъвършенства за нас религията и изпълни Своята благодат над нас, и нека мирът и благословът да бъдат над Неговия пророк и пратеник - Мухаммед, Пророка на покаянието и милостта.
Както следва: Всевишният Аллах казва: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. (Ел-Маиде: 3), И казва Всевишният Аллах: Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил... (Еш-Шура: 21), И в двата Сахиха от Айша /радийеллаху анха/ се предава, че Пророка ﷺ казва: ,,Който измисли в тази наша религия нещо, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено"." И в достоверния сборник на Муслим се предава от Джабир /радийеллаху анху/, че Пророка ﷺ е казвал в петъчната проповед: ,,А след това: най-добрата реч е Книгата на Аллах, а най-доброто напътствие е напътствието на Мухаммед ﷺ, а най-лошите дела са нововъведенията и всяко нововъведение е заблуда"." Айетите и хадисите в този смисъл са много и те недвусмислено сочат, че Всевишният Аллах е изградил изцяло за тази общност религията ѝ и е изпълнил изцяло към нея Своята благодат, и че Неговият пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е починал едва след като е оповестил ясното послание и е разяснил на общността всичко, което Аллах е узаконил за нея, от думи и дела. Пророка ﷺ разясни, че всяко нещо, което хората въведат след него и го приписват към религията Ислям, било то думи или дела, е нововъведение, отхвърлено върху онзи, който го е въвел, дори и намерението му да е било добро. Това нещо е било известно на сподвижниците на Пратеника на Аллах ﷺ, а също така и на ислямските учени след тях, затова те са порицавали нововъведенията и са предупреждавали за тях, както това е споменато от всеки, който е писал за възвеличаването на Сунната и порицаването на нововъведенията; като Ибн Уаддах, ат-Тартуши, Аби Шама и други.
Към нововъведенията, които някои хора са въвели, спада празнуването на нощта в средата на месец Шабан и отделянето на деня ѝ за говеене. За това няма доказателство, на което е позволено да се разчита. За превъзходството ѝ са предадени слаби хадиси, на които не е позволено да се разчита.
Що се отнася до предаденото за превъзходството на намаза в нея, то всичкото е измислено, както са посочили много от знаещите, и ще бъдат споменати някои от техните думи, ин ша Аллах.
В нея също се предават предания от някои от праведните предци от Шам и други.
Мнозинството от учените са единодушни, че празнуването ѝ е нововъведение и че всички хадиси, споменати за нейното превъзходство, са слаби, а някои от тях са измислени. Сред тези, които са посочили това, са: Хафиз ибн Реджеб в книгата си „Лятаиф ел-Меариф“ и други. Известно е, че по слабите хадиси се действа само в онези богослужения, чиято основа е вече установена с достоверни доводи. Що се отнася до отбелязването на нощта в средата на месец Шабан, то за това няма достоверен довод, че да се подкрепя със слабите хадиси. И това велико правило е споменато от Имам Ебу-л-Аббас Шейху-л-ислям Ибн Теймийе, Аллах да се смили над него.
А ето, уважаеми читателю, какво казват част от учените по този въпрос, за да имаш яснота по него.
Учените, Аллах да се смили над тях, са единодушни, че е задължително всичко, по което хората спорят, да се отнася към Книгата на Всеславния Аллах и към суннета на Пратеника Му /саллеллаху алейхи уе селлем/. Онова, което отсъдят те двата или единият от тях, е задължителният за следване шериат, а всичко, което им противоречи, трябва да бъде отхвърлено. Всеки ибадет, който не е упоменат в тях, е нововъведение (бидат), чието извършване не е позволено, камо ли пък да се призовава към него и да се одобрява. Пречистият и Всевишен Аллах казва: О вие, които повярвахте! Покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход! (Ен-Ниса: 59), Всеишният Аллах казва: И за всяко нещо, по което сте в разногласие, отсъждането е на Аллах... (Еш-Шура: 10). И казва Всевишният Аллах: Кажи [о, Мухаммед]: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви... (Аали Имран: 31). И казва - Превелико е Неговото Величие: Но не кълна се в твоя Господ! Не ще повярват, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им, и не престанат да изпитват в душата си стеснение от твоето отсъждане и напълно не се подчинят. (Ен-Ниса: 65). Айетите в това отношение са много и те са категоричен текст за задължението въпросите на разногласие да се отнасят към Корана и Сунната и да се приема с удовлетворение тяхното отсъждане, както и че това е изискването на вярата, по-добро е за рабите в земния и в отвъдния живот и е с най-добро последствие.
Ел-Хафиз Ибн Реджеб /Аллах да се смили над него/ казва в своята книга: (Летаиф ел-Меариф) по този въпрос – след предшестващи думи – следното:
А нощта в средата на месец Шабан – табиините от земите на Шам; като Халид ибн Меадан, Макхул, Лукман ибн Амир и други, са я възвеличавали и са проявявали усърдие в ибадета през нея, и от тях хората са възприели нейното превъзходство и възвеличаване. Предава се, че до тях са достигнали исраилски предания по този въпрос. Когато това станало известно за тях в различните земи, сред хората възникнало разногласие; едни от тях го приели и се съгласили с тях в неговото възвеличаване, като сред тях имало група от богомолците на Басра и други. А повечето учени от Хиджаз са отхвърлили това, сред тях са: Ата и Ибн Еби Мулейка. Абдуррахман ибн Зейд ибн Еслем го предава от факихите на Медина, като това е и становището на последователите на Малик и други. И те са казали: ,,Всичко това е бида.“
Учените от Шам се разделят на две мнения относно начина на нейното честване:
Първото е, че е желателно тя да се прекарва в будуване групово в джамиите. Халид бин Маадан, Лукман бин Амир и други освен тях са обличали най-хубавите си дрехи, кадили са се с благовония и са си слагали кюхл, и са прекарвали тази нощ в джамията в ибадет. И Исхак бин Рахуейх е бил съгласен с тях за това. И каза относно нейното изпълнение в джамиите като джемаат: ,,Това не е бидат.", предава го Харб ал-Кермани в своя сборник ,,Месаил".
Второ: нежелателно е събирането в джамиите за молитва, разкази и дуа, но не е нежелателно човек да отслужва намаз в тях самостоятелно. Това е мнението на ал-Аузаи – имамът на хората от Шам, техният факъх и учен, и това е най-близкото [до истината], ако Всевишният Аллах пожелае». докато казва: «не е известно изказване от имам Ахмед за нощта на средата на Шабан, и по въпроса за желателността на извършването ѝ (на молитва) се извеждат две предания от него по аналогия с двете му предания за извършването на молитва през нощите на двата Байрама, тъй като той (в едно предание) не е смятал за желателно нейното групово извършване; защото това не е предадено от Пророка ﷺ и сподвижниците му.“ И го е сметнал за препоръчително (според предание) заради деянието на Абдуррахман ибн Язид ибн ал-Асуад, а той е от табиините. Така също и за кланянето на намаз през нощта на средата не е потвърдено нищо от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, нито от неговите сподвижници, а е потвърдено от група табиини – от видните факъхи на Шам.
До тук са думите на хафиз ибн Реджеб /рахимехуллах/, в които той ясно заявява, че от Пророка ﷺ, нито от неговите сподвижници /радийеллаху анхум/, не е потвърдено нищо достоверно относно нощта на средата на месец Шабан.
А що се отнася до онова, което е избрал Ел-Еузаи /Аллах да се смили над него/ за препоръчителността на извършването му поединично, и изборът на Хафиз ибн Реджеб на това мнение, то то е странно и слабо; защото всяко нещо, за което не е доказано с шериатските доводи, че е постановено, не е позволено за мюсюлманина да го добавя към религията на Аллах, независимо дали го върши поединично, или в група, и независимо дали го прави тайно, или явно; заради общото значение на думите на Пророка ﷺ: ,,Който извърши дело, което не е в съответствие с тази наша религия, то ще бъде отхвърлено"." И други доказателства за порицаването на нововъведенията и предупреждението от тях.
И Имам Ебу Бекр ет-Тартуши /Всевишният Аллах да се смили над него/ казва в книгата си „Новопоявилите се неща и нововъведенията“ следното:
,,Предава Ибн Уеддах от Зейд ибн Еслем, който казва: ,,Ние не заварихме никого от нашите шейхове и факихи да обръща внимание на средата на Шабан, нито да обръща внимание на хадиса на Мекхул, нито да ѝ отрежда предимство пред останалите"."
И някои казали на Ибн Еби Мулейка, че Зияд ен-Нумейри казва: ,,Наградата за нощта на средата на Шабан е като наградата за нощта Кадр.,, И казал: ,,Ако го бях чул и в ръката ми имаше тояга, щях да го ударя". И Зияд бе разказвач, дотук е същественото.
И Алляме еш-Шеукани /Аллах да се смили над него/ казва в книгата си „Ел-феуаид ел-меджмуа“ следното:
Хадис: ,,О, Али, който отслужи сто ракята в нощта на средата на Шабан, като във всеки ракят прочете сура ел-Фатиха и десет пъти сура ел-Ихлас, Аллах му изпълнява всяка нужда" и т.н. Той е измислен, а в изразите му, които изрично посочват наградата, която получава извършителят, се съдържа това, в чиято измислица не би се усъмнил никой разсъдлив човек; предавателите му са неизвестни и е предаден по втора и трета верига, всички от които са измислени, а предавателите им са неизвестни. И казва в „Ел-Мухтесар“: хадисът за молитвата на половината на Шабан е невалиден, а Ибн Хиббан предава от Али: ,,Когато е нощта на половината на Шабан, кланяйте се през нощта й и говейте през деня й“, слаб. И казва в „Ал-Ляали“: ,,[Преданието за] сто ракята в средата на Шабан с десеткратно [прочитане на сура] Ихляс“, въпреки голямото му достойнство, предадено от ад-Дейлеми и други, е измислено, а мнозинството от предавачите му в трите вериги са неизвестни и слаби. Каза: ,,И дванадесет ракята със [сура] ал-Ихляс тридесет пъти“ – измислен, ,,и четиринадесет ракята“ – измислен.
И от този хадис са били подведени група факъхи, като автора на (Ел-Ихя) и други, а също така и муфессири; и намазът през тази нощ – тоест: нощта на средата на Шабан – е бил предаден по различни начини, които до един са невалидни и измислени. И това не противоречи на преданието на ат-Тирмизи от хадиса на Аиша, Аллах да е доволна от нея, за отиването му ﷺ на ал-Бакиа, и слизането на Господа в нощта на средата на земното небе, и че Той опрощава на повече от броя на космите на овцете от племето Калб, тъй като става дума само за този измислен намаз през тази нощ, В този хадис от Айша има слабост и прекъсване, както и хадисът от Али, който бе споменат по-рано относно нейния нощен намаз, не противоречи на това, че този намаз е изфабрикуван, въпреки слабостта в него, както споменахме.“ Край на цитата.
Хафъз Ал-Ираки казва: ,,Хадисът за молитвата в нощта на средата е измислен от името на Пратеника на Аллах ﷺ и е лъжа спрямо него"." Имам ен-Неуеуи е казал в книгата си ,,Ел-Меджмуа": ,,Намазът, известен като намаз ер-регаиб, който е дванадесет ракята между вечерния и нощния намаз, в нощта на първия петък от месец Реджеб, и намазът от сто ракята в нощта на петнадесети Шабан – тези два намаза са осъдителни нововъведения. Не бива човек да се заблуждава от споменаването им в книгите ,,Кут ел-кулуб" и ,,Ихя улюм ед-дин", нито от хадиса, споменат в тях, защото всичко това е невалидно. Нито да се заблуждава от някои от имамите, за които отсъждането относно тях е било неясно и които са написали трудове в полза на тяхната препоръчителност, защото те са сгрешили в това.".
Шейх имам, Ебу Мухаммед Абдуррахман ибн Исмаил Ел-Макдиси, е написал ценна книга за тяхното анулиране, в която се е справил отлично и превъзходно. Думите на хората на знанието по този въпрос са твърде много и ако трябваше да цитираме всичко, което сме прочели по този въпрос, изложението би станало твърде дълго. И може би в споменатото от нас има достатъчност и то е убедително за търсещия истината.
От представеното дотук от Аятите, Хадисите и думите на учените, за търсещия истината става ясно, че отбелязването на нощта на средата на месец Шабан чрез намаз или друго, както и отделянето на този ден за говеене, е порицано нововъведение според повечето учени. За него няма довод в пречистия Шериат, а всъщност е от нещата, които са се появили в Исляма след епохата на сподвижниците, Аллах да е доволен от тях. На търсещия истината по този и други въпроси му е достатъчно словото на Аллах - Величествен и Възвишен е Той: Днес Аз изградих за вас вашата религия (Ел-Маиде: 3). И знаменията с подобен смисъл, и Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Който измисли в тази наша религия нещо, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено"." И хадисите, предадени в този смисъл.
В Сахих Муслим от Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ казва: ,,Пратеника на Аллах ﷺ каза: ,,Не отделяйте петъчната нощ за киям измежду нощите, нито отделяйте петъчния ден за говеене измежду дните, освен ако не съвпадне с говеене, което някой от вас спазва"." И ако беше позволено да се отличава някоя от нощите с някакъв вид ибадет, то петъчната нощ щеше да бъде по-достойна от другите; защото нейният ден е най-превъзходният ден, над който слънцето е изгрявало, съгласно достоверните хадиси от Пратеника на Аллах ﷺ, След като Пророка ﷺ е предупредил да не се обособява тази нощ с кланяне на намаз сред останалите нощи, това показва, че за другите нощи това важи в още по-голяма степен, като не е позволено да се обособява никоя от тях с какъвто и да е вид ибадет, освен с достоверно доказателство, което да посочва такова обособяване.
И тъй като през нощта Кадр и нощите на Рамадан е предписано да се отслужва намаз (да се кланя намаз) и да се проявява усърдие, Пророка ﷺ обърна внимание на това, подтикна общността към отслужването на намаз през тях и самият той го правеше, както е предадено в двата Сахиха от Пророка ﷺ, че е казал: ,,Който се кланя през Рамадан с вяра и надежда, за награда му се опрощават изминалите грехове, и който се кланя през нощта Кадр с вяра и надежда, за награда му се опрощават изминалите грехове”. Защото, ако беше узаконено нощта на средата на месец Шабан, или нощта на първия петък на месец Реджеб, или нощта на Ел-Исра уел-Мирадж да се отделят със специално празнуване или някакъв вид богослужение, то Пророка ﷺ щеше да напъти уммета към това, или щеше да го извърши сам. И ако нещо такова се беше случило, сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, щяха да го предадат на уммета и нямаше да го скрият от тях, тъй като те са най-добрите хора и най-искрените съветници след пророците, мир и благословия да са над тях. И Аллах да е доволен от сподвижниците на Пратеника на Аллах ﷺ и да ги направи доволни.
И от думите на учените вече стана известно, че не е потвърдено от Пророка ﷺ, нито от сподвижниците му – Аллах да е доволен от тях – нищо за превъзходството на нощта на първия петък от месец Реджеб, нито за нощта в средата на месец Шабан. От това се знае, че празнуването им е нововъведение в Исляма, и по същия начин отделянето им с нещо от богослужението е осъдително нововъведение. По същия начин и за нощта на двадесет и седми Реджеб, за която някои хора вярват, че е нощта на Ел-Исра уел-Мирадж, не е позволено да се отличава с какъвто и да е ибадет, както не е позволено и да се празнува; поради предишните доказателства. Това, ако тя беше известна, а какво остава, след като правилното мнение сред учените е, че тя не е известна. Твърдението, че това е двадесет и седмата нощ на месец Реджеб, е невярно и за него няма никакъв довод в достоверните хадиси. И колко добре е казал този, който е рекъл:
Най-добрите дела са предходните, следващи напътствието... а най-лошите дела са нововъведенията.
Молим Аллах да дари със сполука нас и всички мюсюлмани да се придържаме към Сунната, да бъдем устойчиви в нея и да се пазим от онова, което ѝ противоречи. Той е Всещедър, Прещедър.
И нека мирът и благословът да бъдат над Неговия раб и пратеник, нашия Пророк Мухаммед, семейството му и всичките му сподвижници.
Послание осмо:
Важно предупреждение относно лъжливостта на приписваното завещание.
на шейх Ахмед, слуга на Свещената пророческа джамия
От Абдул-Азиз ибн Абдуллах бин Баз до всички мюсюлмани, до които достигне това, Аллах да ги запази в Исляма и да опази нас и тях от злото на измислиците на подлите невежи, Амин.
Есселяму алейкум уе рахметуллахи уе беракятух
А след това: Попадна ми едно изявление, приписвано на шейх Ахмед, служител на Свещената пророческа джамия, със заглавие: «Това е наставление от Медина ел-Муневвера от шейх Ахмед, служител на Свещената пророческа джамия», в което той казва:
,,Бях буден в петъчната нощ и четях Свещения Коран, и след като приключих с четенето на прекрасните имена на Аллах, се приготвих за сън. Тогава видях Пратеника на Аллах ﷺ със сияен лик, който дойде с кораничните знамения и благородните предписания; милост за световете – нашия господар Мухаммед ﷺ. Рече: ,,О, шейх Ахмед. Отговорих: ,,На твое разположение, о, Пратенико на Аллах, о, най-благородни от творенията на Аллах, И ми каза: „Срамувам се от грозните постъпки на хората и не мога да се изправя пред моя Господар, нито пред ангелите, защото от петък до петък са починали сто и шестдесет хиляди извън религията Ислям.“ – след това спомена някои от греховете, в които са изпаднали хората, След това казва: - И това завещание е милост към тях от Всемогъщия, Всепокоряващия. След това споменал някои от Признаците на Часа, докато рече: - Извести ги, о, шейх Ахмед, за това завещание; защото то е преписано с перото на съдбата от Пазения скрижал, и който го напише и го изпрати от град на град и от място на място, ще му бъде построен дворец в Дженнета, а който не го напише и не го изпрати, ще бъде лишен от моето застъпничество в Съдния ден, И който я запише, и е беден, Аллах ще го замогне; или е задлъжнял, Аллах ще изплати дълга му; или има грях, Аллах ще опрости на него и на родителите му по благодатта на това завещание. А на онзи от рабите на Аллах, комуто тя не бъде записана, лицето му ще почернее в земния живот и в отвъдния, И каза: ,,Кълна се три пъти във Великия Аллах, че това е истина, и ако лъжа, да напусна земния живот извън Исляма. Който повярва в нея, ще се спаси от мъчението в Огъня, а който я отрече, е извършил неверие“.
Това е обобщение на лъжливото завещание, приписано на Пратеника на Аллах ﷺ, което сме чували много пъти от години насам да се разпространява сред хората от време на време и сред много от обикновените хора, като в изказа му има различия, Лъжецът в нея казва, че е видял Пророка ﷺ насън, който му е поверил тази заръка. В тази последна брошура, която Ви споменахме, о, читателю, клеветникът твърди в нея, че е видял Пророка ﷺ, когато се е приготвял за сън. Това означава: че го е видял буден
Този клеветник твърди в това завещание много неща, които са от най-явната лъжа и най-очевидната неистина. Скоро ще ви обърна внимание върху тях в това изложение, иншаАллах. И вече обръщах внимание върху тях през изминалите години и разясних на хората, че те са от най-явната лъжа и най-очевидната неистина. И когато се запознах с тази последна публикация, се поколебах да пиша за нея, поради явната ѝ несъстоятелност и голямата дързост на нейния клеветник да лъже. И не мислех, че нейната несъстоятелност ще се разпространи сред онзи, който има и най-малко проницателност или здрав природа. Но много от братята ме известиха, че тя се е разпространила сред много хора, които са я разпространявали помежду си и някои от тях са ѝ повярвали; затова сметнах за свое задължение да пиша за нея, за да изясня нейната неистинност и това, че е лъжливо приписана на Пратеника на Аллах ﷺ, за да не бъде заблуден никой от нея. А онзи със знание и вяра, или със здрава човешка природа и здрав разум, който размишлява върху тях, разбира, че те са лъжа и клевета в много отношения.
И попитах някои от роднините на шейх Ахмед, на когото се приписва тази клевета, за това завещание, а той ми отговори, че то е лъжа по адрес на шейх Ахмед, и че той изобщо не го е казвал. А споменатият Шейх Ахмед е починал отдавна, и дори да предположим, че споменатият Шейх Ахмед, или някой по-велик от него, твърди, че е видял Пророка ﷺ насън или наяве, и му е завещал това завещание, то със сигурност щяхме да знаем, че той е лъжец, или че този, който му е казал това, е шейтан, а не Пратеника ﷺ, поради много причини, сред които са:
Първо: Пратеника ﷺ не може да бъде видян буден след смъртта си ﷺ. А който от невежите суфии твърди, че вижда Пророка ﷺ буден, или че присъства на мевлида, или на нещо подобно на това, той е допуснал най-грозната грешка, бил е крайно заблуден, изпаднал е в голяма грешка и се е противопоставил на Корана, сунната и на единодушието на учените; защото мъртвите излизат от гробовете си само в Съдния ден, а не в земния живот. А който каже противното на това, той е явен лъжец, или греши и е в заблуда, не е познал истината, която са познали праведните предци и са следвали сподвижниците на Пратеника на Аллах ﷺ и последвалите ги с добрина, Всевишния Аллах казва: После подир това вие непременно ще умрете. После в Деня Къямет, вие непременно ще бъдете съживени. (Ел-Му'минун: 15 - 16), И Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Аз съм първият, над когото ще се разцепи земята в Деня на възкресението, и аз съм първият застъпник и първият, чието застъпничество ще бъде прието". Айетите и хадисите в това отношение са много.
Второ: че Пратеника ﷺ не казва нищо противно на истината, нито приживе, нито след смъртта си, а това завещание явно противоречи на законодателството му (шериат). Това е така в много отношения – както ще последва – а той ﷺ може да бъде видян насън, А който го види насън в неговия благороден образ, той действително го е видял, защото Сатаната не се представя в неговия образ, както се посочва в достоверния и благороден хадис. Но целият въпрос е във вярата на сънуващия, неговата искреност, справедливост, уравновесеност, религиозност и честност, и дали е видял Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в неговия образ или в друг.
И ако дойде хадис от Пророка ﷺ, който той е казал през живота си, но не по пътя на доверени, справедливи и точни предавачи, той не се приема, нито се използва като довод. Или ако дойде по пътя на доверени и точни предавачи, но противоречи на предание от някой, който е с по-силна памет и по-надежден от тях – противоречие, което прави невъзможно съвместяването на двете предания – тогава едното от тях се счита за отменено и не се прилага, а второто – за отменящо, и се прилага, ако са спазени нужните условия. А ако не е възможно нито съвместяване, нито отменяне, задължително се отхвърля преданието на онзи, който е с по-слаба памет и по-ниска степен на справедливост, и се отсъжда за него, че е отклоняващо се и не се прилага.
Какво тогава да кажем за едно наставление, чийто сподвижник, предал го от Пратеника на Аллах ﷺ, не е известен, и чиято справедливост и надеждност не са познати? При това положение то заслужава да бъде отхвърлено и да не му се обръща внимание, дори и да няма в него нищо, което да противоречи на шериата. Какво остава тогава, ако наставлението съдържа много неща, които сочат неговата невалидност, и че то е измислено от името на Пратеника на Аллах ﷺ, и включва законодателство на религия, която Аллах не е позволил?
И Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Който каже за мен онова, което не съм казал, нека заеме мястото си в Огъня!". Измислилият това завещание е приписал на Пратеника на Аллах ﷺ думи, които той не е казал, и е излъгал за него с явна и опасна лъжа. Той напълно заслужава това велико предупреждение, ако не побърза да се покае и не разпространи сред хората лъжата за това завещание, приписано на Пратеника на Аллах ﷺ; защото онзи, който разпространява лъжа сред хората и я приписва на религията, покаянието му не е валидно, освен ако не го обяви и оповести публично; за да знаят хората, че се е отказал от лъжата си и че сам себе си опровергава; поради словата на Аллах: Наистина онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и вярното ръководство, след като Ние ги разяснихме на хората в Книгата, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите, освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ]. Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния. (Ел-Бакара: 159 - 160) И така Пречистият и Всевишен Аллах разясни в този благороден айет, че покаянието на онзи, който скрие нещо от истината, не е валидно, освен след поправяне и разясняване. Пречистият Аллах е завършил за Своите раби религията и е изпълнил изцяло Своята благодат към тях чрез изпращането на Своя пратеник Мухаммед ﷺ и чрез пълния божествен закон, който му е низпослал. И Той не го е прибрал при Себе Си, освен след нейното завършване и разясняване, както казва Той – Преславният: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. (Ел-Маиде: 3).
А изфабрикувалият това Завещание се е появил през четиринадесети век, желаейки да заблуди хората с нова религия, от която следва влизане в Дженнета за онзи, който приеме неговото законодателство, и лишаване от Дженнета и влизане в Джехеннема за онзи, който не приеме неговото законодателство. Иска да представи това завещание, което е съчинил, като по-велико и по-добро от Свещения Коран, като в него съчинява, че: за онзи, който го напише и го изпрати от една страна в друга, или от едно място на друго, ще бъде построен дворец в Дженнета, а който не го напише и не го изпрати, ще бъде лишен от застъпничеството на Пророка ﷺ в Съдния ден. Това е една от най-отвратителните лъжи и едно от най-ясните доказателства за лъжовността на това завещание, за безсрамието на неговия съчинител и за голямата му дързост да лъже, защото онзи, който преписва Свещения Коран и го изпраща от страна в страна или от място на място, не получава тази благодат, ако не постъпва според него, то тогава как ще я получи авторът на тази измислица и този, който я разпространява от страна в страна? А този, който не е преписвал Корана, нито го е разпространявал от страна в страна, не се лишава от застъпничеството на Пророка ﷺ, стига да вярва в него и да следва неговия божествен закон. И тази единствена измислица в това Завещание е достатъчна сама по себе си, за да докаже неговата невалидност, както и лъжата на неговия разпространител, неговата наглост, глупост и отдалеченост от познаването на напътствието, с което дойде Пратеникът ﷺ.
И в това завещание, освен споменатото, има и други неща, всички те доказват неговата недействителност и лъжовност, дори и този, който го е измислил, да се закълне хиляда пъти или повече в неговата истинност, и дори да призовава върху себе си най-голямото мъчение и най-суровото наказание, [свидетелствайки], че е праведен; то той няма да е праведен, нито пък то ще е истинно. Напротив, кълна се в Аллах, и отново се кълна в Аллах, то е една от най-великите и отвратителни неистини, и ние призоваваме за свидетел Пречистия Аллах и присъстващите при нас меляикета, И който от мюсюлманите прочете това писание – свидетелство, с което ще застанем пред нашия Господ, Чието величие е славно –: Това завещание е лъжа и клевета срещу Пратеника на Аллах ﷺ. Аллах да опозори онзи, който го е измислил, и да се отнесе с него както заслужава.
За лъжливостта на това завещание и неговата нищожност, освен вече споменатото, свидетелстват и много неща от споменатия му текст. От тези неща са:
Първото нещо: Казаното в него: (защото от петък до петък са умрели сто и шейсет хиляди на друга религия, освен исляма); защото това е от знанието за неведомото, а откровението за Пророка ﷺ е било прекъснато след смъртта му. Той приживе не е знаел неведомото, камо ли пък след смъртта му; поради думите на Пречистия Аллах: Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам съкровеното... (Ел-Ен'аам: 50) И Словата на Всевишния Аллах: Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае съкровеното, освен Аллах... (Ен-Немл: 65), В достоверен хадис от Пророка ﷺ се споменава, че е казал: ,,Някои хора ще бъдат прогонени от моя водоем в Съдия ден и аз ще кажа: ,,О, Господи! Моите сподвижници, моите сподвижници!". Ще ми бъде казано: ,,Наистина ти не знаеш какво са въвели след теб". Тогава ще кажа както е казал праведния раб: ,,И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А след като ме прибра, Ти им бе надзорникът. Ти на всяко нещо си свидетел" (ел-Маиде: 117)»."
Второто нещо - от нещата, които доказват невалидността на това завещание и че то е лъжа - е казаното в него: (Който го напише и е беден, Аллах ще го обогати, или е длъжник, Аллах ще изплати дълга му, или има грях, Аллах ще прости на него и на родителите му чрез благодатта на това завещание) и така нататък. Това е една от най-големите лъжи и най-ясното доказателство за лъжата на нейния съчинител и за липсата на срам у него пред Аллах и пред Неговите раби. Защото тези три неща не се постигат само с преписването на Свещения Коран, та как тогава биха се постигнали от онзи, който е написал това лъжливо завещание? Този нечестивец цели именно да заблуди хората и да ги привърже към това завещание, за да го напишат и да се привържат към тази мнима добродетел, и да изоставят средствата, които Аллах е предписал за Своите раби и ги е сторил водещи до богатство, изплащане на дълга и опрощение на греховете. Ето защо търсим убежище при Аллах от причините за позор, подчинението на страстите и Шейтана.
Третото нещо – от доказателствата за невалидността на това завещание – е казаното в него: (А който от рабите на Аллах не я запише, ще почернее лицето му и в земното, и в отвъдното). И това – също – е от най-грозните лъжи и от най-ясните доказателства за невалидността на това завещание и за лъжата на неговия съчинител. Как може в ума на здравомислещ човек да бъде прието това завещание, донесено от непознат мъж през четиринадесети век, който го съчинява срещу Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и твърди, че на онзи, който не го напише, лицето му ще почернее в земния живот и в отвъдния, а който го напише, ще забогатее след бедността, ще се освободи от натрупаните си дългове и ще му бъдат простени греховете, които е извършил!
Пречист си Ти, това е велика клевета!! И доказателствата, и реалността свидетелстват за лъжата на този клеветник, както и за великата му дързост спрямо Аллах и липсата му на срам пред Него и пред хората. Ето, много народи не са го писали и лицата им не почерняха, а тук има огромно множество, неизброимо за никого освен за Аллах, което го е писало много пъти, но дългът им не бе изплатен, нито бедността им изчезна. Затова търсим убежище при Аллах от отклонението на сърцата и от петното на греховете. Това са качества и възнаграждения, които Свещеният закон не е постановил за онзи, който е записал най-добрата и най-великата книга – Свещеният Коран. Та как тогава ще бъдат придобити от онзи, който е написал лъжливо завещание, съдържащо различни видове неистина и множество изречения с различни видове неверие? СубханАллах!! Колко снизходителен е Той към онзи, който дръзва да лъже за Него
Четвъртото: - от нещата, доказващи, че това завещание е от най-голямата неистина и най-явната лъжа - е казаното в него: ,,И онзи, който повярва в него, ще се спаси от мъчението на Огъня, а онзи, който го отрече, става неверник“. И това – също – е от най-голямата дързост в лъжата и от най-отвратителната неистина: този клеветник призовава всички хора да повярват на неговата клевета и твърди, че така ще се спасят от наказанието на Огъня, и че онзи, който я отрече, изпада в неверие. Кълна се в Аллах, този лъжец изфабрикува огромна клевета против Аллах и изрече неистина. В действителност, всеки, който й повярва, е този, който заслужава да бъде неверник, а не онзи, който я взима за лъжа; защото тя е клевета, неистина и лъжа, която е напълно неоснователна. И ние взимаме Аллах за свидетел, че тя е лъжа и че нейният клеветник е лъжец, който иска да узакони за хората онова, което Аллах не е позволил, и да въведе в тяхната религия онова, което не е от нея. А Аллах вече е завършил религията и я е направил съвършена за тази общност четиринадесет века преди тази клевета. И тъй, бъдете нащрек, о, читатели и братя, и се предпазвайте от вярването в подобни измислици и от тяхното разпространение помежду ви, защото истината носи светлина, която не е неясна за търсещия я. Затова търсете истината с нейните доказателства и питайте хората на знанието за онова, което ви е неясно, и не се подлъгвайте от клетвите на лъжците. Защото прокълнатият Иблис се е заклел на вашите прародители Адем и Хава, че е от доброжелателите, им, а всъщност той е най-големият предател и най-големият лъжец, както Аллах е разказал за него, и Той – Всевишният – казва: И им се закле: “Наистина за вас аз съм искрен доброжелател.” (Ел-Еараф: 21). Пазете се от него и от последователите му - клеветниците, защото колко много са неговите и техните лъжливи клетви, вероломни обети и разкрасени слова за съблазняване и заблуда А що се отнася до това, което този клеветник спомена за появата на порицаните деяния, то това е реален факт, а Свещеният Коран и Пречистената Сунна категорично са предупредили за тях, и в тях се съдържат напътствието и достатъчността.
А що се отнася до споменатото за признаците на Часа, то пророческите хадиси са пояснили какви ще бъдат те, и Свещеният Коран посочва някои от тях. Който иска да научи това, ще го намери на съответното място в книгите от Сунната и в трудовете на хората на знанието и вярата, и хората нямат нужда от поясненията на такъв клеветник, неговите заблуди и смесването му на истината с лъжата. Нека Аллах опази мен, вас и всички мюсюлмани от злото на сатаните, от изкушенията на заблуждаващите, от отклонението на заблудените и от измамата на враговете на Аллах, поддръжниците на лъжата, които искат да угасят светлината на Аллах със своите уста и да внесат объркване в религията на хората, но Аллах ще направи Своята светлина пълна и ще дари победа на религията Си, дори и това да е омразно на враговете на Аллах – сатаните и техните последователи от невярващите и безбожниците. Молим Аллах да поправи положението на мюсюлманите и да ги дари със следването на истината, с постоянството в нея и с покаяние пред Пречистия Аллах за всички грехове. Той е Приемащият покаянието, Всемилостивият, Способният над всяко нещо. Достатъчен ни е Аллах, колко прекрасен Довереник е Той, няма промяна и няма сила освен от Всевишния и Превелик Аллах.
Слава на Аллах, Господаря на световете, и нека мирът и благословът да бъдат за Неговия раб и пратеник, искрения и верния, както и за семейството му, сподвижниците му и онези, които ги следват в доброто до Съдния ден.
Девето послание: Постановление за магията, гадателството и свързаните с тях въпроси [1]
[1] Това завещание бе публикувано в брошура под номер 17 от Главното председателство по научни изследвания, фетви, призив и наставление през 1402 г. по хиджра.
Славата е единствено за Аллах и саляту селямът (благословът и мирът) е за този, след когото няма пророк, емма беад:
Като се има предвид големият брой шарлатани напоследък, които твърдят, че се занимават с медицина, а лекуват чрез магия или гадателство, и тяхното разпространение в някои страни, където експлоатират наивните хора, сред които преобладава невежеството; счетох за необходимо от гледна точка на искрения съвет към Аллах и рабите Му, да поясня каква голяма опасност крие това за Исляма и мюсюлманите. Тъй като в него има привързване към друг, освен Всевишния Аллах, и е в противоречие с Неговата заповед и заповедта на Неговия Пратеник ﷺ.
И така, търсейки помощ от Всевишния Аллах, казвам: Лечението е позволено с единодушие. На мюсюлманина е позволено да отиде при лекар по вътрешни болести, хирург, невролог или друг подобен, за да диагностицира болестта му и да го лекува с подходящите за него, позволени от шериата лекарства, съобразно познанията в областта на медицината. Защото това спада към извършването на обичайните причини и предпоставки и не противоречи на уповаването в Аллах. Пречистият и Всевишен Аллах е низпослал болестта и е низпослал заедно с нея и лекарството. Знае го онзи, който го е узнал, и не го знае онзи, който е невеж за него. Но Той, Пречистият, не е положил изцелението на Своите раби в онова, което им е забранил.
Не е позволено на болния да отива при гадатели, които твърдят, че знаят неведомото, за да научи от тях за болестта си, както не му е позволено и да повярва на онова, което му съобщават, понеже те говорят за неведомото, като само предполагат, или призовават джиновете, за да им помагат за онова, което искат. Положението на такива е неверие и заблуда, ако твърдят, че знаят неведомото.
Предава Муслим в своя достоверен сборник, че Пророка ﷺ е казал: ,,Който отиде при гадател и го попита за нещо, неговата молитва - намаз, не се приема четиридесет дни".
От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ се предава от Пророка ﷺ, че казва: ,,Който отиде при гадател и повярва на онова, което му каже, той не вярва в низпосланото на Мухаммед ﷺ“. Предават го Ебу Давуд и авторите на четирите Сунена, а Ел-Хаким го счита за достоверен, предаден от Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) със следните думи: ,,Който отиде при гадател и повярва на онова, което му каже, той не вярва в низпосланото на Мухаммед ﷺ".
От Имран ибн Хусайн /радийеллаху анху/ се предава: ,,Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,Не е от нас онзи, който суеверничи или става причина за суеверие, който гадае или отиде да му гадаят, който прави магии или отиде да му се направи магия. Който отиде при гадател и повярва на онова, което му каже, той не вярва в низпосланото на Мухаммед ﷺ''. Предава го Ел-Беззар с добър иснад.
В тези свещени хадиси се съдържа забраната да се посещават гадатели, предсказатели, магьосници и подобните на тях, да бъдат питани и да им се вярва, а също и предупреждението за наказание за това;
Не бива човек да се заблуждава от тяхната искреност в някои случаи, нито от големия брой хора, които отиват при тях; защото те са невежи и не е позволено хората да бъдат заблуждавани от тях. Защото Пророка ﷺ е забранил да се ходи при тях, да бъдат питани и да им се вярва, заради това, че в подобни действия има огромно злодеяние, сериозна опасност и пагубни последици, а и защото те са лъжци и разпътници.
Също така в тези хадиси има доказателство за неверието на гадателя и магьосника; защото и двамата твърдят, че знаят неведомото – а това е неверие – и защото не достигат до своята цел, освен чрез служба на джиновете и обожаването им наред с Аллах, а това е неверие в Аллах и съдружаване с Него. Онзи, който им повярва в твърдението им, че знаят неведомото, става като тях и Пратеника на Аллах ﷺ се отрича от всеки, който приеме тези неща от онзи, който ги практикува.
Също така не е позволено на мюсюлманина да се подлага на онова, което те твърдят, че е лечение; като например мърморене с талисмани или леене на куршум, и други подобни суеверия, които практикуват, тъй като това е вид гадателство и заблуда за хората. А онзи, който приеме това, той им е помогнал в тяхната заблуда и неверие.
Също така не е позволено на мюсюлманите да отиват при тях; за да ги питат за кого ще се оженят синовете им или техни роднини, или за това дали ще има обич и вярност между съпрузите и техните семейства, или пък вражда и раздяла, и тем подобни; Защото това е от неведомото, което не го знае никой друг, освен Всевишният и Преславен Аллах.
Задължение е на управляващите, на отговорните за обществения морал и на други освен тях, които имат способност и власт: да укоряват отиването при гадателите, врачките и подобните на тях, да възпрепятстват всеки, който се занимава с нещо такова по пазарите и на други места, и да ги укоряват по най-строгия начин, както и да укоряват онези, които отиват при тях.
Така е и с магията и магьосничеството: те са от забраните на неверието; както казва Всемогъщият и Величествен Аллах относно двата ангела: Но те не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Наистина, ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко скверно е онова, за което продадоха душите си! Само ако знаеха! (Ел-Бакара: 102).
И тези благородни айети доказват, че магията е неверие и че магьосниците разделят съпрузите. Също така доказват, че магията няма въздействие сама по себе си, нито с полза, нито с вреда, а влияе единствено с всеобщото ѝ предопределено позволение на Аллах, защото Пречистият и Всевишен Аллах е Този, Който е сътворил доброто и злото.
Както посочва и свещеният айет: че онези, които изучават магия и магьосничество, всъщност изучават това, което им вреди, а не им е от полза, и че те нямат никакъв дял при Аллах, т.е. (никакъв късмет и участ). И това е огромна заплаха, която посочва тежката им загуба и на този свят, и в отвъдния, и че те са продали душите си за най-нищожната цена, и затова Пречистият и Всевишен Аллах ги порицава за това със словата Си: Колко скверно е онова, за което продадоха душите си! Само ако знаеха! (Ел-Бакара: 102), Тук „покупка“ е в смисъл на „продажба“.
Наистина вредата е голяма и положението се утежнява от тези клеветници, които са наследили тези знания от политеистите и с тях са заблудили слабомислещите. Наистина ние принадлежим на Аллах и при Него е нашето завръщане. Аллах ни е достатъчен и Той е най-добрият покровител.
Молим Аллах за сполука и избавление от злото на магьосниците, гадателите и останалите шарлатани, и Го молим, Пречистия, да предпази мюсюлманите от тяхното зло и да дари със сполука управниците на мюсюлманите да се пазят от тях и да изпълнят решението на Аллах спрямо тях; за да могат рабите да си отдъхнат от тяхната вреда и зли дела... Той е Всещедрият, Благородният.
И наистина Пречистият и Всевишен Аллах е постановил за Своите раби онова, с което да се предпазват от злото на магията, преди тя да се случи, и им е разяснил – Пречист е Той – с какво да се лекуват от нея, след като се случи; като милост от Него към тях, благодеяние към тях и завършек на Неговата благодат над тях.
По-долу следва разяснение за позволените от шериата начини, чрез които човек може да се предпази от магията, преди тя да се случи, и как да се лекува, след като вече се е случила. Разяснението е както следва:
Първо: За предпазване от опасността на магията преди нейната поява най-важното и най-полезното средство е укрепването чрез предписаните дуи (езкяр) и предадените молитви и дуи за закрила. От тях е прочитането на Айет-ул-Курси – най-великият айет в Свещения Коран – след всяка задължителна молитва. Всевишният казва: Аллах! Няма друг бог освен Него Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание постигат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия. (Ел-Бакара: 255). Прочита се също и при сън, защото Пратеника на Аллах ﷺ достоверно е казал: ,,Който прочете айет ел-Курси през нощта, над него ще бди пазител от Аллах и шейтан няма да го доближи, докато не се съмне".
От това е и прочитането: Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах Единствения, (Коран, Ел- Ихляс 1), и“ Кажи: “Търся убежище при Повелителят на зората” (Сура Ел-Фелек: 1), и Кажи: “Търся убежище при Повелителят на хората, (Сура Ен-Нас: 1), след всеки задължителен намаз и прочитането на тези три сури по три пъти в началото на деня след сутрешната молитва и в началото на нощта след вечерната молитва.
Към това спада и да се прочетат последните два айета от сура ел-Бакара в началото на нощта, а те са думите на Всевишния: Пратеникът повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Повелител, повярваха и правоверните. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляикета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Ние не правим разлика между никого от Неговите пратеници.” И казаха: “Чухме и се подчинихме! Опрости ни, Повелителю наш! Към Теб е завръщането.” до края на сурата. (Ел-Бакара: 285).
Защото е достоверно от Пророка ﷺ, че казва: ,,Който прочете последните два айета от сура ел-Бакара през нощта, те му са достатъчни“. А смисълът е, а Аллах знае най-добре, че те са му достатъчни от всяко зло. Към това спада и честото търсене на убежище със словата: „Търся убежище чрез съвършените слова на Аллах от злото, което е сътворил“ през нощта и през деня, и при отсядане на всяко място, било то в сграда или в пустинята, по въздух или по море, поради думите на Пратеника ﷺ: ,,Който отиде на дадено място и каже: ,,Чрез съвършените слова на Аллах търся убежище от злото, което е сътворил" - нищо няма да му навреди, докато не си тръгне от това място".
От тях е: мюсюлманинът да казва в началото на деня и в началото на нощта три пъти: ,,В името на Аллах, с Чието име нищо не може да навреди, нито на земята, нито на небето, и Той е Всечуващия, Всезнаещия."
Поради достоверността на насърчаването за това от Пратеника ﷺ и че това е причина за спасението от всяко зло.
Второ: Лечение на магията, след като се е случила, което също бива чрез няколко неща:
Първо: Честата и смирена дуа към Аллах и търсенето от Него да премахне вредата и да отстрани бедата.
Второто: да се положат усилия за откриване на мястото на магията, било то в земята, в планина или на друго място. Когато бъде намерено, извадено и унищожено, магията се разваля. Това е едно от най-полезните лечения срещу магията.
Трето: рукия с шериатските споменавания и молитви, които са многобройни, а някои от тях са:
Достоверно е предадено, че Пратеника на Аллах ﷺ казва: ,,О, Аллах, Господарю на хората, премахни страданието, излекувай, Ти си Изцелителят! Няма изцеление, освен Твоето изцеление – изцеление, което не оставя болест!" Казва го три пъти,
Към това спада и рукията, с която Джибрил е лекувал Пророка ﷺ, и тя гласи: ,,С името на Аллах те лекувам, от всяко нещо, което ти вреди, и от злото на всяка душа или завистливо око, Аллах да те излекува, с името на Аллах те лекувам!" Това се повтаря три пъти.
Към това спада и следното (а то е ефикасен лек за мъж, който е възпрепятстван от съпружеско сношение със съпругата си): да вземе седем листа от зелен сидр, да ги счука с камък или нещо подобно, да ги постави в съд, да налее върху тях вода, колкото му е достатъчна за къпане, и да прочете в нея:
,,Айету-ль-курсий", и Кажи [о, Мухаммед]: “О, неверници, (Ел-Кяфирун: 1), и Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах Единствения, (Коран, Ел- Ихляс 1), и Кажи: “Търся убежище при Господа на зората (Сура Ел-Фелек: 1), и Кажи: “Търся убежище при Господа на хората, (Сура Ен-Нас: 1),
И айетите за магията в сура „Ал-Араф“, а те са Словата на Пречистия Аллах: И Ние внушихме на Муса: “Метни своята тояга!” И ето я поглъща онова, с което измамват! И се установи правдата, и се провали онова, което направиха. И бяха победени там, и станаха унизени. (Ел-Еараф: 117 - 119),
И Словата на Пречистия Аллах в Сура Юнус: И каза Фараонът: “Доведете ми всички знаещи магьосници!” И когато магьосниците дойдоха, Муса им каза: “Мятайте, каквото ще мятате!” И когато метнаха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала. И утвърждава Аллах истината със Своите Слова, дори престъпниците да възненавиждат това.” (Юнус: 79 - 82),
А аятите в Сура Та-ха: Те казаха: “О, Муса! Ти ли ще метнеш, или ние първи да метнем?” Той каза: “Не! Метнете вие!” И ето стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват. Тогава Муса почувства в душата си страх. Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият!68 И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Наистина, те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.”69﴾ (Та-ха: 65 - 69).
И след като се прочете споменатото над водата, се изпиват три глътки от нея, а с остатъка се извършва къпане. По този начин, с позволението на Аллах, болестта ще изчезне. И ако се наложи да се използва два или повече пъти, няма пречка, докато болестта изчезне.
Тези дуи (езкяр), молитви за закрила и методи са сред най-великите средства за предпазване от злото на магията и всяко друго зло. Те са също така и най-великото оръжие за премахването на магията, след като се е случила; за онзи, който ги спазва с искреност и вяра, с упование в Аллах и осланяне на Него, и с пълно сърдечно приемане на онова, към което те насочват.
Това бе разяснението, доколкото бе улеснено, относно нещата, с които човек се предпазва и лекува от магията, а Аллах е дарителят на успеха.
И тук се повдига един важен въпрос, а именно: лечението на магията чрез делото на магьосниците, което се осъществява посредством сближаване с джиновете чрез колене на курбан или други подобни обреди; това не е позволено, тъй като е от делото на шейтана и дори е от голямото съдружаване. Също така не е позволено лекуването чрез питане на гадатели, предсказатели и шарлатани, както и използването на онова, което казват, защото те не са вярващи, а са лъжци и нечестивци, които твърдят, че знаят неведомото и заблуждават хората. Пратеника ﷺ е предупредил да не се ходи при тях, да не бъдат питани и да не им се вярва, както това бе разяснено в началото на това послание. Задължение е да се пазим от това, и е достоверно предадено от Пратеника на Аллах ﷺ, че бил попитан за ен-Нушра и казал: ,,Това е от делото на дявола", Предават го Имам Ахмед и Ебу Давуд с добър иснад.
А нушра е развалянето на магията на омагьосания. Има се предвид онази нушра, която се е практикувала от хората по времето на невежеството, а тя е: да се помоли магьосник да развали магията, или тя да бъде развалена с подобна магия от друг магьосник.
Що се отнася до лекуването му чрез рукия, шериатските защитни сури и позволените лекарства, то това е позволено, както бе споменато по-рано. Това е упоменато от ал-алляме Ибн Ел-Каййим и от шейх Абдуррахман ибн Хасан във „Фетх ел-Меджид“ /Аллах да се смили над тях двамата/, както и от други учени.
Аллах е способен да опази мюсюлманите от всяко зло, да запази религията им, да ги дари с разбиране в нея и да ги опази от всичко, което противоречи на Неговия закон.
И нека мирът и благословът да бъдат над Неговия раб и пратеник Мухаммед, семейството му и сподвижниците му.
Десето послание: Предупреждението да не се строят джамии или тюрбета върху гробовете.
В името на Аллах, слава на Аллах и нека мирът и благословът да бъдат над Пратеника на Аллах.
А след това: Запознах се с публикуваното в третия брой на списание „Лигата на ислямските науки“, в рубриката (Новини за мюсюлманите през месеца): че Лигата на ислямските науки в Хашемитско кралство Йордания възнамерява да издигне джамия над пещерата, открита наскоро в село Ер-Рахиб, и това е пещерата, за която се казва, че в нея са спели обитателите на пещерата, споменати в Свещения Коран. Край на цитата.
С оглед на задължението за даване на искрен съвет заради Аллах и Неговите раби, сметнах за редно да отправя послание в същото списание към Асоциацията за ислямски науки в Хашемитското кралство Йордания със следното съдържание: да се посъветва Асоциацията да не осъществява намерението си за изграждане на джамия върху споменатата пещера. Това е така, защото изграждането на джамии върху гробовете на пратениците и праведните хора и техните останки е от нещата, които завършеният ислямски шериат е дошъл да забрани и от които да предупреди, и е проклел онзи, който го извършва; понеже това е от предпоставките за ширк и прекомерност спрямо пратениците и праведните хора. Действителността е свидетелство за истинността на шериата и доказателство, че той е от Всеславния Аллах, както и блестящо доказателство и неоспорим довод за правдивостта на Пратеника на Аллах ﷺ в това, което той е донесъл от Аллах и го е предал на общността. Всеки, който се замисли за положенията в ислямския свят и за това, което се е случило в него от съдружаване - ширк и прекомерност, поради изграждането на места за богослужение над гробници, тяхното възвеличаване, обзавеждане и украсяване, както и определянето на пазители за тях, ще разбере със сигурност, че те са от предпоставките, водещи до ширк, и че от достойнствата на ислямския шериат е тяхната забрана и предупреждението да не бъдат изграждани.
И от предаденото в тази връзка е преданието на двамата шейхове Бухари и Муслим /рахметуллахи алейхима/, предадено от Аиша /радийеллаху анха/, която казва: ,,Пратеника на Аллах ﷺ каза: ,,Аллах прокле евреите и християните, които превърнаха гробовете на своите пророци в места за поклонение.“ Айша /радийеллаху анха/ казва: „(Той) предупреждава за онова, което са сторили. И ако не беше това, гробът му щеше да бъде на открито, но имаше опасения да не бъде превърнат в място за поклонение.“ В двата достоверни сборника (сахихайн) също така се споменава, че Умм Селеме и Умм Хабибе /Аллах да е доволен от двете/ споменали на Пратеника на Аллах ﷺ за една църква, която видели в земите на Хабеш, и за изображенията в нея, а той ﷺ казал: ,,Онези, когато сред тях умре праведен човек, построяват върху гроба му място за поклонение и изобразяват в него тези изображения. Онези са най-лошите създания пред Аллах."
В Сахих Муслим се предава от Джундуб ибн Абдуллах /радийеллаху анху/, че е казал: ,,Чух Пратеника на Аллах ﷺ пет (нощи) преди да почине да казва: ,,Заявявам пред Аллах, че никой от вас не съм приел за любимец! Всевишният Аллах ме прие за любимец така, както прие Ибрахим любимец! Ако трябваше да избера някого от моята общност за любимец, то непременно щях да избера Ебу Бекр за такъв! Онези, които бяха преди вас, превръщаха гробовете на своите пророци и праведници в места за поклонение. Но не! Не превръщайте гробовете в места за поклонение, наистина ви забранявам това!" Хадисите в това отношение са много.
Имамите измежду мюсюлманските учени от всичките четири мезхеба, и други освен тях, изрично са посочили забраната за изграждането на джамии над гробовете и са предупредили за това; следвайки суннета на Пратеника ﷺ, като напътствие за общността и предупреждение към нея, да не попадне в това, в което са попаднали тези преди нея от крайните юдеи и християни, и подобните на тях от заблудените от тази общност.
Задължение на Лигата на ислямските науки в Йордания и на останалите мюсюлмани е следването на Сунната, следването на подхода на водачите и предпазването от това, от което са предупредили Аллах и Неговият Пратеник, тъй като в това е благополучието на рабите, тяхното щастие и спасение в земния и отвъдния свят. По този въпрос някои хора се позовават на казаното от Всевишния Аллах в разказа за обитателите на пещерата: казаха: “Да направим храм над тях!” (Ел-Кехф: 21).
Отговорът на това е, че Пречистият Аллах съобщава за водачите и хората с власт в онова време, че те са казали тези думи, като това не е с цел одобрение и потвърждение за тях, а по-скоро е като порицание, укор и отблъскване от техните постъпки. Доказателство за това е, че Пратеника ﷺ, на когото е низпослан този айет и който е най-знаещ за неговото тълкуване, е забранил на своята общност да се строят джамии върху гробовете, предупредил ги е за това, и е проклел и порицал онзи, който го извършва.
Ако това беше позволено, Пратеника на Аллах ﷺ не би отправял такова силно предупреждение за него, нито би стигнал дотам, че да прокълне онзи, който го е извършил, и да съобщи, че той е сред най-лошите създания пред Аллах Всемогъщия и Великия. А това е достатъчно и убедително за онзи, който търси истината. Дори и да приемем, че построяването на храмове над гробовете е било позволено за онези преди нас, то за нас не е позволено да ги следваме в това; защото нашият шериат отменя предишните закони, а нашият Пратеник ﷺ е последният от пратениците и неговият шериат е пълен и всеобщ. Той ни е забранил да строим храмове над гробовете, поради което не ни е позволено да му се противопоставяме и за нас е задължително да го следваме, да се придържаме към онова, с което е дошъл, и да изоставим всичко, което му противоречи от предишните закони и обичаите, считани за добри от онези, които са ги вършели; защото няма по-пълен закон от закона на Аллах и няма по-добро напътствие от напътствието на Пратеника на Аллах ﷺ.
Молим Аллах да дари със сполука нас и всички мюсюлмани, за да бъдем устойчиви в Неговата религия и да се придържаме към шериата на Неговия пратеник Мухаммед – мир и благослов над него – в думи и дела, в явното и скритото, и във всички останали дела, докато не срещнем Аллах – Велика е славата Му. Той е Всечуващият, Всезнаещият.
И нека мирът и благословът да бъдат над Неговия раб и пратеник Мухаммед, семейството му, сподвижниците му и тези, които последват неговото напътствие до Съдния ден.
Единадесето послание: Погребването на мъртвите в джамиите
В името на Аллах, и слава на Аллах, и нека мирът и благословът да бъдат над Пратеника на Аллах, и над неговото семейство и всеки, който следва неговото напътствие, емма беад:
Запознах се с вестник «ал-Хартум», издаден на 17/4/1415 г. х., в който беше публикувано изявление за погребението на ес-Сейид Мохамед ел-Хасан ел-Идриси до баща му в тяхната джамия в град Омдурман... и т.н.
Поради задължението, наложено от Аллах, да се съветват мюсюлманите и да се разяснява порицаното, счетох за нужно да обърна внимание, че погребването в джамиите е нещо непозволено. Нещо повече, то е от предпоставките за съдружаването - ширк, и от делата на евреите и християните, за които Аллах ги порицава и за които Неговият Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/ ги прокле, както се предава в двата Сахиха от Айша (р.а.), от Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, че е казал: „Аллах проклина евреите и християните, които са превърнали гробовете на своите пророци в места за поклонение“, В Сахих Муслим се предава от Джундуб ибн Абдуллах, че Пророка ﷺ е казал: ,,Знайте, че онези преди вас превръщаха гробовете на своите пророци и праведници в места за поклонение! Затова не превръщайте гробовете в места за поклонение, защото аз ви забранявам това.'' Хадисите в това отношение са много.
Задължение на мюсюлманите навсякъде – правителства и народи – е: да се боят от Аллах, да се предпазват от това, което Той е възбранил, и да погребват своите мъртъвци извън джамиите, както Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ и неговите сподвижници, Аллах да е доволен от тях, са погребвали мъртвите извън джамиите, а така също и техните последователи, които са ги следвали в доброто.
А що се отнася до наличието на гроба на Пророка ﷺ и на двамата му сподвижници Абу Бекр и Омар, Аллах да е доволен от тях двамата, в неговата джамия ﷺ, то това не представлява довод за погребването на мъртвите в джамиите. Защото той ﷺ е бил погребан в своя дом – в дома на Айша, Аллах да е доволен от нея –, а след това при него са били погребани и двамата му сподвижници. И когато ал-Уалид ибн Абд ал-Малик разширил джамията в края на първото столетие от хиджра, той включил стаята в нея. Ислямските учени са порицали това му действие, но той е сметнал, че то не е пречка за разширението и че въпросът е ясен и не предизвиква съмнение.
И по този начин става ясно за всеки мюсюлманин: че той ﷺ и двамата му сподвижници, нека Аллах да бъде доволен от тях двамата, не са погребани в джамията, и включването им в нея поради разширението не е довод за позволеността на погребването в джамиите; защото те не са в джамията, а са в неговия дом /саллеллаху алейхи уе селлем/, и защото делото на Уелид не може да служи за довод на никого в това отношение. Единственият довод е в Книгата и Сунната, и в единодушието на праведните предци на общността, нека Аллах да бъде доволен от тях, и да ни направи от техните последователи в доброто.
И за наставление и за снемане на отговорност бе съставено на: 14/5/1415 г. по хиджра.
И Аллах дарява със сполука. И нека мирът и благословът да бъдат над нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство, сподвижниците му и тези, които ги последват в добрината.
Дванадесето послание: Изясняване на неверието и заблудата на онзи, който твърди, че е допустимо за когото и да било, да излезе извън шериата на Мухаммед, салляллаху алейхи уе селлем.
Слава на Аллах, Господа на световете, и нека мирът и благословът да бъдат за печатът на пророците и пратениците - нашия пророк Мухаммед, семейството му и всичките му сподвижници.
И така: запознах се със статията, публикувана във вестник „Аш-Шарк ал-Аусат“ в брой номер (5824) от 5/6/1415 г. по Хиджра, написана от лице, нарекло себе си Абдул-Фаттах ал-Хайек, под заглавие: „Погрешното разбиране“.
В резюме, статията представлява: отричането му на това, което е общоизвестна и неоспорима част от религията ислям, потвърдена с текстови доказателства и единодушно съгласие (иджма), а именно – универсалността на посланието на Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ към всички хора, и твърдението му, че който не последва Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ и не му се подчини, а остане юдеин или християнин, той спазва истинска религия. След което той дръзко оспорва мъдростта на Господа на световете – Всевишния – относно измъчването на неверниците и грешниците, считайки това за безсмислица.
Той е изопачил религиозните текстове, поставил ги е не на мястото им и ги е тълкувал според пристрастията си. Отвърнал се е от религиозните доказателства и ясните текстове, които сочат, че призивът на Мухаммед ﷺ е всеобхватен, че този, който чуе за него, но не го последва, е неверник. Също така, че Аллах не приема друга религия освен исляма, както и от други подобни ясни текстове, за да може невежите да бъдат заблудени от словата му. Това, което той направи, е явно неверие, отвръщане от исляма и вземане за лъжци на Всевишния Аллах и Неговия Пратеник ﷺ, както знае това всеки от хората на знанието и вярата, който е прочел статията.
Задължението на управляващия е: да го предаде на съда, за да бъде призован към покаяние, и да му бъде отсъдено според това, което повелява пречистеният Шериат.
А Всевишният Аллах е изяснил всеобхватността на посланието на Мухаммед ﷺ и задължението всички хора и джинове да го следват, и това не е неизвестно за всеки мюсюсюлманин, който притежава дори и най-малко знание.
Всевишният Аллах казва: Кажи: “О, хора! Аз съм Пратеника на Аллах при всички вас на Онзи, Чиято е властта над небесата и земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, не умеещия да чете и пише Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да бъдете напътени в правия път!” (Ел-Еараф: 158). Всеишният Аллах казва: Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до когото стигне. (Ел-Ен'аам: 19). И казва Всевишният Аллах: Кажи [о, Мухаммед]: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.” (Аали Имран: 31). И казва Всевишният Аллах: А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. (Коран, Аали Имран: 85). Всевишният Аллах казва: И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] за всички хора само като благовестител и предупредител... (Ес-Себе'е: 28). И казва Всевишният Аллах: И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете. (Ел-Енбия: 107). Всеишният Аллах казва: И кажи на дарените с Книгата, и на неграмотните: “Приехте ли Исляма?” И ако те приемат Исляма, то вече са на правия път. А ако се отвърнат твой дълг е само да предадеш посланието. Аллах наблюдава рабите. (Аали Имран: 20). И казва - Пречист е Той: Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Различаването [на истината от лъжата, т.е. Корана], за да бъде предупредител за световете. (Ел-Фуркан: 1).
Предават Бухари и Муслим, от Джабир /радийеллаху анху/, че Пророка ﷺ е казал: «Дадени са ми пет неща, които не са давани на никого преди мен: подкрепен съм със страх на разстояние месец път. Земята бе сторена за мен място за молитва и средство за пречистване, затова всеки човек от моята общност, когото завари времето за молитва, нека се моли,. И ми бе позволена военната плячка, а тя не бе позволена на никого преди мен. Бе ми дарено застъпничеството, и всеки пророк биваше изпращан само при своя народ, а аз съм изпратен при всички хора».
Това е ясно доказателство за универсалния и всеобхватен характер на посланието на нашия Пророк Мухаммед ﷺ към всички хора, и че то отменя всички предишни божествени закони [шериати], и че всеки, който не последва Мухаммед ﷺ и не му се подчини, е невярващ и непокорен, заслужаващ Неговото наказание. Всевишният Аллах казва: ...А който от съюзените племена не вярва в него, обещан му е Огънят. (Худ: 17). Всеишният Аллах казва: И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение! (Ен-Нур: 63). Всеишният Аллах казва: А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително наказание за него. (Ен-Ниса: 14), Всеишният Аллах казва: А който подменя вярата с неверие, той се е отклонил от правия път. (Ел-Бакара: 108) Айетите в това отношение са много.
И Пречистият Аллах е свързал покорството към Пратеника ﷺ със Своето покорство и е пояснил, че който приеме друга религия освен исляма, той е от губещите. От него няма да се приеме нито откуп, нито замяна. И е казал Всевишният: А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. (Коран, Аали Имран: 85). Всеишният Аллах казва: Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах. (Ен-Ниса: 80). Всевишният Аллах казва: Кажи: “Покорявайте се на Аллах, и покорявайте се на Пратеника! А отметнете ли се, негов дълг е само онова, което му е възложено и ваш дълг е само онова, което на вас е възложено. И покорите ли му се, ще сте на правия път!” (Ен-Нур: 54). Всеишният Аллах казва: Онези от хората на Книгата и от съдружаващите езичници, които не вярваха, ще бъдат в Огъня на Джехеннем, там ще пребивават вечно. Те са най-лошите от създанията. (Ел-Беййинех: 6).
Предава Муслим в своя достоверен сборник, че Пратеника на Аллах ﷺ е казал: ,,Кълна се в Онзи, в чиято ръка е моята душа, няма никой от тази общност – нито евреин, нито християнин – който да чуе за мен, а след това да умре, без да е повярвал в това, с което съм изпратен, освен да бъде от обитателите на Огъня"."
Пратеника ﷺ е разяснил с делата и думите си анулирането на религията на всеки, който не е приел исляма. Воювал е с юдеите и християните, както е воювал и с другите неверници, и е взимал джизие от онези от тях, които са я давали; за да не възпрепятстват достигането на призива до останалите от тях и за да може този от тях, който желае, да приеме исляма, без да се страхува от народа си, че ще го възпре, ще му попречи или ще го убие.
Предават Бухари и Муслим, от Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ казва: ,,Докато бяхме в джамията, излезе Пратеника на Аллах ﷺ и каза: „Тръгвайте към юдеите.“ И ние излязохме с него, докато стигнахме Бейтул Мидрас. Тогава Пророка ﷺ се изправи, призова ги и каза: „О, юдеи, приемете исляма и ще бъдете спасени.“ Те казаха: „Ти вече извести, о, Абу-л-Касим.“ Пратеника на Аллах ﷺ им каза: „Именно това искам. Приемете исляма и ще бъдете спасени.“ Те казаха: „Ти вече извести, о, Абу-л-Касим.“ Пратеника на Аллах ﷺ им каза: „Именно това искам.“ След това го каза и трети път...“ Хадис.
Смисълът е, че Той ﷺ отишъл при религиозните от евреите в техния дом за изучаване, призовал ги към исляма и им казал: «Приемете исляма и ще бъдете спасени.», и им повторил това.
Също така: изпратил писмо до Хераклий, с което го призовава към исляма и го известява, че ако се откаже, то върху него ще легне грехът на онези, които са се отказали от исляма поради неговия отказ. Бухари и Муслим разказват в своите достоверни сборници, че Хераклий поискал писмото на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го прочел. В него пишело: ,,В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния. От Мухаммед, Пратеника на Аллах, до Хераклий, великия на ромеите. Мир за онзи, който последва правия път. А след това: Аз те призовавам с призива на Исляма: приеми Исляма и ще се спасиш, приеми Исляма и Аллах ще ти даде твоята награда двойно. Но ако се отвърнеш, тогава върху теб ще бъде грехът на поданиците и..." О, хора на Книгата! Елате към едно слово, равно за нас и вас, за да не се покланяме на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за Повелители, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!” (Коран, Аали Имран: 64).
След това, когато те се отвърнали и отказали да приемат исляма, той ﷺ, заедно със своите сподвижници – Аллах да е доволен от тях, – се сражавал с тях и им наложил джизя.
За да се потвърди тяхната заблуда и че те са на невярна религия, след като тя е била отменена от религията на Мухаммед ﷺ, Аллах е заповядал на мюсюлманина да моли Аллах във всеки ден, във всяка молитва и във всеки рекят да го напъти по Правия път – правилния, приемливия, който е ислямът. И да го предпази от пътя на тези, над които тегне гняв, а това са: евреите и подобните на тях, които знаят, че са в лъжа и упорстват в това, и го предпазва от пътя на заблудените, които отдават поклонение без знание и твърдят, че са на пътя на напътствието, а те са на пътя на заблудата – те са: християните, и тези, които ги наподобяват от другите народи, които отдават поклонение в заблуда и невежество, И всичко това: за да знае мюсюлманинът с пълна убеденост, че всяка религия освен исляма е неистинска и че всеки, който служи на Аллах не според исляма, е заблуден. А който не вярва в това, той не е от мюсюлманите. А доказателствата от Книгата и Сунната в това отношение са много.
Задължението на автора на статията – Абдул-Феттах – е да побърза с искреното покаяние и да напише статия, в която да обяви покаянието си. А който се покае пред Аллах с искрено покаяние, Аллах приема покаянието му, защото Всевишният Аллах казва: О, правоверни! Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите! (Ен-Нур: 31), И Словата на Пречистия Аллах: И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот против забраната на Аллах, освен ако имат право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В Деня Къямет ще бъде удвоено за него, мъчението в което ще пребивава вечно унизен. Това не се отнася за онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. Аллах на такива ще подмени злините с добрини. Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (Ел-Фуркан: 68-70). И доводът са думите на Пророка ﷺ: Приемането на исляма унищожава онова, което е било преди него, и покаянието унищожава онова, което е било преди него. И думите му ﷺ: ,,Покаялият се от греха е като онзи, който няма грях"."
А айетите и хадисите в това отношение са много.
Молим Пречистия и Всевишен Аллах да ни покаже истината като истина и да ни отреди да я следваме, и да ни покаже заблудата като заблуда, и да ни отреди да я избягваме, и да удостои нас и автора Абдул-Феттах и всички мюсюлмани с искрено покаяние. Да ни опази всички от подвеждащите изкушения, подчинението на страстите и на шейтана. Той е Покровителят и Способният за това.
И нека мирът и благословът да бъдат над нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство и сподвижниците му, и тези, които ги последват в добрината до Съдния ден.
Related books
All books
Трите основи и техните доказателства73 languagesТрите основи и техните доказателства
Книгата разглежда основните принципи, които мюсюлманинът трябва да научи: познаването на Аллах, познаването на религията ислям и познаването на пророка Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари/, като набляга на важността на тези принципи в изграждането на вярата и праведните дела, въз основа на кораничните и хадисовите доказателства.
Важни наставления за цялата общност78 languagesВажни наставления за цялата общност
Книгата „Важни наставления за цялата общност“ на шейх Абдул-Азиз бин Баз, Аллах да се смили над него, е кратко послание от голяма полза, което имамът е съставил, за да бъде източник на знание за обикновените мюсюлмани. В нея той разглежда принципите на религията и нейните стълбове, от единобожието, вярата и исляма, до постановленията за ритуалното пречистване /тахара/ и молитвата намаз, морала в исляма и разяснението на предупрежденията срещу многобожието /ширк/ и греховете, по лесен и ясен начин, основавайки се на Корана и Сунната, за да направи правилното вероубеждение и богослужение…
Кратко послание в ислямското убеждение (акида)75 languagesКратко послание в ислямското убеждение (акида)
Книгата разяснява основите на вярата, които включват вярата в Аллах, Неговите меляикета, Неговите книги, Неговите пратеници, Съдния ден и съдбата. В нея се представят основните принципи, в които мюсюлманинът трябва да вярва и да действа съгласно тях, като се набляга на важността на укрепването на връзката с Аллах чрез дълбокото разбиране на ислямската вяра.
Ислямът:89 languagesИслямът:
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Запитвал ли си се: кой е създал небето и земята и великите създания в тях? Кой е създал тази прецизна и съвършена система в тях?