Когато жената в цикъл или лохия се пречисти преди зората, но се изкъпе с гусл след зората, тогава нейното говеене правилно ли е или не?
السؤال
Въпрос 1:
Когато жената в цикъл или лохия се пречисти преди зората, но се изкъпе с гусл след зората, тогава нейното говеене правилно ли е или не?
س7: إذا طهرت الحائض أو النّفساء قبل الفجر، ولم تغتسل إلا بعد الفجر، فهل يصحّ صومها، أو لا؟
الجواب
Отговор 1:
Да, говеенето на жената, при която цикълът е приключил преди настъпването на зората, но тя се е изкъпала с гусл, след като зората се е показала, е правилно. Същото се отнася и за жената в лохия, защото в това положение тя е от хората, които са задължени да говеят. Тя е подобно на човека, който е джунуб при настъпването на зората, на него говеенето си му е правилно.
Доводът са Словата на Всевишния Аллах: ,,А сега ги обладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!" (Ел- Бакара: 187).
Щом Аллах е позволил половия контакт, докато се различи зората, това означава, че къпането с гусл може да бъде след настъпването на зората. Другият довод е хадисът от Айша /радийеллаху анха/, която казва, че Пророка ﷺ е осъмвал джунуб след полов контакт и е говял.
Т.е. Пророка ﷺ е извършвал гусл заради това, че е джунуб след пукването на зората.
ﺟ7: نعم، يصحّ صوم المرأة الحائض إذا طهرت قبل الفجر، ولم تغتسل إلا بعد طلوع الفجر، وكذلك النّفساء؛ لأنها حينئذٍ من أهل الصوم، وهي شبيهةٌ بمن عليه جنابةٌ، إذا طلع الفجر وهو جنبٌ فإن صومه يصحّ؛ لقوله تعالى:
﴿...فَٱلۡـَٰٔنَ بَٰشِرُوهُنَّ وَٱبۡتَغُواْ مَا كَتَبَ ٱللَّهُ لَكُمۡۚ وَكُلُواْ وَٱشۡرَبُواْ حَتَّىٰ يَتَبَيَّنَ لَكُمُ ٱلۡخَيۡطُ ٱلۡأَبۡيَضُ مِنَ ٱلۡخَيۡطِ ٱلۡأَسۡوَدِ مِنَ ٱلۡفَجۡرِ...﴾
[البقرة:187]،
وإذا أذن الله تعالى بالجماع إلى أن يتبين الفجر لزم من ذلك ألّا يكون الاغتسال إلا بعد طلوع الفجر، ولحديث عائشة رضي الله عنها
«أَنَّ النَّبِيَّ ﷺ كَانَ يُصْبِحُ جُنُبًا مِنْ جِمَاعِ أَهْلِهِ وَهُوَ صَائِمٌ» [1].
أي: أنه عليه الصلاة والسلام لا يغتسل عن الجنابة إلا بعد طلوع الصّبح.
[1] البخاري، كتاب الصوم، باب اغتسال الصائم (1931)، ومسلم، كتاب الصوم، باب صحة صوم من طلع عليه الفجر وهو جنب (75) (1109).