Какво означават основите на вярата?
- الموضوعات
- الإيمانالإيمان بالله تعالىالإيمانالإيمان بالملائكةالإيمانالإيمان بالكتب السماويةالإيمانالإيمان بالرسل عليهم السلام
- التصنيف الشرعي
- العقيدةالإيمان بالله عز وجلالعقيدةالإيمان بالملائكةالعقيدةالإيمان بالكتبالعقيدةالإيمان بالرسل
- الباب / الفصل
- قسم العقيدة
السؤال
س15: ما معنى أركان الإيمان؟
Въпрос 15: Какво означават основите на вярата?
الجواب
ج:الإيمان بالله تَعَالَى:
أن تؤمن بأن الله هو الذي خلقك ورزقك، وهو المالك والمدبر وحده للمخلوقات.
وهو المعبود، لا معبود بحقٍّ سواه. الذي له الخلق والأمر، والحكم والتشريع وحده لا شريك له.
وأنه العظيم الكبير الكامل الذي له الحمد كله، وله الأسماء الحسنى والصفات العُلى، ليس له ند، ولا يشبهه شيء سُبْحَانَهُ.
الإيمان بالملائكة:
وهي مخلوقات خلقها الله من نور، لعبادته وللانقياد التام لأمره.
- قال تعالى:
﴿بَلۡ عِبَاد مُّكۡرَمُونَ *
لَا يَسۡبِقُونَهُۥ بِٱلۡقَوۡلِ وَهُم بِأَمۡرِهِۦ يَعۡمَلُونَ﴾
[الأنبياء: ٢٦-٢٧].
- وقال عليه الصلاة والسلام:
«خُلِقَتِ الْمَلَائِكَةُ مِنْ نُورٍ»
رواه مسلم.
- ومنهم جبريل عَلَيْهِ السَّلَامُ الذي ينزل بالوحي على الأنبياء.
قال تعالى:
﴿وَإِنَّهُۥ لَتَنزِيلُ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ *
نَزَلَ بِهِ ٱلرُّوحُ ٱلۡأَمِينُ *
عَلَىٰ قَلۡبِكَ لِتَكُونَ مِنَ ٱلۡمُنذِرِينَ *
بِلِسَانٍ عَرَبِيّٖ مُّبِينٖ﴾
[الشعراء: ١٩٢-١٩٥].
الإيمان بالكتب:
وهي الكتب التي أنزلها الله على رسله.
- كالقرآن: على محمد صلى الله عليه وسلم.
- الإنجيل: على عيسى عَلَيْهِ السَّلَامُ.
- التوراة: على موسى عَلَيْهِ السَّلَامُ.
- الزبور: على داود عَلَيْهِ السَّلَامُ.
- صحف إبراهيم وموسى: على إبراهيم وموسى عليهما السلام.
الإيمان بالرسل:
وهم من أرسلهم الله إلى عباده ليعلموهم، ويبشروهم بالخير والجنة، وينذروهم عن الشر والنار.
وأفضلهم: أولو العزم، وهم:
- نوح عَلَيْهِ السَّلَامُ.
- إبراهيم عَلَيْهِ السَّلَامُ.
- موسى عَلَيْهِ السَّلَامُ.
- عيسى عَلَيْهِ السَّلَامُ.
- محمد صلى الله عليه وسلم.
الإيمان باليوم الآخر:
وهو ما بعد الموت في القبر، ويوم القيامة، ويوم البعث والحساب، حيث يستقر أهل الجنة في منازلهم وأهل النار في منازلهم.
﴿كُلُّ نَفۡسٖ ذَآئِقَةُ ٱلۡمَوۡتِۗ وَإِنَّمَا تُوَفَّوۡنَ أُجُورَكُمۡ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِۖ فَمَن زُحۡزِحَ عَنِ ٱلنَّارِ وَأُدۡخِلَ ٱلۡجَنَّةَ فَقَدۡ فَازَۗ وَمَا ٱلۡحَيَوٰةُ ٱلدُّنۡيَآ إِلَّا مَتَٰعُ ٱلۡغُرُورِ﴾
[آلِ عِمۡرَانَ: ١٨٥].
الإيمان بالقدر خيره وشره:
- القدر: هو الاعتقاد بأن الله يعلم كل شيء يقع في الكون، وأنه كتب ذلك في اللوح المحفوظ، وشاء وجوده وخلقه.
قال تَعَالَى:
﴿إِنَّا كُلَّ شَيۡءٍ خَلَقۡنَٰهُ بِقَدَرٖ﴾
[القمر: ٤٩].
- وهو على أربع مراتب:
الأولى: علم الله تَعَالَى، ومن ذلك علمه المسبق لكل شيء، قبل وقوع الأشياء وبعد وقوعها.
دليلها: قوله تَعَالَى:
﴿إِنَّ ٱللَّهَ عِندَهُۥ عِلۡمُ ٱلسَّاعَةِ وَيُنَزِّلُ ٱلۡغَيۡثَ وَيَعۡلَمُ مَا فِي ٱلۡأَرۡحَامِۖ وَمَا تَدۡرِي نَفۡسٞ مَّاذَا تَكۡسِبُ غَدٗاۖ وَمَا تَدۡرِي نَفۡسُۢ بِأَيِّ أَرۡضٖ تَمُوتُۚ إِنَّ ٱللَّهَ عَلِيمٌ خَبِيرُۢ﴾
[لقمان: 34].
الثانية: أن الله كتب ذلك في اللوح المحفوظ، فكل شيء وقع وسيقع فهو مكتوب عنده في كتاب.
﴿۞ وَعِندَهُۥ مَفَاتِحُ ٱلۡغَيۡبِ لَا يَعۡلَمُهَآ إِلَّا هُوَۚ وَيَعۡلَمُ مَا فِي ٱلۡبَرِّ وَٱلۡبَحۡرِۚ وَمَا تَسۡقُطُ مِن وَرَقَةٍ إِلَّا يَعۡلَمُهَا وَلَا حَبَّةٖ فِي ظُلُمَٰتِ ٱلۡأَرۡضِ وَلَا رَطۡبٖ وَلَا يَابِسٍ إِلَّا فِي كِتَٰبٖ مُّبِينٖ﴾
[الأنعام: 59].
الثالثة: وهو أن كل شيء يقع بمشيئة الله ولا يقع شيء منه أو من خلقه إلا بمشيئته تَعَالَى.
والعبد له اختيار وله إرادة وله مشيئة، لكن هذه الإرادة وهذه المشيئة لا تقع إلا بعد مشيئة الله سبحانه وتعالى.
﴿لِمَن شَآءَ مِنكُمۡ أَن يَسۡتَقِيمَ 28
وَمَا تَشَآءُونَ إِلَّآ أَن يَشَآءَ ٱللَّهُ رَبُّ ٱلۡعَٰلَمِينَ 29﴾
[التكوير: 28 - 29].
الرابعة: الإيمان أن جميع الكائنات مخلوقة خلقها الله، وخلق ذواتها وصفاتها وحركاتها، وكل شيء فيها.
﴿وَٱللَّهُ خَلَقَكُمۡ وَمَا تَعۡمَلُونَ﴾
[الصافات: 96].
Отговор: Вяра във Всевишния Аллах е:
да вярваш, че Аллах е Този, който те е сътворил и ти дарява препитание, Той е Владетелят и Единственият разпореждащ се със всички творения.
Той е този, когото обожествяваш, няма друг, когото да обожествяваш освен Него, на Него принадлежат сътворяването, повелята, отсъждането, узаконяването, единствен е Той, няма Той съдружник.
Той е Превеликият, Най-Големият, Съвършеният, за Него е цялата възхвала. Той има прекрасни имена и съвършени качества, няма Той съдружник и нищо не прилича на Него - Пречист е Той.
Вярата в меляикетата е [да се вярва, че]:
те са творения, които Аллах е сътворил от светлина, за да Му служат и напълно да се подчиняват на повелята Му.
Всевишният Аллах казва:
,,Ала не, те [меляикетата] са само удостоени раби.
Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат"
(Ел-Енбия: 26 - 27).
Пратеника на Аллах ﷺ казва:
,,Меляикетата са сътворени от светлина".
Предава го Муслим.
От тях е Джибрил /Гавраил/ алейхисселям, който спуска откровението към пророците.
,,Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.
Спусна го довереният Дух [Джибрил]
в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите
на ясен арабски език"
(Еш-Шуара: 192 - 195).
Вярата в книгите:
това са писанията, които Аллах е низпослал на пратениците си, като:
- Корана: низпослан на Мухаммед ﷺ.
- Инджил /Евангелието/- низпослан на Иса /Исус/ алейхисселям.
- Тората - низпослана на Муса /Моисей/ алейхисселям.
- Зебур - низпослана на Давуд /Давид/ алейхисселям
- Свитъците на Ибрахим и Муса - низпослани на Муса и Ибрахим /мирът на Аллах да е над тях/.
Вяра в пратениците:
те са хора от рабите на Аллах, които Той е изпратил към рабите си, за да ги научат, за да ги благовестят с доброто и Дженнета /Рая/ и да ги предупредят от злото и огъня на Ада.
- Най-превъзходните от тях са дарените с решителност, те са:
Нух /Ной/ алейхисселям.
Ибрахим /Авраам/ алейхисселям.
Муса /Моисей/ алейхисселям.
Иса /Исус/ алейхисселям.
Мухаммед ﷺ.
Вяра в Съдния ден:
то е това, което е след смъртта в гроба, на Съдния ден и в деня, когато ще бъдем съживени и ще ни се държи равносметка, а след това ще заемат обитателите на Дженнета местата си в него и ще заемат обитателите на огъня на Ада местата си в него.
,,Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада"
(Сура Аали Имран: 185).
Вяра в съдбата с доброто и лошото в нея:
Съдба е: убеждението, че Аллах знае всяко нещо, което се случва във вселената, и че Той е записал това в Запазения скрижал, и че Той е пожелал то да съществува и го е сътворил.
,,Ние всяко нещо сътворихме със съдба /мяра/"
(Ел-Камер: 49).
Съдбата е на четири степени:
Първа: знанието на Всевишния Аллах - от това е и предварителното Му знание за всяко нещо, преди то да се случи и вече, след като се е случило.
Доводът са Словата на Всевишният Аллах:
,,Единствено при Аллах е знанието за Часа. Той изсипва дъжда и знае какво има в утробите. И никой не знае какво ще придобие утре, и никой не знае къде ще умре. Аллах е Всезнаещ, Сведущ"
(Люкман: 34).
Втора степен: Аллах е записал всичко това в Запазения скрижал, всяко нещо, което се е случило или ще се случи, е записано при Него в книга.
,,У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга"
(Ел-Ен'аам: 18).
Трета степен: всяко нещо се случва с желанието на Аллах, нищо не може да се случи от Него или от създанията Му, без Той - Всевишният - да го е пожелал.
А рабът има дадени избор, желание и воля, но това желание не се осъществява, без да го е пожелал Пречистият и Всевишен Аллах.
,,...за всеки от вас, който желае да е на Правия път.
Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете"
(Ет-Текуир: 28 - 29).
Четвърта степен: вярата, че всички същестуващи неща са сътворени и този, който ги е сътворил, е Аллах. Той е сътворил същността им, качествата им, движенията им и всяко нещо в тях.
,,А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите"
(Ес-Саффат: 96).