Как жената в цикъл да изпълни два ракята при встъпване в ихрам? Позволено ли е на жената в цикъл да повтаря айети от Мъдрото напомняне [Корана] на тих глас или не?
السؤال
Въпрос 1:
Как жената в цикъл да изпълни два ракята при встъпване в ихрам? Позволено ли е на жената в цикъл да повтаря айети от Мъдрото напомняне [Корана] на тих глас или не?
س47: كيف تصلّي الحائض ركعتي الإحرام؟ وهل يجوز للمرأة الحائض ترديد آي الذّكر الحكيم في سرّها، أو لا؟
الجواب
Отговор 1:
Първо: трябва да знаем, че при влизането в ихрам няма намаз. Не присъства от Пророка ﷺ да е постановил за своята общност намаз при ихрам, нито от думите, нито от делата и утвържденията му.
Второ: тази жена, при която е настъпил цикълът преди да встъпи в ихрам може да влезе в ихрам, дори когато е в цикъл.
Доводът е, че Пророка ﷺ е повелил [това] на Есма бинт Умейс - жената на Ебу Бекр /радийеллаху анхума/, когато е изпаднала в лохия при Зул Хулейфе. Той ѝ повелил да се изкъпе с гусл, да сложи парче плат [на интимната си част] и да встъпи в ихрам. Същото е и за жената в цикъл. Такава жена остава в ихрам, докато се пречисти [и извърши гусл], след това прави тауаф около Дома и сай [между Сафа и Меруа].
Що се останя до думите във въпроса - дали има право да чете Коран? Да, жената в цикъл има право да чете Коран при нужда и полза, но ако е без нужда и полза, а просто иска да го чете, извършвайки ибадет и доближавайки се до Аллах, в този случай е по-добре да не го чете.
ﺟ47: أولًا: ينبغي أن نعلم أن الإحرام ليس له صلاةٌ؛ فإنه لم يرد عن النبيّ ﷺ أنه شرع لأمته صلاةً للإحرام لا بقوله، ولا بفعله، ولا بإقراره.
ثانيًا: إن هذه المرأة الحائض الّتي حاضت قبل أن تحرم يمكنها أن تحرم وهي حائضٌ؛ لأن النبي ﷺ أمر أسماء بنت عميسٍ امرأة أبي بكرٍ رضي الله عنهما حين نفست في ذي الحليفة، أمرها أن تغتسل وتستثفر بثوبٍ، وتحرم [1]، وهكذا الحائض أيضًا، وتبقى على إحرامها حتى تطهر، ثمّ تطوف بالبيت، وتسعى.
[18] رواه مسلم، كتاب الحج، باب حج النبي ﷺ (2137).
وأما قوله في السّؤال: هل لها أن تقرأ القرآن؟ فنعم، الحائض لها الحقّ أن تقرأ القرآن عند الحاجة أو المصلحة، أمّا بدون حاجةٍ ولا مصلحةٍ، إنما تريد أن تقرأه تعبّدًا وتقرّبًا إلى الله، فالأحسن ألا تقرأه.