Длъжна ли е жената в лохия да не изпълнява намаза и да не говее в период от четиридесет дена или се съблюдава изчезването на кръвотечението, като, след като то спре, тя започва да изпълнява намаза? Колко е най-късият период на лохията?
السؤال
Въпрос 1:
Длъжна ли е жената в лохия да не изпълнява намаза и да не говее в период от четиридесет дена или се съблюдава изчезването на кръвотечението, като, след като то спре, тя започва да изпълнява намаза? Колко е най-късият период на лохията?
س5: المرأة النّفساء هل تجلس أربعين يومًا لا تصلّي ولا تصوم، أو العبرة بانقطاع الدم عنها، فمتى انقطع تطهرت وصلت؟ وما أقلّ مدةٍ للطّهر؟
الجواب
Отговор 1:
За жената в лохия няма точно определен период, когато има кръвотечение, тя не изпълнява намаз, не говее и не извършва полов контакт със съпруга си.
И когато види, че се е изчистила - дори да е преди четиридесет дена - и дори лохията да е била само десет или пет дни, тя пристъпва към изпълнението на намаза, говее и има право на полова близост със съпруга си. За нея няма притеснение в това.
Важното е, че лохията е наблюдаващо се нещо, което е свързано с определени постановления при наличието или отсъствието ѝ. Когато тя е налична, тогава за нея има определени постановления, и когато тя изчезне, тези постановления отпадат.
А когато тя продължи повече от шейсет дни, тогава жената се счита, че е в болестно състояние, наречено истихада, не кланя и не говее само толкова дни, колкото е месечният ѝ цикъл, след това се изкъпва с гусл и изпълнява намаза.
ﺟ5: النّفساء ليس لها وقتٌ محدودٌ، بل متى كان الدم موجودًا جلست، ولم تصلّ، ولم تصم، ولم يجامعها زوجها.
وإذا رأت الطّهر -ولو قبل الأربعين، ولو لم تجلس إلا عشرة أيامٍ أو خمسة أيامٍ- فإنها تصلّي، وتصوم، ويجامعها زوجها، ولا حرج في ذلك.
والمهمّ أن النّفاس أمرٌ محسوسٌ، تتعلق الأحكام بوجوده أو عدمه، فمتى كان موجودًا ثبتت أحكامه، ومتى تطهرت منه تخلت من أحكامه.
لكن لو زاد على السّتّين يومًا فإنها تكون مستحاضةً، تجلس ما وافق عادة حيضها فقط، ثم تغتسل، وتصلّي.