,,Знаете ли какво е одумването (гиябет)?". Отвърнали: ,,Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре". Рече: ,,Да споменеш своя брат с онова, което не харесва". Рекоха: ,,Ами, ако това, което споменавам, е истина?". Рече: ,,Ако това, което споменаваш, е истина, то ти си го одумал, а ако не е истина - си го наклеветил"
От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ се предава, че Пратеника на Аллах ﷺ казва:
,,Знаете ли какво е одумването (гиябет)?". Отвърнали: ,,Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре". Рече: ,,Да споменеш своя брат с онова, което не харесва". Рекоха: ,,Ами, ако това, което споменавам, е истина?". Рече: ,,Ако това, което споменаваш, е истина, то ти си го одумал, а ако не е истина - си го наклеветил".
«أَتَدْرُونَ مَا الْغِيبَةُ؟»، قَالُوا: اللهُ وَرَسُولُهُ أَعْلَمُ، قَالَ: «ذِكْرُكَ أَخَاكَ بِمَا يَكْرَهُ»، قِيلَ: أَفَرَأَيْتَ إِنْ كَانَ فِي أَخِي مَا أَقُولُ؟ قَالَ: «إِنْ كَانَ فِيهِ مَا تَقُولُ فَقَدِ اغْتَبْتَهُ، وَإِنْ لَمْ يَكُنْ فِيهِ فَقَدْ بَهَتَّهُ».
Пророка ﷺ пояснява същността на забраненото одумването, а то е: споменаването на мюсюлманина, който отсъства, с нещо, което не би харесал, независимо дали се отнася за телесните или нравствените му качества. Например: слепият, лъжлив, измамник; или подобните на тези порицани качества, дори някои от тях да са налични при него. Що се отнася до това, ако съответното качество не е налично, то положението е много по-сериозно от одумване, а именно клевета. Тоест, набеждаването на човек с нещо, което не е при него.
Доброто обучение на Пророка ﷺ, който представя казусите във вид на въпроси.
Доброто възпитание на сподвижниците към Пророка ﷺ, когато казали: ,,Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре".
Отговорът на запитания, когато не знае, (да бъде): ,,Аллах знае най-добре".
Шериатът изгражда братско общество, което спазва правата помежду си.
Одумването е забранено освен в някои случаи, с които се цели поправяне, като например: отблъскването на гнета, като угнетеният спомене угнетителя пред онзи, който може да възстанови правото му, казвайки: еди-кой си ме угнети, или направи това и това. Друг пример е: консултирането и обсъждането относно женитбата, бизнеса, съседството или подобните на тези неща.
,,Сахих" Муслим. (4/ 2001) (2589).
Още (6)
فتح ذي الجلال والاكرام بشرح بلوغ المرام.
لابن عثيمين (6/ 378).
منحة العلام في شرح بلوغ المرام.
لعبد الله الفوزان (10/ 237).
توضيح الأحكام من بلوغ المرام.
للبسام (7/ 428).
Cited in books
5 BooksОще (5)
- قاموس الكبائرموسوعة الكبائر - المجموعة الثانية«أَتَدْرُونَ مَا الغِيبَةُ؟»، قَالُوا: اللَّٰهُ وَرَسُولُهُ أَعْلَمُ، قَالَ: «ذِكْرُكَ أَخَاكَ بِمَا يَكْرَهُ»، قِيلَ: أَفَرَأَيْتَ إِنْ كَانَ فِي أَخِي مَا أَقُولُ؟ قَالَ: «إِنْ كَانَ فِيهِ مَا تَقُولُ، فَقَدِ اغْتَبْتَهُ، وَإِنْ لَمْ يَكُ
- قاموس الكبائرموسوعة الكبائر - المجموعة الثالثة«أَتَدْرُونَ مَا الْغِيبَةُ؟». قَالُوا: اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَعْلَمُ. قَالَ: «ذِكْرُكَ أَخَاكَ بِمَا يَكْرَهُ». قِيلَ: أَفَرَأَيْتَ إِنْ كَانَ فِي أَخِي مَا أَقُولُ؟ قَالَ: «إِنْ كَانَ فِيهِ مَا تَقُولُ فَقَدِ اغْتَبْتَهُ، وَإِنْ لَمْ يَكُن
- مجموعة زاد الحديث(3)1«أَتَدْرُونَ مَا الْغِيبَةُ؟» قَالُوا: الله وَرَسُولُهُ أَعْلَمُ، قَالَ: «ذِكْرُكَ أَخَاكَ بِمَا يَكْرَهُ» قِيلَ: أَفَرَأَيْتَ إِنْ كَانَ فِي أَخِي مَا أَقُولُ؟ قَالَ: «إِنْ كَانَ فِيهِ مَا تَقُولُ، فَقَدِ اغْتَبْتَهُ، وَإِنْ لَمْ يَكُنْ فِ
- محرمات استهان بها كثير من الناسأتدرون ما الغيبة ؟ قالوا الله ورسوله أعلم. قال: ذكرك أخاك بما يكره، قيل: أفرأيت إن كان في أخي ما أقول؟ قال: إن كان فيه ما تقول فقد اغتَبتَه، وإن لم يكن فيه فقد بهَتَّهُ
- مشروع المنهج التعليميمادة الحديث مستوى 2«أَتَدْرُونَ مَا الْغِيبَةُ؟» قَالُوا: اللهُ وَرَسُولُهُ أَعْلَمُ. قَالَ: «ذِكْرُكَ أَخَاكَ بِمَا يَكْرَهُ» قِيلَ: أَفَرَأَيْتَ إِنْ كَانَ فِي أَخِي مَا أَقُولُ قَالَ: «إِن كَانَ فِيهِ مَا تَقُولُ، فَقَدِ اغْتَبْتَهُ، وَإِنْ لَمْ يَكُنْ فِي