Skip to content

Най-щастливият човек с моето застъпничество в Съдния ден ще бъде онзи, който е казал ,,Ля иляхе иллеллах" - искрено, от сърце или душа".

От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ казва:

,,Рекоха: ,,О, пратенико на Аллах, кой ще бъде най-щастливият с твоето застъпничество в Съдния ден?". Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: ,,Предполагах, ей Ебу Хурейра, че никой преди теб няма да ме попита за този хадис, поради усърдието ти, което виждам в теб относно хадисите! Най-щастливият човек с моето застъпничество в Съдния ден ще бъде онзи, който е казал ,,Ля иляхе иллеллах" - искрено, от сърце или душа".

قيل يا رسول الله من أسعد الناس بشفاعتك يوم القيامة؟ قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «لقد ظننت يا أبا هريرة ألا يسألني عن هذا الحديث أحد أول منك لما رأيت من حرصك على الحديث، أسعد الناس بشفاعتي يوم القيامة، من قال لا إله إلا الله، خالصًا من قلبه أو نفسه».

Предава го Бухари
Достоверен
Разяснение

Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава, че най-щастливият човек с неговото застъпничество в Съдния ден ще е онзи, който каже ,,Ля иляхе иллеллах" - искрено от сърце". Тоест - никой няма право да бъде обожаван освен Аллах, като едновременно се предпазва от съдружаване и показност.

Значение на думи

...:

От ползите на хадиса

Потвърждаване на застъпничеството на Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ в Сетния ден и че то ще бъде единствено за единобожните.

Застъпничеството му /саллеллаху алейхи уе селлем/ пред Всевишния Аллах е за онзи, който е заслужил огъня от единобожните - да не попадне в него, или онзи, който попадне там - да излезе от него.

Превъзходството на думите на единобожието, изречени искрено за Всевишния Аллах, и дълбоката следа, която оставят.

Осъществяването на думите на единобожието се случва, когато знаем значението им и прилагаме тяхното съдържание на практика.

Превъзходството на Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ и усърдието му в знанието.

Източници

,,Сахих" Ел-Бухари. (1/ 31) (99).

Още (4)

منار القاري شرح مختصر صحيح البخاري.

لحمزة محمد قاسم (1/ 197).

القول المفيد على كتاب التوحيد.

لابن عثيمين (1/ 343).