Моят раб извърши грях и рече: ,,О, Аллах, опрости греха ми!

От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/:

от Пророка ﷺ в онова, което разказва от своя Превелик Господ, който казва: ,,Моят раб извърши грях и рече: ,,О, Аллах, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него". След това (рабът) отново извършил грях и казал: ,,Господи, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него". След това (рабът) отново извършил грях и казал: ,,Господи, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него. Върши каквото искаш, аз вече ти опростих!".

عَنِ النَّبِيِّ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ، فِيمَا يَحْكِي عَنْ رَبِّهِ عَزَّ وَجَلَّ، قَالَ: «أَذْنَبَ عَبْدٌ ذَنْبًا، فَقَالَ: اللَّهُمَّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: أَذْنَبَ عَبْدِي ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، ثُمَّ عَادَ فَأَذْنَبَ، فَقَالَ: أَيْ رَبِّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: عَبْدِي أَذْنَبَ ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، ثُمَّ عَادَ فَأَذْنَبَ، فَقَالَ: أَيْ رَبِّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: أَذْنَبَ عَبْدِي ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، اعْمَلْ مَا شِئْتَ فَقَدْ غَفَرْتُ لَكَ».

Предаден от Бухари и Муслим
Достоверен
Разяснение

Пророка ﷺ предава от своя Господ, че когато рабът извърши грях и след това каже: ,,О, Аллах, опрости греха ми!", Всевишният Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го прикрива, или наказва за него. Аз вече му опростих!". След това рабът отново извършва грях и казва: ,,Господи, опрости греха ми!". Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го прикрива, или наказва за него. Аз вече опростих на Моя раб!". След това рабът отново извършва грях и казва: ,,Господи, опрости греха ми! Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го пририва, или наказва за него. Аз вече опростих на Моя раб! Да върши какво иска, ако винаги, след като извърши грях, го изоставя, съжалява за него и е решен повече да не го извършва, но душата му го побеждава и той отново попада в грях. Докато постъпва по този начин, върши грехове и се покайва, Аз ще му опрощавам, защото покаянието разрушава онова, което е него.

Значение на думи

...:

От ползите на хадиса

Обширността на милостта на Аллах към рабите Си и че човекът колкото и да греши, каквото и да прави, когато се покае и се завърне при Него, Той му опрощава.

Вярващият във Всевишния Аллах се надява на опрощението на Аллах и се страхува от Неговото наказание. Затова бърза да направи покаяние и не постоянства в греха.

Условията на правилното покаяние (тебе) са: спирането с греха, съжалението за него и решението повече да не се завръща към него. Когато покаянието се отнася до угнетяването на хората в парите, честта или личността им, тогава има и четвърто условие, а то е: да потърси прошка (халал) от угнетения или да му възстанови дължимото.

Важността на знанието за Аллах, който прави раба знаещ в религиозните дела и му опрощава винаги, щом сгреши. Затова той не губи надежда и не прекалява.

Източници

,,Сахих" Ел-Бухари. (9/ 145) (7507).

,,Сахих" Муслим. (4/ 2112) (2758).

Още (5)

نزهة المتقين شرح رياض الصالحين (1/ 383).

بهجة الناظرين شرح رياض الصالحين.

لسليم الهلالي (1/ 493).

النهاية في غريب الحديث والأثر.

لابن الأثير(674).

2 Books
Още (2)
All Cards